Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 6972 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по:
1. касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуален представител юрк. К., против решение № 3494 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 497/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено решение № 816 от 17.12.2021 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав, делото е върнато като преписка на Комисията за произнасяне по наведеното в жалба на А. Д. оплакване за наличието на дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр, като се изложат мотиви, съобразно указанията на съда, прекратено е производството по адм. дело № 497/2022 г. на АССГ по отношение на Х. Шулер и П. Хронц и КЗД е осъдена да заплати разноски в размер на 3960 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Иска се неговата отмяна, вкл. в частта за разноските.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В становище от 01.03.2023 г. прави възражение за прекомерност на претендираните от ответните страни адвокатски възнаграждения.
Ответниците - „АББ България“ ЕООД, П. Хронц и Х. Шулер, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорват касационната жалба, подадена от КЗД и молят да бъде потвърдено решението на съда, в обжалваната от КЗД част, вкл. в частта за присъдените в тяхна полза разноски.
Ответникът – А. Д. в молба-становище от 04.03.2023 г. моли да бъде уважена касационната жалба на КЗД.
2. касационна жалба, подадена от А. Д., чрез процесуален представител адв. П. Й., против решение № 3494 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 497/2022 г. по описа на АССГ. По подробно развити в касационната жалба и молба-становище от 04.03.2023 г. доводи се иска отмяна на съдебното решение като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК и потвърждаване на решение № 816 от 17.12.2021 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД. Алтернативно, в случай че делото бъде върнато на АССГ, касаторката моли да се дадат конкретни указания на състава при новото разглеждане на делото. Иска се спиране на производството по делото до постановяване на решение по адм. д. № 4825/2022 г. по описа на АССГ, решението по което да се съедини с настоящото производство. Така направеното искане за спиране е оттеглено с молба-становище от 04.03.2023 г. и чрез изявление на процесуалния й представител в открито съдебно заседание, проведено на 08.03.2023 г. Претендират се сторените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответните страни.
Ответниците - „АББ България“ ЕООД, П. Хронц и Х. Шулер, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорват касационната жалба, подадена от А. Д., като неоснователна и недоказана.
Ответникът - КЗД не изразява становище по касационната жалба.
3. касационна жалба, подадена от „АББ България“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. К. Ж.-Макавеева, против решение № 3494 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 497/2022 г. по описа на АССГ в частта, с която делото е върнато на КЗД за произнасяне. Иска се прогласяване нищожността на решение на КЗД № 816 от 17.12.2021 г. по преписка № 441/2014 г. Алтернативно се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част като неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответникът – А. Д., чрез адв. Й., в писмен отговор оспорва касационната жалба, подадена от „АББ България“ ЕООД, като неоснователна, недоказана и недопустима. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.
Ответникът - КЗД не изразява становище по касационната жалба.
4. частна жалба, подадена от П. Хронц и Х. Шулер, чрез адв. К. Ж.-Макавеева против решение № 3494 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 497/2022 г. по описа на АССГ, в частта, с която делото е прекратено спрямо частните жалбоподатели. Изложени са съображения, че решението е неправилно в прекратителната част като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна в тази част. Претендират се разноски.
Ответникът – А. Д., чрез адв. Й., в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и недопустима. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.
Ответникът - КЗД не изразява становище по частната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби.
Касационните и частната жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1, съответно по чл. 230 от АПК.
Разгледани по същество са неоснователни.
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решение № 816 от 17.12.2021 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав, с което е установено, че „АББ България“ ЕООД - работодател е извършило спрямо Димитрова нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 и чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), за което на основание чл. 80, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДискр на дружеството-работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Това решение на КЗД е издадено в изпълнение на решение № 3529 от 28.05.2018 г. по адм. д. № 9597/2017 г. на АССГ, в частта, с която делото е върнато като преписка на Комисията за произнасяне по наведените в жалбата на Димитрова оплаквания за наличие на дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр. Решението на административния съд в тази част е влязло в законна сила като потвърдено с решение № 9860 от 26.06.2019 г. по адм. дело № 4103/2019 г. на ВАС, V-то отд.
С обжалваното решение № 3494 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 497/2022 г. по описа на АССГ е отменено решение № 816 от 17.12.2021 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав, делото е върнато като преписка на Комисията за произнасяне по наведеното в жалба на А. Д. оплакване за наличието на дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр, като се изложат мотиви, съобразно указанията на съда, прекратено е производството по адм. дело 497/22 г. на АССГ по отношение на Х. Шулер и П. Хронц и КЗД е осъдена да заплати разноски в размер на 3960 лв.
За да постанови този резултат, съдът от първата инстанция е приел, че на са налице основания за обявяване на нищожност на процесния му административен акт. Счел е, че при постановяване на решението е формиран законен състав на Комисията и е спазена процедурата по определяне на докладчик и председател, като не са извършени от органа процесуални нарушения от вида на съществените.
Административният съд е приел за установено, че Трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД не е изложил собствени мотиви извън фактическото изброяване на действия и актове на различни институции по отношение на приетия от органа за реализиран състав на дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр във връзка с едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, както и за обвързаността му с чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Констатирал е също така противоречие между диспозитива и мотивите на обжалвания акт, водещо до нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество. Съдът е посочил, че за да се констатира наличието на дискриминация, по-конкретно нарушение на изискването за равенство при извършване на подбор при уволнение, е необходимо да се установи по-неблагоприятно третиране на служителя в сравнение с други служители в сходно положение, което да е в причинна връзка с някой от защитените признаци. АССГ е приел, че в случая органът не е посочил лице „сравнител“, поставено в по-благоприятни условия от служителката на база на признака по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По тези съображения, съдът е отменил оспореното решение и е върнал преписката на КЗД с изрични указания за произнасяне „при какъв сравнителен метод е установено по отношение на А. Д. да е извършена дискриминация затова при едностранното прекратяване на трудовото й правоотношение спрямо нея да са били приложени различни критерии, в сравнение с кого и ако има такова различно прилагане на критерии, как се отразяват неблагоприятно на заинтересованата страна Димитрова“.
Административният съд е прекратил производството по отношение на Шулер и Хронц, като е изложил мотиви, че същите не са надлежни страни в производството.
Решението е правилно.
Правилен е формираният от първостепенния съд извод по оплакването за недействителност на обжалвания административен акт. Настоящият състав счита за неоснователно възражението на касатора „АББ България“ ЕООД за нищожност на решение № 816 от 17.12.2021 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД, произтичаща от обстоятелството, че при новото произнасяне КЗД се е отклонила от задължителните указания, дадени с решение № 3529/28.05.2018 г. по адм. д № 9597/2017 г. на АССГ. Цитираното решение на КЗД е действителен административен акт, като постановен от компетентен орган, в писмена форма за действителност и в изпълнение на влязлото в сила решение.
Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно с доказателствата фактическата обстановка по спора.
Споделя се изводът на административния съд, че оспореното решение на КЗД е немотивирано и като такова противоречи на материалноправните разпоредби на закона.
Безспорно по жалба на А. Д. от 2014 г. до КЗД е образувана преписка № 441/2014 г. за тормоз при упражняване правото на труд по признак „лично положение“ по чл. 4 и чл. 5 и 1, т. 1, 2 и 7 от ДР на ЗЗДискр, както и по чл. 14, ал. 1 и 3, чл. 15, във връзка с 1, т. З и 5 от ДР, и чл. 21 от ЗЗДискр. Първоначалният акт, с който Комисията се е произнесла по така подадената жалба, е решение № 261 от 19.07.2017 г. на КЗД, което е преминало съдебен контрол. В резултат решение № 261 от 19.07.2017 г. на КЗД е влязло в сила: 1) в частта, в която е установено, че „АББ България“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр и му е наложена имуществена санкция от 500 лв. 2) в частта, в която е установено, че „АББ България“ ЕООД, П. Хронц и Х. Шулер не са извършили нарушение на чл. 4 и 5 от ЗЗДискр, във връзка с 1, т. 1, 2 и 7 от ДР на същия закон 3) в частта, в която е установено, че „АББ България“ ЕООД, П. Хронц и Х. Шулер не са извършили нарушение по чл. 15 от ЗЗДискр и по 1, т. З и 5 от ДР на същия закон. По тези въпроси е установено действителното положение и спорът не подлежи на пререшаване.
Комисията дължи произнасяне единствено по оплакванията на Димитрова по чл. 21 от ЗЗДискр, за което са дадени изрични указания от АССГ по адм. д. № 9597/2017 г.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДискр работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда (КТ) или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, т. е. правилото го задължава да не допуска неравенство в третирането, което да се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. За да е налице нарушение на изискването за равенство, е необходимо да се установи, че по-неблагоприятното третиране на служителя, в сравнение с други служители в сходно положение, е в причинна връзка с някой от защитените признаци.
Следователно при взимане на решение за наличие/неналичие на дискриминация по смисъла на специалната разпоредба от ЗЗДискр, гарантираща защита от дискриминационно поведение на работодателя при упражняване на правото на труд, Комисията е следвало да провери реализирани ли са всички елементи от фактическия състав. По приложението на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр органът е използвал единствено цитат от решение на ВАС, а именно „правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр“, а конкретни лица „сравнители“ не са посочени.
В случая административният орган се е позовал директно и безкритично на решение № 273 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 500/2014 г. на Районен съд–Петрич, потвърдено с решение № 376/03.08.2015 г. по въз. гр. д. № 201/2015 г. на Окръжен съд–Благоевград, с което уволнението е признато за незаконосъобразно и е отменена Заповед № 2004/10.05.2014 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Димитрова с работодателя „АББ България„ ЕООД и последният е осъден да заплати обезщетение на служителката за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва. Правилно съдът от първата инстанция е приел, че органът не е следвало да се счита за обвързан с мотивите и диспозитива на решението на гражданския съд по такъв начин че да не извърши собствена преценка на събраните доказателства по преписката и компетентно разрешаване на спора, с който е сезиран.
Настоящият състав намира за нужно да припомни и изясни обективните предели на силата на пресъдено нещо (СПН), с което се ползва решението на РС-Петрич и същността на непререшимостта на разрешения спор като необходима последица от правоустановяващото действие на СПН. В теорията е безспорно, че със СПН се ползва диспозитивът на съдебния акт, респективно не се смятат нито за признати, нито за отречени със СПН доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения, установени в мотивите на решението. Зачитането на СПН на диспозитива пък се състои в задължението на всеки държавен орган (съда/Комисията) да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него при осъществяването на своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани със СПН – в случая това е незаконосъобразността на уволнението на Димитрова на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В заключение Трети специализиран постоянен заседателен състав неправилно е счел, че е обвързан с констатациите на гражданския съд, че във връзка с уволнението на Димитрова не е спазена процедурата по подбор, поради което е намерил за излишно да излага мотиви дали уволнението е дискриминационно. Още повече че производствата по КТ и по ЗЗДискр се отличават по цел, характер и търсена защита, което обуславя и тяхната подведомственост на общите, респективно на административните съдилища.
Във връзка с гореизложеното се приема за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение по твърдения на касаторката Димитрова, че съдът от първата инстанция „се домогва до недопустимо пререшаване на спор, по който има влязло в сила решение, мотивите и диспозитива по което са абсолютно задължителни за КЗД и АССГ“. Касационната жалба на А. Д. е пространна и въвежда множество твърдения във връзка с извършено от работодателя нарушение на антидискриминационното законодателство, които предвид установената липса на мотиви в акта и наличие на основания за връщане на делото като преписка на Комисията за ново произнасяне, са неотносими. По същата причина са неоснователни оплакванията за допуснати процесуални нарушения от АССГ и необоснованост на решението поради липса на произнасяне по всичките възражения, наведени в молба-становище от 27.04.2022 г. и на цялостен анализ на събраните доказателства.
Неприемливо и в несъответствие с принципа на добрата администрация е в мотивите на едно решение на КЗД да се съдържат единствено цитати от съдебен акт по друг спор, на нормативна уредба и на Решение на Конституционния съд на Р. Б. без анализ на доказателствата, на признатите за доказани факти и субсумирането им под относимата правна уредба, особено като се държи сметка, че производството по защита от дискриминация е образувано преди почти 10 години и следва да се съблюдава интереса на гражданите и организациите да получат разрешение в разумен срок.
По горните съображения са неоснователни оплакванията в касационната жалба на КЗД за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
С оглед констатираната липса на мотиви в акта, обосновано съдът от първата инстанция е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне по наведеното в жалбата на А. Д. оплакване за наличие на дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр, което е от изключителната компетентност на КЗД. Не се възприема от настоящия касационен състав твърдението на дружеството-работодател, че „за съда е било ясно, че „АББ България“ ЕООД не е извършило твърдяното от КЗД нарушение на чл. 21 ЗЗДискр“, поради което неправилно преписката е върната на Комисията. Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган е свързана с осигуряване на възможността на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да установи нарушение на съответната правна норма и на следващо място дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта. Не следва да се допуска изземване на функциите на независимия специализиран държавен квазисъдебен орган.
В допълнение и във връзка с оплакването на „АББ България“ ЕООД, в действителност в диспозитива на решение № 816/17.12.2021 г. е установено нарушение по чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 21 от ЗЗДискр. Така направеното произнасяне на Комисията не е свръхпетитум, както правилно е приел АССГ, тъй като в разпоредителната част на акта не е обективирано отделно властническото волеизявление във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, което да подлежи на изпълнение и да има за предмет конкретно определени задължения за неговия адресат. Въпросът за наличието на пряка дискриминация не е обсъждан в мотивите на решението, но и не следва да бъде разглеждан от органа предвид окончателното произнасяне на ВАС с решение № 690 от 20.01.2021 г. по адм. д. № 10531/2020 г. Констатираната непрецизност в разпоредителната част съдът преценя като такава с характер на техническа грешка, която следва да бъде отстранена от КЗД при новото произнасяне по преписката.
Решението е правилно и в прекратителната част. Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че двете физически лица Х. Шулер, на длъжност „Мениджър“ на „АББ България“ ЕООД, клон Петрич и П. Хронц, на длъжност „М. Ч. ресурси“ за страната в „АББ България“ ЕООД не са надлежни страни и съдебното производство спрямо тях следва да бъде прекратено. Макар да са конституирани като ответни страни в административното производство, решение № 816 от 17.12.2021 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД не засяга техни права и законни интереси и не създава задължения за тях, поради което не са заинтересовани лица по смисъла на закона. Неоснователно е възражението в частната жалба, че заинтересоваността на Шулер и Хронц произтича от възможността решение № 816/17.12.2021 г. да бъде оставено в сила, а въз основа на него „АББ България“ ЕООД да бъде осъдено за неимуществени/имуществени вреди и да претендира регресни права спрямо частните жалбоподатели. Лицата имат възможност да уредят гражданскоправните си отношения по предвидения за това ред.
Законосъобразен, обоснован и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката съобразно дадените в първоинстанционното и в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Не са налице сочените в касационните и частната жалби нарушения, както и такива установени при служебната проверка на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, вкл. в прекратителната част и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направените претенции разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3494 от 25.05.2022 г., постановено по адм. д. № 497/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ