О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50408

Гр.София, 19.12. 2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря...., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1013 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК.

Постъпила е молба от адв. В. Б. И. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.50679/30.09.22 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на такива на основание чл.38 ал.2 ГПК. Моли се за присъждането им.

Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище по молбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:

Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е основателна. Във връзка с предявената от Прокуратурата на РБ касационна жалба, В. Т. В. – чрез пълномощника си адв.В. И. - е подал отговор и насрещна касационна жалба, в които е поискал поотделно присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗЗД. При тези обстоятелства трябва да се приеме, че е налице своевременно предявено искане за присъждане на разноски, по което съдът е пропуснал да се произнесе с определението си по чл.288 ГПК – и да го уважи, предвид недопускането на касация и неразглеждане на насрещната жалба.

При тези обстоятелства съгласно чл.38 ал.2 ЗЗД предоставилият безплатната помощ адвокат има право на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗЗД. Изчислено по указания начин /съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №.1 за минималните размери...