Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 7097 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от "Напоителни системи " ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2547/15.04.2022г., постановено по адм. дело № 961/2022г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 22/13.01.2022г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството са установени парични задължения за такси за водовземане от повърхностни води в размер на 13 568.10лв. главница за периода 01.01.- 31.12.2019г. и 2 630.91лв. лихва за забава за периода 16.02.2020г. – 13.01.2022г. и сума в размер на 7 462лв. за главница за периода 01.01. – 31.12.2020г. и 688.22лв. лихва за забава за периода 16.02.2021г. – 13.01.2022г.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е съобразил, че оспореният АУПДВ е издаден без да са спазени изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУПДВ.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" при Министерството на околната среда и водите, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил оспорването на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 22/13.01.2022г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството са установени парични задължения за такси за водовземане от повърхностни води в размер на 13 568.10лв. главница за периода 01.01.- 31.12.2019г., представляваща такса за водовземане по издадено разрешително № 31120034/07.07.2011г. и 2 630.91лв. лихва за забава за периода 16.02.2020г. – 13.01.2022г. и сума в размер на 7 462лв. за главница за периода 01.01. – 31.12.2020г., представляваща такса за водовземане по издадено разрешително № 31120034/07.07.2011г. и 688.22лв. лихва за забава за периода 16.02.2021г. – 13.01.2022г.

От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, бук. "а" от Закона за водите /ЗВ/ вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 1, бук. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016г., в сила от 1.01.2017г.

За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително № 0693/10.12.2001г., продължено с Решение № РР-1280/07.07.2011г., с № 31120034 на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Разрешителното е за водовземане от повърхностен воден обект – водохващане „И. В. на р. Стряма, в землището на [населено място], общ. Калояново, с разрешена цел – напояване.

Във връзка с дължими такси по това разрешително е извършена проверка от експерти от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при което е съставен констативен протокол № ПВ2-63/08.04.2021г., в който установената дължима такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2019г. -31.12.2020г. в размер на 21 030.10лв.

С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в 14-дневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 от ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 от АПК.

АССГ е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база действително пропуснато количество водни маси. Посочил е, че размерът на задълженията, определени с АУПДВ за процесния период е установен по констативен протокол и подадена от дружеството декларация по чл. 194б от ЗВ. В тази връзка е счел, че отразеното в Констативен протокол № ПВ2-63/08.04.2021г., че е налице водовземане в посочения в акта обем за периода, не е опровергано в хода на производството.

Приел е, че дружеството е ползвало повърхностни води за напояване на земеделски култури, за което дължи заплащане на такси на основание чл. 194, ал. 1 от ЗВ, определена в размер и по реда на Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г. Таксата е правилно изчислена предвид залегналата в Тарифата формула Т = Е х W, където Т е размера на дължимата годишна такса в лева; Е е единичния размер на таксата в зависимост от целта, ца която ще се ползва отнетата вода и W е размера на отнетия годишен воден обем. Към така определения размер, на основание чл. 12, ал. 3 от Тарифата се прилага намаляващ коефициент от 0.7.

Предвид горното АССГ е обосновал извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ.

Обжалваното решение е правилно.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в Закона за водите, който предвижда заплащането им, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Конкретният размер на дължимата такса се определя с подзаконов нормативен акт, като приложимият по време механизъм на изчисляване на таксите е регламентиран в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.

Разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, бук. "а" вр. ал. 2 от ЗВ предвижда, че за правото на използване на повърхностни води се заплаща такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата за нормите на водопотребление, разпоредбите й се прилагат при изчисляване на годишните такси за водовземане по реда и начина, определени в тарифата по чл. 194, ал. 6 от закона. Препращането е към Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017г., чийто чл. 3, ал. 1 сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно Наредбата.

В случая първоинстанционният съд обосновано е кредитирал като верни релевантните данни в съставения от длъжностно лице в кръга на службата му констативен протокол, отразяващ декларираното от титуляра добито годишно водно количество, в резултат на което е формирал правилния извод, че на основание чл. 3, ал. 1 от Тарифата издателят на АУПДВ е определил точно размера на главницата на публичното вземане. Същият е в кореспонденция с отнетия обем вода и с целта на използване на водата, като е изчислен по формулата по чл. 11, ал. 1 - Т = Е x W във вр. с чл. 12, ал. 3, т. 4 от Тарифата.

Неоснователен е основния довод в касационната жалба, че оспореният АУПДВ не е издаден в законоустановената форма. Същият е обстойно мотивиран от неговия издател, като са конкретизирани както фактическите, така и правните основания за дължимост на установеното публично държавно вземане. Изрично са посочени и предприетите процесуални действия за доброволно изпълнение на задължението от дружеството, а с оглед непогасяването му в срок е открито производството по издаване на оспорения АУПДВ. На основание чл. 26 от АПК дружеството е надлежно уведомено за него, като в хода му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Неоснователно касаторът поддържа, че извършената от длъжностно лице проверка и съставянето на констативен протокол за резултатите от нея в отсъствието на представител на дружеството съставлява съществено нарушение на административно производствените правила. В практиката си ВАС приема, че съществено е само това нарушение, което ако не бе допуснато би рефлектирало върху крайната воля на административния орган, а в случая констативният протокол е съставен въз основа на данните, декларирани от самия касатор, поради което присъствието му не би променило констатациите, че декларираната и дължима държавна такса за водовземане от повърхностни води не е заплатена от длъжника. Ето защо, правото на защита на дружеството не е нарушено в хода на административното производство, нито е препятствана възможността то да бъде реализирано в пълен обем.

Като е достигнал до извода, че оспореният АУПДВ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2547/15.04.2022г., постановено по адм. дело № 961/2022г. на Административен съд – София град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ