Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 7098/2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ М. П. /с предишно наименование ТД Тракийска/, чрез процесуалния представител юрк. С., против Решение № 3157/10.05.2022 г. постановено по адм. дело № 11391/2020 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отменено Решение № РТД 3000-2228/21.10.2020 г., издадено от директора на ТД Тракийска, върната е преписката за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 760 лева.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че анализът на всички обстоятелства обосновават основателни съмнения относно декларираната цена. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди процесния административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба ОГЛ - Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМБХ-Германия, чрез пълномощника адв. Г., по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представено писмено становище и в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение № РТД 3000-2228/21.10.2020 г., издадено от директора на ТД Тракийска, с което се отказва освобождаването на представеното обезпечение в размер на 1 013,89 лв., като същото се задържа като плащане на вносни мита с указание, че размерът на митото, който следва да бъде събран, включва лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение до датата на събиране на дължимото мито. С решението е разпоредено за стоката № 2/2 от митническа декларация с МРН 19BG003010003875R6 от 23.04.2019 г. /пресни домати тип кръгъл червен/ да се коригират данните по следния начин: Дължим размер на вносното мито - А01: да се чете 1 013,89 лв.; Ставка мито: да се чете 17,6022; Данъчна основа - В00: вместо 16 632,60 лв. да се чете 14 189,54 лв.; Дължим размер на ДДС - В00: вместо 3 326,52 лв. да се чете 2 837,91 лв. Разпоредено е също новоопределеното задължение да бъде взето под отчет.
От фактическа страна съдът е установил, че на 23.04.2019 г. в МБ Свиленград с регистрирана митническа декларация (МД) с MRN 19BG003010003875R6, с вносител Огл-Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГмбХ, с която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление различни стоки - пресни зеленчуци, в това число и пресни домати с произход Р. Т. както следва: стока № 2 - пресни домати, тип кръгъл червен с нето 5 760 кг.
За стока № 2/2 (пресни домати, тип кръгъл червен), с код по КН 0702000099, е декларирана митническа стойност в размер на 15 274,54 лв., преизчислена в /100 кг на 135,59 /100 кг. Определената от ЕК за дата 23.04.2019 г. стандартна вносна стойност /СВС/ за домати с произход от Р. Т. е 104,90 /100 кг. Видно от сравнението на двете числа за конкретната стока, декларираната митническа стойност (135,59 /100 кг) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (104,90 /100 кг). На основание чл.75, 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е учредено обезпечение в размер на 1 013,89 лв. Обезпечението е в размер на митото, което вносителя би платил при определената за деня СВС (104,90 /100 кг). Обезпечението за процесните стоки е внесено в пълен размер от пълномощника на дружеството.
На 23.04.2019 г. с писмо рег.№ 32-122399 Огл-Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГмбХ е уведомено, че на основание чл.75, 5, ал.1 от Д. Р. (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от 4 месеца от регистриране на митническата декларация от 23.04.2019 г. е необходимо да представи доказателства, че стока № 2 (пресни домати, тип кръгъл, червен) е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност.
На 23.05.2019 г. пълномощникът на жалбоподателя Р. Б. ООД, е представило доказателства за установяване на цената, на която са реализирани процесните стоки. Цялото количество от 5 760 кг по стока № 2 е продадено за цена от 140 /100 кг. С писмото от 23.05.2019 г. са представени и писмени доказателства, удостоверяващи декларираната митническа стойност.
След проверка на представените документи митническите органи са установили, че за стока № 2 (пресни домати, тип кръгъл червен), представените фактури за последваща продажба сочат, че доматите са продадени на цена 140/100 кг, която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока (с декларирани разходи в митническата декларация от 23.04.2019 г.), изчисление на 147.64 /100 кг. В тази връзка митническите органи са приели, че не е представено доказателство за условията от освобождаване, поради което е определено, че внесеният за стока № 2 депозит в размер на 1 013.89 лв. следва да бъде задържан за заплащане на вносни мита на основание чл.75, 5, ал.З от Д. Р. /ЕС/ 2017/891.
С оглед на това и в съответствие с чл.22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. с писмо рег.№ 32-335775/21.11.2019 г. дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение на Директора на ТД Тракийска към АМ, с което за стока № 2 по МД с MRN 19BG003010003875R6 ще се постанови неблагоприятен резултат - възникване на митническо задължение, поради неизпълнение на условието по чл.75, 5, ал.З от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, и предоставеното обезпечение в размер на 1 013,89 лв. ще бъде усвоено. На дружеството е дадена възможност за изразяване на становище в срок от 30 дни. С молба вх.№ 32-372566/23.12.2019 г. чрез пълномощника си Р. Б. ООД дружеството е възразило срещу издаване на акт за възникване на митническо задължение по тази митническа декларация с аргументи, които са преценени от административния орган като неоснователни и е издадено оспореното Решение № РТД 3000-2228/32-307002 от 21.10.2020 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил административния акт като незаконосъобразен, обосновавайки се с писмените доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/, прието без оспорване от страните, установяващи размера на договорената цена, отбелязана и в митническата декларация. Съдът е направил извод, че не противоречи на търговската логика някои от доставките да бъдат реализирани на по-ниска цена, което се компенсира с други доставки, реализирани на печалба.
Върховният административен съд състав на Осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила.
Основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е регламентиран в чл.70, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 и е по договорната им стойност, респ. на базата на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС, коригирана при необходимост.
Съгласно разпоредбата на чл.74, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторични методи по чл.74, параграф 2 от букви а) до г) от Регламент /ЕС/ №952/2013, а ако и този ред не може да бъде приложен, на последно място се пристъпва към текста на чл.74, параграф 3.
Тълкуването на цитираните норми налага извода, че при митническото остойностяване на стоките приоритет има договорната стойност по чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013 и едва когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи.
Липсва норма, предоставяща възможност на митническите органи да определят митническата стойност на стоката, внасяна на територията на ЕС от трета страна, съобразно реализираната търговска печалба от вносителя при последващото ѝ разпореждане на пазара.
В текста на чл.75, параграф 5, ал.4 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 е предвидено, че освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата.
Д. Р. /ЕС/ 2017/891 обаче не ограничава възможността за прилагане метода на договорната стойност, ако в резултат на това митническата стойност, определена по този начин, се отклонява от фиксираната стойност при внос с над 8 %, стига да са налице убедителни доказателства, че именно това е реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките.
Видно е, че за стоките по процесната митническа декларация са представени фактура за покупка на стоките и фактура за транспорт, CMR, фактури за последваща продажба, стокови разписки за получаване на стоките, потвърждения за получени доставки; извлечения от счетоводни сметки; дневниците за покупка и за продажба на стоките, декларации по ЗДДС и VIES декларации, справки-калкулации, както и доказателства за заплащане на цената на стоката.
Събрани са всички относими документи, касаещи декларираната митническата стойност. Истинността на митническата стойност е установена чрез писмените документи, в подкрепа на които са и констатациите на вещото лице по СИЕ.
Последващите реализации на печалби от стоките, предмет на вноса, или липсата им, не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността. Това се потвърждава от изложеното и в т. 82 от Решение на СЕС от 21 септември 2023 г. по дело С-770/21. Съгласно него безспорно, без да потвърждава правилното определяне на тези цени, продажба на внесената партида на загуба би могла да породи съмнения относно правилното им определяне. Всъщност такава продажба на загуба, която сама по себе си не е рентабилна търговска практика, може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Сама по себе си констатацията, че вносител е препродал стоките в Съюза на загуба, обаче не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността (вж. по аналогия решение от 11 март 2020 г., X (Събиране на допълнителни вносни мита), C‑160/18, EU:C:2020:190, т. 44 и 45).
Доводите на митническите органи, че продажната стойност на процесните домати е по-ниска от митническата им стойност и съответно, че не се формира печалба от съответната търговска операция, са необосновани.
Търсенето на пазарна логика при преценката на достоверността на декларираната митническа стойност е необходимо и обосновано, но то не може да се формализира и да се свежда във всички случаи до просто сравнение между покупна и продажна цена. Многообразието и сложността на търговските отношения предполага конкретна преценка относно наличието на икономически интерес и търговска логика при отчитане на всички факти и обстоятелства не само по конкретния случай, а включително и при всички операции, които търговецът извършва с негов клиент.
В случая от страна на дружеството е било посочено, че с търговска верига Лидл, имат дълготрайни търговски взаимоотношения, свързани с периодични доставки на пресни плодове и зеленчуци, което налага и по-гъвкав подход при определянето на крайния финансов резултат и изчисляване на търговската печалба. Изтъкнал е, че за внасяните домати дружеството реализира положителен финансов резултат (печалба), изчислен за по-дълъг период.
Разглеждането на конкретната митническа операция и проверката на митническата стойност не изключва анализа на отношенията между страните в по-широк контекст, което всъщност не е сторено от митническите органи.
Тук следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС по дело С-770/21 член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на пратката от внесени стоки чрез продажба на загуба е сериозна индикация за изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност, което не задължава вносителя, с цел да докаже достоверността на тази стойност, да представи на митническите органи, освен изрично посочените в четвърта алинея от тази разпоредба документи, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването, и доказателството за плащане на декларираната договорна стойност, договор или друг еквивалентен документ, в който е посочена цената, на която внесената партида е била закупена от него, когато първите документи са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност.
Както беше посочено по-горе в хода на административното, а и на съдебното производство са събрани множество относими документи, касаещи декларираната митническата стойност, като истинността на митническата стойност е установена именно чрез тях. Не е налице задължение за вносителя на стоките да представи договор или друг еквивалентен документ, тъй като в случая представените документи са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната стойност на внасяната стока.
Видно е също така, че липсва разлика в цените с повече от 50 % между декларираната стойност на внесените стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. Договорената и платена цена от дружеството за закупената стока от Турция е 135.59 евро/100 кг. (с включени разходи по транспорта), а определената от ЕК за дата 23.04.2019 г. СВС за пресни домати е 104,90 евро/100 кг.
По идентични казуси е постановена съдебна практика: Решение № 11610/27.11.2023 г. постановено по адм. дело № 1948/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 5274/01.06.2022 г. постановено по адм. дело № 875/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 3685/18.04.2022 г. постановено по адм. дело № 7361/2021 г. по описа на ВАС, Решение № 12445/07.12.2021 г. постановено по адм. дело № 5104/2021 г. по описа на ВАС и др.
Във връзка с гореизложеното административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Огл - Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на 310 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от А. М. съгласно правилото на 1 т. 6 от ДР на АПК.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3157/10.05.2022 г. постановено по адм. дело № 11391/2020 г. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА А. М. да заплати на Огл - Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМБХ със съдебен адрес в гр. София, [улица], [номер], сумата в размер на 310 /триста и десет/ лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ
/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ