Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 6973 / 2022 г.

Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт М. П., срещу решение № 381 от 28.03.2022 г., постановено по адм. д. № 2258/2021 г. от Административен съд - Варна. С него съдът е отменил решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция с №03-РД/1855 от 25.06.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и с което е определена финансова корекция в размер на 100% от разходите, за възстановяване по договор за възлагане на обществена поръчка с избран изпълнител „Пъстроцвят“ ЕООД, със стойност на договора 14 765.00лв., без ДДС.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в касационната жалба моли съда, да отмени обжалваното решение, като прави искане за присъждане на разноски.

Ответната страна по касация – СНЦ "МИГ ВЪЗХОД-Ветрино, Вълчи дол, Провадия", чрез адвокат Василева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него моли съда, да остави в сила съдебното решение. Претендира присъждане на разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, за процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

От данните по делото се установява, че Административен съд -Варна е бил сезиран с жалба, подадена от СНЦ "МИГ Възход-Ветрино, Вълчи дол, Провадия " срещу решение №03-РД/1855 от 25.06.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е наложена финансова корекция в размер на 100% от стойността на договор за възлагане на обществена поръчка с изпълнител „Пъстроцвят“ ЕООД в размер на 14 765лв. Административният съд - Варна е приел жалбата за допустима, а по същество и за основателна, поради което е отменил обжалваният административен акт при условията на чл. 172, ал. 2 АПК.

За да достигне до този резултат, съдът е приел че, обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържание съгласно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Съдът е установил, че не са налице нарушения на процесуалните норми, но е нарушен материалния закон.

Установено е, че липсва спор по фактите, а същия е правен и се отнася до това дали с възлагането на обществена поръчка за рекламни и печатни материали по описания договор с „Пъстроцвят“ ЕООД след като са налице предходните договори за възлагане на обществени поръчки с „Транс КО“ ЕООД и „Химера“ ООД, сдружението е извършило нарушение на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП и чл. 21, ал. 15 от ЗОП.

Според административния орган, предметът на двата договора от 04.12.2019 г. и на този от 01.12.2020 г. е сходен. Първите два са сключени по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП (събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност от 30 000 до 70 000 при доставки и услуги), а третият – по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП (директно възлагане). Общата стойност на трите договора е 32 086,50 лева без ДДС и следователно е допуснато незаконосъобразно разделяне на обществената поръчка на части, с което е приложен по-облекченият ред по чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. Органът приел, че не са налице условията по чл. 21, ал. 16 от ЗОП .

Административния съд е приел за безспорно обстоятелството, че при изпълнение на дейностите, местната инициативна група е длъжна да прилага съответните процедури от ЗОП при избор на изпълнител за текущи разходи и популяризиране на стратегията на територията си на действие (чл. 17 от Наредба № 1 от 2016 г.). За безспорно е прието и че трите договора са възложени в рамките на 12 месеца – съответно на 04.12.2019 г. и на 01.12.2020 г.

Административният съд не е споделил доводите на жалбоподателя, че предметите на договорите не са сходни – печатните материали, описани в договорите, по своето естество са сходни с рекламните брошури, листовки, флаери, а рекламните материали, показани в преписката, по същество са брандирани с печатни способи вещи, произведени от трето лице.

В обжалваното съдебно решение административния съд е приел, че процедурата за възлагане на обществена поръчка по първите два договора е започнала с публикуването на обявата – 04.10.2019 г., към който момент проектобюджетът за 2020 г. вече е бил внесен, но е бил одобрен на 24.02.2020 г. При тези факти, към момента на откриване на процедурата за възлагане на първите обществени поръчки за възложителя няма как да е било известно, че ще бъдат одобрени и още по-малко, че ще бъдат извършени разходите за печатни и рекламни материали, планирани през 2019 г., но одобрени през 2020 г. Административният съд след като е взел предвид правно-организационната форма на бенефициера, е констатирал, че не може да се приеме, че той ще поеме дългосрочни задължения по договор за възлагане на обществена поръчка, за който има одобрено финансиране само за 2019 г. и чието финансиране за 2020 г. зависи от три бъдещи несигурни събития – планирането на дейностите, тяхното одобряване и тяхното извършване. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че на възложителя не му е било известно със сигурност, че ще възложи друга обществена поръчка със сходен предмет, и че планирането на разходите за 2020 г. в размер, позволяващ прилагането на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, е направено с цел разделяне на поръчката от 2019 г. и заобикаляне на реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Въз основа на което административният съд е приел, че не е извършено нарушение на чл. 21, ал. 15, вр. чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП и изводът на административния орган за наличие на обстоятелства, изискващи финансова корекция, е неоснователен и в противоречие с материалноправните норми, което е наложило отмяната на обжалваният административен акт.

Решението е правилно.

По делото не е спорно възлагането на три обществени поръчки със сходен предмет за период, по-малък от 12 месеца, като първите два договора за услуга са подписани на 04.12.2019 г., първият е с изпълнител “Транс КО“ЕООД и е на стойност от 12 158 лева без ДДС, вторият е с изпълнител „Химера“ ООД и е на стойност от 5 123 лева без ДДС, а третият договор за услуга е от 01.12.2020 г. и е с изпълнител „Пъстроцвят“ЕООД. Съдът приема първоинстанционния извод, че се касае за проведени процедури със сходен предмет. Първите две поръчки са възложени по облекчена процедура и са предходни по смисъла на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП на договора, сключен с „Пъстроцвят“ЕООД.

Според чл. 21, ал. 15 ЗОП не се допуска разделяне на обществена поръчка на части с цел прилагане на ред за възлагане на по-ниски стойности, а съгласно чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет. За да е изпълнен фактическият състав на посочената от административния орган нередност по т. 2 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, е необходимо осъществяването на три кумулативни елемента: да са възложени две или повече поръчки в рамките на 12 месеца; към момента на стартиране на дейностите по възлагане на първата поръчка възложителят да е наясно, че в рамките на 12 месеца ще трябва да възложи и други поръчки със същия предмет; към същия този момент възложителят да е запознат с обстоятелството, че общата стойност на поръчките би била основание за преминаване към друг ред за възлагане, приложим към по-високи стойности на поръчките. Безспорно, обективният елемент е изпълнен - възложени са две или повече поръчки в рамките на 12 месеца. По отношение на другите две изисквания е релевантна датата на по-ранното възлагане и знание у възложителя за необходимост от възлагане на поръчка със сходен или идентичен предмет. Към 04.10.2019 г. процедурата по възлагане на двете обществени поръчки е започнало с публикуване на обявата, като към тази дата проектобюджета е бил внесен, но същия не е бил одобрен. Неговото одобрение е било налице на по – късен етап, а именно на 24.02.2020 година. Въз основа на което е обоснован извода на първоинстанционния съд, че към 04.10.2019 г., когато са открити процедурите за възлагане на обществените поръчки, е невъзможно възложителят да знае, че ще бъде одобрен, както и че ще бъдат извършени разходите за услугите предмет на договорите, планирани през 2019 г., но одобрени през 2020 година. Също така настоящият съдебен състав счита, че правилно административния съд е приел, че е от значение е и правно-организационната форма на бенефициера и че същия не би поел дългосрочни задължения по договори за възлагане на обществени поръчки, за които има одобрено финансиране за 2019 г. и чието финансиране за 2020г. зависи от наличието на бъдещи събития. На следващо място следва да се приеме, че за да има нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, трябва да се докаже не намерение или предположение, а трябва да бъде установено знание и сигурност у възложителя, че в кратък период ще възложи и друга обществена поръчка със сходен предмет на вече обявената, което не беше доказано. Следователно правилно административния съд е приел, че на възложителя не му е било известно обстоятелството, че със сигурност ще възложи друга обществена поръчка със сходен предмет, и че планирането на разходи за 2020 г. в размер позволяващ прилагане облекчения ред по реда на ЗОП, е направено с цел разделяне на поръчките от 2019 г. и заобикаляне на реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.

Предвид изложеното, касационната инстанция приема за правилни изводите на административния съд, че бенефициера не е извършил нарушение на чл. 21, ал. 15 във вр. с чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП.

Като е отменил оспорения акт на административния орган, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените в производството разноски е неоснователна. Съобразно направеното от ответната страна своевременно искане за присъждане на разноските по делото е основателно. Същото е доказано и по размер, предвид представените по делото писмени доказателства /л. 57 - л. 59/. В полза на СНЦ "МИГ ВЪЗХОД-Ветрино, Вълчи дол, Провадия" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 381 от 28.03.2022 г. постановено по адм. дело №2258/2021 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на " СНЦ "МИГ ВЪЗХОД-Ветрино, Вълчи дол, Провадия" 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА