5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50668

[населено място],15.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2387 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. Г. срещу решение № 38/28.06.2021 г. по в. гр. д. № 337/2021 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отменено решение № 260015/15.01.2021 г. по т. д. № 29/2020 г. на Окръжен съд С. З. за осъждане на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на касатора сума над 50 000 лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ПТП на 01.10.2018 г., ведно със законната лихва от 06.12.2018 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Излагат се съображения, че обезщетението е определено при неотчитане на всички релевантни факти и несъобразяване с икономическата конюнктура. Заявява се становище, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 70 000 лв.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :

1.„Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 51 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента?“

2.„Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочи и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?“

3.„Когато непозволеното увреждане се изразява в няколко телесни повреди, броят и видът им от значение ли е за приложение принципа на справедливост?“

Заявява се становище, че по въпросите е допуснато отклонение от указанията, дадени с т. 11 от ППВС № 4/1968 г., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО, решение № 40/18.03.2016 г. по т. д. № 188/2015 г. на I ТО, решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на I ТО, решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на II ТО, решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на I ТО, решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО, при силно занижен размер на определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната му част с присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД е подаден отговор, с който се оспорват заявените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и се оспорва касационната жалба. Посочва се, че поставените от ищеца касатор въпроси представляват оплакване срещу правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд. Всъщност по делото са обсъдени всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение факти. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ не е депозиран отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от В. Д. Г. срещу Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер 70 000 лв. за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 01.10.2018 г., и за заплащане на обезщетение в размер 1 980 лв. за причинени имуществени вреди.

Въззивното производство е било инициирано от ответника, който е обжалвал размера на уважения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ над присъдените 20 000 лв. с оплаквания за необоснованост на извода относно присъденото обезщетение от 70 000 лв.

За да постанови своето решение, въззивният съд е отделил като спорен единствено въпросът относно размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено за причинените на ищцата в резултат на ПТП неимуществени вреди. Кредитирайки заключението на съдебномедицинската експертиза и събраните в хода на производството гласни доказателства, съдът е приел за доказано, че пострадалата е получила разкъсно-контузна рана в теменната област, счупване на долната лява челюст и счупване на лявата раменна кост в средната й част. Последното счупване е наложило извършване на оперативно лечение и е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за срок от около пет-шест месеца. Счупването на челюстта е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от 1,5 – 2 месеца. Счупването на раменната кост е причинило болки с висок интензитет и е било последвано от продължителна рехабилитация. В резултат на преживения силен стрес пострадалата е получила интензивен косопад. При определяне размера на обезщетението съдът е извършил задълбочен анализ на установените факти при съобразяване със задължителните указания на касационната инстанция, обективирани в ППВС № 4/1968 г., както и при съобразяване на казуалната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Като е отчел възрастта на пострадалата към датата на ПТП /35 г./, продължителността на търпените болки и страдания /5-6 месеца/, естеството на приложеното лечение /операция с цел открито наместване на счупените кости и фиксиране на фрагменти с интрамедуларен пирон и винтове, съответно допълнителна операция за отстраняване на поставената планка/, както и запазения обем движения без установен при прегледа функционален дефицит, съдът е определил обезщетение в размер 50 000 лв. За да изгради този извод, съдът е отчел и икономическите условия в страната, както и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането.

Формулираните от касатора въпроси могат да бъдат сведени до един относно приложението на чл. 52 ЗЗД, така че присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди да е справедливо. Макар да попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, този въпрос не удовлетворява допълнителния критерий, сочен от касатора, а именно да е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС и практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК. Въззивната инстанция не се е задоволила с формално изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на извода си относно справедливия размер на обезщетението, а е оценила тяхното значение при конкретно установената фактическа обстановка. За да намали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, съставът на Апелативен съд Пловдив е акцентирал върху младата възраст на пострадалата и пълното възстановяване на движенията на лявата ръка, съответно зарастването на останалите рани. Във въззивното решение е налице обстоен анализ на доказаните вреди, които са не само телесни, но и психологически, поради и което е присъден един сравнително висок размер на обезщетението. Ето защо, настоящият състав на съда оценява поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси като несъгласие с изводите на въззивната инстанция по същество на спора. Същите предполагат проверка за правилност на постановеното решение, която не може да бъде осъществена в производството по чл. 288 ГПК, съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация се дължи присъждане на разноски, но доказателства за извършването им не са ангажирани. Ето защо, съдът не дължи произнасяне по въпроса за разпределение на отговорността за понасянето им.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38/28.06.2021 г. по в. гр. д. № 337/2021 г. на Апелативен съд Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.