О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50529
София, 09.12.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 1354/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Столична община чрез юрисконсулт И. Д. срещу въззивно решение № 1337 от 13.12.2021 г. по в. гр. д. № 2899/2021 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост на въззивното решение и допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд относно наличието на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността му за вреди в случая е необоснован, тъй като не е доказано на кого точно общината е възложила поддържането на тротоарите в изправно състояние. На следващо място сочи, че въззивният съд не е мотивирал извода си за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от определения от първата инстанция и не е извършил преценка на конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението в справедлив размер съгласно чл. 52 ЗЗД. Сочи, че присъденото обещетение в размер на 30 000 лв. е прекомерно спрямо претърпените от ищеца болки и страдания и не съответства на практиката на ВКС.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. Следва ли да бъде ангажирана отговорността по чл. 49 ЗЗД след като във въззивното решение не е посочено кое е третото лице, на което е възложено извършването на работата, както и във връзка с какво правоотношение е извършено възлагането. 2. Липсата на мотиви на въззивната инстанция при постановяване на въззивното решение основание ли е...