Р Е Ш Е Н И Е

№ 50106

гр. София, 16.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. като изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 4048/2021 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на община Пловдив, подадена чрез процесуалния й представител юрисконсулт М. Д., срещу въззивното решение № 260878 от 07.07.2021 г. по в. гр. д.№ 1201/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с искане да се допусне касационното му разглеждане, същото да се отмени и иска на К. Х. и Г. Д. срещу община Пловдив да се отхвърли.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, иска се да бъде отменено същото и предявеният иск да се отхвърли.

Ответниците по касация - ищци в производството К. Р. Х. и Г. Д. Д., чрез процесуален пълномощник адв.Н. Ш., оспорват жалбата с писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

С определение № 318 от 07.07.2022 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, при извършената служебна проверка съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 269, предл. 1 ГПК, за допустимостта на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, и несъответствие на отразената в диспозитива на решението грешката в кадастралната карта и начина на нейното отстраняване, съпоставено с обема на търсената защита от ищците съгласно чл.6 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1120/09.04.2020 г., постановено по в. гр. д.№ 2570/2018 г. по описа на РС-Пловдив,17-ти гр. състав, с което е признато за установено по отношение на О. П. че К. Р. Х. и Г. Д. Д. притежават правото на собственост върху реална застроена част от поземлен имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на [населено място],одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК, с приблизителна площ от около 60 кв. м, която е разположена под сграда с идентификатор ****, както и че действащите кадастрална карта и кадастрални регистри в [населено място],одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК съдържат грешка, която се изразява във включването на тази реална част от около 60 кв. м. в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** вместо в собствения им поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 816 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен план: **, кв.10, парцел ****, която грешка е била допусната и пренесена от КП и РП, одобрени със заповед № 57/03.02.1973г., съгласно Приложение № 8 към съдебно-техническа експертиза на вещо лице-геодезист В. Г. на л.208 от делото и следва да се отстрани съгласно скица-проект Приложение № 7 на л.207 от същата експертиза.

При извършената от настоящия състав проверката за допустимост на въззивния акт, извършена, ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде обезсилено и на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, и делото следва да бъде върнато на Окръжен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда, поради следните съображения:

С исковата молба и направените към нея две уточнения (молби от 13.03.2018 г. и 11.09.2018 г.), ищците са формулирали петитум на предявения иск с основание чл.54, ал.2 ЗКИР, за признаване установено спрямо ответника община Пловдив, че те - ищците, са собственици на реална застроена част от поземлен имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на [населено място],одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК, с приблизителна площ от около 60 кв. м, която е разположена под сграда с идентификатор ****, както и че действащите кадастрална карта и кадастрални регистри в [населено място],одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК съдържат грешка, която се изразява във включването на тази реална част от около 60 кв. м. в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** вместо в собствения им поземлен имот с идентификатор ***. Изрично е посочено с последната уточнителна молба, че не се иска поправка на границата на имота на ищците от запад. Изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи тезата на ищците, че те са собственици на тази реална част от около 60 кв. м., попадаща в границите на съседните по КК имоти от изток с идентификатори, завършващи на * и *, са свързани с твърдения за изместване на целия техния имот с идентификатор завършващ на 1199 в посока запад, както и с твърдение, че община Пловдив се заявява като собственик на имот с идентификатор завършващ на * по КККР. Ищците не са изложили никакви твърдения относно основанията, на които ищците базират правния си интерес от иска по чл.54, ал.2 ЗКИР именно срещу община Пловдив, за тази част от процесната реална част, която попада в съседния по КККР имот с идентификатор завършващ на *. С отговора на исковата молба община Пловдив е направила възражение по основателността на иска с довод, че имот по КККР с идентификатор завършващ на *, е собственост на общината на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОбщС, вр. чл.7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА, като за имота няма съставен акт за общинска собственост. Това сочи на нередовност на исковата молба относно изясняване на правния интерес от иска срещу община Пловдив за тази част от предмета на иска, която съгласно КККР попада в очертанията на имот с идентификатор завършващ на *. Излагането на обстоятелства за тази част е от значение както за индивидуализация на предмета на иска, така и за преценка правния интерес от иска за тази част срещу община Пловдив. Тази нередовност на исковата молба не е констатирана нито от първоинстанционния съд, нито от от въззивния съд, макар с въззивната жалба на община Пловдив да е било направено оплакване за липсата на мотиви относно собствеността и графичното отразяване границите на този имот с идентификатор завършващ на * при формиране извода на РС-Пловдив за грешка и за него.

Наред с това се констатира и липсва на посочване от ищците на точния обем права в пространствено отношение, които ищците искат да им бъдат признати, за всяка реална част, попадаща съответно в имот с идентификатор завършващ на * и в имот с идентификатор завършващ на *. Съгласно ТР № 8/2016 г. по т. д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 54, ал.2(стар чл.53 ал.2) ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент, от което следва необходимост исковата молба в петитума да посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца, с точно отразяване на границите на реалната част, предмет на иска, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ. Изискването към исковата молба, респ. и към съдебното решение, по иск за собственост, да е направена пълна индивидуализация на особена реална част от поземлен имот и на самия поземлен имот като устройствена единица, с посочване на точното местоположението на тази реална част (а не само площта й) и отграничаването й от останалата част от поземления имот, вкл. и чрез графичното й отразяване по делото, цели освен яснота относно предмета на спора, също и прецизност на диспозитива на съдебното решение, като по този начин се обезпечава яснота за обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебния акт, както и евентуално точното му изпълнение. В случая общото описване на реалната част, предмет на иска като площ от около 60 кв. м. под очертанията на сграда с идентификатор завършващ на **, не отговаря на изискването за индивидуализация, която нередовност е останала неотстранена и от въззивния съд. Тази нередовност е свързана и с установената по-горе в настоящето решение нередовност относно липсата на твърдения от ищците за правния им интерес от иска срещу община Пловдив за частта, попадаща в имот с идентификатор завършващ на *, доколкото липсата на обособено поотделно индивидуализиране на реалните части, предмет на иска, попадащи съответно в имоти с идентификатори завършващи на * и на *, по начина, посочен по-горе, разпростира нередовността относно липсата на обстоятелства за спора за частта, попадаща в имот * върху целия иск, доколкото същият е предявен за цяла реална част с площ около 60 кв. м. като погрешно нанесена в КК, без да е разграничено каква част от нея е нанесена във всеки едни от двата съседни имота.

Иинстанциите по съществото на спора частично са излезли и извън предмета на делото, очертан с исковата молба, съобразно и уточнението към нея. Изложението в уточнението към исковата молба от 11.09.2018 г. (л.80 от първоинстанционното дело) ясно сочи, че не се иска поправка на границата на имота на ищците от запад, доколкото твърденията на ищците за погрешно отразяване границите на техния имот засяга само източната му граница. Същевременно, в диспозитива на съдебното решение съдът постановява грешката в КК да се отстрани съгласно скица-проект Приложение № 7 от СТЕ на в. лице Г. на л.207. На това Приложение № 7 с червени линии са дадени новите граници на имот * от изток, но и от запад, а последното е извън предмета на иска, доколкото липсват твърдения за това от ищците. Установеното също сочи на недопустимост на въззивното решение.

Констатираните пороци не са отстраними пред касационната инстанция, поради което решението следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за предприемане на надлежните процесуални действия с цел отстраняване на нередовността. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК (които в тази им част, съобразно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са актуални и при действащия ГПК), въззивният съд, като инстанция по същество, разполага с правомощията да извърши съответните процесуални действия, водещи до отстраняване нередовността на исковата молба, като последиците ще са различни в зависимост от изпълнението на указанията. В случая въззивният съд е постановил решението си, без да е изпълнил задължението по чл. 129, ал. 1 ГПК да провери редовността на исковата молба. При ново разглеждане съдът следва да укаже на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба, като индивидуализират поотделно по указания по-горе начин, всяка от реалните части, попадаща в очертанията на имоти с идентификатори завършващи на * и на *, на които части твърдят да са собственици и за които се предявява иска по чл.54, ал.2 ЗКИР с твърдение за погрешното нанасяне на тези реални части в имоти с идентификатори завършващи на * и на *, вместо в собствения на ищците имот, като индивидуализацията може да се онагледи и с графичното отразяване на всяка от двете реални части и на скица по действащата КК или с помощта на вещо лице. На ищците също следва да се дадат указания да изложат ясно и точно обстоятелствата, на които основава претенцията си срещу община Пловдив, за реална част от имот с идентификатор завършващ на *, и такива за обосноваване на правния интерес от установителен иск за собственост за същата тази реална част срещу общината.

В зависимост от изпълнението на тези указания, въззивният съд следва да съобрази последващите си действие по делото с преценка за допустимост и основателност на предявения иск. При разглеждане спора по същество съдът ще следва да съобрази и какъв имот в пространствен обем са придобили ищците в собственост, като съобрази и задължителните разяснения с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСТК на ВКС, като изясни, след преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и при необходимост от назначаване на нова СТЕ за правилното изясняване на действителното фактическо положение, какъв имот (като обект на вещно право на собственост), е придобил Г. Д. и с какви териториални граници, какво е било кадастралното и регулационното положение на имота през годините, считано от момента на първата сделка, посочена от ищците като придобивно основание ( от 1969 г. ) и как се е променяло това положение, какво е отреждането за този имот и съседните му имоти, спрямо които е налице спора, по влезли в сила за периода регулационни планове, има ли приложен регулационен план, също и засегнати ли са били имота и съседните му имоти, с които има спор, от отчуждаване и по какъв ред. При решаването на спора съдът следва да съобрази и това, че площта на имотите не е съществен индивидуализиращ признак, и при изследване на правата на ищците, следва да се установи действителната воля на страните по правните сделки, от които те твърдят да черпят права, чрез тяхното тълкуване.

Предвид изложеното, въззивното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, без касационната инстанция да се произнася по релевираните от касатора оплаквания за неправилност в касационната му жалба.

При новото разглеждане на спора по същество въззивният съд следва да определи и разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл.294, ал.2ГПК.

Ето защо настоящият състав на ВКС, Второ гражданко отделение

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 260878 от 07.07.2021 г. по в. гр. д.№ 1201/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: