О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50496

гр. София, 20.12.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 2028 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 18 от 08.02.2022г. по гр. д.№ 521/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260069 от 05.07.2021г. по гр. д. № 189/2020г. на Варненски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от „Кооптърговия“ АД, ЕИК 000074381, срещу О. В. иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж. к. Възраждане, представляващ парцел VII-за озеленяване с площ от 1344кв. м., с проектен идентификатор 10135.3511.1467 по скицата на л.13 от първоинстанционното дело, а по одобрените КККР на гр. Варна имотът представлява реална част от ПИ с идентификатор 10135.3511.377, целият с площ от 5623кв. м., като претендираното право на собственост е основано на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 219, том 2, рег. № 1196, дело № 221/1998г. на нотариус № 196.

Касационната жалба е подадена от ищеца по иска „Кооптърговия“ АД чрез пълномощника адв. А. Д.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване визира основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба О. В. не изразява становище

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по установителен иск за собственост, предявен от „Кооптърговия“ АД против О. В. по отношение на поземлен имот в гр. Варна, район „Младост“, представляващ парцел VII-за озеленяване, с площ от 1344 кв. м., който УПИ е част от ПИ с идентификатор 10135.3511.377 по КККР, целия от 5 623 кв. м., като границите на претендираната реална част са според скица-проект на л.13 от делото.

От фактическа страна е установено, че с нотариален акт от 31.03.1972г. „Окръжен кооперативен съюз“-Варна е признат за собственик на основание §100 ППЗПИНМ на 41 декара празно място в м.“Планова“, отредено за складова база, при съседи: изток - полски път, юг - новопроектиран път и асфалтова база, запад - пералня на СП „Комунални услуги” и север - скат - лозя. Отразено е в нотариалния акт, че площадката е отредена с Разпореждане № 162/8.05.1969г. на Комитета за стопанска координация /КСК/, както и че от посочената площ 40 дка са държавна земя, а 1 дка е собственост на А. А. М., като стойността на земята е заплатена на собствениците. Според посоченото Разпореждане от 1969г. предвиденият за нуждите на ОКС терен е 60 дка, но картографски материали към това разпореждане не са намерени включително след търсене в Държавния архив. Регулационните граници на складовата база са одобрени със заповед № 86/25.08.1972г. на Председателя на ОбНС-Варна. През 1991г. е одобрен застроителен и регулационен план, предвиждащ изграждане на жилищен комплекс в южната част на площадката на ОКС. С нотариален акт № 219 от 23.12.1998г. „Кооперативен съюз-Варна продава на дружеството Кооперативно предприятие „Кооптърговия имота, описан в нотариалния акт от 1972г. - празно място с площ 41 дка в промишлена зона Планова, отредено за площадка на складова база на ОКС, при съседи: изток - път, юг - път и обръщач на тролейбуси, запад - „Енергоснабдяване” блок 1 и подстанция, север - скат - лозя. През 2000г. Кооперативно предприятие Кооптърговия е преобразувано в Кооптърговия ЕООД, а през 2004г. - в Кооптърговия АД, което е дружеството ищец. През 2000г. е одобрено изменение на ЗРП, с което е отпада предвиденото жилищно застрояване в южната част на терена и вместо това е предвидено застрояване на двуетажни складове в шест новообразувани парцела за „Кооптърговия“ и един нов парцел VII-за озеленяване. Именно този УПИ VІІ-за озеленяване с площ 1344 кв. м. е предмет на спора. По действащата кадастрална карта той попада в ПИ № 10135.3511.377 с площ 5 623 кв. м., за който от О. В. е съставен акт № 10237/28.08.2019г. за частна общинска собственост с посочено основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС. Ищецът е поискал нанасяне на спорния имот в кадастралната карта като имот с идентификатор ПИ № 10135.3511.1467 въз основа на скица-проект, но е получил отказ. Спорът е съсредоточен върху това дали УПИ VІІ-за озеленяване попада в рамките на терена, предоставен на ОКС през 1972г. и продаден на ищеца през 1998г.

В писмо на АККК до съда от 12.02.2020г. е даден отрицателен отговор на въпроса - отказано е приемане на изготвената скица-проект, тъй като имотът попада извън площадката на ОКС по заповед № 86 от 25.08.1972г. и извън кадастралната граница, материализирана на място с ограда. Според заключенията и на двете приети технически експертизи спорният УПИ VІІ-за озеленяване, оцветен в зелено на комбинираната скица на л.247 от делото, е извън първоначалните граници на имота на Окръжния кооперативен съюз. В устните си обяснения експертът сочи, че реално теренът на ОКС, отреден с регулационния план от 1972г., е повече от 41 дка - около 50 дка. На източната граница си стои масивна ограда, която е нанесена в плана и покрай нея върви черен път, частично застлан с чакъл. Вещото лице сочи, че е взело предвид описанието на имота в нотариалните актове от 1972г. и от 1998г., но основно е работило със скицата по заповедта от 25.08.1972г. и следващите планове. Заявява, че ако бъде поставена задача да съобрази двата нотариални акта, няма да има какво да допълни.

При тези фактически обстоятелства съдът е намерил иска за неоснователен. Посочил е, че представената от ответника заповед № 86/25.08.1972г. на Председателя на ИК ОбНС е неуспешно оспорена от ищеца. Проверките в Държавния геодезически и картографски фонд и в областна администрация са останали без резултат. Всяка от страните е представила копие от кадастралния и регулационен план от 1972г. и границите на терена на ОКС са същите като в оспорената заповед. И от двете копия е видно, че процесният парцел VII-за озеленяване е извън терена на ОКС съобразно границите по заповедта. Според съда, имотът на ОКС е бил индивидуализиран в нотариалния акт преди издаването на заповед № 86/25.08.1972г., но източната граница на терена (която е спорната), определена в Разпореждането на КСК от 1969г., не може да бъде установена. В нотариалния акт е посочено, че теренът граничи на изток с полски път, а след отреждането регулационната линия е на изток от полските пътища по кадастралния план. В разписния лист към кадастралния план от 1986г. имот пл. № 145 е записан на ОКС, а съседният имот пл. № 47 - на АПК. В плана е отразена съществуващата и днес ограда между двата имота.

Въз основа на горното съдът е приел, че ищецът не е доказал придобиване на собствеността върху спорния имот и е отхвърлил иска.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:

Касаторът е формулирал четири правни въпроса: 1/ може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; дължи ли съдът преценка на всички събрани доказателства, както и за начина, по който следва да бъде извършен анализ на събраните доказателства; следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните; 2/ при наличие на два нотариални акта за собственост върху недвижимия имот, предмет на делото - на ищеца и на праводателя му, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе за описаните в тези документи за собственост граници на имота и задължен ли е да обоснове приетото по този въпрос в мотивите на решението; 3/може ли съдът да не допусне искани от ищеца доказателства, имащи значение за предмета на спора, а впоследствие да отхвърли иска с мотив, че ищецът не е доказал иска; 4/ възможно ли е доказването правото на собственост върху определен имот с косвени доказателства. Спрямо първите два въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а спрямо другите - по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага. Поддържа и основанието очевидна неправилност.

Първите два въпроса са процесуални и се свеждат до задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни, а отхвърля други, да отговори на всички доводи и възражения във въззивната жалба. Конкретните оплаквания, обусловили формулирането на въпроса, са за необсъждане на възраженията за неистинност на заповедта от 25.08.1972г. (касаещи това, че е подписана със запетая), необсъждането на нотариалните актове в частта им за границите на имота, както и на доклада от председателя на ЦКС от 1969г. и справката от 29.04.1969г., издадена от Министерски съвет. В случая въззивният съд, макар да не е изброил всички писмени доказателства, е направил извода си за неоснователност на претенцията въз основа на съвкупността от доказателства. Това е видно от начина, по който са формирани правните изводи - те са базирани на всички налични по делото данни. Източната граница на имота, отразена и в двата нотариални акта е полски път и тя изрично е обсъдена от съда. Прието е, че след отреждането със заповедта за регулация, регулационната граница е на изток от полския път по кадастралния план, поради това тази граница не може да бъде идентифицирана. Що се отнася до останалите доказателства - доклад и писмо, те не съдържат различни данни за източната граница на предоставения на ОКС терен. Посочено е в доклада от 1969г., че площадката се намира на 150 м. от асфалтирания път Варна - с. Владимирово и граничи на изток с черен път, т. е. това е същата граница като в нотариалния акт. А справката изобщо не сочи граници на терена. Следователно от тези доказателства не може да бъде извлечена друга, релевантна за спора информация. Поради това липсва основание за достъп до касационен контрол по посочените въпроси.

Третият въпрос, също процесуален, е формулиран така: може ли съдът да не допусне искани от ищеца доказателства, имащи значение за предмета на спора, а впоследствие да отхвърли иска с мотив, че ищецът не е доказал иска. Спрямо него се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като визираните в тази разпоредба предпоставки не са обосновани. Повод за поставяне на въпроса е неуважаването на исканията на касатора за допускане на допълнителна и на тройна техническа експертиза. При проверка по делото на обстоятелствата досежно експертизите се установява следното: Първоначалната техническа експертиза е допусната със задача да изготви комбинирана скица на границите на терена по Заповед № 86 от 25.08.1972г., действащата кадастрална карта и границите на проектен имот № 1467 по скицата на л. 13 от делото. Впоследствие е допусната допълнителна експертиза със задача вещото лице да извърши справки в О. В. Държавен архив, архива на Областната управа и Службата по земеделие и да изготви комбинирана скица, съдържаща границите на терена, определен за площадка на ОКС през 1972г., границите на Държавния терен и на имота на А. М., посочени в нотариалния акт от 1972г., границите на парцел VІІ-за озеленяване и регулацията по заповедите от 1991г. и от 2000г. При приемане на това заключение е поставен въпрос дали вещото лице е взело предвид границите на имота по нотариалните актове от 1972 и от 1998г. и експертът е отговорил, че е взел предвид описанието в нотариалните актове, но основно се е базирал на заповедта за регулация, с която е отреден терена. При отправено искане от пълномощника на ищеца да се допълни експертизата с границите на имота по нотариалните актове експертът е заявил, че няма какво да допълни, освен да напише посочените там граници черен път и лозя. При тези обяснения първоинстанционният съд е отказал допускане на нова допълнителна задача. Оспорване на приетото заключение от страна на ищеца не е било заявено. Във въззивната жалба е направено искане за допускане на тройна техническа експертиза със задача да отговори дали парцел VІІ-за озеленяване, отразен в заповедта от 04.02.2000г., попада в площадката отредена за ОКС, по разпореждането от 1969г. и по нотариалните актове от 1972 и от 1998г.; да изготви комбинирана скица на границите на имота на ищеца по двата нотариални акта, по двете регулации от 1991г. и от 2000г., и по комбинираната скица, представена на СГКК-Варна със заявление от 10.02.2015г. (тя е за проектния имот № 1467). Въззивният съд е оставил без уважение искането по съображения, че приетите пред първата инстанция експертизи са дали обоснован отговор на въпросите. В тази ситуация следва да се приеме, че действията на въззивния съд не са в нарушение правото на защита на ищцовата страна и не са ограничили възможността му да докаже иска си. Съдът е допуснал и събрал доказателствата, необходими за изясняване на спора. На ищеца са издадени съдебни удостоверения за снабдяване с документи, вкл. картен материал, от различни институции, делото е отлагано няколко пъти по тази причина, но усилията са останали без резултат. При това положение делото е решено с наличните доказателства и въз основа на заключенията на експертизите. Не кореспондират с фактите по делото твърденията на касатора, че всички допуснати експертизи били със задачи, различни от поисканите от него, както и че липсва отговор на сочените в касационната жалба въпроси. Напротив, експертизите са изяснили повдигнатите въпроси при наличните доказателства. Затова са били отклонени исканията за нови експертизи пред първата и въззивната инстанция. Сочените „нови” обстоятелства вече са изследвани от приетите експертизи и дадените от тях отговори са несъмнителни и категорични. Липсват нови данни, от които биха могли да последват различни изводи. Тезата на касатора е, че заповедта от 25.08.1972г. не отразява правилно източната граница на предоставения терен, но тя не е подкрепена от никакви доказателства. Същевременно, след като към разпореждането от 1969г. не е запазена графична част, то без наличието на заповедта за отреждане от 25.08.1972г. теренът не може да бъде идентифициран в достатъчна степен само по съседите по нотариален акт. Именно затова вещото лице, а и съда са изхождали от границите на имота на ОКС, определени от заповедта за регулация. А и както е установено, тази граница съответства на съществуващата на място ограда на имота.

Четвъртият правен въпрос в изложението е дали е възможно доказване правото на собственост върху определен имот с косвени доказателства. Той не е обоснован по никакъв начин и не е ясно какво визира касатора. Решението не съдържа подобни мотиви - за доказване с косвени доказателства. Поради това този въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК и не може да предизвика достъп до касационен контрол.

Решението не е очевидно неправилно. Това основание предполага наличието на тежък порок, установим само от съдържанието на акта, без проверка на процесуалните действия на съда и страните, и без преценка на събраните доказателства. Очевидната неправилност е квалифицирана неправилност, каквато е налице при прилагане на закона в противоположен смисъл, прилагане на отменен закон, нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая. Изводите на съда са обосновани и направени след преценка на събраните доказателства. Несъгласието на касатора с тази преценка няма отношение към основанието „очевидна неправилност” и към предпоставките за допускане на касационен контрол като цяло.

На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 08.02.2022г. по гр. д.№ 521/2021г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на „Кооптърговия“ АД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: