Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 6827 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Б., против решение № 2585 от 18.04.2022г., постановено по адм. д. № 151/2022 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, лишаващи касатора от възможност за участие в процеса и организиране на защитата си. Твърди се също, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК/. Претендира обезсилване на решението, алтернативно отмяната му и връщането му за ново разглеждане. Претендира сторените разноски в производството.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – В. Г. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема, касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на А. Б. против решение № 805/02.12.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка №64/2020г., с което е установено, че В. Г. - заемал длъжността министър на финансите през процесния период (март 2020 г.), с изявлението си от 24.03.2020 г. по време на пресконференция в Министерския съвет за икономическите и социални мерки, които се предприемат от правителството за борба с последиците от COVID-19, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 5 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с 1, т. 1 и т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признаците "лично положение" и "обществено положение" спрямо адм. А. Б..
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в установената форма и съдържа изискуемите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е заключил, че КЗД е постановила решение, съобразено с материалноправните норми и целта на закона, като е счел че не е налице дискриминационно поведение по смисъла на 1, т. 1, 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр., респективно липсват елементи от фактическият състав, обуславящ наличието на дискриминация. Решението е правилно.
Твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, състоящи се в нередовно връчване на съдебните книжа от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК приложим по агр. чл. 144 АПК „Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника“. В процесния случай, предвид липсата на изрично упълномощаване на Чобанова /както е посочил и касатора/ е налице първата хипотеза от посочената разпоредба, а именно посочването на съдебен адресат от страна на Белянова /видно от подадената пред АССГ жалба, същата е посочила като съдебен адресат адв. А. Ч. със съответния съдебен адрес за кореспонденция/. От последното се заключва, че връчването на книжата, както и призоваването са редовни и не са налице допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Нещо повече – не може да се констатира нарушено право на защита и това се потвърждава от подадената писмена защита от Белянова, както и от посоченото в касационната жалба от нея, а именно че е узнала за съдебното решение от адв. Ч., което още веднъж обективира редовната процедура.
В жалбата си пред КЗД Белянова е навела оплакване за по - неблагоприятно третиране, осъществено чрез тормоз, осъществен от В. Г., заемал длъжността министър на финансите през процесния период, по признак "лично положение" и "обществено положение", като изказването на Горанов накърнило достойнството й, създало е принизяваща, унизителна, обидна среда и подкопало вярата й в добросъвестността и безпристрастността на държавните институции.
От една страна следва да се отбележи, че дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5 във вр. с 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. От анализа на дефиницията е видно, че фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице /обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак.
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация по отношение касатора по посочените признаци "лично положение" и "обществено положение" и изводите на първоинстанционният съд в оспореното решение се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция
В конкретния казус, от изявлението на В. Г., се установява, че в същото не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект, в контекста на възприетата от законодателя персонална обособеност на този субект, чрез въведената в 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., а именно : "лицето". Този персонален субстрат налага извода, че волята на законодателя не цели санкционни последици спрямо поведение /в случая словесно изразено/, обективирано в изявления - вербални, писмени или други, които по своя характер са абстрактни, и са насочени към неопределен кръг субекти, включително когато тези субекти са част от определена раса, пол, група по интереси, релегиозна, етническа или друг вид социална общност.
Всъщност законодателя е последователен при определяне на персоналния субстрат на обекта на дискриманация. Това е видно, както от легалното определение на понятието "неблагоприятно третиране" - 1, т.7 от ДР на ЗЗДскр., така също и в дефинирането на сексуалния тормоз - 1, т. 2 от ДР на ЗЗДскр., расова сегрегация - 1, т.6 от ДР на ЗЗДскр. и преследването - 1, т.3 от ДР на закона. В контектса на изложеното за дискриминатора липсва елемента - цел - видно от доказателствата по делото същият не е целял настъпването на негативни последици спрямо конкретно лице[- в случая адвокат или лица упражнавящи адвокатска професия. Видно от изказванията на пресконференцията и използваните изразни средства от министъра на финансите по това време, липсва конкретика по отношение на адресатите, т. е че същите съзнателно са насочени към самоосигуруващи се лица, упражняващи професия - адвокат, поради което не може да се приеме, че е налице цел и резултат. Не е налице иследващият елемент от фактическия състан на тормоза - накърняване на достойноството и създаване на нежелана в отрицателен аспекс среда по отношение на обекта на дискриминация. Тълкуването на тази част от разпоредбата на 1, т.1 от ДР но ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта и създаването на негативна среда, каквато в случая не е установена. Правилно административният съд е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на тормоза на основата на признак "лично положение" и "обществено положение" по отношение на жалбоподателката Белянова.
Правилна е преценката на АССГ за законосъобразност на оспореното решение на КЗД и в частта, относно наведените оплаквания за неблагоприятно третиране по 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. . По силата на тази разпоредба "неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по - малко благоприятно третиране на едно ице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
В тази връзка следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В настоящия случай Белянова, както правилно е отбелязал и административният съд, нито пред КЗД, нито в производството пред АССГ не е посочила факти за белези, свързани с личното й положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение и до третирането й по-неблагоприятно от останалите категории граждани, попадащи в категорията "самоосигуряващи се лица", на основата на признак "лично положение". Неправомерният дефиренциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан с признак по чл.4 от закона. не е достатъчно да се установи по - неблагоприятно ктретиране на определен кръг лица в конкретен случай, а е необходимо да се установи казуална връзка между неблагоприятното третиране, признака и сравнено с някого. Правилно е прието, че по делото не са установени данни за по - неблагоприятно третиране спрямо самоосигуряващите се лица упражняващи адвокатска професия, липсват данни и за лица - сравнители, които са третирани по - благоприятно.
След като по делото не е установено наличието на "тормоз" и "неблагоприятно третиране" по признак "лично положение" и "обществено положение" спрямо Белянова, правилно както КЗД, така и първоинстанционният съд са отхвърлили жалбата като неоснователна.
От изложеното се налага извод за законосъобразност на оспореното решение на АССГ. Като правилно, същото следва да бъде оставено в сила от настоящата съдебна инстанция.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати претендираните от КЗД разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, на Комисията за защита от дискриминация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
В допълнение следва да се отбележи, че възражението за недължимост на разноски, направено от касатора с подадените писмени бележки е неоснователно. С нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях държавна такса и разноски за водене на делото, но разпоредбата не предвижда изключение от общия принцип за отговорността на направените от насрещната страна разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2585 от 18.04.2022г., постановено по адм. д. № 151/2022 г. по описа на Административен съд – София – град.
ОСЪЖДА А. Б. да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА