4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50945

гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2023 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 60/15.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 444/2021 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 7/04.03.2021 г. по гр. д. № 880/2020 г. на Районен съд – Свищов. С първоинстанционното решение е уважен предявения от К. Г. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 815,76 лв. – стойност на начислена електрическа енергия за периода 09.06.2016 г. – 07.12.2019 г. по фактура № [ЕГН]/24.08.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото; 2) въззивният съд може ли да приеме за недоказан релевантен за спора факт, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и в тази връзка не е дал указания на страните; 3) допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; 4) когато за отделен факт липсват преки доказателства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил; 5) следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за доказан и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпции ад хоминем, съответства на друг - установен по делото факт; 6) кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър; 7) правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това; 8) приложимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ; 9) приложима ли е разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ за случаите, в които юридическите факти, съдържащи се хипотезата на тази правна норма (условията, предпоставките), са се осъществили след влизането й в сила. Поддържа се, че по първите пет въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (цитирана в изложението на касатора), а последните четири въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

По делото е установено, че ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и е краен клиент по смисъла на пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ за присъединен към електроразпределителната мрежа имот, находящ се [населено място], [улица], за който е открита партида на ползвател на преносната мрежа по смисъла на пар. 1, т. 41а от ДР на ЗЕ при дружеството касатор със съответния абонатен номер. На 07.12.2019 г. е извършена проверка на СТИ от служители на жалбоподателя, за което по реда на чл.49 ПИКЕЕ е съставен констативен протокол № 1502752, подписан от представители на оператора (двамата служители, извършили проверката) и от свидетел, удостоверяващ отсъствието на ползвателя и присъствието си на проверката. В протокола са констатирани показания в тарифа Т3, като електромерът е демонтиран и изпратен за извършване на метрологична проверка в БИМ. Според заключението, при софтуерно четене е констатирано наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа Т3 в размер на 32 372,178 kWh. При тези данни, ответното дружество е издало фактура № [ЕГН]/24.08.2020 г. за заплащане на начислената електрическа енергия за периода от 09.06.2016 г. - 07.12.2019 г. на стойност 5 815,76 лв.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че „би могло да се приеме донякъде за косвено установено обстоятелството“, че причината за записа на данни в Т3 е резултат на извършена софтуерна манипулация (неправомерна програмна промяна на тарифната схема), постигнала „отклонение“ („скриване“) на потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри - Т1 и Т2. Доколкото процесното СТИ, произведено през 2016 г., е фабрично настроено за измерване и отчет по основните две тарифа „дневна“ и „нощна“, липсата на отбелязване в протокола за монтаж от 08.06.2016 г., както и в протокола за последваща метрологична проверка от 04.08.2020 г. на показания по ненастроения и невизуализиран за отчет регистър ТЗ, не може да бъде сигурен аргумент за вероятността появата на спорния запис да е вследствие на реално преминала през техническото устройство ел. енергия. Този факт не се установява категорично от събраните доказателства - СТИ не е от типа „смарт“ и не разполага с техническа възможност за предаване на данни за измерване на консумация в реално време, които да се записват в електронната база на електроразпределителното предприятие. Не е ясно откога в миналото е започнал или кога е въведен спорния запис на цифрови показания в регистър Т3, както и каква е конкретната причина за възникването на записа. Обстоятелството, че СТИ е било монтирано ново в обекта, с нулеви показания по Т1 и Т2, че е в срока си на метрологична годност към датата на проверката и липсват данни за техническа неизправност, според съда също не са достатъчни условия да създадат „пълна доказателствена сигурност“ за наличието на основанието по чл. 55 ПИКЕЕ за издаване на корекционната фактура. Направен е извод, че по делото не е доказано по категоричен начин записът в невизуализирания за отчет регистър да е последица от реално потребление на абоната, а не от друго „хипотетично възможно явление”.

При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, касаещи възможността пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства (въпроси № 3 и № 4); и по уточнения от състава на ВКС въпрос за задължението на съда да формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства при спазване на научните, опитните и логическите правила (въпрос № 5). Тези въпроси са обуславящи и са решени от въззивния съд в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС - решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., ІV г. о.; решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., ІV г. о.; решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/ 2017 г., ІV г. о.; решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/23020 г., ІV г. о., решение 125/23.06.2022 г. по гр. д. № 3899/2021 г., III г. о., решение № 75/ 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о.

От останалите въпроси в изложението, първите два процесуалноправни въпроса не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Нито във въззивната жалба, нито в отговора на същата, са въведени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, за да е бил длъжен въззивният съд да ги отстрани, респ. да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства за релевантните по спора факти (вж. - т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладването на делото). Въпроси от шести до девети включително касаят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт (чл. 281, т. 3 ГПК), поради което следва да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 15.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 444/2021 г. по описа на Окръжен съд – В. Т.

УКАЗВА на касатора „Електроразпределение Север“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 116,50 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.