Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 6976 / 2022 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, подадена чрез пълномощника юриск. С. Г., срещу Решение № 184/25.05.2022 год. по адм. д. № 678/2021 год. по описа на Административен съд – Враца. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Съдът неправилно приел, че макар възложителя да е допуснал обективираното в РФК нарушение по ЗОП(отм.), то корекция не следва да се налага, тъй като от една страна основанието за налагането й по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ не е съществувало към момента на провеждане на поръчката, и от друга, защото в случая е приложима нормата на чл.77 от ЗУСЕСИФ. Твърди, че е ирелевантно за съставомерността на нарушението фактът, че производството по налагане на финансовата корекция е започнало и протекло след изтичането на срока за мониторинг, защото нарушението е било констатирано в този срок. Иска се отмяна на оспореното решение на съда и потвърждаване на решение за налагане на финансова корекция № 01-800/3479#2 от 22.11.2021 год. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната по жалбата страна, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата с писмен отговор и в съдебно заседание, като твърди, че е неоснователна. Излага доводи по същество. Намира за правилен извода на съда, че при слабости в системата за управление и контрол, отговорността следва да се понася по чл.77 ЗУСЕСИФ. Претендира присъждане на разноски.

Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. В писмено заключение излага доводи в подкрепа на становището си.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на О. К. срещу Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/3479#2 от 22.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е определена финансова корекция в размер на 97580. 76 лв. с ДДС /81317. 30 лв. без ДДС/, представляващи 25% от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Извършване на строително-монтажни работи по две обособени позиции, както следва: Обособена позиция 1 – "Изграждане на стадион „Х. Б. и спортен комплекс в гр.Козлодуй и Обособена позиция 2 – "Ремонт и реконструкция на Народно читалище храм-паметник „Х. Б. 1879“, гр.Козлодуй, на О. К. в качеството й на бенефициер по договор № 06/321/01186 от 21.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. -2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил оспорения акт и е осъдил ДФЗ да заплати на община Козлодуй направените по делото разноски.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими към производството доказателства, при което е изяснил релевантните обстоятелствата, нужни за постановяване на обоснован и правилен съдебен акт. Страните не спорят по изяснената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка. Събрани са доказателства за поведението на страните в производството, предприетите от тях действия във връзка с провеждане на обществената поръчка, осъществения поетапно контрол и предприетите във връзка с констатациите от този контрол действия. Поради горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че не следва да преповтаря подробно описаната от състава на Административен съд - Враца фактическа обстановка.

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при осигурена възможност за възражение, но при неправилно приложение на материалния закон. Според първоинстанционния съд при констатирани слабости в системата за управление и контрол по програмата от страна на Управляващия орган, е поставил въпроса за чия сметка следва да е наложената финансова корекция. Приел е, че след като с уведомително писмо изх. № 02-0800/4796 от 04.07.2013 г. Изп. директор на ДФ"Земеделие" е одобрил процедурата за възлагане на обществена поръчка и по своя инициатива не е извършвал контролни проверки в посочения в договора петгодишен период от датата на сключване на договора, а впоследствие е приел нарушение на същата тази вече одобрена процедура, корекцията, на основание чл.77, ал.2 ЗУСЕСИФ, следва да бъде за сметка на бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, в чиято структура е управляващият орган, а не за сметка на ползвателя. С оглед установеното, съдът приел, че изцяло откриването на производството за налагане на финансова корекция е започнало и протекло извън периода на мониторинг, който съгласно чл. 4. 3 от Договор № 06/321/01186 от 21.11.2012г., сключен между община Козлодуй и ДФ"Земеделие" е пет години след датата на подписването му, което представлява аргумент за незаконосъобразност на процесното решение за финансова корекция.

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима.

Констатираното от административния орган и съда нарушаване на националните правила при възлагане на обществени поръчки, финансирани със средства от европейските фондове е съставомерно по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ /редакцията, Обн. – ДВ, бр. 52 от 2020 г./, според който финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Независимо от изложеното, настоящият състав счита, че в процесния случай наложената финансова корекция не следва да се възстановява от бенефициера община Козлодуй, като съображенията за това са следните:

В чл. 77, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че при констатирани от Европейската комисия или одитния орган слабости в системата за управление и контрол на програма по чл. 3, ал. 2, съответният ръководител на управляващия орган може да коригира разходите, подадени за сертификация към Европейската комисия, като използва единна ставка или екстраполирана финансова корекция. Разходите по ал. 1 обаче, следва да са за сметка на бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, в чиято структура е управляващият орган - чл. 77, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.

Касационният жалбоподател поддържа, че в случая одитът на ЕК е констатирал нарушението, което Управляващия орган е възприел в рамките срока на мониторинга по сключения договор с община Козлодуй. Следва да бъде съобразено, че Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 е многогодишна програма, а съгласно чл. 3, 1, ал. 2, изр. второ от Регламент № 2988/95 в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. По делото не е спорно, че към момента на издаване на обжалвания акт програмата е била прекратена. Към датата на постановяване на оспорвания акт е изтекъл четиригодишният давностен срок по чл. 3, 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Административният орган не е представил каквито и да било доказателства, свързани с нотифициране на възложителя на действия по разследване или предприемане на правни действия във връзка с твърдяната нередност в рамките на давностния срок. Такива действия в рамките на четиригодишния давностен срок не са предприети. Неоснователно касационният жалбоподател се позова на окончателния доклад на ЕК за извършен одит за периода 16.10.2013г.-30.06.2015г., обективиращ действие по контрол, което да прекъсне давността. Съгласно чл. 3, 1, ал. 3 от Регламент № 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Следователно само действия, които са нотифицирани на лицето, прекъсват давността, докато в настоящия случай по делото не е спорно, че единствената нотификация на бенефициера е направена с уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ от 26.11.2020г., към който момент давността вече е била изтекла. Правилни и обосновани са също и изводите на АС Враца, че производството за налагане на финансова корекция е започнало и протекло и извън периода на мониторинг, който съгласно чл. 4. 3 от Договор № 06/321/01186 от 21.11.2012г., е пет години след датата на подписването му, което влече незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция.

Следва да бъде посочено, че съгласно 1, ал. 2 ПЗР на ПМС № 57 от 28.03.2017г., с което е приета цитираната Наредба за посочване на нередности, Постановление № 134 на Министерския съвет от 2010 г. се прилага до издаването на декларация за приключването и окончателен контролен доклад на програмен период 2007 – 2013 г. за програмите, съфинансирани със средства от Структурните фондове, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" на Европейския съюз или до окончателното затваряне на програмите от Европейската комисия. Макар с влизане в сила на ПМС № 57, изрично да е отменена Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията), то по силата на 1, ал. 2 ПМС № 57, действието на Методологията е продължило до настъпването на определени факти. От една страна са налице две алтернативни предпоставки, за да намери приложение Наредбата, а именно: първата - издаване на декларация за приключване и окончателен контролен доклад и втората - окончателното затваряне на програмите от Европейската комисия. По делото не са представени доказателства за наличието на нито една от двете предпоставки, което обосновава извод за неприложимост на Наредбата. В този смисъл е и разпоредбата на 8, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕФСУ, според която приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 – 2013 г. В случая органът е приел наличието на нередност, квалифицирана като такава по т. 2 от Приложение № 1а към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, а не по нормите на Методологията. След като не е установена нередност съобразно приложимите норми на Методиката, не е налице и основание за извършване на финансова корекция.

След като решение за налагане на финансова корекция № 01-800/3479#2 от 22.11.2021 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ по Договор № 06/321/01186 от 21.11.2012г. е издадено в противоречие с приложимия материален закон, то правилно е определено като незаконосъобразно и е отменено от първоинстанционния съдебен състав.

По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е доказано по основание и размер. Възражението за прекомерност не следва да бъде уважавано, тъй като претендираната сума, възлизаща на 5607,60 лв. е в предвидения минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ – бр. 88/2022г.).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 184/25.05.2022 год. по адм. д. № 678/2021 год. по описа на Административен съд – Враца.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да заплати на О. К. сумата от 5706,60 (пет хиляди седемстотин и шест и 60 ст.) лева за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА