Р Е Ш Е Н И Е
№ 50192
София , 14.12. 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1314 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 572 от 20.06.2022г. по касационната жалба на К. Н. О. от [населено място], област Шумен, чрез процесуалният представител адвокат Симеонов против въззивно решение № 101 от 28.10.2021г. по в. гр. д. № 309 по описа за 2021г. на Окръжен съд Шумен, с което е потвърдено решение № 260224 от 13.05.2020г. по гр. д.№ 517/2020г. на Районен съд Шумен в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата М. К. Н., роден на 7.09.2007г. и Емир К. Н., [дата на раждане] на майката Н. Безчет О., при която е определено тяхното местоживеене, предоставен е режим на лични отношения с бащата както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 9 часа до 17.00ч., с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, която е по-дълга от един ден, като е осъден бащата да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 200лв. за детето М. и 180лв. за детето Емир, платими до 15-то число за месеца, за който са дължими, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е предоставено ползването на семейното жилище на майката, на която е определен наем от 70лв., който следва да заплаща на К. О.. Решението на РС Шумен е отменено само в частта, с която издръжката е присъдена считано от 20.05.2020г., като вместо това е постановено друго, с което тя е присъдена, считано от привеждане в изпълнение на решението в частта му относно упражняването на родителските права по отношение на децата.
Касационното обжалване е допуснато по въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните, както и да изследва всички релевантни по спора факти в тяхната взаимовръзка.
В проведеното съдебно заседание, страните не се явяват лично. Касаторът се представлява, като процесуалният му представител желае обжалваният въззивен акт да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото да се определи местоживеенето на децата, а за майката да бъде определен режим на лични отношения и да бъде задължена да заплаща издръжка в размер на по 200лв. за всяко от децата. Желае предоставяне ползване на смейното жилище и претендира направените по делото разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената практика, съгласно която съдът формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, което налага той да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. При произнасянето си въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в изготвените мотиви.
В случая фактите са следните:
Страните са съпрузи, сключили брак на 27.08.2006г., от който имат две деца: М. /понастоящем на 15г./ и Емир /на 9г./ Съпрузите не живеят заедно от 2017г., като след раздялата им ищецът живее в къщата на родителите си в [населено място] вир, а ответницата в семейното жилище в [населено място]. Първоначално децата са останали да живеят с майка си, но след 03.2020г. и понастоящем, по тяхно желание, живеят с бащата. Съдът е бил сезиран с искане за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, предоставяне на родителските права на бащата, при когото да е и местоживеенето на децата, определяне на режим на лични отношения с майката и издръжка, която тя да плаща и предоставяне на ползването на семейното жилище. Понастоящем спорът е висящ досежно родителските права и следващи в тази връзка въпроси за местоживеенето на децата, режима на лични отношения и издръжката.
Отношенията между страните са изключително влошени.
По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 13/11.01.2019г. на съдебен лекар от МБАЛ Шумен АД, удостоверяващо че на 9.01.2019г., около 19ч., на Н. О. са нанесени удари с юмруци и ритници по главата и тялото, в резултат на което е получила „множество кръвонасядания в областта на лицето, двата горни и двата долни крайника“, болезненост на ограничен площ на главата и „две плитки охлузвания на кожата“ по дясната мишница. По нейно съобщение, ударите са й наненеси от нейния съпруг.
На 9.08.2019г. К. О. е подал сигнал, с вх.№ 1868/19г. до РП Шумен срещу съпругата си, че тя страда от психично разстройство и това налага принудителното й настаняване за задължително лечение. Искането му е оставено без уважение с Постановление от 16.09.2019г. на РП.
На 11.03.2020г. Н. О. е подала жалба до Дирекция за социално подпомагане К. затова, че на 2.03.2020г. децата са взети от тяхната баба /по бащина линия/ и тя няма връзка с тях. Изготвен е социален доклад с изх.№ ПР/Д-Н-К от 14.10.2020г., в който този факт е потвърден, но е посочено, че това се е наложило след като М. и Емир разказали, че „майка им получава нервни кризи и ги тормози“, „не им готвела, хранела ги с готова храна от магазина и не чистила“, че „майка им не се занимава с тях“,а те „живеят в много лоши условия“/вж. стр.82/.
На 25.06.2020г. К. О. е подал жалба в ДСП К. срещу Н. О. с информация, че тя е оказала психическо насилие над децата. Подал е заявление и за ползване на социална услуга. На 17.07.2020г. е подал друга жалба в ДСП К. срещу Н. О., по повод на възникнал на 12.06.2020г. инцидент между нея, негова близка и децата. В тази връзка по делото е представена и заповед за незабавна защита № 13 от 17.06.2020г. по гр. д.№ 478/2020г. на РС Нови пазар срещу Н. О. за въздържане от извършване на домашно насилие срещу децата си М. и Емир. Причина за издаването й са прояви на „агресивно поведение спрямо децата“, осъществени на 12.06.2020г. и на 13.06.2020г., които „несъмнено са предизвикали уплах и стрес у тях“. След издаването на заповедта и на решение № 201 от 17.08.2020г. на РС Шумен, Н. О. е насочена към ползване на специализирана „Програма за работа с родители, извършили насилие над децата си, за период от шест месеца. В тази връзка, и като етап от работата, са били проведени срещи и й е била изготвена индивидуална оценка. В нея се съдържа констатация, че „преживените от нея преживявания и емоции съответстват на типичните за жертва на продължително психическо и физическо насилие“. В този смисъл е и представената по делото заповед за защита от 28.07.2020г., по силата на която К. О. е задължен да се въздържа от извършаване на домашно насилие над Н. О. и му е наложена забрана да доближава „обитаваното от нея жилище“ и местоработата й за срок от шест месеца. Преди това, на 10.02.2020г. К. О. също е бил предупреждаван от полицейски орган да не осъществява – лично или чрез трети лица –психически или физически тормоз спрямо Н. О..
Според социалния доклад децата имат изградена „силна емоционална връзка“ с бащата и неговата майка, а със собствената им майка, връзката им е прекъсната. Срещите с нея са епизодични /за една година общо седем пъти/ като се провеждат в присъствието на социални работници, за което се изготвят доклади. За периода от 13.03.2020г. до м.10.2020г. децата са имали една среща с майка си. Съгласно доклади на ДСП К. с изх.№ СЛ/Д-Н-К от 22.01.2021г., от 17.03.2021г. и от 26.03.2021г., срещи между майката и децата са били провеждани на 30.12.2020г., 15.01.2021г., 5.02.2021, 19.02.2021г., 5.03.2021г. и на 19.03.2021г. През повече от тях децата са плачели и бягали от майката без да й позволят да ги докосне, като само последният път са били спокойни.
Двамата родители са равнопоставени по критерия „материални възможности“. Майката работи в магазин като продавач-консултант и получава минимално трудово възнаграждение е 610лв. Сходен е и установеният месечен доход на бащата, който е регистриран земеделски производител и се занимава с отглеждане на животни. Двамата са равнопоставени и по критерия „битови условия на живот“, защото разполагат само с придобития по време на брака двустаен апартамент в [населено място], в който понастоящем живее ответницата, а ищецът живее в къщата на родителите си в [населено място] вир, която е двуетажна. Той, заедно с децата, ползват втория етаж, който е с три стаи, обзаведени оскъдно, коридор и баня.
Детето М. /на 15г./ е диагностициран с дислексия. През периода на обучението му в [населено място] /от І до VІ клас/, с него са работили ресурсен учител и логопед. Считано от 14.09.2020г., по желание на бащата, децата са преместени в СУ “Н.Й.В.“с.Венец.
Д. Е. е на 9г. и съгласно изготвената от училищното ръководство характеристика, той редовно посещава учебните занятия, старателно подготвя домашните си задачи, проявява отговорност към учебните задължения и има положителна мотивация за учене. Проявява учтивост и неконфликтност към другите и показва умения за добра комуникация.
За установяване на състоянието на децата е назначена съдебно-психологическа експертиза, която дава следното заключение: М. е с обучителни затруднения и интелектуалното му функциониране е в гранична норма. Посочва се, че: „дигантостиката и наблюдението отчитат изразена емоционална незрялост, лесна внушаемост и манипулируемост“. “Изградената негативна самооценка допълнително занижава неговата автономност и мотивация“.“Социалният интелект е на много ниско ниво. Не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки“. Относно детето Емир общата оценка на експерта „определя коефициент на интелегентност в рамките на възрастовата норма. Набелязват се маркери на импулсивност. Видимо изпитва затруднения да спазва времеви, физически и емоционални граници“. Той демонстрира добри комуникативни умения. Проблемът, който се посочва е, че „децата са поставени в ситуация, в която родителите са с влошени взаимоотношения“ и са „въвлечени в конфликта между“ тях. Посочва се и че към момента на изготвяне на заключението /09.2020г./ „по етапите на родилското отчуждение децата са на етапа на изолиране от майката и осуетяване на общуването с тях“. „В случай, че продължи да се ограничава и обструктира контакта между майката и децата и отчуждаващите практики продължат, с категоричност ще прераснат в оформен синдром на родителско отчуждание, който представлява тежка емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици за децата“. Назначената от въззивният съдебно-психологическа експертиза за изготвяне на актуална психологическа оценка на децата, една година по-късно /09.2021г./ вече констатира „оформен синдром на родителско отчуждение, в средна към тежка степен“. Същевременно, видно от представените протоколи за проведените между децата и майка им срещи на 16.08.2021г., 23.08.2021г., 30.08.2021, 10.09.2021г. и на 17.09.2021г., децата са били спокойни, отговаряли са на въпросите й, разхождали са се заедно и са играли заедно на игри. Назначената от въззивният съдебно-психологическа експертиза по отношение на детето М. констатира „леко снижение на когнитивните сфери на внимание и памет“ в сравнение с предходната и дава оценка на интелектуално функциониране /за невербален интелект/ първа степен под нормата. Констатират се „видими“ нарушения на когнитивните, речевите, двигателните и социални умения. Като причини са посочени – „високите нива на емоционален стрес, липсата на достатъчно изисквания от семейството и училището, липсата на специализирана работа с логопед и ресурсен учител“. Екпертът констатира и крайна полярност в отношенията към родителите –„от позитивно отношение към бащата до силно негативно към майката“/вж. стр.137/. Досежно детето Емир, не са открити настъпили промени в когнитивното и интелектуално развитие. „На тестовете, композиционно той поставя себе си до баща си и баба си. На всички табла майката отсъства“.
По делото са разпитани трима социални работници в ДСП К., които са общували с децата в продължение на дълъг период от време и са присъствали на срещите им с тяхната майка. Свидетелят М. установява, че още при влизането им те започвали да плачат „от страх“ и да се дърпат, а той започвал да ги успокоява. Те са му разказвали, че са били затваряни от нея в банята, не се е занимавала с тях, заплашвала ги е. Според свидетелката С., която е психолог в Център за обществена подкрепа Нови пазар, децата са били насочени за консултация като „жертви на насилие“ с идеята „да бъде преодоляна травмата от преживяното насилие“. Тя твърди, че М. е споделял, че „майка му е блъскала главата му в бюрото“, че „понякога вечер си е лягал гладен“, че е „бил заключван на терасата, бил е заключван в банята“, че когато е при майка си „стои на леглото и един вид чака това време да изтече“.Според свидетелката „децата се плашат от майката“ и като психолог счита, че това, което М. казва „е неговата истина“, като „точно тези субекти..с интелектуални затруднения, точно те говорят истината“. Според нея между детето и майката не е налице „емоционална връзка“. Според нея - не е ясно как ще му се отрази съвместното живеене с майката, но „с оглед сегашното му състояние това би било пагубно. В понятието пагубно включваме, че ще бъде тревожен, ще бъде неспокоен, ще се чувства зле, няма да спи, няма да яде, така ми споделя“/вж. стр.271/. Същото е становището и на свидетеля С., който също работи като психолог в Център за обществена подкрепа Нови пазар. Той също говори за липса на емоционална привързаност. Твърди, че Емир му е споделял, че „е бил бит от майка си с шамари, с юмруци по главата, по тялото, заплашван с нож“. Децата не желаят да изпълняват режима на свиждане. Заявява, че „детето много последователно съобщава едно и също нещо“. Освен, че постоянно, в продължителен период от време, съобщават тези неща, свидетелят акцентира и на обстоятелството, че децата са две и ако има въздействия върху тях и ако са манипулирани, все едното щеше „по някакъв начин“ да спомене за това, а в случая това не е така.
Пред въззивната инстанция е назначена и съдебно-психиатрична експертиза относно състоянието на Н. О., която дава заключение, че тя не страда от психично заболяване и е годна да полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата си. Страдала е от паническо разстройство и смесено тревожно-депресивно разстройство, вероятно в причинно-следствена връзка с хроничният стрес в семейството, на който е била подложена, но то е отзвучало.
При тези доказателства, въззивният съд е приел, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката. Мотивирал се е с установеният синдром на родителско отчуждение спрямо нея, в средна към тежка степен, със заключението на експертизата, посочващо че майката не страда от психично заболяване и е годна да полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата си, както и с тези гласни доказателства, според които Н. О. е грижовна и любяща майка, която се грижи добре за децата си. За недоказани е приел твърденията за осъществен тормоз от майката спрямо децата. Счел е, че поведението на бащата е укоримо, защото се стреми да отчужди децата от майката, а и е осъществявал побой и тормоз над нея. Настройвал е децата против нея и като цяло не притежава достатъчен родителски капацитет. Изразеното от детето М. становище, че не желае да живее с майка си, вззивният съд е преценил като резултат от изграденият от бащата негативен образ на майката. Крайният му извод е, че интересът на децата и съвкупността от установени по делото обстоятелства налагат упражняването на родителските права да се предостави на майката.
Настоящият съдебен състав не споделя значителна част от изводите на въззивния съд. Двамата родители са заявили желание, но след задълбочен преглед на цялата семейна ситуация и с оглед всички гореизложени като установени обстоятелства, които са с фактическо, емоционално, психологическо, материално естество, съдът намира че родителските права следва да се упражняват от бащата. При извършване на балансирана преценка на конкуриращите се интереси на страните и с оглед задължението за съобразяване на най-добрия интерес на децата, при крайната оценка на съда решаващи са: 1.обстоятелството, че бащата е този който през последните пет години трайно е установил сигурна среда за децата в своя дом, 2. Между бащата и децата е изградена силна емоционална връзка, 3. той може да разчита на помощ за отглеждане на децата от своята майка, която живее в същата къща, 4. Децата желаят да живеят с него. По отношение на майката - относно начина по който тя се е отнасяла към децата и за използваните от нея методи на възпитание – бяха събрани достатъчни данни, установяващи притеснителни - относно сигурността и защитеността на децата - обстоятелства. Настоящият съдебен състав не вижда основание, поради което да не бъдат възприети показанията на разпитаните трима социални работници в ДСП К., които поради това, че са общували с децата в продължение на дълъг период от време и са присъствали на срещите им с тяхната майка, са с непосредствени впечатления. Изнесените от тях данни не позволяват на съдебния състав да приеме, че към настоящия момент е в интерес на децата да живеят постоянно с майката. Те се чувстват тревожни и неспокойни в нейната компания. Напуснали са нейният дом, не желаят да живеят с нея, изпитват страх и несигурност, което се потвърждава и от отразеното в изготвените социални доклади и протоколи за първоначално провежданите помежду им срещи. Заради проявено на 12.06.2020г. и на 13.06.2020г. „агресивно поведение спрямо децата“, срещу нея е издадена и заповед за незабавна защита № 13 от 17.06.2020г. по гр. д.№ 478/2020г. на РС Нови пазар. Неспособността на майката да създаде сигурна и спокойна среда рефлектира върху възможноста за положително оценяване на нейния родителския капацитет и към момента, в който съдът извършва преценката си, не позволява предоставянето на нея на родителските права. Родителските права следва да се предоставят на бащата, при когото да се определи и местоживеенето на децата.
Същевременно, съдът не може да не отчете и обстятелството, че и бащата не разполага с отличен морален облик, пред вид установените факти – че той е упражнявал физическо и психическо насилие към ответницата /на 11.01.2019г., за което е издадено медицинско свидетелство, на 10.02.2020г., когато е изготвен протокол за предупреждение и на 28.07.2020г., когато е издадена заповед за защита/ и с поведението си подпомага задълбочаването на конфликта между страните, което се отразява изключително негативно не само на родителите, но и на децата. Именно трайно влошените отношения между родителите са станали причина и за установеният по надлежния ред „оформен синдром на родителско отчуждение, в средна към тежка степен“ на децата към майката. Макар и в случая да има данни, че е провокиран отчасти и от нейното поведение, наличието му налага да се посочи, че ако единият родител /в случая бащата/ се опитва да изключи другия от живота на децата, той също демонстрира недобри родителски способности и това обстоятелство може да е от значение при бъдеща преценка кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права. Двамата родители следва да осъзнаят вредните последици за децата от родителското отчуждение и активно да съдействат за неговото преодоляване. За да израснат уверени в себе си и способни да се справят с предизвикателствата на живота, децата се нуждаят от подкрепата и на двамата си родители. Те трябва да контактуват с всеки един от тях /съответно и с техните роднини/, защото всеки един има своята роля за тяхното изграждане като личности. В случая, бащата е този, които следва да направи всичко по силите си, за да подпомогне връзката на децата с тяхната майка, като им предостави възможност да общуват с нея и създаде позитивно отношение за осъществяване на контакт между нея и децата без страх и предубеждение. Доколкото вече бяха констатирани затруднения при общуването, но експертите посочват, че при последните срещи /на 16.08.2021г., 23.08.2021г., 30.08.2021, 10.09.2021г., 17.09.2021г./, децата вече са били по-спокойни, следва да се определят няколко преходни периода, целящи постепенно и сигурно възстановяване на контакта на децата с майката. През първите три месеца, считано от обявавене на настоящето решение личните отношения между децата и майката да се осъществяват в присъствието на социален работник, в Дирекция „Социално подпомагане“ К. по 2 часа, всяка първа и трета седмица от месеца, в петък от 14ч. до 16ч. Следващите 6-месеца, всяка първа и трета събота от месеца, от 13 часа до 18 часа като децата се вземат от майката от дома на бащата, на адрес: [населено място], [община], [улица], където и се връщат. Следващите шест месеца, майката да взема децата от дома на бащата всяка първа и трета събота и недаля от месеца, с приспиване в нейния дом, от 8 часа в събота до 18 часа в неделя. След изтичане на така определеният 15 месечен преходен период, майката да взема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до 16.00 ч. в неделя с две преспивания в нейния дом; като ги взема и ги връща в дома на бащата; всяка четна година да взема децата от дома на бащата от 10.00 ч. на 24 декември и да ги връща в този дом в 18.00 ч. на 26 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за един месец през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на бащата. При осъзнаване на ообстоятелството, че децата се нуждаят от постоянен и пълноценен контакт с всеки от родителите си и при проява на добросъвестност от тяхна страна заради интересът на децата е добре и в дни, извън определените с настоящото решение, децата да се срещат и с двамата си родители едновременно. При съществено изменение на обстоятелствата, в течение на времето и непостигане на целения резултат, всяка от страните може да поиска от съда изменение на режима на лични контакти.
Пред вид възрастта на децата и минималните доходи на майката, тя следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на по 150 лв., за всяко едно от децата, чрез техният баща и законен представител.
Решението в частта за ползване на семейното жилище е влязло в сила
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 101 от 28.10.2021г. по в. гр. д. № 309 по описа за 2021г. на Окръжен съд Шумен и потвърденото с него решение № 260224 от 13.05.2020г. по гр. д.№ 517/2020г. на Районен съд Шумен в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата М. К. Н., роден на 7.09.2007г. и Емир К. Н., [дата на раждане] на майката Н. Безчет О., при която е определено тяхното местоживеене, предоставен е режим на лични отношения с бащата и е определен размер на издръжка и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата М. К. Н., роден на 7.09.2007г. и Емир К. Н., [дата на раждане] на бащата К. Н. О., ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] вир, [община], [улица] определя местоживеенето им при него.
ОПРЕДЕЛЯ следният режим на лични отношения между децата децата М. К. Н., роден на 7.09.2007г. и Емир К. Н., [дата на раждане] и тяхната майка Н. Безчет О., с адрес:гр.Шумен, [улица], вх.В, ет.3, ап.9 както следва:
-През първите три месеца от обявяване на настоящето решение, срещите между майката и децата да се осъществяват в присъствието на социален работник, в Дирекция „Социално подпомагане“ К. по 2 часа, всяка първа и трета седмица от месеца, в петък, от 14ч. до 16ч.
- През следващите шест месеца майката да взема децата от дома на бащата, на адрес: [населено място], [община], [улица], където и да ги връща, всяка първа и трета събота от месеца, от 13 часа до 18 часа.
- През следващите шест месеца майката да взема децата от дома на бащата всяка първа и трета събота и недаля от месеца, с приспиване в нейния дом, от 8 часа в събота до 18 часа в неделя, като ги връщав дома на бащата в [населено място], [община], [улица].
- След изтичане на така определеният 15 месечен преходен период, майката да взема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до 16.00 ч. в неделя с две преспивания в нейния дом; като ги взема и ги връща в дома на бащата; всяка четна година да взема децата от дома на бащата от 10.00 ч. на 24 декември и да ги връща в този дом в 18.00 ч. на 26 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за един месец през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Н. Безчет О., с адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.9 да заплаща издръжка на всяко едно от децата М. К. Н., ЕГН [ЕГН] и Емир К. Н., ЕГН [ЕГН], чрез К. Н. О., ЕГН [ЕГН], в качеството му на техен баща и законен представител в размер на по 150лв. /сто и петдесет лева/ за всяко дете, платими на петнадесето число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2020г.,
ОСЪЖДА Н. Безчет О., с адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.9 да заплати по сметка на ВКС сумата от 432лв./четиристотин тридесет и два лева/, държавна такса върху определената издръжка.
ПРЕПИС от решението да изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :