Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 7021 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуален представител, срещу Решение № 331/29.04.2022 г., постановено по адм. д. № 577/2021 г. на Административен съд - Пазарджик, с което по жалба на "Бионас" ЕООД е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/04/1/0/03364/3/01/04/02 от 22.03.2021 г.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че оспореният АУПДВ е издаден с оглед установено изкуствено създаване на условия, необходимо за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката. Сочи, че основанието за издаване на акта са множество индикатори и улики, свидетелстващи за свързаност и координирани умишлени действия между бенефициерите "Бионас" ЕООД, "Л. М. ЕООД и ЕТ "Г. Т. - Т. П.", насочени към получаване на помощ над максимално допустимия размер по Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. /Наредба № 9/. Подчертава, че проектите, представени от горепосочените бенефициери са със сходен предмет на инвестиция - изграждане и реконструкция на животновъдно стопанство и закупуване на зоотехническо оборудване и земеделска техника. Намира, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал заключението на вещото лице по проведената СИЕ. Счита, че изводите за наличието на изкуствено създадени условия не се опровергават и от СТЕ. Аргументира тезата, че не е съобразена легалната дефиниция на термина "изкуствено създадени условия" съгласно 1, т.13 от ДР на Наредба № 9, препращаща към клаузата на чл.60 от Регламент /ЕО/ № 1306/2013, както и разясненията на СЕС, дадени с решение от 12.09.2013 по дело № С - 434/2012. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУПДВ и присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - "Бионас" ЕООД, [населено място], О. Б. чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на разноски. Възразява, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил АУПДВ № 13/04/1/0/03364/3/01/04/02 от 22.03.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, с който на "Бионас" ЕООД е отказано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 1 602 805,67 лв., представляваща окончателно плащане по Договор № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 801 404,89лв.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил, че между "Бионас" ЕООД и ДФ "Земеделие" е сключен договор за отпускане на финансова помощ № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г., за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съобразно поетия ангажимент по подмярка 4.1 на бенефициера е изплатена сума в размер на 801 404,89 лв.

Въз основа на извършени последващи административни проверки е установено, че "Бионас" ЕООД е подало заявление за кандидатстване на 08.06.2015 г., а на същата дата и с пореден номер заявление е депозирано и от "Л. М. ЕООД. На 05.06.2015 г. заявление за кандидатстване е подадено и от ЕТ "Г. Т. - Т. П. , със стойност на разходите, за които се кандидатства, съответно от 2 863 006.33 лв. и 2 373 512.96 лв. Констатирано е, че и тримата търговци кандидатстват за сходни инвестиции в изграждане и реконструкция на животновъдно стопанство, закупуване на зоотехническо оборудване и земеделска техника, с оглед на което при обработка на заявката за окончателно плащане, административният орган е извършил проверка поради съмнения за изкуствено създадени условия при посочените бенефициери. Въз основа на изтъкнатите обвързаности между търговците и техните проекти по подмярка 4.1, той е приел, че е налице опит за изкуствено създадени условия с цел получаване на помощ и осигуряване на предимства в противоречие с целите на мярката чрез получаване на финансова помощ в размер, по-голям от регламентираното по Наредба № 9/21.03.2015 г.

Според органа създадените от бенефициерите земеделски стопанства не са израз на тяхната автономия и не са независима предприемаческа инициатива, а са изкуствено създадени, като трите проекта по подмярката в действителност представляват един проект.

В хода на съдебното производство е проведена СИЕ, заключението по което е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице, целта на инвестицията на "Бионас" ЕООД е да създаде стопанство за промишлено и интензивно угояване на телета от месодайни породи. При посещение на място не е констатирано друго животновъдно стопанство в близост, поради което не може да се приеме, че е налице ползване на обща инфраструктура, финансирана с ПРСР с другите кандидати за подпомагане. Проектът за финансиране е функционално самостоятелен и не е свързан с проектите на другите двама бенефициери.

Съгласно заключението по проведената СТЕ, кредитирано от съда като компетентно дадено, животновъдният обект на "Бионас" ЕООД е самостоятелен пространствено и функционално. Изпълненото на място в стопанството отговаря на предвиденото в проекта.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при нарушение на материалния закон. Този извод е обоснован със самостоятелността на стопанствата на тримата бенефициери, притежаващи свои собствени средства, самостоятелно счетоводство и самостоятелно животновъдно стопанство. В заключение е обобщено, че инвестиционният проект на "Бионас" ЕООД е самостоятелен и не е налице правна обвързаност между тримата търговци.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство, без да се засягат специфичните разпоредби в секторното законодателство в областта на селското стопанство. Постигането на целите е обвързано от лимита на финансовите средства, които Съюзът предоставя на държавите - членки и които по никакъв начин не може да надвишава. Именно поради това чл. 17, 3 от същия Регламент сочи, че подпомагането е ограничено до максималните ставки на помощта, установени в нарочно приложение.

В национален план общите принципи на разходване на паричните средства, с които държавата разполага, са формулирани в чл. 3 от Наредба № 9/2015г. Нормата на чл. 11, ал. 1 предвижда, че не следва да се подпомагат лица, създали изкуствени условия за финансиране в противоречие с целите на закона. Според чл. 43, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт, финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. По аргумент от чл. 49, ал. 1, т. 3, може да се откаже плащането, както и да се иска възстановяване на част или на цялата финансова помощ, когато се установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата.

В своята практика ВАС многократно е посочвал, че преценката за "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективен и субективен елемент в смисъла, разяснен с решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12. Според посочения съдебен акт, член 4, 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му включват кумулативна установеност на обективен и субективен елемент.

За обективния елемент релевантни са обстоятелствата в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната.

За субективния елемент определящи са доказателствата, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е възнамерявал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. При това следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и да са установени улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица.

СЕС уточнява, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи.

В случая, обосновано първоинстанционният съд е кредитирал проведената по делото СИЕ, заключението по която сочи, че проектите на "Бионас" ЕООД и другите двама бенефициери са със заложен тип на оборудване - отглеждане за угояване. Трите проекта имат за цел създаването на стопанства за интензивно угояване на телета от месодайни породи, поради което не е налице приетото от органа изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти. Мястото на извършване на инвестицията на "Бионас" ЕООД е в м. Д. Б. в землището на гр. Пещера, докато на "Лидер мес" ООД и ЕТ "Г. Т. - Т. П." е в [населено място]. При посещение на място, вещото лице не е констатирало друго животновъдно стопанство в близост до това на "Бионас" ЕООД, респективно - не е налице ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР с другите кандидати за подпомагане. Проектът за финансиране по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", представен пред Държавен фонд "Земеделие" от "Бионас" ЕООД е функционално самостоятелен и не е свързан с другите два проекта по смисъла на дефиницията за "функционална несамостоятелност", съгласно , 1 т. 52 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Изпълненото по проекта на "Бионас" ЕООД отговаря на условията, заложени в подписания с ДФЗ договор № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Цитираните отговори на експерта се подкрепят и от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, според което животновъдният обект на "Бионас" ЕООД не е свързан по някакъв начин с животновъдните обекти на другите двама търговци. Същият е самостоятелен пространствено и функционално. Разполага със собствена материално-техническа база за отглеждане на говеда по технология, различна от прилаганите от "Л. М. ЕООД и ЕТ "Г. Т. - Т. П.". За обекта е изготвен и одобрен инвестиционен проект, като е уточнено, че на отредения терен няма съществуващи постройки, предназначени за премахване. Извършени са СМР, съгласно договор за извършване на строително монтажни работи по одобрена количествено-стойностна сметка за СМР на обект "Инвестиции в ново и модерно животновъдно стопанство на "Бионас" ЕООД, подписана от изпълнителния директор на ДФЗ към Договор с № 13/04/1/0/03363. Вложените строителни материали са нови съгласно декларация от строителя, а във вътрешното пространство на сградата по дължината ѝ е ситуирана хранителна пътека с боксовете за животните, скреперна пътека, поилки и пешеходна пътека. Изпълненото на място в стопанството отговаря на предвиденото в проекта.

При горните констатации на вещите лица, формирани въз основа на издадената строителна документация и посещение на място, правилно първоинстанционният съд е приел, че установените релевантни обстоятелства не обосновават извод за наличие на изискуемия се обективен елемент, при който може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Събраните доказателства не сочат към свързаност на "Бионас" ЕООД с бенефициерите "Лидер мес" ЕООД и ЕТ "Г. Т. - Т. П.". Сам по себе си фактът, че оспорващият е депозирал заявлението за подпомагане на една и съща дата с "Лидер мес" ЕООД не сочи към лични, правни и икономически връзки между търговците, нито обосновава извода, че в действителност те са кандидатствали за един общ инвестиционен проект при умишлена координация с цел усвояване на средства, надвишаващи лимита на финансово подпомагане за един проект.

Несподелима е тезата на касатора, че установените по делото факти дават основание да се приеме, че създадените условия по одобреното заявление на "Бионас" ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 по ПРСР за периода 2014-2020 г. и съответно сключеният договор с управляващия орган не са имали за цел повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Р. Б. При установеното изграждане на функционално самостоятелно животновъдно стопанство от "Бионас" ЕООД, отговарящо на условията по сключения договор и използваната различна технология за угояване на телета от месодайни породи не може да се приеме, че е налице изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти между тримата бенефициери. Това заключение се подкрепя и от конкретното място на извършване на инвестицията на "Бионас" ЕООД, което не е в близост или в съседство с обектите на другите двама търговци. Следователно, не е установено ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР с другите кандидати, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че обектът на оспорващия е пространствено и функционално самостоятелен.

Друго не следва от факта, че тримата търговци ползват общ ветеринарен лекар, за който е установено, че е един от двамата специалисти в региона. Ирелевантно за спора е и обстоятелството, че пълномощник за представяне на проектите на трите фирми пред ДФЗ е едно и също физическо лице, тъй като неговият избор е логично обоснован с компетентността му, придобита като бивш служител на РДФ „Земеделие“ съгласно събраните свидетелски показания.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводът за функционална самостоятелност на процесния животновъден обект е формиран единствено въз основа на заключенията на експертите по проведените СИЕ и СТЕ. Съдът е съобразил установените от вещите лица на място конкретни обективни обстоятелства, които опровергават подозрението на административния орган за наличие на съгласувани действия между "Бионас" ЕООД и другите двама бенефициери за постигане на определена, несъответстваща на целите на финансиране на подмярката цел, чрез получаване на завишен размер на допустимото финансиране в нарушение на чл. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/2015г. В съответствие с цитираното решение на СЕС по дело С-434/12, решаващият състав е съобразил, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. В своята съвкупност те не индикират наличието на един общ проект, който да е разделен на три по - малки, с цел получаване на предимство. Не е налице както обективният, така и субективният елемент за формиране на извод за изкуствено създадени условия за получаване на предимство от "Бионас" ЕООД, поради което оспореният АУПДВ се явява издаден в нарушение на материалния закон. Отменяйки същия, АС - Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъзе оставено в сила.

Горният краен извод не е в колизия с Решение № 3309 от 28. 03.2023г. по адм. дело № 6516/2022г. по описа на ВАС, което е постановено по оспорване от друго юридическо лице на друг АУПДВ и при различни фактически констатации.

С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 2000лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 331/29.04.2022 г., постановено по адм. д. № 577/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати на "Бионас" ЕООД, [населено място], О. Б. сумата от 2 000лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА