Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 7047 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Българска народна банка (БНБ), подадена чрез упълномощени процесуални представители гл. юрк. Н. Д. и водещ юрк. Е. Д.-Янева, против осъдителната за този касационен жалбоподател част на Решение № 3495 от 25.05.2022 г., постановено по адм. дело № 522 по описа на Административния съд София-град за 2022 г.
С решението в обжалваната му част БНБ е осъдена да заплати на М. И. с [ЕГН] и с адрес в София, [улица] обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624, 38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., в резултат на бездействие на БНБ по отношение на прилагане на ползваща се с директен ефект норма на чл.1 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, заедно със законните лихви, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Със същото решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Иванова иск за разликата над присъдения размер до пълния предявен от 5 733, 59 лв. Осъдил е ответника да заплати в полза на ищцата 1 421, 00 лв. разноски по делото, а ищцата да заплати на ответника 196, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението в осъдителната за него част поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Конкретните оплаквания ще бъдат разгледани подробно по-долу в мотивите на настоящото решение. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените пред първоинстанционния съд и в настоящото производство разноски.
Ответникът М. И. не представя отговор по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Представя писмена защита чрез упълномощен процесуален представител адв. М. Ч., в която излага съображения за неоснователността на касационната жалба и правилността на атакуваното решение в осъдителната му за БНБ част. По същество, иска потвърждаването му. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция, за което представя доказателства за извършването им (от л. 27 до л. 29 от касационното дело).
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която подлежащият на касационен контрол съдебен акт е частично неблагоприятен, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), след връщане на делото на друг състав на същия съд с Решение № 173/12.01.2022 г. по адм. дело № 7246/2019 г., постановено от Върховния административен съд.
Административният съд е разгледал иска, предявен от М. И. срещу БНБ, който е квалифицирал като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на БНБ да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627, 97 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и представляващи законната лихва върху изплатената със забава сума от 196 000, 00 лв., явяваща се гарантирания размер на депозита на ищцата в КТБ АД. Твърденията в исковата молба са, че вредите са претърпени вследствие на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Ищцата е претендирала и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.
За установено от фактическа страна, административният съд е приел, че Иванова сключила на 16.07.2013 г. с КТБ АД Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) л. 14 от адм. дело № 6812/2017 г. по описа на Административния съд София-град. На същата дата към този договор бил сключен Анекс № 111750 (л. 15, пак там) за откриване на банкова сметка в евро за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит.
Установил е въз основа на писмо, изх. № 522/15.03.2022 г. по описа на КТБ АД (л. 22 и л. 23 от адм. дело № 522/2022 г. по описа на Административния съд София-град), че на 06.11.2014 г. за ищцата е изпратена информация на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът) относно подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв., както и че КТБ АД не може да удостовери каква част от изплатените чрез Фонда средства в размер на 196 000, 00 лв. представлява главница и каква част лихви.
Установил е, че вземането на ищцата в размер на 9 747, 45 лв., представляващо сумата след изплащане на гарантираните 196 000, 00 лв., е включено под № 4250 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като Иванова е включена последователно в три частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД (в несъстоятелност). Така, на 22.01.2020 г. й била изплатена сума в размер на 1 101, 81 лв., а на 10.03.2022 г. е получила 844, 18 лв. За сумата от 497, 83 лв., с която ищцата била включена в Четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД (в несъстоятелност), съдът посочил, че не са налице данни да й е изплатена.
На следващо място административният съд е приел от фактическа страна, че на 20.06.2014 г., с писмо, вх. № 4098 БНБ е уведомена от ръководството на КТБ АД за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Предявено е искане Централната банка да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на КТБ АД под специален надзор.
С Решение № 73/20.06.2014 г., изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет на БНБ поставил КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. Направена е констатация, че ликвидните активи на банката към 20.06.2014 г. не са достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор.
С Решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути.
На 25.07.2014 г. докладът за текущото състояние на КТБ е представен от квесторите пред БНБ. Същият е приет от БНБ на 31.07.2014 г. Управителният съвет на Централната банка постановил Решение № 94/31.07.2014 г., с което, на основание чл. 107, ал. 3 ЗКИ, издал задължителни предписания към квесторите на КТБ за: сключване на допълнителни договори с одиторски фирми с оглед цялостна оценка активите на КТБ, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.; създаване на специален екип, който, в срок до 15.09.2014 г., да организира подготовката на кредитните досиета, за целите на одиторската оценка.
С решение от 16.08.2014 г. Управителният съвет на БНБ, на основание чл. 116, ал. 2, т. 3 (отм.), вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ (в редакцията на закона, обн. в ДВ, бр. 27 от 2014 г.) и чл. 16, т. 16 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) (в редакцията на разпоредбата, обн. в ДВ, бр. 101 от 2010 г.), разрешил на КТБ да извършва: платежни операции за целите на погасяване на кредити към банката, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 г.; безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити.
На 16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ е взел решение за удължаване срока на специалния надзор за КТБ с още два месеца, съответно до 20.11.2014 г., указвайки на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании Ърнст енд Я. О. ООД, Д. Б. ООД и Афа ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции.
С Решение № 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 ЗБН, приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и Фонда за гарантиране на влоговете в банките с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик.
С Решение № 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити.
По делото пред първата инстанция, при повторното му разглеждане, е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице П. К., чието заключение, неоспорено от страните, съдът кредитирал като компетентно изготвено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел следното от правна страна: Обосновал е подробно извода си, защо преценява като допустим предявения иск, а БНБ като надлежен ответник. Посочил е, че искът следва да се разгледа по реда на АПК и ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).
По съществото на иска съдът е приел, че исковата претенция е доказана по основание и е частично основателна по размер до присъдената сума от 5 624, 38 лева. Приел е, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. Обсъдил е относимото национално законодателство и релевантните за конкретния казус разпоредби на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Съобразил е също така даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и на чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО.
Въз основа на този правен анализ е приел, че задължението на БНБ да обяви неналичността на депозитите, по смисъла на Директивата, следва пряко от възложените й функции съгласно националното законодателство и от нормите на самата Директива. Счел е, че приемайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, позволяващи да бъде мотивиран извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на тази банка. Посочил е, че на 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но заради спряната счетоводна система, всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите им и не са имали достъп до тях почти шест месеца. Посочил е обективните обстоятелства, въз основа на които БНБ е следвало да извърши преценката, че КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Съдът е приел, че в срок от 5 работни дни от тази констатация БНБ е следвало да постанови изричен акт по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата задължение, произтичащо от директно приложимото право на ЕС, което тя не изпълнила в посочения срок. Приел е, че допуснатото от БНБ нарушението на правото на Съюза възпрепятствало задействането на механизма по компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО.
На следващо място първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите две материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда под формата на невъзможност за ползване на паричния капитал от 196 000, 00 лв., ощетяваща патримониума на ищцата, и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда.
По отношение на размера на обезщетението е приел, че обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Обосновал се е, че като е бездействала да обяви неналичността на депозитите в КТБ, БНБ е забавила задействането от ФГВБ на процедурата по чл. 10 от Директивата. По този начин Фондът не е изпълнил своевременно задължението си да изплати на вложителите на КТБ АД гарантирания размер на депозитите им в тази банка, вкл. на ищцата. Счел е, че своевременното изпълнение на задължението по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата би защитило в максимална степен, освен правата на вложителите и обществения интерес. Посочил е, че нейна цел се явява не само защитата на вложителите, а и стабилността на банковата система. Изложил е доводи, че за вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок по-дълъг от установения в Директивата, води до нарушаване правата на ищцата. Приел е, че каквито и лихви в лева да са били начислявани върху размера на депозита на ищцата, те не са изплащани отделно, а са включени в общия размер на вземането, което Иванова имала, като кредитор, в производството по несъстоятелност на КТБ АД след приспадане на изплатената й сума от 196 000, 00 лв., явяваща се гарантирания размер на вложенията й в тази банка. Преценил е, съобразявайки императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, че ФГВБ не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити. Според съда, обстоятелството, че не БНБ, а Фондът е компетентен да изплаща гарантираните депозити е без значение, тъй като именно забавата за приемане на решението по чл. 1, пар. 3, буква i), ал. 2 от Директивата, което БНБ е била длъжна да приеме, поражда правото на иск за ищцата.
Относно периода, за който се дължи обезщетение в конкретния случай, съдът е приел, че относимият такъв е този на забавата от момента, в който Иванова реално е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено. Посочил е, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, изчислен от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор), е изтекъл на 27.06.2014 г., след която дата БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Приел е, че датата, на която е следвало да започне изплащането, включително на депозита на ищцата до гарантирания размер от 196 000, 00 лв., е 26.07.2014 г. Посочил е, че решението за обявяване неналичността на депозитите е прието на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. Именно от тази дата, според съда, БНБ вече не е осъществявала незаконосъобразно бездействие. Поради това е приел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Уважил е исковата претенция за сумата от 5 624, 38 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 21.06.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Отхвърлил е предявения от Иванова иск в останалата му част. Присъдил е разноски, съобразно изхода от спора.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационното оплакване, че БНБ не се явява компетентният орган за претендирания исков период е неоснователно. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно, за което отговорността не е на БНБ, а е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент не освобождава обаче от отговорност Централната банка за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, създава и задължение за компетентния орган, което е достатъчно точно определено и безусловно. Основателно, първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция да й е възложено едва със законодателните изменения на ЗБНБ и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения в националния закон. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензии на банките при наличие на законоустановените предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО.
Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не бил предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите, с оглед правомощията й съобразно националното законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО и да изпълни произтичащото от посочената норма задължение.
Неоснователни са доводите на касатора за липса на противоправност. Твърдението, че неиздаването на административен акт, в конкретния случай е мълчалив отказ, чиято отмяна по реда на обжалването е абсолютна процесуална предпоставка на иска за вреди, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, на първо място противоречи на аргумента му, че за БНБ не съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна, БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Неиздаването на решението, когато са били налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено задължение. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ.
Следващият относим въпрос в случая е, налице ли е или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос Административният съд София-град е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право.
Като неоснователно касационната инстанция преценява и възражението в касационната жалба, че ищцата не била доказала причинена вреда. М. И. претендира като вреда законната лихва върху гарантирания размер на депозита й в КТБ АД за периода на забавата. Необосновано се твърди, че претендираната от нея вреда за забавено изплащане на вложенията й в тази банка не следва да се подвежда под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния й депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на Иванова. Следователно, независимо че БНБ не е нито банката, в която се е намирал депозитът на ищцата, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на този депозит, БНБ е органът, който е следвало да издаде акта, който акт е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищцата за паричното й вземане от ФГВБ. И. е получила със забава гарантирания размер на депозита си в КТБ, която забава е провокирана от държавен орган, от акта на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.
Относно началната дата на периода, за който се дължи обезщетение в случая, следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5 дневния срок т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г., както правилно е приел първоинстанционният съд, ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита й в КТБ АД. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това Административният съд София-град правилно е определил периода, за който се дължи обезщетение от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.
Правилно е определен и размерът на посоченото обезщетение за обезвреда. Неоснователен е доводът на касатора за липса на вреда в случая, тъй като за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, ищцата е получавала договорни лихви за вложенията си в КТБ АД.
Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва, която има санкционен характер и се начислява върху закъсняло изпълнение на парично задължение. Поради това, не може да се приеме, че начислената на ищцата договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита й.
По съображения, аналогични на гореизложените, касационният състав преценява, като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за липса на причинно-следствена връзка между забавата и поведението на Централната банка.
Предвид изложените съображения, подадената от БНБ касационна жалба е неоснователна, а Решение № 3495/25.05.2022 г., постановено по адм. дело № 522/2022 г. по описа на Административния съд София-град е правилно в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в касационната инстанция следва да се уважи искането на ответника в настоящото производство за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, сключен между М. И. и адв. Ч., видно от който е, че за договорената услуга - правна защита и съдействие за процесуалното представителство по настоящото дело, страните по договора са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС. Плащането на възнаграждението е доказано с представената фактура № 0...571/2.12.2022г., издадена от М. Ч. с получател М. И. за защита и процесуално представителство по адм. д.№ 7047/22г. на ВАС, на стойност 600 лева с ДДС и двустранно подписан приходен касов ордер № 31/2.12.22г., издаден във връзка с посочената фактура и за посочената в нея стойност
По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3495/25.05.2022 г., постановено по адм. дело № 522/2022 г. по описа на Административния съд София-град в обжалваната част.
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на М. И. разноски, направени в касационната инстанция в размер на 600 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Особено мнение на докладчика по делото Искра Александрова
особено мнение на съдия И. А.
Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав, в частта, в която се потвърждава първоинстанционното решение, в частта на присъдената законна лихва върху размера на обезщетението. Преценявам като неправилно решението на първоинстанционния съд в посочената част. Съдът неправилно е приложил материалния закон - чл.10, изречение второ от Закона за задълженията и договорите. Присъденото обезщетение, макар да е за неизпълнение на норма от правото на ЕС, по своя характер обезщетява забавено изпълнение на парично вземане, в който случай е неправилно да се начислява лихва върху него. В тази част първоинстанционното решение като неправилно, според мен, следва да се отмени, а вместо това се отхвърли претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението.
Мотивирала особеното мнение: