Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар С. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 7069 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТД М. С. срещу решение № 91/26.05.2022 г., постановено по адм. д. № 56/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменено решение № РЗМ 5800-3/32-752 от 04.01.2022 г., издадено от директора на ТД М. С.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – „Б. А. Г. ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че на 06.08.2021 г. в митническо бюро Благоевград е приета митническа декларация MRN № 21BG005700015736R3/06.08.2021 г., с която „Б. А. Г. ЕООД декларира за поставяне под режим свободно обращение стока № 1, внесена от Канада, а именно - употребяван лек автомобил, марка JEEP, модел GRAND CHEROKEE, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 500, първа рег. 20210101, цвят бял, раб. обем 5700 куб. см., мощност 213 KW/DIN, двиг. № не се открива, шаси № 1C4 RJFBG7MC531363, в размер на 38 605, 00 лв.; в митническата декларация е вписан 4/16 - метод за определяне на стойността: 1 - договорна стойност на внасяните стоки по чл. 70 от Кодекса съобразно представена търговска фактура за покупка от 17.05.2021 г., и следват данни за основата за определяне и за размер на вземанията за мито и ДДС. След регистриране на митническата декларация, съгласно чл. 188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 09 октомври 2013 година на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническите служители са извършили проверка на декларациите, а именно документален контрол на придружаващите документи – търговски фактури, издадени от дружества в Канада, съответно договор за покупко-продажба, фактури за локални разходи и за морски транспорт, морски товарителници, транзитни декларации, протоколи за извършена митническа проверка на стоките, в които се съдържа описание на състоянието на внесените автомобили. На основание чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от дружеството е изискана допълнителна информация и документи във връзка с декларирания внос, а именно - копия от договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката, досие на сключената сделка, оферти, поръчки, ценови листи и др., документи за транспортни и/или застрахователни разходи, документи за плащания към доставчика, всички търговски фактури за извършени продажби на аналогични стоки, документи за формиране на продажната цена. В изпълнение на указанията, управителят на дружеството с писма, адресирани до началника на митническо бюро Благоевград, представя документи - фактури, удостоверяващи плащането на стоките, разходи за транспорт, терминални разходи. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД София в Агенция "Митници" издава решение, което на основание чл. 74, 3 и чл. 29 във връзка с чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 77, параграф 1, б. а) и параграф 2, чл. 85, параграф 1, чл. 101, параграф 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, определя митническа стойност по МД MRN № 21BG005700015736R3/06.08.2021 г. за стока № 1 - употребяван лек автомобил, марка JEEP, модел GRAND CHEROKEE, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 500, първа рег. 20210101, цвят бял, раб. Обем 5700 куб. см., мощност 213 KW/DIN, двиг. № не се открива, шаси № 1C4 RJFBG7MC531363, в размер на 38 605. 00 лв.; променя Е. Д. 4/16 /метод за определяне на стойността/ на МД с код 6; определя публични държавни вземания за стока № 1 по МД, както следва: А00 /мито/ – 10% ставка върху основа 38 605 лв., вземане в размер на 3860, 50 лв. и В00 /ДДС/ – 20% ставка върху 42 570, 50 лв., вземане в размер на 8514, 10 лв.; задължава "Б. А. Г. ЕООД да доплати възникналите допълнително публични държавни вземания в размер на 3171, 69 лв. – мито и 6977, 10 лв. – ДДС, заедно с дължимата на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във вр. с чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 лихва върху главницата, считано от 06.08.2021 г. Остойностяването на процесната стока е по реда на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на цената в щатски долари на същия автомобил, със същия номер на рамата и описание, в сайта htps: //plc. ua и др., при отчитане процента и стойността на нанесената щета. Мотивите на административния орган във връзка с определянето на нова митническа стойност на стоката са свързани с обстоятелството, че при проверка на събраните документи е установено, че естеството, качествените и функционални характеристики на стоките; недостатъчната наличност на информация относно декларираната митническа стойност за допуснатите за свободно обращение на идентични стоки, внос от Канада в системата МИС-ІІІА за приблизително същия период, както и обстоятелството, че не са представени доказателства, които да верифицират по еднозначен начин, че декларираната митническа стойност е действително платената и подлежаща на плащане цена, пораждат основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представените от вносителя фактури/договори за покупка на стоките. С това се обосновава неприложимост на основния метод на договорната стойност на стоките по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 925/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Административният орган отрича приложимостта на метода по чл. 74, 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Отрича и приложимостта на метода по чл. 74, 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Отрича и приложимостта на метода по чл. 74, 2, б. "в" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан със стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите. Отрича и приложимостта на метода по чл. 74, 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с изчислената стойност, която се състои от сбора на: разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д, които се разходите до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза. Въз основа на изложеното за отсъствие на предвидените предпоставки относими към методите за остойностяване на процесните стоки по чл. 74, 2, б. "а" - "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, административният орган приема приложимост на метода на разумните способи по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Следва остойностяване на декларираната от дружеството стока в размерите, посочени по-горе в издаденото решение, по цени за продажба /начални или средни/ в интернет сайтове за същите автомобили /със същите номера на рама и описание или от същата марка и модел/, при отчитане на съответния процент нанесена щета. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение № 91/26.05.2022 г., постановено по адм. д. № 56/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, е отменено решение № РЗМ 5800-3/32-752 от 04.01.2022 г., издадено от директора на ТД М. С. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 74, 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че дружеството вносител е представило фактура, която е придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл. 145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др., като не съществува законово задължение за сключен договор с износителя, който да бъде представен от вносителя. Приел е за необосновано становището на митническия орган относно наличие на пречки митническата стойност да бъде определена по реда на чл. 70 от Регламент 952/2013, а именно съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или подлежащата на плащане цена. Приел е, че съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламента, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Приел е, че за да формира становището си във връзка с методите за определяне митническата стойност на процесната стока, органът е изложил общи и бланкетни съображения, които не покриват изискванията за мотивиране на административните актове. Приел е, че мотивирането на органа относно приложението на основния и вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в контекста на изискванията по чл. 140 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 за основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност, е извършено формално без относимите доказателствени източници. Изводи и обосноваващи ги доказателства за отхвърляне на договорна стойност на стоките като основа за определяне на митническата им стойност, липсват. Няма представени надлежни данни и във връзка с вторичните методи за остойностяване на процесите автомобили, с оглед на което е определил като основателно възражението на дружеството за липсата на конкретна информация за метода по чл. 74 3 от МКС, а горното възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност. В случая, мотивирането на органа относно приложението на основния и вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е извършено формално и без относимите доказателствени източници. Решението е правилно.

Установено е, че на 06.08.2021 г. в митническо бюро Благоевград е приета МД MRN № 21BG005700015736R3/06.08.2021 г., с която „Б. А. Г. ЕООД декларира за поставяне под режим свободно обращение стока № 1, внесена от Канада, а именно - употребяван лек автомобил, марка JEEP, модел GRAND CHEROKEE, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 500, първа рег. 20210101, цвят бял, раб. Обем 5700 куб. см., мощност 213 KW/DIN, двиг. № не се открива, шаси № 1C4 RJFBG7MC531363, в размер на 38 605. 00 лв.; в МД е вписан 4/16 - метод за определяне на стойността: 1 - договорна стойност на внасяните стоки по чл. 70 от Кодекса съобразно представена търговска фактура за покупка от 17.05.2021 г., и следват данни за основата за определяне и за размер на вземанията за мито и ДДС. След регистриране на МД, съгласно чл. 188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 09 октомври 2013 година на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническите служители са извършили проверка на декларациите, а именно документален контрол на придружаващите документи – търговски фактури, изд. от дружества в Канада, съответно договор за покупко - продажба, фактури за локални разходи и за морски транспорт, морски товарителници, транзитни декларации, протоколи за извършена митническа проверка на стоките, в които се съдържа описание на състоянието на внесените автомобили. На основание чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от дружеството е изискана допълнителна информация и документи във връзка с декларирания внос, а именно: копия от договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката, досие на сключената сделка /оферти, поръчки, ценови листи и др. /, документи за транспортни и/или застрахователни разходи, документи за плащания към доставчика, всички търговски фактури за извършени продажби на аналогични стоки, документи за формиране на продажната цена и др. В изпълнение на указанията, управителят на дружеството с писма, адресирани до началника на МБ – Благоевград, представя документи /фактури/, удостоверяващи плащането на стоките, разходи за транспорт, терминални разходи. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД М. С. в Агенция "Митници" издава решение, което на основание чл. 74, 3 и чл. 29 във връзка с чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 77, параграф 1, б. а) и параграф 2, чл. 85, параграф 1, чл. 101, параграф 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, определя митническа стойност по МД MRN № 21BG005700015736R3/06.08.2021 г. за стока № 1 - употребяван лек автомобил, марка JEEP, модел GRAND CHEROKEE, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 500, първа рег. 20210101, цвят бял, раб. Обем 5700 куб. см., мощност 213 KW/DIN, двиг. № не се открива, шаси № 1C4 RJFBG7MC531363, в размер на 38 605. 00 лв.; променя Е. Д. 4/16 /метод за определяне на стойността/ на МД с код 6 /шест/; определя публични държавни вземания за стока № 1 по МД, както следва: А00 /мито/ – 10% ставка върху основа 38 605 лв., вземане в размер на 3860, 50 лв. и В00 /ДДС/ – 20% ставка върху 42 570, 50 лв., вземане в размер на 8514, 10 лв.; задължава "Б. А. Г. ЕООД да доплати възникналите допълнително публични държавни вземания в размер на 3171, 69 лв. – мито и 6977, 10 лв. – ДДС, заедно с дължимата на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във вр. с чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, лихва върху главницата, считано от 06.08.2021 г. Остойностяването на процесната стока е по реда на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на цената в щатски долари на същия автомобил /със същия номер на рамата и описание/ в сайта htps: //plc. ua и др., при отчитане процента и стойността на нанесената щета. Мотивите на административния орган във връзка с определянето на нова митническа стойност на стоката са свързани с обстоятелството, че при проверка на събраните документи е прието, че естеството, качествените и функционални характеристики на стоките; недостатъчната наличност на информация относно декларираната митническа стойност за допуснатите за свободно обращение на идентични стоки, внос от Канада в системата МИС-ІІІА за приблизително същия период, както и обстоятелството, че не са представени доказателства, които да верифицират по еднозначен начин, че декларираната митническа стойност е действително платената и подлежаща на плащане цена, пораждат основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представените от вносителя фактури/договори за покупка на стоките. С това се обосновава неприложимост на основният метод на договорната стойност на стоките по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 925/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Органът отрича приложимостта на метода по чл. 74, 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Органът отрича приложимостта на метода по чл. 74, 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Органът отрича приложимостта на метода по чл. 74, 2, б. "в" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан със стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите. Органът отрича приложимостта на метода по чл. 74, 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с изчислената стойност, която се състои от сбора на: разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д, които се разходите до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза. Въз основа на изложеното за отсъствие на предвидените предпоставки относими към методите за остойностяване на процесните стоки по чл. 74, 2, б. "а" - "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, органът приема приложимост на метода на разумните способи по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Следва остойностяване на декларираната от жалбоподателя стока в размерите, посочени по-горе в издаденото решение, по цени за продажба /начални или средни/ в интернет сайтове за същите автомобили /със същите номера на рама и описание или от същата марка и модел/, при отчитане на съответния процент нанесена щета. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В процесния случай по отношение на процесните стоки, съмнението е обосновано с обстоятелството на недостатъчна информация отонсно декларираната митническа стойност за допуснатите за свободно обращение идентични стоки, внос от Канада в системата МИС-IIIA за приблизително същия период. При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че липсата на информация изглежда достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа стойност на процесната стока. Следва да се съобрази обстоятелството, че са представени търговски фактури, издадени от дружества в Канада, съответно договор за покупко - продажба, фактури за локални разходи и за морски транспорт, морски товарителници, транзитни декларации, протоколи за извършена митническа проверка на стоките, в които се съдържа описание на състоянието на внесените автомобили. Действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност, дори тази цена да е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C‑1/18. При това положение член 29, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс на Общността позволява да се изключи договорната стойност на внасяните стоки, когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно, от една страна, купувачът и продавачът да са свързани по смисъла на посочения кодекс и от друга страна, договорната стойност да не е приемлива за целите на определяне на митническата стойност. В процесния случай, едно от тези кумулативни условия не са налице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. С. Ч. 74, параграф 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Съобразно параграф 2, митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). Дял V от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; , изменен с Регламент (EO) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 346, 1994 г.) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), е озаглавен „Митническа облагаема стойност“ и включва членове 141181а. Съгласно член 142 от Регламента за прилагане, параграф 1, за целите на настоящия дял в) „идентични стоки“ означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; г) „сходни стоки“ означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съобразно член 150 от този регламент, параграф 1, при прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс (договорна стойност на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, 4, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член, договорната стойност на идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член“. Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. В процесния случай, за да мотивира неприложимостта на б. „а административният орган е посочил, че не е била открита изчерпателна информация относно показателите на стоката. Информация не е била открита и при допълнителното проучване и анализ, без обаче да се съдържат данни, от които да може да се установи какъв анализ е правен и къде е търсена необходимата информация. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Всъщност мотивирането на административния орган относно неприложимостта на метода по чл. 74, параграф 2, б. „б“ е ограничено единствено до цитиране на съдържанието на посочената правна норма. Същите изводи следват и по отношение на обосноваване на неприложимостта на вторичния метод за определяне на митническата стойност на стоката по чл. 74, параграф 2, б. „г“. При съобразяване на тези обстоятелства, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, 2 от Регламент № 952/2013 г. Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, 3. Хипотезата на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането й е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в преамбюла на Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ (1994) (наричано по-нататък „Споразумение по ГАТТ за митническата стойност“) е пояснено, че първоначална основа за определяне на митническата стойност е договорната стойност, както тя е дефинирана в член 1 от Споразумението. Освен това в преамбюла се посочва, че когато митническата стойност не може бъде определена съгласно разпоредбите на член 1, тя се установява въз основа на договорната стойност на идентични или сходни вносни стоки. Ако и това се окаже невъзможно, предвидени са различни други методи за установяване на митническата стойност. Съобразно член 1, параграф 1 от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност, митническата стойност на внасяни стоки следва да бъде договорната стойност, която представлява реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките, когато са продадени за износ на страната вносител. Член 2, параграф 1, буква а) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност предвижда, че ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на член 1, митническа стойност следва да бъде договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ в същата страна вносител. Член 3, параграф 1, буква а) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност предвижда, че, ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на членове 1 и 2, митническата стойност следва да бъде договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ в същата страна вносител. Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност, митническата стойност на внасяните стоки, определена съгласно разпоредбите на настоящия член, се основава на изчислена стойност. Изчислената стойност следва да е сборът от сумата за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ за страната вносител. Съобразно член 7, параграф 1 и член 7, параграф 2, букви д) и ж) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност, ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на членове от 1 до 6 включително, митническата стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на член VII от ГАТТ 1994 и на базата данни, които са на разположение в страната вносител. Митническата стойност, съгласно разпоредбите на този член, не следва да се определя въз основа на цени на стоки, продадени за износ за страна, различна от страната вносител, б. „д“, произволно определени, или фиктивни стойности, б. „ж“. В процесния случай биха могли да се формират изводи за произволно определена от органите на митническата даминистрация стойност, доколкото определянето й чрез използване на информация, съдържяща се в интернет сайт не е в съответствие с приложимите правни разпоредби. Същото не представлява разумен метод, съответстащ на принципите и общите разпоредби на ГАТТ и на член 7 от ГАТТ. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на справка от база данни, поддържана от трето лице, без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение, и да имат характер на официален документ, т. е. на такъв, издадени от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. При това положение съдът намира, че ползваната от митническите органи справка има характер на частен документ, чиято доказателствена стойност следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен материал. Със същата тежест се ползва и представената от вносителя фактура. При това положение напълно необосновано митническите органи са заменили посочената в този документ договорна цена с цената, отразена в справката от трето лице. Съдът намира, че подобен подход, основан единствено на съпоставка между данните от интернет, не обосновава по никакъв начин заявената от административния органи нова митническа стойност на стоката, като същото по същността си е произволно определена митническа стойност. В този аспект изискването на чл. 70 от МК е ясно и не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. След като митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката са дължали и необходимата грижа, за да установят действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения.

С оглед изхода на спора, в полза на „Б. А. Г. ЕООД следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 1300 лв., по представен договор за правна защита и съдействие.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/26.05.2022 г., постановено по адм. д. № 56/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Б. А. Г. ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 1300 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА