РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

21 септември 2023 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Регламент (ЕС) № 952/2013 — Митнически кодекс на Съюза — Членове 70 и 74 — Определяне на митническата стойност — Митническа стойност на плодове и зеленчуци, за които се прилага входна цена — Регламент (ЕС) № 1308/2013 — Член 181 — Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 — Член 75, параграфи 5 и 6 — Декларирана договорна стойност, по-висока от стандартната стойност при внос — Освобождаване на продуктите при условия, потвърждаващи достоверността на договорната стойност — Продажба на загуба от вносителя — Връзка между вносителя и износителя — Съдебен контрол на решението, с което се определя митническото задължение“

По дело C‑770/21

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с определение от 23 ноември 2021 г., постъпило в Съда на 13 декември 2021 г., в рамките на производство по дело

OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH

срещу

Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ при Агенция „Митници“,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: E. Regan, председател на състава, D. Gratsias (докладчик), M. Ilešič, I. Jarukaitis и Z. Csehi, съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 януари 2023 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH, от Г. Горанов, адвокат, и C. Salder, Rechtsanwalt,

– за Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ при Агенция „Митници“, от E. Димитрова, E. Харизанова, Н. Кънчева и С. Кирилова,

– за българското правителство, от M. Георгиева, Цв. Митова и E. Петранова, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от F. Clotuche-Duvieusart, Д. Драмбозова, M. Morales Puerta и F. Moro, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 20 април 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на:

– членове 22, 44, 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“),

– членове 127 и 142 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558) (наричан по-нататък „Регламентът за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза“),

– член 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на санкциите, приложими в посочените сектори, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията (OB L 138, 2017 г., стр. 4).

2 Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH (наричано по-нататък „OGL-Food“) и директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ при Агенция „Митници“, България (наричан по-нататък „директорът на „Митница Пловдив“), по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция.

Правна уредба

Митническото законодателство

Митническият кодекс на Съюза

3 Съгласно член 1, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза:

„С настоящия регламент се създава Митнически кодекс на Съюза […], който урежда общите правила и процедури, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея.

Без да се засягат международното право, международните конвенции и законодателството на Съюза в други области, [този кодекс] се прилага еднакво на цялата митническа територия на Съюза“.

4 Член 5 от този кодекс, озаглавен „Определения“, предвижда:

„За целите на [Митническия кодекс на Съюза] се прилагат следните определения:

1) „митнически органи“ означава митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби;

[…] 3) „митнически контрол“ означава специфични действия, извършвани от митническите органи за осигуряване на спазването на митническото и друго законодателство, уреждащо въвеждането, напускането, транзита, движението, складирането и специфичната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Съюза и държави или територии извън тази територия, както и наличието и движението на митническата територия на Съюза на несъюзни стоки и стоки, поставени под режим специфична употреба;

[…]“.

5 Член 22 от посочения кодекс, озаглавен „Решения, взети въз основа на заявление“, предвижда в параграфи 6 и 7:

„6.Преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.

[…] 7.Всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44“.

6 Член 44 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Право на обжалване“, гласи:

„1.Всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично.

[…] 2.Правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива:

а) първоначално — пред митническите органи или пред правораздавателен или друг орган, определен за тази цел от държавите членки;

б) впоследствие — пред по-висша независима инстанция, която може да бъде правораздавателен орган или еквивалентен специализиран орган съгласно действащите разпоредби в държавите членки.

[…]“.

7 Член 46 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Управление на риска и митнически контрол“, предвижда в параграф 1:

„Митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим.

Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация или уведомление и наличието, автентичността, точността и валидността на документи, проверка на счетоводната отчетност на икономическите оператори и други видове отчетност, проверка на транспортни средства, проверка на багаж и други стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия“.

8 Съгласно член 70 от посочения кодекс, озаглавен „Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност“:

„1.Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

2.Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

3.Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

[…] г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е повлияла върху цената“.

9 Член 74 от посочения кодекс, озаглавен „Вторични методи за определяне на митническата стойност“, предвижда:

„1.Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

[…] 2.Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е:

[…] в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; […]

[…]“.

Регламент за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза

10 Глава 3 от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“, е включена в дял II, който се отнася до „[е]лементи[те], въз основа на които се налагат вносни или износни мита и други мерки по отношение на търговията със стоки“. Член 127 от глава 3 от посочения регламент за изпълнение, който е озаглавен „Общи разпоредби“ и се отнася до член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, гласи:

„1.За целите на настоящата глава се счита, че две лица са свързани, ако е изпълнено едно от следните условия:

[…] б) са юридически признати търговски партньори;

[…]“.

11 Член 134 от същия регламент за изпълнение, който е озаглавен „Сделки между свързани лица“ и се отнася до член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, гласи:

„1.Когато купувачът и продавачът са свързани лица и за да се определи дали тази връзка не е повлияла на цената, обстоятелствата около продажбата се проверяват според необходимостта и на декларатора се дава възможност да представи евентуално необходимата допълнителна подробна информация относно тези обстоятелства.

2.Стойността на стоките обаче се определя в съответствие с член 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], когато деклараторът докаже, че декларираната договорна стойност се доближава до голяма степен до една от следните сравнителни стойности, определени по същото време или почти по същото време:

[…] б) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза];

[…]“.

12 Член 142 от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Дедуктивен метод“, с който се определят правила за прилагането на член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, предвижда:

„1.Единичната цена, използвана за определяне на митническата стойност по член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза], е цената, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките, чиято стойност се определя.

[…] 4.За целите на определяне на митническата стойност по член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] не се вземат предвид следните продажби:

[…] б) продажби на свързани лица;

[…]“.

Законодателството във връзка с вноса на плодове и зеленчуци, за които се прилага входна цена

Регламент (ЕС) № 1308/2013

13 Член 181 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671), озаглавен „Система на входни цени за някои продукти от секторите на плодовете и зеленчуците, преработените плодове и зеленчуци и лозаро-винарския сектор“, гласи:

„1.За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа по отношение на продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците и преработените плодове и зеленчуци и по отношение на гроздовия сок и гроздовата мъст, входната цена на дадена партида е равна на нейната митническа стойност, изчислена в съответствие с [Митническия кодекс на Съюза] и [Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза].

2.За да се гарантира ефикасността на системата, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция.

3.Комисията приема актове за изпълнение за установяване на правила за изчисляване на фиксираната стойност при вноса, посочена в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2“.

Делегиран регламент 2017/891

14 Делегиран регламент 2017/891, който е приет по-специално на основание член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, в дял III, озаглавен „Търговия с трети държави — система на входни цени“, включва членове 73—75.

15 Член 73 от този делегиран регламент гласи:

„За целите на настоящ[ия дял]:

a) „партида“ означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един-единствен код по [Комбинираната номенклатура]; […]

[…]“.

16 Член 74 от посочения делегиран регламент, озаглавен „Уведомления относно цени и количества на внесените продукти“, предвижда в параграф 1:

„За всеки продукт и за периодите, изложени в част А от приложение VII, за всеки пазарен ден и произход държавите членки съобщават на Комисията най-късно до 12.00 часа на обяд (брюкселско време) на следващия работен ден:

а) средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки; и

б) общите количества, отнасящи се за цените, посочени в буква а).

За целите на първа алинея, буква а) държавите членки уведомяват Комисията за пазарите си за вносни стоки, които те считат за представителни и които включват Лондон, Милано, Перпинян и Рюнжи.

Когато общите количества, посочени в първа алинея, буква б), са по-малки от десет тона, съответните цени не се съобщават на Комисията“.

17 Съгласно член 75 от същия делегиран регламент, озаглавен „Основа за входни цени“:

„1.За целите на член 181, параграф 1 от Регламент [№ 1308/2013] продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците и преработените плодове и зеленчуци, посочени в споменатия член, са тези, които са изброени в приложение VII към настоящия регламент.

2.Когато митническата стойност на продуктите, изброени в част A от приложение VII, се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от [Митническия кодекс на Съюза], и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]. За тази цел размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите, изброени в част А от приложение VII, се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос.

[…] 3.Когато митническата стойност на продуктите, изброени в част А от приложение VII, се изчислява в съответствие с член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза], митата се приспадат в съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 [на Комисията от 13 март 2017 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 138, 2017 г., стр. 57)]. В този случай вносителят предоставя гаранция, равна на сумата на митото, което би подлежало на плащане, ако класирането на продуктите е извършено въз основа на приложимата фиксирана стойност при внос.

4.Митническата стойност на продуктите, внесени на консигнация, се определя пряко в съответствие с член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза], като за тази цел по време на периодите, в които е в сила, се прилага фиксираната стойност при внос, изчислена в съответствие с член 38 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892.

5.Вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от [Митническия кодекс на Съюза], или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от споменатия [кодекс].

Неспазването на един от тези срокове води до загуба на предоставената гаранция, без да се засяга прилагането на параграф 6.

Предоставената гаранция се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. В противен случай гаранцията се задържа посредством плащане на вносни мита.

За да се докаже, че партидата е освободена съгласно условията, посочени в първа алинея, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата.

[…] 6.По искане на вносителя, което трябва да бъде надлежно обосновано, максималният срок от четири месеца, посочен в параграф 5, първа алинея, може да бъде удължен от компетентните органи на държавата членка максимум с три месеца.

[…]“.

18 В част A от приложение VII към Делегиран регламент 2017/891 се предвижда по-специално въвеждане на следните данни:

Код по КН

Описание

Период на прилагане

0709 90 70

Тиквички

от 1 януари до 31 декември

Регламент (ЕИО) № 2658/87

19 В приложение I, част трета, раздел I, приложение 2, от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. (ОВ L 273, 2018 г., стр. 1), се съдържат по-специално следните данни:

Код по КН

Описание на стоката

Конвенционално мито (%)

[…] […] […] 0709 93 10

– — — Тиквички

[…] […] […] – — — — В периода от 1 април до 31 май

– — — — — С входна цена за 100 kg нето тегло за:

– — — — — — Не по-малка от EUR 69,2

12,8

– — — — — — Не по-малка от EUR 67,8, но непревишаваща EUR 69,2

12,8 + 1,4 €/100 kg/net

Не по-малка от EUR 66,4, но непревишаваща EUR 67,8

12,8 + 2,8 €/100 kg/net

– — — — — — Не по-малка от EUR 65, но непревишаваща EUR 66,4

12,8 + 4,2 €/100 kg/net

– — — — — — Не по-малка от EUR 63,7, но непревишаваща EUR 65

12,8 + 5,5 €/100 kg/net

– — — — — — По-малка от EUR 63,7

12,8 + 15,2 €/100 kg/net

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

20 На 23 април 2019 г. OGL-Food, в качеството си на вносител, подава пред Митническо бюро Свиленград (България) митническа декларация, с която декларира под режим „допускане до свободно обращение с цел крайно потребление“„пресни тиквички“ с произход от Турция, спадащи към подпозиция 07099310 от тарифната и статистическа номенклатура на стоките, с тегло 4800 kg и с митническа стойност, преизчислена в евро — 90,81 евро на 100 kg (наричани по-нататък „спорната партида“). Износителят е дружество със седалище в Анталия (Турция).

21 Определената от Комисията за 23 април 2019 г. стандартна стойност при внос на тиквичките с произход erga omnes e 53,80 евро на 100 kg. Тъй като декларираната договорна стойност на спорната партида надвишава с повече от 8 % стандартната стойност при внос, OGL-Food представя обезпечение в размер на 982,17 лева (около 502 евро) в съответствие с член 75, параграф 2 от Делегиран регламент 2017/891.

22 Като вземат предвид разходите за транспорт, товаро-разтоварните и обработващите операции, разходите за застраховка, направени на мястото на въвеждане на спорната партида в Европейския съюз, разходите за транспорт след пристигането на мястото на въвеждане и направените разходи във връзка с Българската агенция за безопасност на храните, българските митнически органи определят общата цена, платена от OGL-Food за закупуване на спорната партида, в размер на 109,6 евро на 100 kg.

23 С писмо от 24 април 2019 г. българските митнически органи информират OGL-Food, че съгласно член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 това дружество е длъжно да докаже в предвидените в тази разпоредба срокове, че спорната партида е освободена според условия, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност. За тази цел OGL-Food е приканено да представи по-конкретно митническа декларация от държавата на износ, фактура за транспорт, търговски договор, данъчни фактури за продажбата на спорната партида на първо търговско ниво, справка-калкулация за формиране на продажната цена на тази партида на база на цената на придобиване, извлечения от банкови сметки, банкови документи за извършено плащане в полза на продавача, дневник на покупките и на продажбите, дневник за регистриране на сключени сделки и стокови разписки за доставяне на продуктите. OGL-Food е уведомено и за последиците от непредставянето на исканите доказателства, а именно загуба на гаранцията съгласно член 75, параграф 5, втора алинея от Делегиран регламент 2017/891.

24 На 23 май 2019 г. OGL-Food представя на българските митнически органи фактура за покупка на спорната партида, фактура за транспорт, международна товарителница, фактура за продажба на спорната партида на първо търговско ниво в Съюза, стокови разписки, потвърждения за получаване на спорната партида, справка-калкулация за формиране на продажната цена на база на цената на придобиване и извлечения от счетоводни сметки за вноса и продажбите. То представя и справки-декларации по данъка върху добавената стойност (ДДС) за периода от януари до април 2019 г., дневници за покупки и дневници за продажби, както и декларации по ДДС за осъществени вътреобщностни доставки за същия период. Въз основа на представените доказателства OGL-Food иска да бъде освободен внесеният депозит.

25 Според разбивката на продажната цена, представена от OGL-Food, последното е продало спорната партида на цена от 106 евро на 100 kg. Като се има предвид, че последната цена е по-ниска от общата цена от 109,6 евро на 100 kg, която OGL-Food е платило за закупуването на спорната партида, българският митнически орган приема, че това дружество не е представило доказателства за реализирането ѝ при условия, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност, и че поради това съгласно член 75, параграф 5, трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 гаранцията трябвало да се задържи за плащане на вносното мито.

26 В приложение на член 22, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза OGL-Food е уведомено за мотивите, на които директорът на „Митница Пловдив“ ще основе решението си, и е поканено да изложи становището си в 30‑дневен срок.

27 В становището си относно посочените мотиви OGL-Food изтъква, на първо място, че член 75 от Делегиран регламент 2017/891 не въвеждал изискване да се представят доказателства относно печалба при реализацията на стоките с цел доказване на достоверността на декларираната договорна стойност като митническа стойност. На следващо място, то подчертава, че продажбата на спорната партида била част от дълготрайни търговски взаимоотношения с международна верига от супермаркети и че проверката на тези взаимоотношения за по-дълъг период би позволила да се установи, че такива взаимоотношения му позволяват да реализира печалба. На последно място, OGL-Food посочва, че продажната цена на реализираната от него спорна партида е значително по-висока от изчислената от Комисията за 23 април 2019 г. стандартна стойност при внос за продукти, идентични на включените в спорната партида.

28 С решение от 30 октомври 2020 г. (наричано по-нататък „решението, с което се определя митническото задължение“) директорът на „Митница Пловдив“ приема по-специално, че предоставената гаранция трябва да се задържи за плащане на вносното мито, определено в размер на 982,17 лв. Това решение се основава, на първо място, на факта, че OGL-Food не е представило доказателства, които да изясняват значителната разлика между декларираната договорна стойност от 90,81 евро на 100 kg и стандартната стойност при внос от 53,80 евро на 100 kg, като екстра качеството или качеството на биопродукт на спорната партида, за която само е посочено „качество първо“. На второ място, директорът на „Митница Пловдив“ взема предвид загубите, отчетени при продажбата на спорната партида, за да приеме, че OGL-Food не е доказало реализирането ѝ при условия, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност по смисъла на член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891.

29 OGL-Food подава жалба за отмяна на решението, с което се определя митническото задължение, пред Административен съд София-град (България), който е запитващата юрисдикция, и по повод на жалбата изтъква, че представените пред директора на „Митница Пловдив“ неоспорени доказателства потвърждават, че декларираната договорна стойност отговаря на условията по член 70 от Митническия кодекс на Съюза. В този контекст OGL-Food твърди, от една страна, че печалбата от продажбата на продукти, сравними с тези на спорната партида, на конкретен клиент следва да се определя на месечна база, а не в рамките на всяка отделна сделка. От друга страна, OGL-Food твърди, че стойността на тази партида, изчислена в съответствие с член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза от вещо лице, потвърждава, макар и косвено, че не е имало изкуствено завишаване на цената на посочената партида. Освен това OGL-Food добавя, че то и международната верига от супермаркети, на която е продало спорната партида, не са търговски партньори по смисъла на член 127, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза.

30 От своя страна директорът на „Митница Пловдив“ подчертава, на първо място, че OGL-Food не е представило доказателства, които позволяват да се обоснове високата декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при внос, като екстра качеството на съответните стоки или качеството им на биопродукти. На второ място, фактът, че OGL-Food продава спорната партида на загуба, противоречал на пазарната логика, която изисквала то да се стреми към реализирането на търговска печалба. На трето място, Митническият кодекс на Съюза се прилагал, без да се изключва действието на Делегиран регламент 2017/891. Според последния регламент обаче възможността при преценката на достоверността на договорната стойност, декларирана за целите на вноса на спорната партида, да се вземат предвид други операции по внос, била изключена. Освен това, на четвърто място, методът за определяне на митническата стойност, предвиден в член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, в случая бил неприложим.

31 Запитващата юрисдикция, изглежда, приема, че анализът, на който се основава решението, с което се определя митническото задължение, който е неблагоприятен за OGL-Food, не съответства на националната съдебна практика, постановена във връзка с преценката на доказателствата за достоверността на декларираната договорна стойност съгласно член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891. При това положение запитващата юрисдикция счита, че за да разреши висящия пред нея спор, следва да разгледа служебно въпроса дали OGL-Food поддържа с износителя на спорната партида и с клиента си в Съюза взаимоотношения, които позволяват всички лица да бъдат квалифицирани като „свързани“ по смисъла съответно на член 70, параграф 3, буква г) и на член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза.

32 Всъщност, от една страна, следва да се прецени дали при липсата на търговски договор или на друга правна връзка между страните разглежданите в главното производство трайни, периодични и повтарящи се отношения по доставка, както са отразени във фактурите и в свързаните с тях счетоводни записвания, са достатъчни, за да се квалифицират износителят и OGL-Food като „юридически признати търговски партньори“ по смисъла на член 127, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза и следователно като „свързани“ лица по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от посочения кодекс, което налага да се провери дали тази връзка е повлияла на декларираната договорна стойност на спорната партида.

33 От друга страна, OGL-Food изтъква пред запитващата юрисдикция, че декларираната договорна стойност трябвало да бъде приета от директора на „Митница Пловдив“ с довода, че е близка до митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, както я е изчислило вещо лице. Тази юрисдикция счита, че за да се прецени относимостта на този довод, който се отнася до член 134, параграф 2, буква б) от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза, следва да се провери дали OGL-Food и клиентът му са свързани лица по смисъла на член 142, параграф 4, буква б) от посочения регламент за изпълнение, който определя правилата за прилагане на член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза. Във връзка с това посочената юрисдикция счита, че значението на понятието „свързани лица“ е едно и също в член 70, параграф 3, буква г) и в член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, както и в член 127, параграф 1 и в член 142, параграф 4, буква б) от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза.

34 Запитващата юрисдикция обаче си поставя въпроса дали даден вносител може да поиска прилагане на метода, предвиден в член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, за първи път при подаването на жалба срещу решението, с което се определя митническото задължение, а именно след изтичането на сроковете, предвидени в член 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891. При отрицателен отговор тази юрисдикция има съмнения, като се има предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), относно зачитането на правото на защита на вносителя и относно възможността ѝ да установи, че последният е свързано лице с износителя съгласно член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, при положение че в решението, с което се определя митническото задължение, не е изключена договорната стойност на това основание.

35 Запитващата юрисдикция иска да се установи също дали член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за да докаже правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, вносителят трябва да представи договор за покупко-продажба или какъвто и да е друг еквивалентен документ, дали митническият орган може да вземе предвид факта, че внасяните стоки са продадени на загуба на пазара на Съюза, и дали обстоятелствата около тази продажба на загуба са относими за целите на прилагането на тази разпоредба.

36 Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че без да поставя под съмнение автентичността на изготвената от износителя фактура и доказателството за плащането по отношение на него, митническият орган може да определи митническата стойност на равнището на стандартната стойност при внос, когато декларираната договорна стойност е ненормално висока и при липса на представяне на договор между износителя и вносителя или на други доказателства, обосноваващи високата декларирана договорна стойност.

37 При тези условия Административен съд София-град решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани“[,] във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:

– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС — за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;

– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по ДДС на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;

– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;

– [обстоятелството, че] вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?

В случай[…] че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?

В случай[…] че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891][…] възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?

2) Следва ли от чл. 47, [първа алинея] и чл. 41, параграф 2, буква в) от [Хартата], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съд[…] служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:

– [у]словието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда[,] или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?

– [к]огато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] — дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?

3) Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т. 1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г.[Х (Събиране на допълнителни вносни мита)], С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:

– задължават митническите органи, съответно при обжалването съд[а], да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока — зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС[,] като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?

– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса? или

– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891 като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?

4) Следва ли от чл. 75[,] параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:

– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при внос за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;

– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;

– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за биопродукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?“.

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

38 Съгласно приложение I, част трета, раздел I, приложение 2 от Регламент № 2658/87 митата по Общата митническа тарифа за разглежданите в главното производство продукти се облагат с адвалорно мито със ставка 12,8 % и с променливо мито, изразено в евро. Размерът на това променливо мито нараства с намаляване на митническата стойност на внесените продукти.

39 Съгласно член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза митническата стойност на внесените продукти се определя, като преимуществено се ползва декларираната договорна стойност. При това положение съгласно член 70, параграф 3, буква г) от този кодекс договорната стойност се прилага, при условие че купувачът и продавачът, а именно вносителят и износителят, не са свързани или връзката не е повлияла върху цената.

40 Освен това от член 74, параграф 1, първа алинея от Митническия кодекс на Съюза следва, че когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на декларираната договорна стойност съгласно член 70 от посочения кодекс, тази стойност трябва да се определи съгласно първата от разпоредбите на член 74, параграф 2, букви а)—г) от посочения кодекс, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

41 Сред тези разпоредби член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза предвижда метод за определяне на митническата стойност, наречен „дедуктивен метод“ в член 142 от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза (наричан по-нататък „дедуктивният метод“). Този метод се основава на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите.

42 Член 134, параграф 2, буква б) от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза — разпоредба, която урежда сделките между „свързани“ лица по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от посочения кодекс — предвижда, че дори ако вносителят и износителят са свързани, стойността на стоките следва да се определи в съответствие с член 70, параграф 1 от посочения кодекс, когато деклараторът докаже, че декларираната договорна стойност се доближава до голяма степен до митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена по дедуктивния метод.

43 Следва обаче да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области. Регламент № 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 обаче съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци.

44 Всъщност за целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент № 1308/2013 предвижда механизъм, наречен „входна цена“, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса.

45 В този контекст член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция.

46 Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени.

47 Второ, член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти.

48 По-специално, от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти, сред които са продукти като разглежданите в главното производство, се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос.

49 От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. За сметка на това гаранцията се освобождава, когато представеното доказателство за условията на освобождаване, посочени в член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, удовлетворява митническите органи.

50 Като се има предвид, че първият въпрос се отнася до данните, които следва да се вземат предвид, за да се прецени дали купувачът и продавачът са свързани по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, докато вторият въпрос се отнася по-специално до възможността националната юрисдикция да приложи тази разпоредба при обстоятелства като разглежданите в главното производство, най-напред следва да се разгледа вторият въпрос.

По втория въпрос

51 Вторият въпрос се основава на обстоятелството, че след като е сезирана с жалба срещу решение на митническите органи, с което се определя митническото задължение, съгласно националното право запитващата юрисдикция служебно е задължена да провери законосъобразността на това решение, и може да събира нови доказателства, както и служебно да назначи вещо лице.

52 В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че OGL-Food се е позовало пред запитващата юрисдикция на изчисление на митническата стойност, извършено в съответствие с дедуктивния метод, за да докаже, като се основава на близостта между резултата от това изчисляване и декларираната договорна стойност, че последната е достоверна. Освен това от позоваването на запитващата юрисдикция на член 134 от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза следва, както впрочем потвърждава OGL-Food в съдебното заседание, че това дружество е искало по отношение на него да бъде приложена предоставената в параграф 2, буква б) от този член възможност да докаже, че договорната стойност „се доближава до голяма степен“ до митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена по дедуктивния метод. Според OGL-Food въз основа на тази близост митническите органи е трябвало да признаят достоверността на декларираната договорна стойност.

53 Освен това изглежда, че във връзка с позоваването на член 134 от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза, който е разпоредба за прилагане на член 70, параграф 3, буква г) от този кодекс, запитващата юрисдикция си е задала въпроса дали е възможно да приложи служебно последната разпоредба, въпреки че в случая по главното производство митническите органи не са се отклонили от декларираната договорна стойност, с мотива, че OGL-Food и износителят са били „свързани“ по смисъла на последната разпоредба.

54 Така с първата част от втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали национална юрисдикция може да разгледа служебно и за първи път във висящия пред нея спор въпроса дали вносителят и износителят са свързани по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, и ако това е така, дали евентуално съществуващата връзка между тях е повлияла върху действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на тази разпоредба.

55 С втората част от втория си въпрос, която следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността вносител, който в предвидените в тези разпоредби срокове не е избрал митническата стойност на внесената партида да се определи според дедуктивния метод, а вместо това тази стойност е била определена в съответствие с член 70 от Митническия кодекс на Съюза, може в подкрепа на жалбата си по съдебен ред срещу решение на митническите органи, с което се определя митническото задължение, надлежно да се позове на изчисление на митническата стойност, извършено в съответствие с дедуктивния метод, за да докаже правилното определяне на цените, посочени в член 70 от този кодекс.

56 В самото начало следва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока (решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master, C‑599/20, EU:C:2022:457, т. 24 и цитираната съдебна практика).

57 Тази цел обаче трябва да има предимство и когато митническата стойност се определя по силата на специални разпоредби като предвидените в член 75 от Делегиран регламент 2017/891, които са приложими в случая.

58 В това отношение от член 75, параграф 5, първа алинея и параграф 6 от посочения делегиран регламент следва, че вносителят може да избере или да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, като в такъв случай трябва да докаже в точно определени срокове, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или в същите срокове да определи митническата стойност според дедуктивния метод.

59 Освен това съгласно член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, за да се докаже, че внесената партида е освободена съгласно условията, при които се признава достоверността на декларираната договорна стойност, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от тази партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида.

60 От това следва, че член 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891 задължава вносителя да избере в точно определени срокове между прилагането на две различни разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, предвиждащи алтернативни методи за определяне на митническата стойност. Следователно изчисляването на митническата стойност, извършено по дедуктивния метод, може да бъде надлежно изтъкнато в подкрепа на подадена по съдебен ред жалба само ако вносителят предварително е избрал в сроковете, предвидени за тази цел в член 75, параграф 5, първа алинея и параграф 6 от делегирания регламент, да определи митническата стойност според този метод. Когато обаче вносителят е избрал метода на договорната стойност, той не може в рамките на производството по обжалване да се позовава на резултата от това изчисление, за да докаже, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, още повече след изтичането на посочените срокове, правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза.

61 Освен това член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 изисква правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, да бъде потвърдено в зависимост от условията за освобождаване на партидата, съгласно определението на това понятие в член 73, буква а) от делегирания регламент, а не с оглед на продажбите на митническата територия на Съюза на стоки, които не са част от посочената партида.

62 Това изискване изключва възможността в приложение на член 134, параграф 2, буква б) от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза — разпоредба, на която OGL-Food се позовава пред запитващата юрисдикция и която повдига въпроси от нейна страна — вносителят да определи митническата стойност въз основа на декларираната договорна стойност, с мотива, че последната се доближава до голяма степен до митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена според дедуктивния метод.

63 Освен това при изчисляване на митническата стойност като направеното от назначеното в главното производство вещо лице, при прилагане на дедуктивния метод, при който, както е видно от преюдициалното запитване, се взема предвид продажната цена на спорната партида във веригата от супермаркети, клиент на OGL-Food, не се спазват изискванията на член 134, параграф 2, буква б) от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза — разпоредба, която изключва вземането предвид на стойност, основана на единичната цена, на която се продават на митническата територия на Съюза самите внесени стоки.

64 От гореизложените съображения следва, че член 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891 не допуска вносител, който в предвидените в тези разпоредби срокове не е избрал да определи митническата стойност на внесените стоки според дедуктивния метод, а е определил тази стойност в съответствие с член 70 от Митническия кодекс на Съюза, да се позове, в подкрепа на подадената от него жалба по съдебен ред срещу решение на митническите органи, с което се определя митническото задължение, на изчисление на митническата стойност, извършено в съответствие с посочения метод, като се позове на член 134, параграф 2, буква б) от Регламента за изпълнение на този кодекс, за да докаже правилното определяне на цените, посочени в член 70 от същия кодекс.

65 Този извод не се поставя под съмнение от член 41, параграф 2, буква в) и от член 47, първа алинея от Хартата. Всъщност адресати на първата от тези разпоредби са не органите на държавите членки, а единствено институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (решение от 5 ноември 2014 г., Mukarubega, C‑166/13, EU:C:2014:2336, т. 44). Що се отнася до втората от тези разпоредби на Хартата, тя прогласява правото на ефективни правни средства за защита за всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, така че не засяга приложимостта на материалноправните разпоредби, на които се позовава съответното лице.

66 На второ място, що се отнася до първата част от втория преюдициален въпрос, несъмнено е вярно, че член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 не е пречка митническите органи да проверят дали вносителят и износителят са свързани по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, и ако това е така, дали тази връзка не е повлияла върху цената.

67 Що се отнася обаче до продуктите, за които се прилага входна цена, въпросът дали евентуална връзка между вносителя и износителя е повлияла върху цената по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, може да засегне достоверността на стойността на стоките, така както е посочена в митническата декларация.

68 В това отношение от член 46, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза следва, че митническият контрол се състои по-специално в проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларацията. От това следва, че проверката на достоверността на декларираната договорна стойност, извършена в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, представлява, както впрочем следва и от самия текст на последната разпоредба, акт, който подлежи на митнически контрол по смисъла на член 46, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза.

69 Член 5, точка 3 от Митническия кодекс на Съюза обаче предоставя компетентност за извършване на митнически контрол на митническите органи, а именно, в съответствие с член 5, точка 1 от този кодекс, на митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и на всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби. Така съдебните органи, на които е възложено да се произнасят в съответствие с член 44 от Митническия кодекс на Съюза по жалбите срещу решенията, взети от митническите органи след извършването на митнически контрол, трябва да бъдат разграничени от митническите органи.

70 Следователно, когато е сезиран с жалба срещу решение на митнически орган, с което се определя митническо задължение, съгласно член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891, съдебният орган не може да разгледа служебно и за първи път въпроса дали е налице връзка между вносителя и износителя по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза и дали тази евентуална връзка е повлияла върху цената по смисъла на последната разпоредба, при положение че извършваният от митническия орган митнически контрол не се е отнасял до наличието на такава връзка, а до условията за освобождаване на внесената пратка на пазара на Съюза, които според този орган не са потвърдили достоверността на декларираната договорна стойност.

71 Този извод важи и когато въпросът дали са изпълнени условията за прилагане на член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, може да бъде поставен при разглеждането на довод, който страна, оспорваща решение на митнически орган, с което се определя митническо задължение, извежда от член 134, параграф 2, буква б) от Регламента за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза.

72 Член 47, първа алинея от Хартата е без значение в това отношение. Всъщност тази разпоредба, която прогласява правото на ефективни правни средства за защита за всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, не засяга разпределението на правомощията между административните органи, като митническите органи, от една страна, и съдебните органи, от друга страна, както това разпределение произтича от релевантните разпоредби на правото на Съюза, в случая разпоредбите на член 5, точка 1 и на член 44 от Митническия кодекс на Съюза.

73 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че:

– не допуска възможността вносител, който в предвидените в тези разпоредби срокове не е избрал да определи митническата стойност на внесената партида според дедуктивния метод, а вместо това е определил тази стойност в съответствие с член 70 от Митническия кодекс на Съюза, надлежно да се позове, в подкрепа на подадената от него жалба по съдебен ред срещу решение на митническите органи, с което се определя митническото задължение, на изчисление на митническата стойност, извършено в съответствие с дедуктивния метод, за да докаже, като се позове на член 134, параграф 2, буква б) от Регламента за изпълнение на този кодекс, правилното определяне на цените, посочени в член 70 от посочения кодекс,

– не допуска възможността съдебен орган, сезиран с жалба срещу решение на митнически орган, с което се определя митническото задължение, да разгледа служебно и за първи път във висящия пред него спор въпроса дали вносителят и износителят са свързани по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, и ако това е така, дали евентуално съществуващата връзка между тях е повлияла върху действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на горепосочената разпоредба, при положение че извършваният от митническия орган митнически контрол не се е отнасял до наличието на такива връзка, тъй като посоченият орган не е приложил декларираната договорна стойност по различни съображения, свързани с условията за освобождаване на съответната партида на пазара на Съюза.

По първия въпрос

74 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска с оглед на прилагането на член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза да се установи дали някои фактически обстоятелства, като трайния характер на търговските взаимоотношения, значителната разлика между декларираната договорна стойност и приложимата стандартна стойност при внос, последващата продажба на загуба и непредставянето на договор по повод на вноса, са релевантни, за да се прецени наличието на връзка между вносителя и износителя или между вносителя и неговия клиент в Съюза.

75 От отговора на втория въпрос обаче следва, че член 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891 не допуска служебно и за първи път да се приложи член 70, параграф 3, буква г) от Митническия кодекс на Съюза от националната юрисдикция, сезирана с жалба срещу решение на митническите органи, с което се определя митническото задължение, когато митническият контрол не се е отнасял до наличието на връзка между вносителя и износителя.

76 Тъй като е безспорно, че в главното производство извършеният митнически контрол не се е отнасял до наличието на такава връзка, не следва да се отговаря на първия въпрос.

По третия въпрос

77 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на пратката от внесени стоки чрез продажба на загуба е сериозна индикация за изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност, което задължава вносителя, с цел да докаже достоверността на тази стойност, да представи на митническите органи, освен изрично посочените в четвърта алинея от тази разпоредба документи, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването, и доказателството за плащане на декларираната договорна стойност, договор или друг еквивалентен документ, в който е посочена цената, на която внесената партида е била закупена от него.

78 Следва да се припомни, че съгласно ясния текст на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, когато вносителят избере да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза.

79 В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до освобождаването на партидата, понятието „условия“ по смисъла на член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 обозначава всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в Съюза, които могат да потвърдят или да опровергаят достоверността на декларираната договорна стойност, посочена в митническата декларация (вж. по аналогия решение от 11 март 2020 г., X (Събиране на допълнителни вносни мита), C‑160/18, EU:C:2020:190, т. 37).

80 Възможността да се потвърди достоверността на декларираната договорна стойност с оглед на всички тези условия, отговаря на необходимостта митническите органи да гарантират, че в рамките на система, при която колкото по-висока е тази стойност, толкова по-малък е размерът на променливите мита, които вносителят следва да плати, последният ще бъде възпрепятстван да определи митническата стойност въз основа на декларирана договорна стойност, която е изкуствено завишена (вж. по аналогия решение от 11 март 2020 г., X (Събиране на допълнителни вносни мита), C‑160/18, EU:C:2020:190, т. 38—40).

81 Така доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза (вж. по аналогия решение от 11 март 2020 г., X (Събиране на допълнителни вносни мита), C‑160/18, EU:C:2020:190, т. 42).

82 Безспорно, без да потвърждава правилното определяне на тези цени, продажба на внесената партида на загуба би могла да породи съмнения относно правилното им определяне. Всъщност такава продажба на загуба, която сама по себе си не е рентабилна търговска практика, може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Сама по себе си констатацията, че вносител е препродал стоките в Съюза на загуба, обаче не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността (вж. по аналогия решение от 11 март 2020 г., X (Събиране на допълнителни вносни мита), C‑160/18, EU:C:2020:190, т. 44 и 45).

83 При тези условия вносителят трябва да докаже не само че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени.

84 За тази цел в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида.

85 Тъй като, както е видно от използвания в тази разпоредба израз „включително“, този списък с документи не е изчерпателен, няма пречка, ако документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида.

86 Когато обаче документите, изброени в член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, които вносителят е представил, са достатъчни, за да убедят митническите органи, че цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, са определени правилно, от него не може да се изисква да представи и писмен договор, който го обвързва с износителя, или еквивалентен документ, в който се посочва цената, на която внесената партида е била закупена от него.

87 С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на пратката от внесени стоки чрез продажба на загуба е сериозна индикация за изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност, което не задължава вносителя, с цел да докаже достоверността на тази стойност, да представи на митническите органи, освен изрично посочените в четвърта алинея от тази разпоредба документи, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването, и доказателството за плащане на декларираната договорна стойност, договор или друг еквивалентен документ, в който е посочена цената, на която внесената партида е била закупена от него, когато първите документи са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност.

По четвъртия въпрос

88 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Съюза и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното ѝ плащане от вносителя.

89 Следва да се припомни, че от член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 следва, че вносителят трябва да представи удовлетворяващо митническите органи доказателство, че условията за освобождаване на определена партида доказват достоверността на декларираната договорна стойност по смисъла на член 70 от Митническия кодекс на Съюза, така че гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, да може да бъде освободена.

90 От практиката на Съда обаче следва, че разлика в цените с повече от 50 %, като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика, както вече бе посочено в точка 82 от настоящото решение.

91 В това отношение е без значение, че автентичността на документите, представени от вносителя с цел да се удостовери достоверността на декларираната договорна стойност, не е била оспорена от митническите органи. Всъщност автентичността на тези документи не е определящ елемент, а представлява един от факторите, които тези органи трябва да вземат предвид (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 41).

92 Същото важи и за факта, че вносителят може да докаже, че действително платената от него цена съответства на декларираната договорна стойност (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 44).

93 При тези обстоятелства обаче вносителят, както следва от точки 78—87 от настоящото решение, трябва да представи на митническите органи всеки документ, с който може да се докаже, че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност.

94 Ето защо, ако такъв документ не бъде представен в разумен срок, митническите органи имат основание да отхвърлят декларираната договорна стойност и следователно да задържат в съответствие с член 75, параграф 5, трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита.

95 С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Съюза и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното ѝ плащане от вносителя.

По съдебните разноски

96 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1) Член 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на санкциите, приложими в посочените сектори, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията

трябва да се тълкува в смисъл, че:

– не допуска възможността вносител, който в предвидените в тези разпоредби срокове не е избрал да определи митническата стойност на внесената партида съгласно член 74, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, а вместо това е определил тази стойност в съответствие с член 70 от посочения регламент, надлежно да се позове, в подкрепа на подадената от него жалба по съдебен ред срещу решение на митническите органи, с което се определя митническото задължение, на изчисление на митническата стойност, извършено в съответствие с член 74, параграф 2, буква в) от Регламент № 952/2013, за да докаже, като се позове на член 134, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013, правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Регламент № 952/2013,

– не допуска възможността съдебен орган, сезиран с жалба срещу решение на митнически орган, с което се определя митническото задължение, да разгледа служебно и за първи път във висящия пред него спор въпроса дали вносителят и износителят са свързани по смисъла на член 70, параграф 3, буква г) от Регламент № 952/2013, и ако това е така, дали евентуално съществуващата връзка между тях е повлияла върху действително платената или подлежаща на плащане цена по смисъла на горепосочената разпоредба, при положение че извършваният от митническия орган митнически контрол не се е отнасял до наличието на такива връзка, тъй като посоченият орган не е приложил декларираната договорна стойност по различни съображения, свързани с условията за освобождаване на съответната партида на пазара на Европейския съюз.

2) Член 75, параграф 5 от Делегиран регламент № 2017/891

трябва да се тълкува в смисъл, че

освобождаването на пратката от внесени стоки чрез продажба на загуба е сериозна индикация за изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност, което не задължава вносителя, с цел да докаже достоверността на тази стойност, да представи на митническите органи, освен изрично посочените в четвърта алинея от тази разпоредба документи, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването, и доказателството за плащане на декларираната договорна стойност, договор или друг еквивалентен документ, в който е посочена цената, на която внесената партида е била закупена от него, когато първите документи са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност.

3) Член 75, параграф 5 от Делегиран регламент № 2017/891

трябва да се тълкува в смисъл, че

за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното ѝ плащане от вносителя.

Regan

Gratsias

Ilešič

Jarukaitis

Csehi

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 септември 2023 година.

Секретар

A. Calot Escobar

Председател на състава

E. Regan

( *1 ) Език на производството: български.