О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5635

гр. София, 03.12.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 4687/2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба на Е. Л. Х., чрез адв. Р. К., с която е поискано спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение № 5798/25.09.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 2397/2024г. на Софийския градски съд, ІV Б отделение.

При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че макар да е постъпила от Е. Х. в срок касационна жалба срещу въззивното решение, заедно с приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, молбата по чл. 282, ал.2 ГПК е неоснователна по следните съображения:

Молителката Е. Л. Х. е ответник в исково производство, в което са разгледани искове с правно основание чл. 422 ГПК. С въззивното решение, след частна отмяна и частично потвърждаване на решение № 17740/30.10.2023г. по гр. д. № 68660/2022г. на Софийския районен съд, 46-ти състав, е признато за установено, на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, че Е. Л. Х. дължи на А. М. Л. следните суми: сумата 789,54 лева-неплатена лихва за забава на плащането на главница за наемна цена в общ размер 7347,40 лева за периода от 01.07.2019г. до 18.08.2022г; сумата от 240,57 лева - законна лихва за забава на плащане на главница за наемна цена от 6 610,59 лева за периода от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 22.08.2022г., до плащането й на 30.12.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 45295/2022г. на СРС и сумата 736,50 лева-неплатена лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 18.08.2022г. на плащането на главница за наемна цена в размер 7347,40 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 45295/2022г. на СРС. С оглед изхода на спора съдът е присъдил и разноски по делото.

В случая обаче, няма постановено осъдително въззивно решение спрямо молителката, което да може да бъде предмет на искане за спиране по чл. 282, ал. 2 ГПК. Спирането по чл. 282, ал. 2 ГПК е способ за защита срещу последиците на невлезли в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива - по изричното разпореждане на чл. 404, ал. 1 ГПК, са единствено осъдителните решения. Освен това, специално при установителния иск по чл. 422 ГПК, на изпълнение подлежи издадената заповед за изпълнение, но само след окончателното влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането (чл. 416 ГПК), което е допълнителен аргумент за това, че невлязлото в сила въззивно решение, с което се уважава установителния иск по чл. 422 ГПК, не подлежи на изпълнение и следователно няма как да подлежи на спиране. По отношение на присъдените от въззивния съд разноски в тежест на молителката, също не са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, тъй като в тази част то има характер на определение, което подлежи на изпълнение след влизането му в сила – т.1 на Тълкувателно решение № 6/2015г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Л. Х., чрез адв. Р. К., с която е поискано спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение № 5798/25.09.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 2397/2024г. на Софийския градски съд, ІV Б отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: