Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 6942 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. Н. от [населено място], обл. Перник, чрез представител по пълномощие – адв. С. Г. от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 532/30.05.2022 год. по адм. дело № 1296/2021 год. на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата на Николов срещу Отказ № 37963-344/09.07.2021 год. на началника на Второ районно управление на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник (ОДМВР – Перник) за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че отказът е издаден от некомпетентен орган, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително възможната заплаха за личността на касатора, както и не е обсъдил всички представени към заявлението доказателства. В тази връзка се сочи постановяване на обжалваното решение в нарушение на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като съдът не е взел предвид настъпили след издаване на оспорения отказ обстоятелства, сочещи не само за възможна, но и реална заплаха за личността на касатора, и собствено не е обсъдил наличните по делото доказателства. Допълнителен аргумент за допуснатите административнопроизводствени нарушения е изложен с оглед издаване на акта след изтичане на законоустановения едномесечен срок за произнасяне от органа. Осъщественото над касатора нападение, представляващо реална заплаха за личната му безопасност, според касатора води до доказване по несъмнен начин нуждата му от самоотбрана, което води до извод за постановяване на отказа в несъответствие с целта на закона. Горното прави и съдебното решение неправилно и необосновано.
По изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на делото по същество с отмяна на постановения отказ и уважаване на подаденото заявление, алтернативно връщане на преписката на административния орган за произнасяне с определяне на срок за това. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът – началникът на Второ районно управление при ОДМВР – Перник чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт З. В., представя писмено становище, в което оспорва касационната жалба и формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София-област е образувано по повод жалба на П. Н. срещу Отказ № 37963-344/09.07.2021 год. на началника на Второ РУ на ОДМВР – Перник с който, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано издаване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие по заявление вх. № 379600-3815/11.05.2021 год. на П. Н..
Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложените в тази връзка от административния съд мотиви, като твърдението на касатора за некомпетентност на органа и неизлагане от страна на съда на мотиви за липсата на този порок, е неоснователно.
Установено е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора за допуснати както от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, така и от съда съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните в хода на производствата доказателства. Видно от изложените от органа в акта му мотиви, същият е обсъдил в съвкупност представените към заявлението и допълнително със становище от 23.06.2021 год. от касатора доказателства, като е достигнал до извод, че същите не обосновават нуждата от самоотбрана при същестуваща и основателна причина за защита на личното здраве, семейството или имуществото на заявителя, доколкото същият е заявил издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана в качеството си на физическо лице и съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ. Съдът също е извършил съвкупна преценка на приетите за установени от органа факти въз основа на всички представени доказателства, и е достигнал до обосновани правни изводи, поради което и тези твърдения на касатора са неоснователни.
По отношение материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспореният отказ е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми. При формирането на този правен извод, съдът се е позовал на посочената от жалбоподателя причина за исканото разрешително, а именно нуждата от самоотбрана, с оглед извършваната от него дейност и свързаното с нея задължение да посещава клиентите в дома им, което представлявало потенциална заплаха за живота и здравето му. Достигнал е до извод за недоказаност на нуждата от самоотбрана на жалбоподателя в качеството му на физическо лице, включително с оглед твърдението за необходимост от осъществяване на домашни посещения, свързани с работата му, поради липса на доказателства в тази връзка. Съдът е приел, че при наличието на нужда от самоотбрана, свързана с упражняваната от заявителя професия, следва да се издаде разрешение за придобиване и съхранение на оръжие за служебни цели, а не за граждански цели, каквато е заявена от жалбоподателя, поради което отказът е постановен и в съответствие с целта на закона.
Съдът е посочил, че законосъобразността на оспорения пред него акт се преценява към момента на издаването му – на 09.07.2021 год., поради което осъщественото над жалбоподателя нападение през м. октомври/2021 год. е неотносимо.
В съответствие с тези си изводи, съдът е приел за законосъобразен постановения отказ, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Страните не спорят по фактите, доколкото същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими и допустими доказателствени средства, като фактическата обстановка се споделя от касационната инстанция, която по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане.
Видно от оспорената заповед, административният орган е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от събраните по делото доказателства, той не е сторил това. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са представени доказателства, установяващи необходимостта от притежаване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Така формираните изводи съответстват на законовите разпоредби, доколкото в случая липсва елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Настоящият касационен състав приема за несъстоятелно възражението на касационния жалбоподател, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, тъй като чувства заплаха за личността си, поради упражняваната от него специфична трудова дейност – предоставянето и събирането на парични средства за неговия работодател, което застрашава личността му от посегателства в личния му живот, извън времето, през което упражнява трудовите си задължения, с допълнението, че възможната към момента на подаване на заявлението заплаха, се е осъществила реално в по-късен момент. Така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. По отношение на тези възражения следва да се има предвид и обстоятелството, че ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Осъществяването след постановяване на оспорения отказ на нападение над личността на жалбоподателя не представлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, дори и да можеше да се приеме, че същото представлява посегателство над личния му живот, извън времето, в което упражнява трудовата си дейност, както се твърди.
Доколкото жалбоподателят е посочил в подаденото от него заявление необходимост от самоотбрана, именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. От ангажираните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се установява наличието на причина към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение, която налага използването на оръжие за самоотбрана. Правилно в тази връзка е прието от административния орган и съда, че Николов не е ангажирал доказателства за застрашаване на личността му или друга необходимост от носене на оръжие за самоохрана, извън факта, че е служител на дружеството „Инкор-71“ ЕООД и осъществяваната от последното дейност. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателства на заявителя, а такива не са представени.
За целите на настоящото производство следва да се има предвид и обстоятелството, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от ангажираните писмени и гласни доказателства не се доказва заявената необходимост от издаване на исканото разрешение.
Предвид така развитите мотиви, оспореният отказ на началника на Второ РУ при ОДМВР - Перник е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на ОДМВР - Перник следва да бъде присъдена сумата от 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 532/30.05.2022 год. по адм. д. № 1296/2021 год. на Административен съд – София-област.
ОСЪЖДА П. Н., от [населено място], [улица], обл. Перник, да заплати на ОДМВР – Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков" № 1, сумата от 100,00 (сто) лева разноски.
Решението e окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА