О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5644

гр. С., 04.12. 2025 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г. М.

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Бисера М. гр. дело № 2455 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу въззивно решение № 31 от 10.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1290/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

С посоченото съдебно решение въззивният съд е отхвърлил иска на С. Д. С. срещу П. Д. Л. и В. Т. Л. за прогласяване за недействителен на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № *** г., ***, рег. № ***, н. д. №***/2012 г. на нотариус при РС-П. З. А., с който Д. С. А. (наследодател на С. С. и на П. Л.), чрез пълномощника си П. Д. Л., е прехвърлил в полза на П. Д. Л. недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в **********, цялото с площ от 3 100 кв. м., при граници: улица, ПИ пл. ***, пл. ***, съставляващо част от ПИ пл. *** в *** по плана на селото, от което: 1050 кв. м. съставляват УПИ ***; 800 кв. м. съставляват УПИ ***; и 390 кв. м. са включени в УПИ *** в същия квартал, ведно с построените в това място жилищна сграда с площ от 43 кв. м., второстепенна постройка с площ от 15 кв. м. и навес с оградни стени с площ 82 от кв. м., до ид. част от предмета на договора, като сключен във вреда на представлявания, на осн. чл. 40 от ЗЗД.

Със същото съдебно решение по иск на С. Д. С. срещу П. Д. Л. и В. Т. Л. съдът е прогласил за недействителен договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*** г., ***, рег. № ***, н. д. №***/2012 г. на нотариус при РС-П. З. А., с който Д. С. А., чрез пълномощника си П. Д. Л., е прехвърлил на П. Д. Л. посочените по-горе недвижими имоти, само по отношение на прехвърления УПИ *** в *** по плана на село Н. Р., община В. с площ от 800 кв. м., както и по отношение на жилищна сграда с площ от 43 кв. м. до ид. част от предмета на договора, като сключен без (извън пределите на учредената) представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Постъпила е касационна жалба от П. Д. Л. и В. Т. Л., действащи чрез адвокат Н. Д. от ВАК, с която въззивното решение се обжалва в частта, в която въззивният съд е прогласил за недействителен договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*** г., ***, рег. № ***, н. д. №***/2012 г. на нотариус при РС-П. З. А., относно имот УПИ *** в *** по плана на село Н. Р., община В., с площ от 800 кв. м., както и относно жилищна сграда с площ от 43 кв. м., до ид. част от предмета на договора, като сключен без (извън пределите на учредената) представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

В касационната жалба на касаторите-ответници се твърди, че въззивното съдебно решение е недопустимо, тъй като иск за прогласяване на нищожност на договор, предявен от трето лице само срещу едната страна по него, се явява недопустим. Молят за обезсилване на въззивното съдебно решение. В условия на евентуалност твърдят, че същото е очевидно неправилно.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, за да обосноват недопустимостта на обжалваното въззивно решение, касаторите поставят следните въпроси:

1. Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор в производство по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Позовават се на разрешенията, дадени в ТР № 7/2020 г. и ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

По така постъпилата от ответниците касационна жалба е депозиран отговор от ищеца със становище за нейната неоснователност.

Срещу така посоченото въззивно съдебно решение е постъпила касационна жалба и от ищеца С. Д. С., действащ чрез адв. Т. Д. - ВАК. Решението се обжалва от този касатор в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от него срещу ответниците иск за прогласяване за недействителен на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № *** г., ***, рег. № ***, н. д. №***/2012 г. на нотариус при РС-П. З. А., с правно основание в разпоредбата на чл. 40 ЗЗД - поради сключване на договора във вреда на представлявания.

В касационната жалба на касатора-ищец се твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като противоречи на събрания доказателствен материал в първоинстанционното производство, както и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ищец се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че в противоречие с цитирана от него практика на ВКС са разрешени следните правни въпроси от предмета на спора:

1. При предявен иск по чл. 40 от ЗЗД следва ли съдът да направи анализ дали договорът, сключен от представител, е във вреда на представлявания при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като прецени обстоятелства свързани с това: имал ли е представляваният необходимост от предмета на този договор изобщо и към конкретния период в частност, т. е. дали престацията на изпълнителя е безполезна? Когато на представителя е предоставена възможност да договори цената, следва ли да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен? Идентичността между пълномощника и третото лице презумира ли знание за увреждане или заинтересованост?

Касаторът-ищец твърди, че постановеното решение е в противоречие с решение № 1328 от 24.11.2000 г. по гр. д. № 108/2000 г. на Върховен касационен съд, IV г. о.; решение № 117 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 5654/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 439 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 23/2011 г. на ВКС, I-во гр. отделение. решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС; решение № 212 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 4268/2017 г. на ВКС, III-то гр. отделение; решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 60208 от 04.01.2022 г. по гр. д. № 126/2021 г. на ВКС, III г. о.

2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора вкл. при отхвърляне на доводите и възраженията като неоснователни?

Касаторът-ищец твърди, че постановеното съдебно решение е в противоречие с решение № 17/08.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4121/2015 год. IV г. о.; решение № 222/30.01.2015 г. на ВКС по търг. дело № 3466/2013 год. I т. о.; решение № 98/20.05.2013 г. на ВКС по гр. дело № 520/2012 год., IV г. о., решение № 18/09.03.2018 г. на ВКС по т. д № 1512/2017 г. на ВКС, I т. о.

Касаторът-ищец се позовава на очевидна неправилност на решението в обжалваната му част поради грешно възприемане на фактите и обстоятелствата по спора.

По така постъпилата от ищеца касационна жалба е депозиран отговор от ответниците чрез адвокат Н. Д. от ВАК със становище за нейната неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба на всяка една от страните е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По допускане на касационното обжалване настоящата касационна инстанция съобрази следното:

За да постанови посоченото по-горе съдебно решение, въззивната инстанция е констатирала, че въззивното производство е повторно образувано след отмяна с решение №413/26.06.2024 г. по гр. дело №1554/2023 г. на III г. о. на ВКС на предходно постановено по делото въззивно решение. Въззивният съд е съобразил това, че касационната инстанция в предходното касационно производство е отхвърлила исковете по чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД относно валидността на обсъжданото по делото пълномощно и по чл. 42, ал. 2 от ГПК относно действителността на договора покупко-продажба по НА №*** година в неговата цялост и е върнала делото на Варненския окръжен съд за разглеждане на исковете на С. Д. С. срещу П. Д. Л. и В. Т. Л., както следва: - с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване на недействителността на процесния договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*** г. на нотариус З. А., сключен на дата 29.05.2012 г. до размера на наследствената част на ищеца; - иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване на недействителността на същия договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*** г. на нотариус З. А., сключен на 29.05.2012 г., само по отношение на УПИ *** в *** по плана на село Н. Р., община В., с площ от 800 кв. м., както и жилищна сграда с площ от 43 кв. м., до размера на наследствената част на ищеца, като сключен без (извън пределите на учредената) представителна власт.

Въззивният съд е приел е за установено от фактическа страна, че ищецът С. Д. С. и ответницата П. Д. Л. са брат и сестра и наследници на Д. А., починал на 17.06.2012 г.; Д. А. е бил в брак с Е. А.а, считано от 1954 г. до смъртта на съпругата си през 2004 г.; ответниците П. Л. и В. Л. също са в брак, считано от 1979 г.

Въззивният съд е посочил, че с приетия по делото НА №*** г., ***, н. д. № *** за 1974 г. на нотариус при РС-П., Д. А. е придобил правото на собственост върху парцел ***, с площ от 800 кв. м., находящ се в *** в с. Н. Р., община В., по дарение от баща си С. Т., а с констативен нотариален акт №*** г., том 1, нот. дело №*** г. на нотариус при РС - П., същият е признат за собственик на парцел ***, с площ от 1050 кв. м. и парцел *** с площ от 2390 кв. м., находящи се в с.Н. Р., община В..

Въззивният съд е констатирал, че с пълномощно с нотариално заверени съдържание и подписи с рег. № *** и рег. № *** от 29.05.2012 г. от помощник нотариус по заместване при нотариус Ш., Д. С. А. е упълномощил дъщеря си П. Д. Л. да го представлява пред нотариус без срок по въпроси, свързани с притежаваните от него недвижими имоти: парцел ***, в ***, с площ от 1050 кв. м., ведно с построения в него навес, по плана на с. Н. Р., общ. В.; както и 2390 кв. м. от парцел *** в *** по плана на същото село, съгласно НА №*** г., включително с правомощията да продаде, дари или замени описаните имоти, като договаря цена и условия, каквито намери за добре, с купувачи, надарени или заменители по нейна преценка, както и да получи при продажба цената, включително и да договаря сама със себе си или с трети лица, които представлява.

Съдът е посочил, че с договор за покупко-продажба, оформен в НА №*** г., ***, рег. № ***, н. д. №***/2012 г. на нотариус при РС-П., Д. С. А., чрез пълномощника си П. Д. Л., продал на П. Д. Л., като купувач, собствения си недвижим имот - дворно място, находящо се в **********, цялото с площ от 3100 кв. м., при граници: улица, ПИ пл. ***, пл. ***, съставляващо част от ПИ пл. *** в *** по плана на селото, от което: 1050 кв. м. съставляват УПИ ***; 800 кв. м. съставляват УПИ ***; и 390 кв. м. са включени в УПИ *** в същия квартал, ведно с построените в това място жилищна сграда с площ от 43 кв. м., второстепенна постройка с площ от 15 кв. м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв. м., срещу цената от 6 500 лв., която сума продавачът, чрез пълномощника му, заявил, че е получил напълно от купувача. Данъчната оценка на продадените имоти възлизала на 6 ***.90 лв.

Въззивният съд е посочил, че видно от приетата епикриза от м. 03.2011 г. от

МБАЛ „С. А. - Варна“ в периода 14.03.-25.03.2011 г. Д. А. е бил подложен на мастектомия радикалис поради карцином на млечна жлеза като в периода 05.06.-10.06.2012 г. той е бил на стационарно лечение в болницата; приет е бил в тежко увредено общо здравословно (физиологично) състояние, без данни за ментално такова, и е бил изписан с продължаващо влошено състояние и с терапия. Починал е на 17.06.2012 година.

Съдът е отбелязал, че от показанията на св. Н. Н. е установено, че след смъртта на Д. А. синът С. разбрал, че сестра му П. си прехвърлила имотите на баща им, след което С. не искал и не посещавал вече имотите. Въззивният съд е обсъдил показанията на св. Х. Н. по реда на чл. 172 от ГПК, но и като непосредствени като е приел, че от тях се изяснява, че през месец май 2012 г. „дядо Д.“ живеел при ответницата, бил много отслабнал, личало, че е тежко болен; на въпроси как е и какво прави отговарял, но кратко, защото изглеждал много изморен; отказвал да се храни редовно; относно имотите му в село Н. Р. „дядо Д.“ просто искал да си живее в тях; не е казвал да е искал да ги продава.

Съдът е анализирал и показанията на св. А. Т.а (помощник нотариусът, който е удостоверил верността на пълномощното), приемайки ги за обективни и непосредствени. От тях е приел за изяснено, че по принцип практиката в кантората била необходимите документи да се подготвят предварително; уговаряло се времето, в което ще се посети дома; клиентите осигурявали транспорта; носила винаги тампон за отпечатък, ако лицето не може да се подписва; изисквала е осигуряването на свидетели при нужда. Показанията на св. П. Т.а (живуща със сина на ответницата на съпружески начала, а с ответницата в едно домакинство от 2008 г.) въззивният съд е ценил по реда на чл. 172 от ГПК, но и като непосредствени. От същите съдът е приел за изяснено, че през последните години от живота си дядо Д. живеел с тях в едно жилище; зрението му било слабо, но се хранел самостоятелно в кухнята; сам се движил в жилището от едната стая в другата; гледал телевизия; нямал нужда от помощ за физиологични нужди; един месец преди да почине се разболял и бил приет в болница, но не е имал проблеми с паметта или с начина на изразяване. Съдът е отбелязал, че според показанията на този свидетел нотариалното удостоверяване на пълномощното било извършено в дома им във Варна, като и към този момент дядо Д. бил добре; нотариусът прочел пред свидетелката и пред Д. А. съдържанието на пълномощното; едва през последните четири дни от живота му дядо Д. се влошил рязко и бил в тежко състояние.

От заключението на съдебно-оценителската експертиза, приета от въззивния съд за обективна и мотивирана, се изяснява, според въззивния съд, че пазарната цена на всички имоти, предмет на разпоредителната сделка от 29.05.2012 г., възлиза на 19 200 лв. към момента на договора като по действащия одобрен КРП/1969 г. на с. Н. Р., общ. В., от поземлен имот пл. *** е с площ от 3 093 кв. м. са формирани следните парцели: парцел (УПИ) *** в *** с площ от *** кв. м.; парцел (УПИ) *** в *** с площ от 859 кв. м. и парцел (УПИ) *** в *** с площ от 992 кв. м., а останалата част е извън регулацията.

Въз основа на приетата от него фактическа обстановка въззивният съд е изложил своите правни изводи. На първо място е обсъдил възраженията на ответниците за недопустимост на исковете поради висящо между страните делбено дело като е приел, че същите са неоснователни, тъй като за ищеца е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за пороци на сделката, а и искове за нищожност и недействителност на сделката не са предявени в делбеното дело. Възраженията за недопустимост на исковете поради липса на легитимация на ищеца са приети от съда за несъстоятелни. Съдът е посочил, че ищецът и първата ответница са универсални правоприемници на общия им наследодател и продавач по оспорения договор от 2012 г. Д. А., като исковете са предявени в рамките на защитимите права на С. С. ( ид. част), поради което и съобразно т. 2 и т. 3 от ТР №5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСТГК на ВКС, наследникът-ищец е легитимиран да води исковете по чл. 40 от ЗЗД и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Въззивният съд е изложил правните си съображения по така предявения иск по чл. 40 от ЗЗД като е приел, че в състава на основанието се включват два елемента, които е обсъдил - първият е обективен - сключване на двустранна сделка между правен субект (чрез представител) и трето лице, която уврежда правната сфера на представлявани като увреждането може да има различни проявни форми, но във всички случаи е необходимо да бъде доказано пълно и главно обективното и значителното увреждане на представлявания; и вторият елемент на правото по чл. 40 от ЗЗД е самото „споразумяване“, т. е. обща воля на представителя и насрещната страна по договора за увреждане на представлявания като на практика „споразумяването“ се свързва с наличието или липсата на не/добросъвестност на посочените лица досежно последиците от сделката по отношение на самия представляван.

Въззивният съд, предвид даденото от касационната инстанция по гр. дело №1554/2023 г. на III г. о. на ВКС разрешение, е приел, че обсъжданото пълномощно с нотариално заверени съдържание и подписи с рег. № *** и рег. № *** от 29.05.2012 г. от помощник нотариус по заместване при нотариус Ш. е действително с оглед спазване на изискуемата нотариална процедура и формата на едностранната сделка. Съдът е посочил, че искове за недействителност на пълномощното на други основания (с оглед порок на волята на упълномощителя) не са предявени, поради което така оформеното пълномощно е напълно валидно и разкрива присъщите свои правни последици, делегирайки на ответницата П. Л. посочена неограничена по вид, характер, съконтрагент и възмездност или безвъзмездност представителна власт за разпореждане с конкретно описаните недвижими имоти.

Съдът е приел с оглед коментираните от него свидетелски показания, че едва през последните четири-пет дни от живота си (починал на 17.06.2012 г.) дядо Д. се влошил рязко и бил в много тежко състояние като от това не може да се заключи, че към 29.05.2012 г. той е бил в състояние, което му е попречило да вземе осъзнато решение относно делегираната с пълномощното представителна власт.

Въззивният съд отново е отбелязал, че с оспорения договор за покупко-продажба, оформен в НА №*** г., Д. А., чрез пълномощника си П. Л., е продал на последната като купувач описаните три парцела с постройки върху тях срещу цена от 6 500 лв. Въззивният съд е приел, изхождайки от делегираната неограничена представителна власт за разпореждане с описаните недвижими имоти, в т. ч. изрично дори за дарение в полза на произволно избран надарен, включително и сама със себе си или с представлявани от П. Л. лица, че при осъществената покупко-продажба срещу цена, надвишаваща, макар с малко, общата данъчна оценка на имотите (6 ***.90 лв.), е изключено да бъде направен извод за вреда на представлявания, произтичаща и от съдържанието на договореността чрез предоставеното пълномощно. Според съда фактът, че договорената цена по продажбата е била около три пъти под средната пазарната такава за всички имоти според СТЕ (6 500 лв. към 19 200 лв.), но над данъчната оценка (6 ***.90 лв.), сам по себе си не обосновава извод за действия, изключително във вреда на представлявания, при правомощие дори за дарение в полза на трети лица и/или на самия пълномощник.

По изложените основни съображения съдът е формирал крайния си извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на двете кумулативни предпоставки на иска по чл. 40 ЗЗД, с оглед на което и същият следва да бъде отхвърлен.

По така предявения иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД съдът е приел, че понятието „без представителна власт“, използвано в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, обхваща множество хипотези, които не могат да бъдат изчерпателно изброени, но могат да бъдат примерно и обобщено посочени в следните четири групи: - представителна власт изобщо не е била учредена; - представителна власт е била учредена, но сключеният чрез представителя договор е бил извън нейните предели; - представителна власт е била учредена, но впоследствие е отпаднала и договорът е бил сключен чрез представителя след отпадането й; - представителна власт е била учредена и е съществувала към момента на сключване на договора, но впоследствие е отпаднала с обратно действие.

Въззивният съд е отбелязал, че в настоящия случай с валидно пълномощно с нотариално заверени съдържание и подписи с рег. № *** и рег. № *** от 29.05.2012 г. Д. С. А. е упълномощил П. Л. да го представлява пред нотариус във връзка с продажбата, замяната и дарението на следните притежавани от А. недвижими имоти: парцел ***, в ***, с площ от 1050 кв. м., ведно с построения в него навес, по плана на с. Н. Р., общ. В.; както и 2390 кв. м. от парцел *** в *** по плана на същото село, притежавани от представлявания по давност съгласно НА №*** г.

Съдът е посочил, че в същото време с оспорения договор за покупко-продажба, обективиран в НА № *** г. на нотариус при РС-П., Д. А., чрез пълномощника си П. Л., е продал на последната като купувач, собствения си недвижим имот - дворно място в *** по РП на с. Н. Р., одобрен със Заповед № *** от 01.08.1969 г., което е част от ПИ с пл. ***, с площ от 3039 кв. м. и при граници: улица, ПИ пл. №*** и *** от което: 1050 кв. м. съставляват УПИ ***; 800 кв. м. съставляват УПИ ***; и 390 кв. м. са включени в УПИ *** в същия квартал, ведно с построените в това място жилищна сграда с площ от 43 кв. м., второстепенна постройка с площ от 15 кв. м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв. м., срещу договорената цена.

При съпоставката на двете сделки, според въззивния съд, става ясно, че пълномощното не е включвало представителна власт за разпореждане конкретно с УПИ *** с площ от 800 кв. м. и също с жилищната сграда (къща) с площ 43 кв. м. Освен очевидното отсъствие на тези два самостоятелни имота от съдържанието на пълномощното като номера и описание, въззивният съд е посочил, че пълномощното препраща за предмета му към НА №*** г., том 1, нот. д. №*** г. на нотариус при РС-П., с който е било констатирано правото на собственост на Д. А. върху парцел ***, с площ от 1050 кв. м. и парцел ***, с площ от 2390 кв. м., находящи се в селото, „без жилището“ в терена и без УПИ *** с площ от 800 кв. м. Въззивният съд е констатирал, че последните два обекта (терен и къща) са били придобити от Д. А. на друго основание и много по-назад във времето - с договор за дарение, обективиран в НА №*** г., ***, н. д. №*** за 1974 г. на нотариус при РС - П., с който бащата на Д. А. му е прехвърлил безвъзмездно правото на собственост върху парцел ***, с площ от 800 кв. м., находящ се в *** в с. Н. Р., община В..

Според въззивния съд не само текстуално, но чрез препращане към акта (титула) за собственост, обсъжданото пълномощно от 29.05.2012 г. не включва правомощията за разпореждане с УПИ *** с площ от 800 кв. м. и с жилищната сграда (къща) с площ 43 кв. м. на границата с УПИ ***. Въззивният съд е достигнал до извода, че продажбата на този имот и къщата е извън пределите на учредената представителна власт, което обуславя основателността на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД досежно тях, който следва да бъде уважен.

С оглед така направените констатации и правни изводи въззивният съд е постановил своето решение, уважавайки иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на един от включените в продажбената сделка имоти (УПИ *** с площ от 800 кв. м. и къща с площ 43 кв. м.) и отхвърляйки иска по чл. 40 ЗЗД.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, поС.на практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

По касационната жалба на П. Д. Л. и В. Т. Л. настоящият съдебен състав съобрази следното:

В депозираната касационна жалба се твърди недопустимост на въззивното съдебно решение поради обстоятелството, че прехвърлителят Д. С. А. е починал, а срещу починало лице искове не могат да се предявяват. Доводите за недопустимост на съдебното решение се обосновават с постановките на ТР № 7/2020 г. и ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

ТР № 7/2020 г. дава отговор на въпроса, поставен в изложението на касаторите-ответници, а именно: „Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?. Отговорът на ОСГТК е, че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора.

По този довод в касационната жалба следва да се отбележи, че в случая ищецът С. Д. С. е предявил иск в качеството си на наследник по закон на прехвърлителя и негов баща Д. А. като искът е насочен срещу сестра му П. Д. Л. и нейния съпруг като приобретатели. Правен интерес да се позове на недействителността има представлявания, респ. неговите наследници. Когато установителният иск с правно основание чл. 40 ЗЗД е предявен от някой от наследниците на представлявания, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска по чл. 40 ЗЗД до размера на своите права в съсобствеността, чиято защита търси и е процесуално легитимиран. Такъв е и настоящият случай.

Позоваването на т. 2 на ТР №1/2017 година на ОСГТК за обосноваване на вероятната недопустимост на обжалването съдебно решение е неудачно. В тълкувателното решение е прието, че исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В случая не сме изправени в такава хипотеза.

С оглед така наведените от касаторите-ответници съображения касационната инстанция не констатира порок, който да обуслови извода за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт на посоченото основание.

По касационната жалба на касатора-ищец настоящият съдебен състав приема следното:

Първият поставен от касатора-ищец въпрос относно фактическия състав на недействителността на договора по чл. 40 ЗЗД обосновава общата предпоставка за допускане на въззивното съдебно решение на касационно обжалване, но не и наличието на специалната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросът е изяснен ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК и доразвит в казуалната съдебната практика на ВКС. Във всички случаи, когато ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за недействителност на договора, е сключил този договор чрез представител (по закон или по пълномощие), правното основание (правната квалификация) на иска е по чл. 40 от ЗЗД. Представителят, макар да действа от името на представлявания в рамките на представителната власт (учредена му от закона или чрез упълномощаване), изразява своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на представлявания. Именно представителят уговоря с насрещната страна по договора престациите по същия, като формира и изявява воля от името на представлявания Уговаряйки с насрещната страна по договора нееквивалентни престации - в случаите, когато престацията на представляваната страна по договора е на по-висока стойност от насрещната престация и неравностойността не е незначителна, представителят и насрещната страна по договора могат да се споразумеят във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД.

Безспорно е, че фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД, за разлика от хипотезата на хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т. е. - дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за представлявания.

Относно обективния елемент на фактическия състав на чл. 40 ЗЗД в случаите на покупко-продажба съдебната практика приема, че договорът с пълномощника на продавачите произвежда валидно действие дори когато продажната цена е по-ниска от средната пазарна, но разликата може да се приеме за съвместима (не се отклонява съществено) с интереса на продавача от осребряването на вещното право на собственост.

Така с решение № 95 от 27.06.2017 година по гр. дело № 5523/2015 година на IV г. о. състав на ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса дали всяко споразумение между страните по сделката за по-ниска от пазарната цена следва да се счита, че е във вреда на представлявания като е дал отрицателен отговор на този въпрос, позовавайки се на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС - т. 3 от него. Посочено е, че преценката за наличието на увреждането се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай към момента на сключване на договора. Съдът е посочил, че пълномощното, с което собственикът е предоставил на пълномощника свободата да се разпорежда, в т. ч. да продава, дарява, заменя, поделя и др. процесните недвижими имоти в полза на когото намери за добре, при цена и условия, каквито намери за добре, да получава продажна цена или замененото имущество, съдържа съгласие на представлявания за накърняване на имуществото му.

В решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ВКС също е прието, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания чрез сговаряне между пълномощника и третото лице - респ. намерение за увреждане, когато пълномощникът се е разпоредил в своя полза.

В случая въззивният съд се е съобразил с посочената съдебна практика по отношение на преценката си дали е налице увреждане на продавача като е извършил оценка и анализ на всички установени по делото обстоятелства, касаещи волята на представлявания, обема на предоставената представителна власт и мотивите на пълномощника да договаря със себе си, продажната цена, която макар и по-ниска от средната пазарна цена, не е в съществено отклонение, което да навежда на извода за превратно упражняване на представителната власт.

Въззивният съд, преценявайки основателността на така предявения от С. Д. С. иск с правно основание в чл. 40 ЗЗД, се е съобразил с така посочените по-горе правни разрешения по поставения от този касатор въпрос. Ответницата П. Д. Л. е разполагала с валидно учредена в нейна полза представителна власт за разпореждане с имотите, находящи се в село Н. Р., община В., предмет на продажбената сделка и описани в нотариалния акт (без УПИ *** в кв. с площ от 800 кв. м., и жилищна сграда с площ от 43 кв. м.), включително с правото да договаря сама със себе си. С извършената продажба пълномощникът, макар и да се е разпоредил в своя полза с тези имоти, не е увредил упълномощителя - липсва обективният елемент за основателност на иска, а именно - увреждане на имуществото на прехвърлителя. Продажната цена, макар и приблизително 3 пъти по-ниска от средната пазарна цена за трите, описани в нотариалния акт имоти, е цена, срещу която ответницата придобива два от имотите, и същата е адекватна с оглед другите установени в производството обстоятелства: близките отношения между прехвърлителя и неговата дъщеря, която през последните четири години от живота му е полагала непосредствени грижи за него в своя дом; изричното желание на прехвърлителя имотите да останат за дъщеря му; предоставената в полза на пълномощника неограничена власт за разпореждане с имотите.

С оглед посочената по-горе съдебна практика, при липса на увреждане, каквото е констатирано от въззивния съд, не е налице твърдяното от касатора-ищец основание за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол по посочения по - горе въпрос.

Вторият поставен от касатора-ищец въпрос обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на II т. о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. I г. о.; решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., I г. о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на III г. о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на IV г. о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на III г. о. и др. В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания. Наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение.

В конкретния случай въззивният съд е действал съобразно тези разрешения. Същият подробно и ясно е очертал предмета на спора, а именно - предявените от ищеца искове по чл. 40 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съобразявайки отменителното решение на ВКС по гр. дело №1554/2023 г. на г. о. на ВКС; изложил е твърденията на ищеца по тези искове, както и отговора на ответниците в тази връзка. Установил е подробно фактическата обстановка и е изложил ясно и категорично правните си изводи по тях. Произнесъл се е по направените от страните възражения като е обсъдил същите и е дал своя отговор за тяхната основателност, респ. - неоснователност. Мотивите на въззивния съд са разбираеми - изложени са относими съображения относно обема на представителната власт на ответницата; извършен е анализ на свидетелските показания и е посочено кои са се кредитират и защо, включително с прилагане на разпоредбата на чл. 172 ГПК, като от тях са изведени изводи, обосноваващи финалния извод на съда; съобразено е заключението на вещото лице по съдебно-оценителската експертиза. Доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, са ценени в тяхната съвкупност като съдът не се е предоверил, нито е игнорирал някое от тях.

С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция приема, че по така обсъждания втори въпрос на касатора-ищец, съдържащ се в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не се обосновава наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол.

Твърдяната и от двете страни в касационното производство очевидна неправилност на съдебното решение не се констатира. Съгласно трайно установената практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилността на акта - без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Такъв особено тежък и очевиден порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не страда от такъв очевиден и особено тежък порок, а напротив - както стана ясно, същото е постановено в пълно съответствие с константната и задължителната практика на ВКС, цитирана по - горе.

В обобщение, нито един от касаторите не обоснова наличието на предпоставките за допускане на въззивното съдебно решение на касационно обжалване по въпросите и на основанията, изложени към касационните им жалби, поради което достъп до касационен контрол следва да се откаже и по двете касационни жалби.

Водим от горното, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 10.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1290/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________