Член 8

Обхват

В настоящата глава се определят правилата за интервенция на пазара по отношение на:

а)публичната интервенция, когато продуктите се изкупуват от компетентните органи на държавите членки и се държат на склад от тях до пласирането им, и

б)отпускането на помощ за складиране на продукти от частни оператори.

Член 9

Произход на отговарящите на условията продукти

Продуктите, които отговарят на условията за изкупуване на базата на публична интервенция или за отпускане на помощ за частно складиране, трябва да са с произход от Съюза. Освен това, ако са получени от селскостопански култури, тези култури трябва да са добити в Съюза, а ако са получени от мляко, това мляко трябва да е произведено в Съюза.

Член 10

Скали на Съюза за класификация на кланични трупове

Скалите на Съюза за класификация на кланични трупове се прилагат в съответствие с приложение IV, съответно точки А и Б в сектора на говеждото и телешкото месо по отношение на кланични трупове на едър рогат добитък на възраст осем месеца или повече и в сектора на свинското месо по отношение на кланични трупове на свине, различни от използваните за разплод.

В сектора на овчето месо и козето месо държавите членки могат да прилагат скала на Съюза за класификация на кланични трупове на овце в съответствие с правилата, определени в буква В от приложение IV.

Член 11

Продукти, отговарящи на условията за публична интервенция

Публична интервенция се прилага по отношение на следните продукти при условията, установени в настоящия раздел, и при всички допълнителни изисквания и условия, които могат да бъдат определени от Комисията чрез делегирани актове в съответствие с член 19 и актове за изпълнение в съответствие с член 20:

а)обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик и царевица;

б)неолющен ориз;

в)прясно или охладено месо от сектора на говеждото и телешкото месо, попадащо под кодове по КН 0201 10 00и от 0201 20 20до 0201 20 50 ;

г)масло, произведено директно и изключително от пастьоризирана сметана, получена директно и изключително от краве мляко в одобрено предприятие в Съюза, с минимално тегловно съдържание на млечни мазнини 82 % и максимално тегловно съдържание на вода 16 %;

д)обезмаслено мляко на прах от най-високо качество, произведено от краве мляко в одобрено предприятие в Съюза чрез процес на впръскване, с минимално тегловно съдържание на протеини 34,0 % от обезмасленото сухо вещество.

Член 12

Периоди на публична интервенция

Публична интервенция се прилага за:

а)мека пшеница — от 1 октомври до 31 май;

б)твърда пшеница, ечемик и царевица — през цялата година;

в)неолющен ориз — през цялата година;

г)говеждо и телешко месо — през цялата година;

д)масло и обезмаслено мляко на прах — от 1 февруари до 30 септември.

Член 13

Откриване и закриване на публичната интервенция

1. През периодите, посочени в член 12, публичната интервенция:

а) е открита за обикновена пшеница, масло и обезмаслено мляко на прах;

б) може да бъде открита от Комисията, чрез актове за изпълнение, за твърда пшеница, ечемик, царевица и неолющен ориз (включително конкретни сортове или видове неолющен ориз), ако го изисква положението на пазара. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2;

в) може да бъде открита от Комисията за сектора на говеждото и телешкото месо, чрез актове за изпълнение, приети, без да се прилага процедурата, посочена в член 229, параграф 2 или 3, ако за определен съгласно член 20, първа алинея, буква в) представителен период средната пазарна цена в дадена държава членка или регион на държава членка, регистрирана въз основа на скалата на Съюза за класификация на кланични трупове на едър рогат добитък, посочена в приложение IV, буква А е под 85 % от референтния праг, определен в член 7, параграф 1, буква г).

2. Комисията може да приема актове за изпълнение относно закриване на публичната интервенция за сектора на говеждото и телешкото месо, когато за представителен период, определен съгласно член 20, първа алинея, буква в), вече не са изпълнени условията, предвидени в параграф 1, буква в) от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат без да се прилага процедурата, посочена в член 229, параграфи 2 или 3.

Член 14

Изкупуване на фиксирана цена или чрез тръжна процедура

Когато е открита публична интервенция съгласно член 13, параграф 1, мерките за определяне на изкупните цени за продуктите, посочени в член 11, както и, когато е приложимо, мерките за количествени ограничения, когато изкупуването се извършва на фиксирана цена, се приемат от Съвета в съответствие с член 43, параграф 3 от ДФЕС.

Член 15

Публична интервенционна цена

1. Публична инте,рвенционна цена означава:

а) цената, на която продуктите се изкупуват при публична интервенция, когато това изкупуване става на фиксирана цена; или

б) максималната цена, на която могат да се изкупуват продукти, отговарящи на условията за публична интервенция, когато това изкупуване става чрез тръжна процедура.

2. Мерките за определяне на равнището на публичната интервенционна цена, в т.ч. размерите на увеличенията и намаленията, се приемат от Съвета в съответствие с член 43, параграф 3 от ДФЕС

Член 16

Общи принципи за пласиране на продукти, изкупени при публична интервенция

1. Пласирането на продукти, изкупени при публична интервенция, се осъществява по такъв начин, че:

а) да се избегнат всякакви смущения на пазара,

б) да се осигури равен достъп до продуктите и равно третиране на купувачите, и

в) да бъде в съответствие с ангажиментите, произтичащи от международните споразумения, сключени в съответствие с ДФЕС.

2. Продуктите, изкупени при публична интервенция, могат да бъдат пласирани чрез предоставянето им на схемата за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза, установени в съответните правни актове на Съюза.

►C2 В тези случаи счетоводната стойност на тези продукти е на равнището на съответната фиксирана публична интервенционна цена, посочена в член 15, параграф 2 от настоящия регламент. ◄

2a. Държавите членки съобщават на Комисията цялата необходима информация, за да се даде възможност за мониторинг в съответствие със спазването на принципите, установени в параграф 1.

3. Всяка година Комисията оповестява публично данни за условията, при които закупените при публична интервенция продукти са били закупени или продадени през предходната година. Тези данни включват съответните обеми, както и покупните и продажните цени.

Член 17

Продукти, отговарящи на условията

Помощ за частно складиране може да се отпуска за следните продукти, при спазване на условията, определени в настоящия раздел, и на всички допълнителни изисквания и условия, които се приемат от Комисията чрез делегирани актове в съответствие с член 18, параграф 1, член 19 и чрез актове за изпълнение в съответствие с член 18, параграф2, или член 20:

а)бяла захар;

б)маслиново масло и трапезни маслини;

в)ленени влакна;

г)прясно или охладено месо от едър рогат добитък на възраст осем месеца или повече;

д)масло, произведено от сметана, получена директно и изключително от краве мляко;

е)сирене;

ж)обезмаслено мляко на прах, произведено от краве мляко;

з)свинско месо;

и)овче и козе месо.

Буква е) от първа алинея се ограничава до сирена със защитено наименование за произход или със защитено географско указание съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012, които се държат на склад по-дълго от периода на зреене, определен в продуктовата спецификация на съответния продукт, посочена в член 7 от същия регламент, и/или период на зреене, който допринася за повишаване на стойността на сиренето.

Член 18

Условия за отпускане на помощ

1. Когато е необходимо, за да се осигури прозрачност на пазара, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 за определяне на условията, при които тя може да реши да предостави помощ за частно складиране на продуктите, изброени в член 16, като отчита:

а) средните пазарни цени, регистрирани в Съюза и референтните прагове и производствените разходи за съответните продукти; и/или

б) необходимостта да се реагира своевременно на особено трудна пазарна ситуация или икономически събития със значително негативно влияние върху маржовете в сектора.

2. Комисията може да приеме актове за изпълнение относно:

а) предоставяне на помощ за частно складиране на продуктите, изброени в член 17, като отчита условията, посочени в параграф 1 от настоящия член.

б) ограничаване на предоставянето на помощ за частно складиране.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

3. Мерките за определяне на размера на предвидената в член 17 помощ за частно складиране се приемат от Съвета в съответствие с член 43, параграф 3 от ДФЕС.

Член 19

Делегирани правомощия

1. За да се направи необходимото продуктите, изкупени при публична интервенция или подлежащи на помощ за частно складиране, да са подходящи за дългосрочно складиране и да са в добро състояние, здрави и с подходящо пазарно качество и за да се вземат предвид специфичните характеристики на различните сектори, с цел осигуряване на икономически ефективно извършване на публичната интервенция и частното складиране, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 за определяне на изискванията и условията, на които трябва да отговарят тези продукти, в допълнение към изискванията, определени в настоящия регламент. Тези изисквания и условия имат за цел да гарантират по отношение на изкупените и складирани продукти:

а) тяхното качество от гледна точка на параметрите за качество, групите качество, класовете качество, категориите продуктови характеристики и възраст;

б) съответствието им с условията от гледна точка на количествата, пакетирането, включително етикетирането, съхранението, предходните договори за складиране, одобряването на предприятията и етапа на обработка на продуктите, за които се отнасят публичната интервенционна цена и помощта за частно складиране.

2. За да се вземат предвид специфичните характеристики на секторите на зърнените култури и на неолющения ориз, Комисията [17 декември 2013 г.] се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 227 за определяне на критериите за качество по отношение на изкупуването и продажбите на обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, царевица и неолющен ориз.

3. За да се осигури подходящ капацитет за складиране, както и ефективността на системата за публична интервенция от гледна точка на рентабилност, разпределение и достъп на операторите и за да се поддържа качеството на изкупените при публична интервенция продукти до тяхното пласиране в края на периода на складиране, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 за определяне на:

а) изискванията, които трябва да бъдат изпълнени по отношение на местата за складиране за всички продукти, обект на публична интервенция;

б) правилата относно складирането на продукти във и извън държавата членка, която отговаря за тях и за обработката на тези продукти по отношение на митата и всички други суми, предоставяни или събирани в рамките на ОСП.

4. За да се осигури желаният ефект върху пазара от помощта за частно складиране, Комисията се оправомощава да приема в съответствие с член 227 делегирани актове за определяне на:

а) правилата и условията, приложими в случаи, когато складираното количество е по-малко от договореното количество;

б) условията за предоставяне на авансово плащане на такава помощ;

в) условията, при които може да се реши продуктите, включени в договори за частно складиране, да могат да бъдат повторно предложени на пазара или пласирани.

5. За да се осигури правилното функциониране на публичната интервенция и на системите за частно складиране, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227:

а) предвиждащи използването на тръжни процедури, които да гарантират равен достъп до стоките и равно третиране на операторите;

б) за определяне на допълнителните условия, на които да отговарят операторите, за да се улеснят ефективното управление и контрол на системата за държавите членки и операторите;

в) за установяване на изискване за операторите да предоставят гаранция, обезпечаваща изпълнението на задълженията им.

6. За да се вземат предвид техническите промени и потребностите на секторите, посочени в член 10, както и необходимостта да се стандартизира представянето на различните продукти с цел подобряване на прозрачността на пазара, регистриране на цените и прилагане на мерките за пазарна интервенция, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227:

а) за адаптиране и актуализиране на разпоредбите на приложение IV относно скалите на Съюза за класификация, идентифициране и представяне на кланични трупове;

б) за установяване на допълнителни разпоредби, свързани с класифицирането,включително чрез квалифицирани класификатори, с категоризирането, в това число техники за автоматизирано категоризиране, с идентифицирането, претеглянето и маркирането на кланични трупове, с изчисляването на средните цени в Съюза и с коефициентите на претегляне, използвани в изчислението на тези цени;

в) за определяне на дерогации в сектора на говеждото и телешкото месо от разпоредбите и на специални дерогации, които да могат да се предоставят от държавите членки на кланици, където се колят малък брой животни от рода на едрия рогат добитък, и допълнителни разпоредби за съответните продукти, в това число разпоредби, отнасящи се до класовете по конформация и залоеност, и, в сектора на овчето месо, допълнителни разпоредби по отношение на теглото, цвета на месото и залоеността, и критерии за класификацията на агнета с ниско тегло;

г) за даване на разрешение на държавите членки да не прилагат скалата за категоризиране на кланични трупове на свине и разрешение да използват допълнителни критерии за оценка, освен теглото и оцененото съдържание на постно месо, или за постановяване на дерогации от тази скала.

Член 20

Изпълнителни правомощия в съответствие с процедурата по разглеждане

Комисията приема актове за изпълнение за определяне на мерките, необходими за еднакво прилагане на настоящата глава. Тези мерки могат да се отнасят по-специално до следното:

а)разходите, които да се заплащат от операторите, когато доставените за публична интервенция продукти не отговарят на минималните изисквания за качество;

б)определяне на минимален складов капацитет на местата за интервенционно складиране;

в)представителните периоди, пазарите и пазарните цени, необходими за прилагане на настоящата глава;

г)доставката на продуктите, които се изкупуват при публична интервенция, транспортните разходи, които се поемат от оферента, приемането на продуктите от разплащателните агенции и плащането;

д)различните операции, свързани с процеса на обезкостяване за сектора на говеждото и телешкото месо;

е)практическите ред и условия за пакетиране, предлагане на пазара и етикетиране на продуктите;

ж)процедурите за одобряване на предприятията, които произвеждат масло и обезмаслено мляко на прах, за целите на настоящата глава;

з)всяко разрешение за складиране извън територията на държавата членка, в която са изкупени и складирани продуктите;

и)продажбата или реализацията на продуктите, изкупени при публична интервенция, по-специално по отношение на продажните цени, условията за изваждане от склад, последващото използване или местоназначението на освободените продукти, включително процедурите във връзка с продуктите, предоставени за използване по схема, посочена в член 16, параграф 2, в това число прехвърлянията между държавите членки;

й)по отношение на изкупените при публичната интервенция продукти — разпоредбите, свързани с възможността държавите членки, на тяхна собствена отговорност, да продават останали на склад малки количества или количества, които не могат вече да бъдат преопаковани или, които са с влошено качество;

к)по отношение на частното складиране — сключването и съдържанието на договорите между компетентния орган на държавата членка и заявителите;

л)поставянето и държането на продукти под режим на частно складиране и изваждането им от склад;

м)продължителността на периода на частно складиране и разпоредбите, съгласно които такива периоди, след като веднъж са определени в договорите, могат да бъдат съкратени или удължени;

н)процедурите, които да се следват при изкупуване на фиксирана цена, включително процедурите за предоставяне на гаранция и нейния размер, или при отпускане на предварително определена помощ за частно складиране;

о)използването на тръжни процедури, както за публична интервенция, така и за частно складиране, по-специално във връзка с:

i)подаването на оферти или тръжни предложения и минималното количество за едно заявление или тръжно предложение;

ii)процедурите за предоставяне на гаранция и нейния размер; и

iii)подбора на оферти, с който да се осигури даване на предпочитание на онези от тях, които са най-благоприятни за Съюза, като същевременно се оставя възможност да не следва задължително възлагане на поръчка.

п)прилагането на скалите на Съюза за класификация на кланични трупове на говеда, свине и овце;

р)различно представяне на кланични трупове и половинки кланични трупове от посоченото в буква А.IV от приложение IV, с цел установяване на пазарните цени;

с)коефициентите за корекция, които да се прилагат от държавите членки и да се използват за различно представяне на кланичните трупове на говеда и овце, в случай че не се използва референтното представяне;

т)практическите ред и условия за маркирането на класифицираните кланични трупове и за изчисляване от Комисията на среднопретеглената цена в Съюза за кланични трупове на говеда, свине и овце;

у)разрешението на държавите членки, по отношение на свине, заклани на тяхна територия, да предвидят различно представяне на кланични трупове от свине спрямо определеното в приложение IV, буква Б.III, ако е изпълнено едно от следните условия:

i)утвърдената на тяхна територия търговска практика се различава от стандартното представяне, определено в буква Б.III, първа алинея от приложение IV;

ii)обусловено е от техническите изисквания;

iii)кланичните трупове са одрани равномерно.

ф)разпоредбите за преглед на място на прилагането на класификацията на кланичните трупове в държавите членки от комитет на Съюза, съставен от експерти от Комисията и експерти, назначени от държавите членки, за да се гарантира точност и надеждност на класификацията на кланичните трупове. В тези разпоредби се предвиждат разходите, произтичащи от дейността по прегледа, да се поемат от Съюза.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 21

Други изпълнителни правомощия

Комисията приема актовете за изпълнение за даване на разрешение на държавите членки за агнета с тегло на кланичния труп по-малко от 13 kg чрез дерогация от приложение IV, буква В.III да използват следните критерии за класификация:

а)тегло на кланичния труп;

б)цвят на месото;

в)степен на залоеност.

Тези актове за изпълнение се приемат без да прилага процедурата, посочена в член 229, параграф 2 или 3.

Член 62

Разрешения

1. Винените сортове лозя, класифицирани в съответствие с член 81, параграф 2, могат да се засаждат или презасаждат само ако е издадено разрешение в съответствие с членове 64, 66 и 68 съгласно условията, установени в настоящата глава.

2. Държавите членки издават разрешението по параграф 1 за конкретна площ в хектари след подаването на заявление от страна на производителите, като се спазват обективни и недискриминационни критерии за допустимост. Разрешението се издава без да се начислява такса на производителите.

3. Разрешенията по параграф 1 са валидни за срок от три години, считано от датата на издаването им. Когато даден производител не е използвал даденото му разрешение през срока на валидност, той подлежи на административни санкции, съгласно определеното в член 89, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки могат да решат, че когато презасаждането се извършва върху същия парцел или парцели, на които е извършено изкореняването, посочените в член 66, параграф 1 разрешения са валидни за срок от шест години, считано от датата на предоставянето им. В тези разрешения ясно се посочват парцелът или парцелите, в които ще се извърши изкореняването и презасаждането.

Чрез дерогация от първа алинея валидността на разрешенията, предоставени в съответствие с член 64 и член 66, параграф 1, които изтичат през 2020 г. и 2021 г., се удължава до 31 декември 2022 г.

Производителите, притежаващи разрешения в съответствие с член 64 и член 66, параграф 1 от настоящия регламент, които изтичат през 2020 г. и 2021 г., чрез дерогация от първа алинея на настоящия параграф, не подлежат на административната санкция, посочена в член 89, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, при условие че уведомят компетентните органи до 28 февруари 2022 г., че не възнамеряват да използват даденото им разрешение и не желаят да се възползват от удължаването на срока му на валидност съгласно посоченото в трета алинея от настоящия параграф. Когато производителите, които притежават разрешения, чиято валидност е удължена до 31 декември 2021 г., са декларирали пред компетентните органи до 28 февруари 2021 г., че не възнамеряват да използват тези разрешения, се разрешава да оттеглят декларациите си посредством писмено съобщение до компетентния орган до 28 февруари 2022 г. и да използват разрешенията си в рамките на удължения срок на валидност, предвиден в трета алинея.

4. Настоящата глава не се прилага за засаждането и презасаждането на площи, предназначени за експериментални цели, за създаване на колекции от сортове лози, предназначени за опазване на генетичните ресурси, или за лозов посадъчен материал, за площите, чието вино или лозаро-винарски продукти са предназначени единствено за консумация в домакинството на гроздопроизводителя или за площи, които ще бъдат засадени с нови лози в резултат на отчуждаване на имоти в обществен интерес в съответствие с националното право.

5. Държавите членки може да прилагат настоящата глава спрямо области, в които се произвежда вино, подходящо за производството на спиртни напитки от вино с географско указание, регистрирано в съответствие с приложение III към Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета . За целите на настоящата глава тези области могат да се считат за области, в които могат да се произвеждат вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание.

Член 63

Предпазен механизъм за новите насаждения

1. Всяка година държавите членки дават разрешения за нови насаждения в размер, съответстващ на:

а) 1 % от общата площ, действително засадена с лози на територията им, по данни от измерванията към 31 юли предходната година; или

б) 1 % от площ, която включва площта, действително засадена с лози на територията им по данни от измерванията към 31 юли 2015 г., и площта, обхваната от правата на засаждане, предоставени на производителите на територията им в съответствие с член 85з, член 85и или член 85к от Регламент (ЕО) № 1234/2007, които са били налични за превръщане в разрешения към 1 януари 2016 г. съгласно посоченото в член 68 от настоящия регламент.

2. Държавите членки могат:

а) да прилагат на национално равнище по-нисък процент от предвидения в параграф 1;

б) да ограничат издаването на разрешения на регионално равнище само за определени площи, които отговарят на изискванията за производство на вина със защитено наименование за произход, за площи, които отговарят на изискванията за производството на вина със защитено географско указание, или за площи без географско указание.

Държавите членки, които ограничават издаването на разрешения на регионално равнище за конкретни площи, отговарящи на условията за производство на вина със защитено наименование за произход, или за площи, отговарящи на условията за производство на вина със защитено географско указание, в съответствие с първа алинея, буква б), могат да изискват такива разрешения да се използват в тези райони.

3. Евентуалните ограничения, посочени в параграф 2, които допринасят за организираното нарастване на броя на лозовите насаждения, се фиксират в размер над 0 % и се обосновават с един или няколко от следните доводи:

а) необходимостта да се избегне доказан риск от прекомерно предлагане на лозаро-винарски продукти предвид пазарните перспективи за тези продукти, като ограниченията не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на тази цел;

б) необходимостта да се избегне доказан риск от обезценяване на определено защитено наименование за произход или защитено географско указание;

в) желанието за принос в разработването на въпросните продукти, като се запази качеството на тези продукти.

3а. Държавите членки могат да предприемат всички необходими регулаторни мерки, за да възпрепятстват заобикалянето от операторите на ограничителните мерки, наложени в съответствие с параграфи 2 и 3.

4. Държавите членки публикуват решенията, приети съгласно параграф 2, и надлежно ги обосновават. Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за тези решения и обосновката им.

Член 64

Издаване на разрешения за нови лозови насаждения

1. Ако общият размер на площите, за които са подадени допустими заявления за дадена година, не надвишава обявената от държавата членка площ, всички такива заявления се одобряват.

За целите на настоящия член държавите членки могат да прилагат един или няколко от следните обективни и недискриминационни критерии за допустимост на национално или регионално равнище.

а)заявителят да притежава земеделска площ, не по-малка от площта, за която иска разрешение;

б)заявителят да притежава адекватни професионални умения и компетентност;

в)заявлението да не представлява значителен риск от злоупотреба с репутацията на определено защитено наименование за произход, което условие се приема за изпълнено по подразбиране, освен в случаите, когато публичните органи са доказали наличието на такъв риск;

ва)заявителят не притежава лозя, засадени без разрешение, съгласно посоченото в член 71 от настоящия регламент, или без права за засаждане, съгласно посоченото в членове 85а и 85б от Регламент (ЕО) № 1234/2007;

г)при надлежна обосновка — един или няколко от критериите, изброени в параграф 2, при условие че се прилагат по обективен и недискриминационен начин.

2. Ако общият размер на площите, за които са подадени допустими заявления по параграф 1, за дадена година надвишава обявената от държавата членка площ, разрешенията се издават при пропорционално разпределение на хектарите между всички заявители въз основа на площта, за която са поискали разрешение. Разрешенията може да се издават в зависимост от определена минимална и/или максимална площ на заявител, както и при спазване, частично или изцяло, на един или няколко от следните обективни и недискриминационни критерии за приоритетност, които може да се прилагат на национално или регионално равнище.

а) производители, които засаждат лозови насаждения за първи път и ръководят стопанството (нови участници);

б) площи, чиито лозови насаждения допринасят за опазването на околната среда или за запазването на генетичните ресурси на лозите;

в) площи, които ще бъдат засадени с нови лози в рамките на проекти за комасация на земята;

г) площи, изложени на природни или други специфични неблагоприятни условия;

д) устойчивост на проекти за развитие или презасаждане въз основа на икономическа оценка;

е) площи, които ще бъдат засадени с нови лозови насаждения, допринасящи за увеличаване на производството на стопанства от лозаро-винарския сектор, които са отчели увеличение на разходната ефективност, конкурентоспособността или присъствието си на пазара;

ж) проекти с потенциал за подобряване на качеството на продуктите с географски указания;

з) площи, които ще бъдат засадени с нови лозови насаждения в рамките на увеличаване на мащаба на малки и средни лозарски стопанства;

2а. Ако държавата членка реши да прилага един или повече от критериите, посочени в параграф 2, тя може да добави допълнително условие, според което заявителят трябва да е физическо лице на възраст не повече от 40 години към момента на подаване на заявлението.

2б. Държавите членки могат да предприемат всички необходими регулаторни мерки, за да възпрепятстват заобикалянето от операторите на ограничителните критерии, които те прилагат съгласно параграфи 1, 2 и 2а.

3. Държавите членки обявяват публично критериите по параграфи 1, 2 и 2а, които прилагат, и незабавно ги съобщават на Комисията.

Член 65

Роля на професионалните организации

При прилагането на член 63, параграф 2 държавите членки вземат предвид препоръките, предоставени от признати професионални организации в лозаро-винарския сектор, посочени в членове 152, 156 и 157, от заинтересовани групи производители, посочени в член 95, или от други видове професионални организации, признати от законодателството на съответната държава членка, при условие че тези препоръки се предшестват от споразумение, сключено между съответните представителни страни в референтния географски район.

Препоръките се правят за период, не по-дълъг от три години.

Член 66

Презасаждане

1. Държавите членки издават автоматично разрешение на производителите, които изкореняват лозовите насаждения от дадена площ след 1 януари 2016 г. и представят заявление. Разрешението е за размер, равностоен на нетната реколта от тази площ. Обхванатите от такива разрешения площи не се вземат предвид при прилагането на член 63.

2. Държавите членки могат да издават разрешения съгласно параграф 1 на производители, които се ангажират да изкоренят лозовите насаждения от дадена площ, ако това изкореняване се извърши най-късно до края на третата година, считано от датата, на която са засадени новите лозови насаждения.

3. Разрешението по параграф 1 се използва в същото стопанство, в което е извършено изкореняването. В площите, които отговарят на условията за производство на вина със защитени наименования за произход или защитени географски указания, държавите членки могат въз основа на препоръка от професионална организация съгласно член 65 да ограничат презасаждането до лози, които отговарят на същата спецификация за защитено наименование за произход или защитено географско указание като изкоренената площ.

4. Настоящият член не се прилага при изкореняване на неразрешени насаждения.

Член 67

Правило de minimis

1. Установената в настоящата глава схема за разрешаване на лозови насаждания не се прилага за държавите членки, в които преходният режим за правата на засаждане, предвиден в част II, дял I, глава III, раздел IVа, подраздел II от Регламент (ЕО) № 1234/2007, не се е прилагал към 31 декември 2007 г.

2. Държавите членки, за които посоченият в параграф 1 режим се е прилагал към 31 декември 2007 г., и които понастоящем имат засадена с лозя площ, по-малка от 10 000хектара, могат да решат да не прилагат установената в настоящата глава схема за разрешаване на лозовите насаждения.

Член 68

Преходни разпоредби

1. Правата на засаждане, предоставени на производителите в съответствие с член 85з, член 85и или член 85к от Регламент (ЕО) № 1234/2007 преди 31 декември 2015 г., които не са използвани от тези производители и все още са валидни към тази дата, могат да бъдат превърнати в разрешения по настоящата глава, считано от 1 януари 2016 г.

Това превръщане се извършва, когато производителите представят искане преди 31 декември 2015 г. Държавите членки могат да решат да разрешат на производителите да представят такова искане за превръщане на правата в разрешения до 31 декември 2022 г.

2. Разрешенията, издадени съгласно параграф 1, имат същия срок на валидност като правата на засаждане, посочени в параграф 1. Ако не бъдат използвани, срокът на валидност на тези разрешения изтича най-късно до 31 декември 2018 г., или, когато държава членка е взела решението, посочено в параграф 1, втора алинея — най-късно до 31 декември 2025 г.

2a. Считано от 1 януари 2023 г., на разположение на съответните държави членки остава площ, равностойна на площта, обхваната от правата на засаждане, отговарящи на условията за преобразуване в разрешения за засаждане към 31 декември 2022 г,. но все още непреобразувани в разрешения в съответствие с параграф 1, като съответните държави членки могат да издават разрешения в съответствие с член 64 най-късно до 31 декември 2025 г.

3. Площите от обхвата на разрешенията, издадени съгласно параграфи 1 и 2а от настоящия член, не се вземат предвид при прилагането на член 63.

Член 69

Делегирани правомощия

на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 относно:

а)условията за прилагане на изключението, посочено в член 62, параграф 4;

б)правилата за критериите, посочени в член 64, параграфи 1 и 2;

в)добавянето на критерии към изброените в член 64, параграфи 1 и 2;

г)съвместното съществуване на лозови насаждения, които производителят се е ангажирал да изкорени, с новозасадени лози съгласно член 66, параграф 2;

д)основанията за решенията на държавите членки по член 66, параграф 3.

Член 70

Изпълнителни правомощия в съответствие с процедурата по разглеждане

Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на необходимите мерки във връзка със:

а)процедурите за издаване на разрешения;

б)документацията, която да водят държавите членки, иуведомленията, които да бъдат изпращани на Комисията.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 71

Неразрешени насаждения

1. Производителите изкореняват за своя сметка площите, засадени с лозя без разрешение.

2. Ако производителите не извършат изкореняването в срок от четири месеца от датата, на която са били уведомени за нарушението, държавите членки правят необходимото изкореняването на неразрешените насаждения да се извърши в срок от две години след изтичането на четиримесечния срок. Направените разходи се заплащат от съответните производители.

3. Държавите членки съобщават на Комисията до 1 март всяка година общия размер на площите, за които е установено, че са засадени с лозя без разрешение след 1 януари 2016 г., както и размера на площите, изкоренени в съответствие с параграфи 1 и 2.

4. Когато даден производител не е изпълнил задълженията по параграф 1 от настоящия член, той подлежи на санкции, които се определят в съответствие с член 64 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

5. Площите, засадени с лозя без разрешение, не получават подпомагане от национални мерки или мерки на Съюза.

Член 72

Изпълнителни правомощия в съответствие с процедурата по разглеждане

Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на необходимите мерки за доуточняване на изискванията запредоставяне на информация, които държавите членки трябва да спазват, включително евентуално намаляване на бюджетните ограничения, предвидени в приложение IVI, в случай на неизпълнение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 117

Определение

За целите на настоящия раздел:

а)„етикетиране“ означава всякакви думи, означения, търговски марки, маркови имена, картинни изображения или символи, поставени върху всякакъв вид опаковка, документ, картичка, етикет, обръч или лента, придружаващи или посочващи даден продукт;

б)„представяне“ означава всяка информация, предоставена на потребителите чрез опаковката на съответния продукт, включително формата и вида на бутилките.

Член 118

Условия за прилагането на хоризонталните правила

Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, при етикетирането и представянето се прилагат, Директива 89/396/ЕИО на Съвета (

15 ), Директива 2000/13/ЕО, Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (

16 ) Директива 2008/95/ЕО и Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Етикетирането на продуктите, посочени в приложение VII, част II, точки 1—11, 13, 15 и 16, не може да бъде допълвано с данни, различни от предвидените в настоящия регламент, освен ако тези данни отговарят на изискванията на Директива 2000/13/ЕО и Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Член 119

Задължителни данни

1. Етикетирането и представянето на продуктите, посочени в приложение VII, част II, точки 1—11, 13, 15 и 16, които се предлагат на пазара в Съюза или са предназначени за износ, съдържат следните задължителни данни:

а) обозначение на категорията лозаро-винарски продукт в съответствие с приложение VII, част II. За категориите лозаро-винарски продукти, определени в от приложение VII, част II, точка 1 и точки 4—9, когато тези продукти са преминали обработка за намаляване на алкохолното съдържание в съответствие с приложение VIII, част I, раздел Д, наименованието на категорията се придружава от:

i) терминът „с намалено алкохолно съдържание“, ако действителното алкохолно съдържание на продукта е не повече от 0,5 обемни процента, или

ii) терминът „с частично намалено алкохолно съдържание“, ако действителното алкохолно съдържание на продукта е над 0,5 обемни процента и под минималното действително алкохолно съдържание на категорията преди намаляване на алкохолното съдържание;

б) за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание:

i) означението „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“; и

ii) името на защитеното наименование за произход или на защитеното географско указание;

в) действителното алкохолно съдържание по обем;

г) обозначение на мястото на произход на виното;

д) обозначение на бутилиращото предприятие или — за пенливото вино, газираното пенливо вино, качественото пенливо вино или качественото ароматизирано пенливо вино — наименованието на производителя или търговеца;

е) посочване на вносителя при вина от внос; и

ж) при пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино — посочване на съдържанието на захар;

з) обявяването на хранителната стойност съгласно член 9, параграф 1, буква л) от Регламент (ЕС) № 1169/2011;

и) списъка на съставките съгласно член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1169/2011; и

й) в случай на лозаро-винарски продукти, които са преминали обработка за намаляване на алкохолното съдържание в съответствие с приложение VIII, част I, раздел Д и които имат действително обемно алкохолно съдържание под 10 % — датата на минимална трайност съгласно член 9, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

2. Чрез дерогация от параграф 1, буква а) за лозаро-винарски продукти, различни от тези, които са преминали обработка за намаляване на алкохолното съдържание в съответствие с приложение VIII, част I, раздел Д, може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт за вина, чиито етикети включват името на защитено наименование за произход или защитено географско указание.

3. Чрез дерогация от параграф 1, буква б), означенията „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“ може да не се посочват в следните случаи:

а) когато, в съответствие със спецификацията на продукта, посочена в член 94, параграф 2, на етикета е изписано традиционно наименование в съответствие с член 112, буква а);

б) в изключителни и надлежно обосновани случаи, които подлежат на определяне от Комисията чрез делегирани актове, приети в съответствие с член 227, за да се осигури съответствие със съществуващите практики за етикетиране.

4. Чрез дерогация от параграф 1, буква з) обявяването на хранителната стойност върху опаковката или прикрепен към нея етикет може да бъде ограничено до енергийната стойност, която може да бъде изразена със символа „Е“ за енергия. В такъв случай пълното обявяване на хранителната стойност се предоставя по електронен път, посочен върху опаковката или прикрепен към нея етикет. Това обявяване на хранителната стойност не се излага заедно с друга информация, предназначена за търговски или маркетингови цели, и не се събират или проследяват данни на потребителите.

5. Чрез дерогация от параграф 1, буква и) списъкът на съставките може да бъде предоставен по електронен път, обозначен върху опаковката или прикрепен към нея етикет. В такъв случай се прилагат следните изисквания:

а) не се събират или проследяват данни на потребителите;

б) списъкът на съставките не се представя заедно с друга информация, предназначена за търговски или маркетингови цели; и

в) посочването на данните, определени в член 9, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1169/2011, става направо върху опаковката или прикрепен към нея етикет.

Това посочване, посочено в първа алинея, буква в) от настоящия параграф включва думата „съдържа“, последвана от наименованието на веществото или продукта, както е посочено в приложение II към Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Член 120

Незадължителни данни

1. Етикетирането и представянето на продуктите, посочени в приложение VII, част II, точки 1—11, 13, 15 и 16, могат по-специално да съдържат следните незадължителни данни:

а) годината на реколтата;

б) наименованието на един или няколко винени сортове лози;

в) за вина, различни от посочените в член 119, параграф 1, буква ж) — посочване на съдържанието на захар;

г) за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание — традиционни наименования в съответствие с член 112, буква б);

д) символа на Съюза, указващ защитеното наименование за произход или защитеното географско указание;

е) наименования, свързани с определени производствени методи;

ж) за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание — наименованието на друга географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание;

з) съкращенията „ЗНП“ или „ЗГУ“, съответстващи на означенията „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“.

2. Без да се засяга член 100, параграф 3, по отношение на използването на посочените в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член данни за вина, които не притежават защитено наименование за произход или защитено географско указание:

а) държавите членки въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби с оглед осигуряването на процедури за сертифициране, одобрение и проверка, така че да се гарантира верността на съответната информация;

б) въз основа на недискриминационни и обективни критерии и при отчитане на изискването за лоялна конкуренция, държавите членки могат — по отношение на вината, произведени от винени сортове лози на тяхна територия — да съставят списъци на изключени винени сортове лози за вина, особено ако:

i) съществува риск от заблуждаване на потребителите по отношение на истинския произход на виното, дължащ се на факта, че виненият сорт лоза е неразделна част от съществуващо защитено наименование за произход или защитено географско указание;

ii) проверките не биха били рентабилни от гледна точка на разходите, тъй като съответният винен сорт лозя представлява много малка част от лозята на държавата членка;

в) смесването на вина от различни държави членки не води до посочване на етикета на винения сорт лоза, освен ако съответните държави членки не дадат съгласие за противното и не осигурят възможност за провеждането на съответните процедури по сертифициране, одобрение и проверка.

Член 121

Езици

1. Когато са представени с думи, задължителните и незадължителните данни съгласно членове 119 и 120 фигурират на един или повече от официалните езици на Съюза.

2. Независимо от параграф 1 наименованието на защитеното наименование за произход или защитеното географско указание или традиционно наименование съгласно член 112, буква б) фигурира на етикета на езика или езиците, за които се прилага правната закрила. Наименованието може да фигурира и на един или повече от официалните езици на Съюза, в случай че защитеното наименование за произход или защитеното географско указание или специфичното национално обозначение са изписани на азбука, различна от латиницата.

Член 122

Делегирани правомощия

1. За да се вземат предвид специфичните характеристики на лозаро-винарския сектор, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 във връзка с правилата и ограниченията относно:

а) представянето и използването на данни върху етикетите, различни от предвидените в настоящия раздел;

б) задължителните данни относно:

i) наименованията, които да се използват за формулиране на задължителните данни, и условията за тяхното използване;

—————

iii)

разпоредбите, които разрешават на държавите членки производители да въвеждат допълнителни правила, свързани със задължителните данни;

iv) разпоредбите, които разрешават допълнителни дерогации, освен посочените в член 119, параграф 2, що се отнася до непосочването на категорията лозаро-винарски продукт; и

v) разпоредбите относно използването на езици;

vi) правила за посочване и обозначаване на съставките за прилагането на член 119, параграф 1, буква и);

в) незадължителните данни относно:

i) наименованията, които да се използват за формулиране на незадължителните данни, и условията за тяхното използване;

ii) разпоредбите, които разрешават на държавите членки производители да въвеждат допълнителни правила, свързани с незадължителните данни;

iii)

наименованията, които се отнасят до стопанството, и условията за тяхното използване;

г) представянето по отношение на:

i) условията за използване на някои форми и запушалки на бутилки, както и списък на някои специфични форми на бутилки;

ii) условията за използване на бутилки и тапи от типа за „пенливо вино“;

iii)

разпоредбите, които разрешават на държавите членки производители да въвеждат допълнителни правила, свързани с представянето;

iv) разпоредбите относно използването на езици.

2. За да се осигури правната закрила на законните интереси на операторите, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 относно правилата за временното етикетиране и представяне на вина с наименование за произход или географско указание, когато това наименование за произход или географско указание изпълнява необходимите изисквания.

3. За да се направи необходимото икономическите оператори да не бъдат засегнати, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 относно преходни разпоредби за вината, пуснати на пазара и етикетирани в съответствие с приложимите правила, валидни преди 1 август 2009 г.

4. За да се вземат предвид характерните особености на търговията между Съюза и някои трети държави, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 относно дерогации от настоящия раздел по отношение на продукти, които предстои да бъдат изнесени, когато това се изисква от правото на съответната трета държава.

Член 123

Изпълнителни правомощия в съответствие с процедурата по разглеждане

Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на необходимите мерки относно процедурите и техническите критерии, приложими за настоящия раздел, включително необходимите мерки за процедурите по сертифициране, одобрение и проверка, приложими за вина без защитено наименование или произход, или защитено географско указание. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 125

Споразумения в сектора на захарта

1. Условията за покупка на захарно цвекло и захарна тръстика, включително предсеитбените договори за доставка, се уреждат от писмени вътрешнобраншови споразумения, сключени, от една страна, между производителите на захарно цвекло и захарна тръстика в Съюза или от тяхно име организациите, в които членуват, и, от друга страна, предприятията за производство на захар в Съюза или от тяхно име организациите, в които членуват.

2. Предприятията в сектора на захарта уведомяват компетентните органи на държавата членка, в която произвеждат захар, за вътрешнобраншовите споразумения, описани в приложение II, част II, раздел А, точка 6.

3. Вътрешнобраншовите споразумения съответстват на условията за изкупуване, определени в приложение X.

4. С оглед отчитане на характерните особености на сектора на захарта и развитието на сектора през периода след приключването на производствените квоти, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 относно:

а) актуализиране на условията, посочени в приложение II, част II, раздел А;

б) актуализиране на условията за изкупуване на захарно цвекло, определени в приложение X;

в) установяване на допълнителни правила за определянето на брутното тегло, тарата и съдържанието на захар на захарното цвекло, доставяно на предприятията, и за резенките от цвекло.

5. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на мерките, необходими за прилагането на настоящия член, включително по отношение на процедурите, уведомленията и административната помощ във връзка с вътрешнобраншови споразумения с участието на повече от една държава членка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2,

Член 126

Отчитане на цените на пазара на захар

Комисията може да приеме актове за изпълнение за създаване на информационна система за цените на пазара на захар, включително инструмент за публикуване на ценовите равнища за този пазар. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Системата, посочена в първа алинея, се основава на информация, предоставена от предприятията, произвеждащи бяла захар, или от други оператори, участващи в търговията със захар. Тази информация се разглежда като поверителна.

Комисията гарантира, че конкретните цени или имената на отделните икономически оператори не се публикуват.

Член 145

Лозарски регистър и опис на производствения потенциал

1. Държавите членки поддържат лозарски регистър, който съдържа актуализирана информация за производствения потенциал. Считаноот 1 януари 2016 г. това задължение се прилага само ако държавите членки прилагат схемата за разрешения за лозови насаждения, посочена в Дял 1, глава III или национална програма за подпомагане.

2. До 31 декември 2015 г. държавите членки, в които общата площ, засадена с винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 81, параграф 2, не надхвърля 500 хектара, нямат задължението по параграф 1 от настоящия член.

3. ►M7 Въз основа на лозарския регистър държавите членки, които предвиждат в своите стратегически планове по ОСП преструктуриране и конверсия на лозя в съответствие с член 58, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) 2021/2115 най-късно до 1 март всяка година изпращат на Комисията актуализиран опис на своя производствен потенциал. ◄Считано от 1 януари 2016 г. изискванията относно предоставянето на информация на Комисията за лозарските райони се определят от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат всъответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

4. За да се улесни наблюдението и проверката на производствения потенциал от страна на държавите членки, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 по отношение на правилата относно съдържанието на лозарския регистър и изключенията от тях.

Член 146

Компетентни национални органи, отговарящи за лозаро-винарския сектор

1. Без да се засягат другите разпоредби на настоящия регламент относно определянето на компетентните национални органи, държавите членки определят един или повече органи, които отговарят за осигуряването на спазването на правилата на Съюза в лозаро-винарския сектор. По-специално държавите членки определят лабораториите, имащи право да провеждат официални анализи в лозаро-винарския сектор. Определените лаборатории трябва да отговарят на общите критерии за работа на изпитващи лаборатории, определени в ISO/IEC 17025.

2. Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията и адресите на посочените в параграф 1 органи и лаборатории. Комисията прави тази информация обществено достояние и я актуализира периодично.

Член 147

Придружаващи документи и регистър

1. Продуктите от лозаро-винарския сектор се пускат в обращение в Съюза с официално проверен придружаващ документ.

2. Физическите или юридическите лица, или групи такива лица, които оперират с продукти от лозаро-винарския сектор поради естеството на извършваната от тях търговия, по-специално производители, лица, които извършват бутилиране, преработватели и търговци, водят входящи и изходящи регистри за тези продукти.

3. За да се улесни транспортирането на лозаро-винарските продукти и тяхната проверка от страна на държавите членки, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 относно:

а) правилата за придружаващия документ и неговото използване;

б) условията, при които за придружаващ документ да се счита, че удостоверява защитени наименования за произход или географски указания;

в) задължението за водене и използване на регистър;

г) лицето, задължено да води регистър и освобождаването от това задължение;

д) операциите, които да бъдат включени в регистъра.

4. Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на:

а) правилата относно състава на регистрите, продуктите, които да бъдат включени в него, сроковете за извършване на вписвания в регистрите и приключването на регистрите;

б) мерки, изискващи държавите членки да определят максималните приемливи проценти за загуби;

в) общите и преходните разпоредби за водене на регистри;

г) правилата, определящи за какъв период да се съхраняват придружаващите документи и регистрите.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 147a

Забавяне на плащанията за продажба на наливно вино

Чрез дерогация от член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/633 държавите членки, по искане на междубраншова организация, призната съгласно член 157 от настоящия регламент, която извършва дейност в лозаро-винарския сектор, могат да предвидят, че забраната, посочена в член 3, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива (ЕС) 2019/633, не се прилага за плащания, извършени по споразумения за доставка между производители или търговци на вино и техните преки купувачи за сделките за продажба на наливно вино, при условие че:

а)специални условия, които позволяват извършване на плащания след 60 дни, са включени в стандартните договори за сделки за продажба на наливно вино, които са обявени за задължителни от държавата членка съгласно член 164 от настоящия регламент преди 30 октомври 2021 г., и това удължаване на стандартните договори се подновява от държавата членка, считано от тази дата, без значителни промени в условията на плащане, което би било в ущърб на доставчиците на наливно вино; и

б)споразуменията за доставка между доставчиците на наливно вино и техните преки купувачи са многогодишни или стават многогодишни.

Член 148

Договорни отношения в сектора на млякото и млечните продукти

1. Когато дадена държава членка реши, че всяка доставка на сурово мляко на нейна територия от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко трябва да е предмет на писмен договор между страните, и/или реши, че първите изкупвачи трябва да направят писмена оферта за сключване на договор за доставката на сурово мляко от земеделските стопани, този договор и/или тази оферта за сключване на договор отговарят на предвидените в параграф 2 условия.

Когато дадена държава членка реши, че за доставка на сурово мляко от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко трябва да се сключи писмен договор между страните, тя решава и кой етап или етапи от доставката се уреждат в такъв договор, ако доставката на сурово мляко се извършва посредством един или повече изкупвачи.

За целите на настоящия член „изкупвач“ означава предприятие, което превозва сурово мляко от земеделски стопанин или друг изкупвач до преработвател на сурово мляко или друг изкупвач, като на всеки етап има прехвърляне на собствеността върху суровото мляко.

1а. Ако държавите членки не използват възможностите, предвидени в параграф 1 от настоящия член, производителите, организациите на производители или асоциациите на организации на производителите могат да изискат всяка доставка на сурово мляко към преработвател на сурово мляко да бъде предмет на писмен договор между страните и/или на писмена оферта за сключване на договор от страна на първите изкупвачи, при условията, определени в параграф 4, първа алинея от настоящия член.

Ако първият изкупвач е микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО, договорът и/или офертата за сключване на договор не са задължителни, без да се засяга възможността страните да използват типов договор, изготвен от междубраншова организация.

2. Договорът и/или офертата за сключване на договор, посочени в параграфи 1 и 1а:

а) се изготвят преди доставката,

б) се изготвят в писмена форма; и

в) включват по-специално следните елементи:

i) цената, платима за доставката, която:

— е непроменлива и определена в договора или

— се изчислява чрез комбиниране на различни фактори, посочени в договора, които могат да включват обективни показатели, индекси и методи за изчисляване на крайната цена, които са лесно достъпни и разбираеми и които отразяват промените в пазарните условия, доставеното количество и качеството или състава на доставеното сурово мляко; тези показатели могат да се основават на съответните цени, производство и пазарни разходи. За тази цел държавите членки могат да определят показатели в съответствие с обективни критерии въз основа на проучвания, проведени върху производството и веригата за доставки на храни. Страните по договорите са свободни да се позовават на тези показатели или на всякакви други показатели, които считат за уместни,

ii) обема сурово мляко, който може и/или трябва да бъде доставен, и графика за тези доставки,

iii)

срока на договора, което може да включва срочен или безсрочен договор с клаузи за прекратяване,

iv) подробности относно сроковете и реда на плащане,

v) правила за събирането или доставянето на суровото мляко, и

vi) правилата, приложими в случай на непреодолима сила.

3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 1а, не се изисква договор и/или оферта за сключване на договор за доставка на сурово мляко от член на кооперация с кооперацията, в която той членува, ако уставът на тази кооперация или правилата и решенията, установени в устава или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на разпоредбите, предвидени в параграф 2, букви а), б) и в).

4. Всички елементи на договорите за доставка на сурово мляко, сключени от земеделски стопани, изкупвачи или преработватели на сурово мляко, включително елементите, посочени в параграф 2, буква в) се договарят свободно между страните.

Независимо от разпоредбите на първа алинея, се прилага едно или няколко от следните условия:

а)ако държава членка реши да наложи задължение за сключването на писмен договор за доставки на сурово мляко в съответствие с параграф 1, тя може да предвиди:

i)задължение за страните за постигане на съгласие за връзката между определено доставено количество и цената за тази доставка;

ii)минимален срок, приложим само за писмените договори между земеделски стопанин и първия изкупвач на сурово мляко; този минимален срок е с продължителност най-малко шест месеца и не нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар;

б)когато държава членка реши, че първият изкупвач на сурово мляко трябва да направи писмена оферта за сключване на договор на земеделски стопанин в съответствие с параграф 1, тя може да предвиди, че офертата трябва да включва минималния срок на договора, определен от националното законодателство за тази цел; този минимален срок е с продължителност най-малко шест месеца и не нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар.

Втората алинея не засяга правото на отказ на земеделския стопанин от прилагането на подобен минимален срок, при условие че отказът е в писмена форма. В такъв случай страните са свободни да договорят всички елементи на договора, включително елементите, посочени в параграф 2, буква в).

5. Държавите членки, които използват възможностите, посочени в настоящия член, уведомяват Комисията за начина на тяхното прилагане.

6. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на мерките, необходими за еднаквото прилагане на параграф 2, букви а) и б) и параграф 3 от настоящия член, както и мерките във връзка с уведомленията, изпращани от държавите членки в съответствие с настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 149

Договаряне в сектора на млякото и млечните продукти

1. Организация на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, призната съгласно член 161, параграф 1, може да договаря от името на земеделски стопани, които са нейни членове, във връзка с цялата или част от общата им продукция, договори за доставка на сурово мляко от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко или на изкупвач по смисъла на член 148, параграф 1, трета алинея.

2. Преговорите от страна на организацията на производителите могат да се водят:

a) независимо дали собствеността върху суровото мляко преминава от земеделските стопани към организацията на производителите;

б) независимо дали договорената цена е една и съща за общата продукция на някои или на всички членуващи земеделски стопани;

в) при условие че за определена организация на производители, е изпълнено всяко едно от следните условия:

i) количеството на суровото мляко, което е предмет на подобни преговори, не надхвърля 4 % от общото производство на Съюза,

ii) количеството на суровото мляко, което е предмет на подобни преговори и е произведено в дадена държава членка, не надхвърля 33 % от общата национална продукция в тази държава членка, и

iii)

количеството на суровото мляко, което е предмет на подобни преговори и е доставено в дадена държава членка, не надхвърля 33 % от общата национална продукция в тази държава членка,

г) при условие че заинтересованите земеделски стопани не членуват в друга организация на производители, която също води преговори за такива договори от тяхно име, държавите членки обаче могат да направят дерогация от това условие в надлежно обосновани случаи,когато земеделските стопани притежават две отделни производствени единици, разположени в различни географски области;

д) при условие че суровото мляко не е предмет на задължение за доставка, произтичащо от членството на земеделския стопанин в кооперация, в съответствие с условията, предвидени в устава на кооперацията, или с правилата и решенията, установени съгласно този устав или произтичащи от него; и

е) при условие че организацията на производителите уведоми компетентните органи на държавата членка или държавите членки, на чиято територия извършва дейност, за количеството сурово мляко, което е предмет на преговорите.

3. Независимо от условията, предвидени в параграф 2, буква в), подточки ii) и iii), дадена организация на производителите може да води преговори съгласно параграф 1, при условие че по отношение на тази организация на производителите количеството сурово мляко, предмет на преговорите, което се произвежда или доставя в държава членка с обща годишна продукция на сурово мляко под 500 000тона, не надхвърля 45 % от общата национална продукция на тази държава членка.

4. За целите на настоящия член позоваванията на организации на производители включват асоциациите на такива организации на производители.

5. За целите на прилагането на параграф 2, буква в) и параграф 3 Комисията публикува по начин, който прецени за подходящ, информация за количествата сурово мляко, произведено в Съюза и в държавите членки, като използва най-актуалната налична информация.

6. Чрез дерогация от параграф 2, буква в) и параграф 3, дори когато определените в тях прагове не са превишени, органът за защита на конкуренцията, посочен във втората алинея от настоящия параграф, може да реши в конкретен случай, че конкретна организация на производителите следва да поднови определени преговори или изобщо не следва да води преговори, ако той сметне това за необходимо за запазване на конкуренцията или за предотвратяване на сериозни щети за МСП на преработватели на сурово мляко на територията, за която е компетентен.

При преговори, включващи повече от една държава членка, посоченото в първа алинея решение се взема от Комисията, без да се прилага процедурата, посочена в член 229, параграфи 2 или 3. Във всички други случаи това решение се взема от националния орган за защита на конкуренцията на държавата членка, за която се отнасят преговорите.

Решенията съгласно настоящия параграф се прилагат не по-рано от датата, на която са съобщени на съответните предприятия.

7. За целите на настоящия член:

а) „национален орган за защита на конкуренцията“ означава органът, посочен в член 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (

17 ); б) „МСП“ означава микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО.

8. Държавата членка, в която се провеждат преговорите в съответствие с настоящия член, уведомява Комисията за прилагането на параграф 2, буква е) и параграф 6.

Член 151

Задължителни декларации в сектора на млякото и млечните продукти

Първите изкупвачи на сурово мляко декларират пред компетентния национален орган доставяните им всеки месец количества сурово мляко и платената средна цена. Прави се разлика в зависимост от това дали производството на мляко е от биологично земеделие или не.

За целите на настоящия член и на член 148 „първи изкупвач“ означава предприятие или група, която купува мляко от производители с цел:

а)да го събира, пакетира, съхранява, охлажда или преработва, включително съгласно договор;

б)да го продава на едно или повече предприятия, обработващи или преработващи мляко или други млечни продукти.

Държавите членки уведомяват Комисията за количествата сурово мляко и средните цени, посочени в първата алинея.

Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на правилата относно съдържанието, формата и сроковете на тези декларации, както и на мерките, свързани с уведомленията, изпращани от държавите членки на Комисията в съответствие с настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 152

Организации на производители

1. Държавите членки могат, при поискване, да признаваторганизации на производители, които:

а) са създадени и контролирани в съответствие с член 153, параграф 2, буква в) от производители в конкретен сектор, посочен в член 1, параграф 2;

б) са учредени по инициатива на производители и извършват най-малко една от следните дейности:

i) съвместна преработка;

ii) съвместно разпространение, включително чрез съвместни платформи за продажба или съвместно транспортиране;

iii)

съвместно пакетиране, етикетиране или реклама;

iv) съвместна организация на контрола на качеството;

v) съвместно използване на оборудване или съоръжения за съхранение;

vi) съвместно управление на отпадъците, пряко произтичащи от производството;

vii)

съвместно снабдяване със суровини;

viii)

всякакви други съвместни дейности в областта на услугите с оглед постигането на една от целите, посочени в буква в) от настоящия параграф;

в) имат конкретна цел, която може да включва поне една от следните цели:

i) вземане на мерки продукцията да е планирана и приспособена към търсенето, по-специално по отношение на качеството и количеството;

ii) концентриране на предлагането и пускане на пазара на продуктите, произведени от членовете им, включително чрез директно предлагане на пазара;

iii)

оптимизиране на производствените разходи и на възвръщаемостта на инвестициите за постигане на стандартите в областта на околната среда и хуманното отношение към животните и стабилизиране на цените на производителите;

iv) провеждане на научни изследвания и разработване на инициативи относно устойчивите производствени методи, иновативните практики, икономическата конкурентоспособност и развитието на пазарите;

v) насърчаване и осигуряване на техническа помощ за използването на екологосъобразни практики за отглеждане, производствени техники и стабилни практики и методи за хуманно отношение към животните;

vi) насърчаване и предоставяне на техническа помощ за използването на производствени стандарти, подобряване на качеството на продуктите и разработване на продукти със защитено наименование за произход, със защитено географско указание или с национални означения за качество;

vii)

управление и оползотворяване на вторичните продукти, на остатъците и на отпадъците, по-специално с цел опазване на качеството на водата, почвите и ландшафта, запазване или насърчаване на биологичното разнообразие и стимулиране на кръговата икономика;

viii)

допринасяне за устойчивото използване на природните ресурси и за смекчаване на последиците от изменението на климата;

ix) развиване на инициативи в сферата на популяризирането и предлагането на пазара;

x) управление на взаимоспомагателните фондове;

xi) предоставяне на необходимата техническа помощ за използването на фючърсните пазари и системите за застраховане.

1а. Чрез дерогация от член 101, параграф 1 от ДФЕС, организация на производители, която е призната в съответствие с параграф 1 от настоящия член, може да планира производството, да оптимизира производствените разходи, да предлага на пазара и да сключва договори за доставка на селскостопански продукти от името на своите членове, за цялото или част от съвкупното им производство.

Дейностите, посочени в първа алинея, могат да се извършват:

а)при условие че действително се извършва една или повече от дейностите, посочени в параграф 1, буква б), подточки i–vii), като с това допринася за постигането на целите, определени в член 39 от ДФЕС;

б)при условие че организацията на производители концентрира доставката и пуска на пазара продуктите на своите членове, независимо от това дали има прехвърляне на собствеността на селскостопански продукти от производителите към организацията на производители;

в)независимо дали договорената цена е една и съща за общата продукция на някои или на всички членове;

г)при условие че съответните производители не са членове на друга организация на производители за продуктите, обхванати от дейностите, посочени в първа алинея;

д)при условие че селскостопанският продукт не е предмет на задължение за доставка, произтичащо от членството на земеделския стопанин в кооперация, която не членува в съответните организации на производители, в съответствие с условията, предвидени в устава на кооперацията, или с правилата и решенията, установени в устава или произтичащи от него.

Въпреки това държавите членки имат право на дерогация от условието, предвидено във втора алинея, буква г), в надлежно обосновани случаи, когато членуващите в организацията производители стопанисват две отделни производствени единици, разположени в различни географски области.

1б. За целите на настоящия член позоваванията на организации на производители включват и асоциации на организации на производители, признати съгласно член 156, параграф 1, ако тези асоциации отговарят на изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

1в. Националният орган за защита на конкуренцията, посочен в член 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003, може в отделни случаи да реши, че в бъдеще една или повече от дейностите, посочени в първа алинея на параграф 1a, трябва да бъдат променени, преустановени или изобщо да не се провеждат, ако сметне това за необходимо за защита на конкуренцията или ако счете, че е застрашено постигането на целите, определени в член 39 от ДФЕС.

При преговори, включващи повече от една държава членка, посоченото в първа алинея от настоящия параграф решение се взема от Комисията, без да се прилага процедурата, посочена в член 229, параграфи 2 или 3.

Когато предприема действия съгласно първа алинея от настоящия параграф, националният орган за защита на конкуренцията информира писмено Комисията преди или незабавно след началото на първото формално действие в рамките на разследването и уведомява Комисията за решенията без забавяне след приемането им.

Решенията съгласно настоящия параграф започват да се прилагат не по-рано от датата, на която са съобщени на засегнатите предприятия.

2. Организации на производителите, признати съгласно параграф 1 могат да продължат да бъдат признавани, ако участват в предлагането на пазара на продукти, попадащи в обхвата на код по КН ex22 08 , различни от посочените в приложение I към Договорите, при условие че делът на тези продукти не надвишава 49 % от общата стойност на предлаганите на пазара продукти от съответната организация на производителите и че тези продукти не се подпомагат от Съюза. За организациите на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците тези продукти не се отчитат при изчисляването на стойността на предлаганата на пазара продукция за целите на член 34, параграф 2.

Член 153

Устав на организациите на производители

1. Уставът на организацията на производители изисква от производителите, които са нейни членове, по-специално:

а) да прилагат приетите от организацията на производителите правила, свързани с отчитането на продукцията, производството, предлагането на пазара и опазването на околната среда;

б) да бъдат членове само на една организация на производители за всеки конкретен продукт на стопанството; държавите членки обаче могат да направят дерогация от това условие в надлежно обосновани случаи, когато членуващите в организацията производители притежават две отделни производствени единици, разположени в различни географски области;

в) да предоставят информацията, искана от организацията на производителите за статистически цели.

2. Уставът на организацията на производителите предвижда също така:

а) процедури за определяне, приемане и изменение на правилата, посочени в параграф 1, буква а);

б) налагането на задължение на членовете за финансови вноски, необходими за финансиране на организацията на производителите;

в) правила, които позволяват на членуващите производители да контролират по демократичен начин своята организация и нейните решения, както и нейните сметки и бюджет;

г) санкции за нарушаване на задълженията, залегнали в устава, по-специално за неплащане на финансови вноски, или за нарушаване на правилата, приети от организацията на производителите;

д) правила за приемане на нови членове, и по-специално минимален срок на членство, който не може да бъде по-кратък от една година;

е) счетоводни и бюджетни правила, необходими за работата на организацията.

2a. Уставът на организация на производители може да предвижда възможността членуващите производители да бъдат в пряк контакт с купувачите, при условие че такъв пряк контакт не застрашава концентрацията на предлагането и пускането на продукти на пазара от организацията на производители. Концентрацията на предлагането се счита за гарантирана, ако основните елементи на продажбите, като цена, качество и обем, са договорени и определени от организацията на производителите.

3. Параграфи 1, 2 и 2а не се прилагат за организациите на производители в сектора на млякото и млечните продукти.

Член 154

Признаване на организации на производители

1. За да бъде призната от държава членка, организацията на производителите, кандидатстваща за такова признаване е юридическо лице или ясно обособена част от юридическо лице, което:

a) отговаря на изискванията, определени в член 152, параграф 1, букви а), б) и в);

б) отговаря на определените от съответната държава членка условия за минимален брой членове и/или минимален обем или стойност на предлаганата на пазара продукция в областта, в която извършва дейности; тези разпоредби не възпрепятстват признаването на организации на производителите, които са насочени към дребномащабно производство;

в) представя достатъчно доказателства за правилно изпълнение на своята дейност по отношение на сроковете, ефективността, предоставянето на човешка, материална и техническа подкрепа за своите членове, както и по отношение на концентрацията на предлагането, когато е уместно;

г) има устав, който е съобразен с букви а), б) и в) от настоящия параграф.

1а. Държавите членки могат, при поискване, да решат да признаят повече от веднъж организация на производители, която действа в няколко от секторите, посочени в член 1, параграф 2, при условие че организацията на производители отговаря на условията, посочени в параграф 1 от настоящия член, за всеки от секторите, за които иска да бъде призната.

2. Държавите членки могат да решат, че организациите на производители, които са признати преди 1 януари 2018 г. и които отговарят на условията, определени в параграф 1 от настоящия член, се считат за признати като организации на производители по смисъла на член 152.

3. Когато организации на производители са били признати преди 1 януари 2018 г., но не отговарят на условията, определени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки отменят акта за признаването им не по-късно от 31 декември 2020 г.

4. Държавите членки:

а) решават дали да признаят дадена организация на производителите в срок от четири месеца от подаването на заявление, придружено от всички съответни подкрепящи доказателства; това заявление се подава в държавата членка, в която се намира седалището на организацията;

б) извършват проверки с определена от самите тях периодичност, за да установят дали признатите организации на производители спазват разпоредбите на настоящата глава;

в) при неспазване или нередности при прилагането на предвидените в настоящата глава мерки, налагат на тези организации и асоциации определените от тях приложими санкции и, при необходимост, решават дали признаването да бъде оттеглено;

г) информират Комисията до 31 март ежегодно за всяко решение за признаване, за отказ за признаване или за оттегляне на признаване, взето през предходната календарна година.

Член 155

Възлагане на дейности на външни изпълнители

Държавите членки могат да позволяват на призната организация на производители или на призната асоциация на организации на производители в определените от Комисията сектори съгласно член 173, параграф 1, буква е) да възлага свои дейности, различни от производството, на външни изпълнители, включително на свои дъщерни дружества, ако въпросната организация на производители или асоциация на организации на производители носи отговорността за гарантиране на извършването на възложената дейност и цялостния контрол на управлението и надзора на търговските ангажименти, свързани с осъществяването на дейността.

Член 156

Асоциации на организации на производители

1. Държавите членки могат да признават, при поискване, асоциациите на организации на производители в конкретен сектор, посочен в член 1, параграф 2, които са учредени по инициатива на признати организации на производители.

При спазване на правилата, приети съгласно член 173, асоциациите на организациите на производители могат да осъществяват която и да е от дейностите или функциите на организациите на производители.

2. Чрез дерогация от параграф 1, държавите членки могат при поискване да признаят дадена асоциация на организации на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, ако съответната държава членка счете, че тази асоциация е в състояние да извършва ефективно някоя от дейностите на призната организация на производителите и да изпълнява условията, предвидени в член 161, параграф 1.

Член 157

Междубраншови организации

1. Държавите членки могат, при поискване, да признаят междубраншови организации на национално и регионално равнище и на равнището на икономическите области, посочени в член 164, параграф 2, в конкретен сектор, посочен в член 1, параграф 2, които:

a) се състоят от представители на икономическите дейности, свързани с производството и с поне един от следните етапи на веригата на доставка: преработката или търговията, в това число разпространението, на продукти в един или повече сектори;

б) са учредени по инициатива на всички или някои от организациите или асоциациите, от които се състоят;

в) имат специфична цел, която отчита интересите на членовете им и на потребителите и която може да включва по-специално една от следните цели:

i) повишаване на осведомеността и на прозрачността на производството и на пазара, включително чрез публикуването на обобщени статистически данни за производствените разходи, за цените, включително при целесъобразност ценовите показатели, количествата и продължителността на предварително сключените договори и чрез предоставяне на анализи за потенциалното бъдещо развитие на пазара на регионално, национално или международно равнище;

ii) прогнозиране на производствения потенциал и регистриране на публичните цени на пазара;

iii)

подкрепа за по-добро координиране на начина на пускане на продуктите на пазара, по-специално чрез научни изследвания и проучвания на пазара;

iv) проучване на потенциалните пазари за износ;

v) без да се засягат членове 148 и 168, изготвяне на стандартни договори, съобразени с правилата на Съюза за продажбата на селскостопански продукти на купувачи и/или за доставката на преработени продукти на дистрибутори и търговци на дребно, като се отчита нуждата от постигане на справедливи конкурентни условия и избягване на нарушения на пазарите;

vi) по-пълно използване на потенциала на продуктите, в това число на равнището на пазарната реализация, и развиване на инициативи за засилване на икономическата конкурентоспособност и иновациите;

vii)

предоставяне на необходимата информация и извършване на необходимите научни изследвания за иновации, рационализиране, подобряване и адаптиране на производството и по целесъобразност на преработката и предлагането на пазара, за получаването на продукти, които съответстват в по-голяма степен на пазарните изисквания и на вкусовете и очакванията на потребителите, по-специално по отношение на качеството на продуктите, включително характерните особености на продуктите със защитено наименование за произход или защитено географско указание, и опазването на околната среда, действия в областта на климата, здравето на животните и хуманното отношение към животните;

viii)

търсене на начини за ограничаване на използването на ветеринарно-санитарни продукти или продукти за растителна защита, за по-добро управление на други вложени продукти, за гарантиране на качеството на продуктите и опазването на почвите и водите, за повишаване на безопасността на храните, по-специално чрез проследяване на произхода на продуктите, и подобряване на здравето и хуманното отношение към животните;

ix) разработване на методи и инструменти за подобряване на качеството на продуктите на всички етапи от производството и по целесъобразност на преработката и предлагането на пазара;

x) предприемане на всякакви действия с оглед на защитата, опазването и насърчаването на биологичното земеделие и наименованията за произход, означенията за качество и географските указания;

xi) насърчаване и извършване на научни изследвания по отношение на интегрираното и устойчиво производство или на други екологично чисти производствени методи;

xii)

насърчаване на здравословната и отговорна консумация на продукти на вътрешния пазар и/или информиране за вредите, свързани с опасни модели на консумация;

xiii)

насърчаване на консумацията и/или предоставяне на информация относно продуктите на вътрешния и външния пазар;

xiv)

допринасяне за управлението и разработването на инициативи за оползотворяването на вторичните продукти и намаляването и управлението на отпадъците;

xv) определяне на стандартни клаузи за споделяне на стойността по смисъла на член 172а, включително пазарните печалби и загуби, с цел да се установи как се разпределят помежду им евентуалните промени на съответните пазарни цени на засегнатите продукти или на други стокови пазари;

xvi)

насърчаване и изпълнение на мерки за предотвратяване, контрол и управление на рисковете за здравето на животните, защитата на растенията и околната среда, включително чрез създаване и управление на взаимоспомагателни фондове или чрез участие в такива фондове с цел изплащане на финансова компенсация на земеделските стопани за разходите и икономическите загуби, произтичащи от насърчаването и изпълнението на такива мерки;

1a. Държавите членки могат, при поискване, да решат да предоставят повече от едно признание на междубраншова организация, работеща в няколко сектора, посочени в член 1, параграф 2, при условие че междубраншовата организация изпълнява условията, посочени в параграф 1, за всеки сектор, за който иска признаване.

2. В надлежно обосновани случаи държавите членки могат да решат, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, да изпълнят условието по член 158, параграф 1, буква в) чрез ограничаване на броя на междубраншовите организации на регионално или национално равнище, ако тази възможност е предвидена в действащите национални правила преди 1 януари 2014 г. и когато това не нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар.

Член 158

Признаване на междубраншови организации

1. Държавите членки могат да признават междубраншовите организации, които кандидатстват за такова признаване, при условие че те:

а) изпълняват изискванията, определени в член 157;

б) извършват дейността си в един или повече региони на съответната територия;

в) представляват значителен дял от икономическите дейности, посочени в член 157, параграф 1, буква а);

ва) се стремят към балансирано представяне на организациите от етапите на веригата на доставки, посочени в член 157, параграф 1, буква а), които влизат в състава на междубраншовата организация;

г) самите те не участват пряко в производство, преработка или търговия, с изключение на случаите, предвидени в член 162.

2. Държавите членки могат да решат, че междубраншовите организации, признати преди 1 януари 2014 г. въз основа на националното законодателство и които отговарят на условията, посочени в параграф 1 от настоящия член, се считат за признати междубраншови организации по смисъла на член 157.

3. Междубраншовите организации, които са признати преди 1 януари 2014 г. въз основа на националното законодателство и които не отговарят на условията, определени в параграф 1 от настоящия член, могат да продължат дейността си в съответствие с националното законодателство до 1 януари 2015 г.

4. Държавите членки могат да признават междубраншови организации във всички сектори, съществуващи преди 1 януари 2014 г., независимо дали са били признати по тяхно искане или създадени със законодателен акт, дори ако не отговарят на условието, определено в член 157, параграф 1, буква б).

5. Когато признават междубраншова организация съгласно параграф 1 или параграф 2, държавите членки:

а) решават дали да признаят дадена организация в срок от четири месеца от подаването на заявление, придружено от всички съответни подкрепящи документи; това заявление се подава в държавата членка, в която се намира седалището на организацията;

б) извършват проверки с определена от тях периодичност, за да установят дали признатите междубраншови организации спазват условията за тяхното признаване;

в) при неспазване или нередности при изпълнението на предвидените в настоящия регламент мерки налагат на тези организации съответните определени от тях приложими санкции и, при необходимост, решават дали признаването да бъде оттеглено;

г) оттеглят признаването, ако изискванията и условията за признаване, посочени в настоящия член, вече не се спазват;

д) информират Комисията до 31 март ежегодно за всяко решение за признаване, за отказ за признаване или за оттегляне на признаване, взето през предходната календарна година.

Член 159

Задължително признаване

Чрез дерогация от членове 152—158 държавите членки признават, при поискване:

а)организации на производители в:

i)сектора на плодовете и зеленчуците — по отношение на един или повече продукти от този сектор, и/или по отношение на продуктите, предназначени единствено за преработка,

ii)сектора на маслиновото масло и трапезните маслини,

iii)сектора на бубарството,

iv)сектора на хмела,

б)междубраншовите организации в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини и в сектора на тютюна.

Член 160

Организации на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците

В сектора на плодовете и зеленчуците организациите на производителите преследват поне една от целите, посочени в член 152, параграф 1, буква в), подточки i), ii) и iii).

Уставът на организацията на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците изисква от производителите, които са нейни членове, да предлагат на пазара цялата си съответна продукция посредством организацията на производителите.

Счита се, че организациите на производителите и асоциациите на организации на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците действат от името на членовете си и за тяхна сметка по отношение на икономическите въпроси в рамките на правомощията си.

Член 161

Признаване на организациите на производителите в сектора на млякото и млечните продукти

1. Държавите членки, при поискване, признават за организации на производители в сектора на млякото и млечните продукти всички юридически лица или ясно обособени части от юридически лица, при условие че:

а) те са съставени от производители в сектора на млякото и млечните продукти и са създадени по тяхна инициатива, и имат конкретна цел, която може да включва една или повече от следните цели:

i) осигуряване на планиране и адаптиране на производството към търсенето, по-специално по отношение на качеството и количеството;

ii) концентриране на предлагането и пускане на пазара на продуктите на членовете им;

iii)

оптимизиране на производствените разходи и стабилизиране на цените на производителите;

б) отговарят на определените от съответната държава членка условия за минимален брой членове и/или минимален обем на на предлаганата на пазара продукция в областта, в която извършват дейност;

в) има достатъчно доказателства, че могат да извършват нормално своята дейност както по отношение на сроковете, така и на ефективността и концентрацията на доставките;

г) имат устави, които са съобразени с букви а), б) и в) от настоящия параграф.

2. Държавите членки могат да решат, че организациите на производители, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които отговарят на условията, определени в параграф 1, се считат за признати като организации на производители.

3. Държавите членки:

а) решават дали да признаят дадена организация на производителите в срок от четири месеца от подаването на заявление, придружено от всички съответни подкрепящи доказателства. това заявление се подава в държавата членка, в която се намира седалището на организацията;

б) извършват проверки с определена от тях периодичност, за да установят дали признатите организации на производителите и асоциациите на организации на производителите спазват разпоредбите на настоящата глава;

в) при неспазване или нередности при изпълнението на предвидените в настоящата глава мерки налагат на тези организации и асоциации съответните определени от тях приложими санкции и, при необходимост, решават дали признаването да бъде оттеглено;

г) информират Комисията до 31 март ежегодно за всяко решение за признаване, за отказ за признаване или за оттегляне на признаване, взето през предходната календарна година.

Член 162

Междубраншови организации в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини и сектора на тютюна

За междубраншовите организации в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини и сектора на тютюна специфичната цел, посочена в член 157, параграф 1, буква в), може също така да включва поне една от следните цели:

а)концентриране и координиране на доставките и предлагането на пазара на продуктите на техните членове;

б)приспособяване едновременно на производството и преработвателната дейност към изискванията на пазара и подобряване на продуктите;

в)насърчаване на рационализацията и подобряването на производството и преработвателната дейност.

Член 163

Признаване на междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти

1. Държавите членки могат да признават междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти, при условие че тези организации:

а) изпълняват изискванията, определени в член 157;

б) извършват дейността си в един или повече региони на съответната територия;

в) представляват значителен дял от икономическите дейности, посочени в член 157, параграф 1, буква а);

г) самите те не участват пряко в производството, преработката или търговията с продукти от сектора на млякото и млечните продукти.

2. Държавите членки могат да решат, че междубраншовите организации, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които отговарят на условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, се считат за признати като междубраншови организации съгласно член 157, параграф 1.

3. Когато използват възможността за признаване на междубраншова организация в съответствие с параграф 1 или 2, държавите членки:

а) решават дали да признаят дадена междубраншова организация в срок от четири месеца от подаването на заявление, придружено от всички съответни подкрепящи доказателства;това заявление се подава в държавата членка, в която се намира седалището на организацията;

б) извършват проверки с определена от тях периодичност, за да установят дали признатите междубраншови организации спазват условията за тяхното признаване;

в) при неспазване или нередности при изпълнението на предвидените в настоящия регламент мерки налагат на тези организации съответните определени от тях приложими санкции и, при необходимост, решават дали признаването да бъде оттеглено;

г) оттеглят признаване, когато вече не са изпълнени изискванията и условията за признаване, предвидени в настоящия член;

д) информират Комисията ежегодно до 31 март за всяко решение за признаване, за отказ за признаване или за оттегляне на признаване, взето през предходната календарна година.

Член 164

Разширяване на обхвата на правилата

1. В случаите, когато призната организация на производители, призната асоциация на организации на производители или призната междубраншова организация, действаща в определена икономическа област или области на държава членка, се счита за представителна по отношение на производството, търговията или преработката на даден продукт, съответната държава членка може, по искане на тази организация, да направи някои от споразуменията, решенията или съгласуваните практики, договорени в рамките на същата организация, задължителни за ограничен период за другите оператори, които действат във въпросната икономическа област или области, независимо дали са физически лица или групи, които не членуват в организацията или асоциацията.

2. За целите на настоящия раздел „икономическа област“ означава географска зона, съставена от граничещи или съседни производствени райони, в които условията за производство и търговия са еднородни, или за продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание, признати съгласно законодателството на Съюза — географската зона, определена в спецификацията на продукта.

3. Дадена организация или асоциация се считат за представителни, когато в съответната икономическа област или области на дадена държава членка:

а) представляват като дял от обема на продукцията, на търговията или на преработката на съответния продукт или продукти:

i) поне 60 % — за организациите на производители в сектора на плодовете и зеленчуците, или

ii) поне две трети — в останалите случаи, и

б) представляват над 50 % от съответните производители — за организациите на производители.

При междубраншови организации обаче, когато определянето на дела от обема на продукцията или на търговията, или на преработката на съответния продукт или продукти поражда практически затруднения, държавата членка може да определи национални разпоредби за определяне на конкретното равнище на представителност, посочено в първата алинея, буква а), подточка ii) от настоящата алинея.

Когато искането за разширяване на обхвата на правилата спрямо други оператори обхваща повече от една икономическа област, организацията или асоциацията представят доказателства за наличие на определеното в първа алинея минимално равнище на представителност за всеки един от браншовете, които обхващат, във всяка от съответните икономически области.

4. Правилата, за които може да се иска предвиденото в параграф 1 разширяване на обхвата спрямо други оператори, имат една от следните цели:

а) предоставяне на информация за производството и пазарите;

б) по-строги правила за производство от тези на Съюза или от националните правила;

в) изготвянето на стандартни договори, съобразени с правилата на Съюза;

г) предлагане на пазара;

д) опазване на околната среда;

е) мерки за насърчаване и използване на потенциала на продуктите;

ж) мерки за защита на биологичното земеделие, както и на наименованията за произход, означенията за качество и географските указания;

з) изследвания за добавяне на стойност към продуктите, по-специално чрез нови приложения, които не представляват заплаха за общественото здраве;

и) проучвания за подобряване на качеството на продуктите;

й) изследвания, по-специално върху методите на отглеждане, които позволяват намалена употреба на продукти за растителна защита или ветеринарно-санитарни продукти и гарантират опазване на почвата и опазване или подобряване на околната среда;

к) определянето на минимални качества и определяне на минимални стандарти за пакетиране и представяне;

л) използването на сертифицирани семена, освен когато се използват за биологично производство по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/848, и контрола на качеството на продукта;

м) предотвратяването и управлението на фитосанитарните рискове, рисковете за здравето на животните, безопасността на храните или рисковете за околната среда;

н) управлението и оползотворяването на вторичните продукти.

Тези правила не трябва да са във вреда на други оператори, нито да пречат на навлизането на нови оператори в съответната държава членка или в Съюза и не трябва да водят до последиците, изброени в член 210, параграф 4, или да са несъвместими с правото на Съюза или действащите национални правила по какъвто и да е друг начин.

5. Разширяването на обхвата на посочените в параграф 1 правила трябва да бъде доведено до знанието на операторите чрез публикуването им без съкращения в официално издание на съответната държава членка.

6. Държавите членки уведомяват Комисията за всяко решение, взето по силата на настоящия член.

Член 165

Финансови вноски за нечленуващи

Когато обхватът на правилата на призната организация на производители, призната асоциация на организации на производители или призната междубраншова организация се разширява съгласно член 164 и дейностите, за които се отнасят споменатите правила, са от общ икономически интерес на икономическите оператори, чиито дейности са свързани със съответните продукти, държавата членка, която е извършила признаването, след консултация със съответните заинтересовани лица може да вземе решение отделните икономически оператори или групите, които не членуват в организацията, но се ползват от въпросните дейности, да плащат на организацията пълния размер или част от финансовите вноски, плащани от членовете ѝ, доколкото тези вноски са предназначени за покриване на разходи, извършени пряко в резултат от упражняването на една или повече от въпросните дейности. Всяка организация, която получава съгласно настоящия член вноски от лица, които не са членове, по искане на член или на лице, което не е член, но има финансово участие в дейностите на организацията, следва да предостави тези части от годишния си бюджет, които са свързани с изпълнението на дейностите, изброени в член 164, параграф 4.

Член 166

Мерки за улесняване на корекциите в предлагането спрямо пазарните изисквания

С цел насърчаване на действията, извършвани от организациите, посочени в членове 152—163, за улесняване на корекциите на предлагането спрямо пазарните изисквания, с изключение на действията, свързани с изтегляне от пазара, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 по отношение на мерки в секторите, изброени в член 1, параграф 2:

а)за подобряване на качеството;

б)за насърчаване на по-добра организация на производството, преработката и предлагането на пазара;

в)за улесняване на отчитането на тенденциите в пазарните цени;

г)за даване на възможност за изготвяне на краткосрочни и дългосрочни прогнози въз основа на използваните средства за производство.

Член 166a

Регулиране на предлагането на селскостопански продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание

1. Без да се засягат членове 167 и 167а от настоящия регламент, по искане на организация на производители или на асоциация на организации на производители, призната съгласно член 152, параграф 1 или член 161, параграф 1 от настоящия регламент, на междубраншова организация, призната съгласно член 157, параграф 1 от настоящия регламент, на група оператори, както е посочена в член 32 от Регламент (ЕС) 2024/1143, или на призната група производители, както е посочена в член 33 от Регламент (ЕС) 2024/1143, държавите членки могат да определят за ограничен период от време задължителни правила за регулиране на предлагането на селскостопанските продукти, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, които се ползват със защитено наименование за произход или със защитено географско указание съгласно член 46, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2024/1143 или съгласно член 93, параграф 1, букви а) и б) от настоящия регламент. Когато съществува призната група производители, както е посочена в член 33 от Регламент (ЕС) 2024/1143, групата производители, посочена в член 32 от същия регламент, няма посоченото право.

2. Правилата, посочени в параграф 1 от настоящия член, зависят от наличието на предварително споразумение, което се сключва между най-малко две трети от производителите на продукта, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, или техни представители, представляващи най-малко две трети от производството на този продукт в географския район, посочен в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 или член 93, параграф 1, буква а), подточка iii) и буква б), подточка iv) от настоящия регламент за виното. Когато производството на продукта, посочен в параграф 1 от настоящия член, включва процес на преработка и спецификацията на продукта, посочена в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 или в член 94, параграф 2 от настоящия регламент, ограничава набавянето на суровината до специфичен географски район, държавите членки изискват за целите на правилата, които трябва да се установят в съответствие с параграф 1 от настоящия член:

а) с производителите на суровината в специфичния географски район да се проведат консултации преди сключването на споразумението, посочено в настоящия параграф; или

б) най-малко две трети от производителите на суровината или техните представители, представляващи най-малко две трети от производството на суровината, използвана за преработка в специфичния географски район, също да са страни по споразумението, посочено в настоящия параграф.

3. Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, по отношение на производството на сирене със защитено наименование за произход или защитено географско указание, посочените в параграф 1 от настоящия член правила са предмет на предварително споразумение между най-малко две трети от млекопроизводителите или техните представители, представляващи най-малко две трети от суровото мляко, използвано за производството на това сирене, и когато е приложимо, най-малко две трети от производителите на това сирене или техните представители, представляващи най-малко две трети от производството на това сирене в географския район, посочен в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

За целите на първа алинея от настоящия параграф относно сирене, което се ползва със защитено географско указание, географският район на произход на суровото мляко, така, както е посочено в спецификацията на продукта за сиренето, е същият като географският район, посочен в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 по отношение на това сирене.

4. Правилата, посочени в параграф 1:

а) се отнасят единствено до регулирането на предлагането на съответния продукт и, когато е приложимо, до суровината за него и имат за цел предлагането да се приведе в съответствие с търсенето на този продукт;

б) пораждат действие само за съответния продукт и, когато е приложимо, за съответната суровина;

в) могат да бъдат направени задължителни за период не по-дълъг от три години, освен по искане на призната група производители, както е посочена в член 33 от Регламент (ЕС) 2024/1143, при което този срок може да бъде до шест години, но може да бъде подновен след изтичането на този срок въз основа на ново искане, както е посочено в параграф 1 от настоящия член;

г) не ощетяват търговията на продукти, различни от включените в тези правила;

д) не засягат сделките, извършени след първоначалното предлагане на съответния продукт на пазара;

е) не позволяват фиксиране на цените, включително когато цените са установени като насока или препоръка;

ж) не водят до липса на прекомерно голяма част от съответния продукт, която иначе би била налична;

з) не водят до дискриминация, не представляват пречка пред новите участници на пазара и не засягат неблагоприятно дребните производители;

и) спомагат за поддържането на качеството на съответния продукт или за развитието на съответния продукт.

й) не засягат член 149 и член 152, параграф 1а.

5. Правилата, посочени в параграф 1, се публикуват в официално издание на съответната държава членка.

6. Държавите членки извършват проверки, за да гарантират спазването на условията, предвидени в параграф 4. Когато компетентните национални органи установят, че тези условия не са спазени, държавите членки отменят правилата, посочени в параграф 1.

7. Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за правилата, посочени в параграф 1, които са приели. Комисията информира държавите членки за всяко уведомление за подобни правила.

8. Комисията може по всяко време да приеме актове за изпълнение, с които да изиска от определена държава членка да отмени приетите от нея правила съгласно параграф 1 от настоящия член, в случай че Комисията установи, че въпросните правила не съответстват на условията, установени в параграф 4 от настоящия член, възпрепятстват или нарушават конкуренцията в значителна част от вътрешния пазар или застрашават свободната търговия или постигането на целите на член 39 от ДФЕС. Тези актове за изпълнение се приемат, без да се прилага процедурата по член 229, параграф 2 и параграф 3 от настоящия регламент.

Член 167

Правила за предлагане на пазара с цел подобряване и стабилизиране на функционирането на общия пазар на вина

1. С цел да се подобри и стабилизира функционирането на общия пазар на вина, включително на грозде, гроздова мъст и вината, от които те са произведени, държавите членки производителки могат да определят правила за предлагане на пазара с оглед регулиране на предлагането, по-специално чрез решения, взети от междубраншовите организации, признати съгласно членове 157 и 158.

Тези правила трябва да са съразмерни на преследваната цел и не трябва:

а)да са свързани с каквато и да било операция след първото предлагане на пазара на съответния продукт;

б)да позволяват фиксиране на цените, включително когато цените са установени като насока или препоръка;

в)да водят до липса на значително количество от реколтата, което иначе би било налично;

г)да създават възможност за отказ да бъдат издадени на национално равнище и на равнището на Съюза сертификати, необходими за движението и предлагането на пазара на вина, когато предлагането на пазара е в съответствие с тези правила.

2. Правилата, посочени в параграф 1, се довеждат до знанието на операторите като се публикуват без съкращения в официално издание на съответната държава членка.

3. Държавите членки уведомяват Комисията за всяко решение, взето по силата на настоящия член.

Член 167а

Правила за предлагане на пазара с цел подобряване и стабилизиране на функционирането на общия пазар на маслинови масла

1. За да се подобри и стабилизира функционирането на общия пазар на маслинови масла, включително на маслините, от които те се извличат, държавите членки производителки могат да определят правила за предлагане на пазара с оглед регулиране на предлагането.

Тези правила са пропорционални на преследваната цел и:

а) не се отнасят до трансакции след първото предлагане на пазара на съответния продукт;

б) не дават възможност за фиксиране на цените, включително като насока или препоръка;

в) не водят до липса на прекомерно голяма част от продукцията на пазарната година, която иначе би била налична.

2. Правилата, предвидени в параграф 1, се довеждат до знанието на операторите, като се публикуват без съкращения в официално издание на съответната държава членка.

3. Държавите членки уведомяват Комисията за всяко решение, взето съгласно настоящия член.

Член 168

Договорни отношения

1. Без да се засяга член 148 относно сектора на млякото и млечните продукти и член 125 относно сектора на захарта, ако дадена държава членка реши по отношение на селскостопански продукти, произлизащи от сектор, посочен в член 1, параграф 2, различен от сектора на млякото и млечните продукти и сектора на захарта,:

а) че всяка доставка на нейна територия на посочените продукти от производител на преработвател или на дистрибутор трябва да се сключи писмен договор между страните;и/или

б) че първите прекупвачи трябва да направят оферта в писмена форма за договор за доставката на нейна територия на посочените селскостопански продукти от производителите,

такъв договор или оферта съответно трябва да отговарят на условията, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член.

1а. Когато държавите членки не използват възможностите, предвидени в параграф 1 от настоящия член, производители, организации на производители или асоциации на организациите на производители, когато става въпрос за селскостопанските продукти от сектор, посочен в член 1, параграф 2 и различен от секторите на млякото, млечните продукти или захарта, могат да изискат всяка доставка на продуктите им към преработвател или дистрибутор да бъде предмет на писмен договор между страните и/или да бъде предмет на писмена оферта за сключване на договор от страна на първите изкупвачи, при условията, определени в параграф 4 и в параграф 6, първа алинея от настоящия член.

Ако първият изкупвач е микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО, договорът и/или офертата за сключване на договор не са задължителни, като това не засяга възможността страните да използват типов договор, изготвен от междубраншова организация.

2. Ако дадена държава членка реши, че за доставките на предвидените в настоящия член продукти от производител на преработвател трябва да се сключи писмен договор между страните, тя също решава за кой етап или етапи от доставката се сключва този договор, ако доставката на съответните продукти се извършва посредством един или повече посредници.

Държавите членки гарантират, че разпоредбите, които приемат в съответствие с настоящия член не нарушават правилното функциониране на вътрешния пазар.

3. В случая, описан в параграф 2, държавите членки могат да установят механизъм за посредничество, с цел да се обхванат случаите, при които няма взаимно съгласие за сключването на такъв договор, като по този начин се гарантира равнопоставеността в договорните отношения.

4. Договорите или офертите за сключване на договори, посочени в параграфи 1 и 1а:

а) се изготвят преди доставката;

б) се изготвят в писмена форма; и

в) включват по-специално следните елементи:

i) цената, платима за доставката, която:

— е непроменлива и определена в договора и/или

— се изчислява чрез комбиниране на различни фактори, посочени в договора, които могат да включват обективни показатели, които могат да се основават на съответните цени, производство и пазарни разходи, индекси и методи за изчисляване на крайната цена, които са лесно достъпни и разбираеми и отразяват промените в пазарните условия, доставените количества и качеството или състава на доставените селскостопански продукти; за тази цел държавите членки могат да определят показатели в съответствие с обективни критерии въз основа на проучвания, проведени върху производството и веригата за доставка на храни; страните по договорите са свободни да се позовават на тези показатели или на всякакви други показатели, които считат за уместни,

ii) количеството и качеството на съответните продукти, които могат или трябва да бъдат доставени, и графика на тези доставки,

iii)

срока на договора, което може да бъде срочен или безсрочен договор с клаузи за прекратяване,

iv) подробности относно сроковете и реда на плащане,

v) правилата за изкупуване или доставка на селскостопанските продукти, и

vi) правилата, приложими в случай на непреодолима сила.

5. Чрез дерогация от параграфи 1 и 1а, не се изисква договор или оферта за сключване на договор, ако съответните продукти се доставят от член на кооперация към кооперацията, в която той членува, ако уставът на тази кооперация или правилата и решенията, установени в устава или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на разпоредбите, предвидени в параграф 4, букви а), б) и в).

6. Всички елементи на договорите за доставка на селскостопански продукти, сключени от производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в), се договарят свободно между страните.

Независимо от разпоредбите на първа алинея се прилагаедно от следните условия или и двете заедно:

а)когато държава членка реши писмените договори за доставка на селскостопански продукти да бъдат задължителни в съответствие с параграф 1, тя може да установи минимален срок на действие, който да се прилага единствено към писмените договори между производител и първия прекупвач на селскостопанските продукти. Този минимален срок трябва да е с продължителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар;

б)когато държава членка реши, че първият прекупвач на селскостопански продукти трябва да направи писмена оферта за договор на производителя в съответствие с параграф 1, тя може да предвиди офертата да включва минимален срок на действие на договора, определен от националното законодателство за тази цел. Този минимален срок трябва да е с продълъжителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар.

Втора алинея не засяга правото на производителя да откаже прилагането на подобен минимален срок, при условие че отказът е в писмена форма. В такъв случай страните са свободни да договарят всички елементи на договора, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в).

7. Държавите членки, които използват посочените в настоящия член възможности, гарантират, че приетите разпоредби не нарушават функционирането на вътрешния пазар.

Държавите членки уведомяват Комисията за начина, по който прилагат всяка мярка, въведена по силата на настоящия член.

8. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на мерките, необходими за еднаквото прилагане на параграф 4, букви а) и б) и параграф 5 от настоящия член, и мерките във връзка с уведомленията, изпращани от държавите членки в съответствие с настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 172a

Споделяне на стойността

Без да се засягат специалните клаузи за споделяне на стойността в сектора на захарта, земеделските стопани, включително асоциациите на земеделски стопани, могат да договорят с операторите надолу по веригата клаузи за споделяне на стойността, включително пазарните печалби и загуби, с цел да се установи как се разпределят помежду им евентуалните промени на съответните пазарни цени на засегнатите продукти или на други стокови пазари.

Член 172б

Насоки от междубраншови организации за продажбата на грозде за вина със защитеното наименование за произход или защитеното географско указание

Чрез дерогация от член 101, параграф1 от ДФЕС междубраншовите организации, признати съгласно член 157 от настоящия регламент, които извършват дейност в лозаро-винарския сектор, могат да предоставят незадължителни показатели за определяне на цените относно продажбата на грозде за производството на вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, при условие че такова определяне не премахва конкуренцията по отношение на значителна част от въпросните продукти.

Член 173

Делегирани правомощия

1. С цел да се гарантира ясно определяне на целите и отговорностите на организациите на производители, асоциациите на организации на производители и междубраншовите организации, така че да се допринася за ефективността на действията на такива организации и сдружения, без това да доведе до излишна административна тежест и без да се накърнява принципът на свободата на сдружаване, по-специално спрямо нечленуващите в такива организации, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 по отношение на организациите на производители, асоциациите на организации на производители и междубраншовите организации от един или повече сектори, посочени в член 1, параграф 2, или за конкретни продукти от тези сектори по следните въпроси:

a) специфичните цели, които могат, трябва или не трябва да бъдат осъществявани от тези организации и асоциации; и ако е приложимо, в допълнение към целите, определени в членове 152—163;

б) правилата на тези организации и асоциации, уставите на организациите, различни от организациите на производители, специфичните условия, приложими относно уставите на организациите на производители в някои сектори, включително дерогациите от задължението членовете да предлагат на пазара цялата си съответна продукция посредством организацията на производители, посочено в член 160,втора алинея, структурата, срока за членство, размера, отчетността и дейностите на тези организации и асоциации, произтичащите от признаването последици, оттеглянето на признаването, както и сливанията;

в) условията за признаване, оттегляне и спиране на признаването, произтичащите от признаването, оттеглянето и спирането на признаването последици, както и изискванията към такива организации и асоциации да предприемат коригиращи мерки при неизпълнение на критериите за признаване;

г) транснационалните организации и асоциации, включително правилата, посочени в букви а), б) и в) от настоящия параграф;

д) правилата относно установяването и условията за оказване на административна помощ от съответните компетентни органи в случай на транснационално сътрудничество;

►C2 е) секторите, за които се прилага член 155, ◄условията за възлагане на дейности на външни изпълнители, естеството на дейностите, които могат да бъдат възлагани на външни изпълнители, както и осигуряването на технически средства от организациите или асоциациите;

ж) базата за изчисляване на минималния обем или стойност на предлаганата на пазара продукция на организациите и асоциациите;

з) приемането на членове, които не са производители, при организации на производители, и които не са организации на производители, при асоциациите на организации на производители;

и) разширяването на обхвата на някои от предвидените в член 164 правила на организациите, така че да включат и нечленуващи, и посоченото в член 165 задължително плащане на финансови вноски от нечленуващи, включително използването и разпределянето на тези плащания от организациите, както и списък на по-строгите производствени правила, чийто обхват може да бъде разширен съгласно член 164, параграф 4, първа алинея, буква б), като същевременно се осигурява прозрачност и отчетност на тези организации пред нечленуващите и не се допуска по-благоприятно третиране на членовете на такива организации спрямо нечленуващите, по-специално по отношение на използването на задължителните финансови вноски;

й) допълнителните изисквания по отношение на представителността на посочените в член 164 организации, съответните икономически области, включително контрола от страна на Комисията на тяхното определяне, минималните периоди, през които правилата са в сила преди разширяване на обхвата им, лицата или организациите, към които могат да бъдат прилагани правилата или вноските, и обстоятелствата, при които Комисията може да изисква отказване или оттегляне на разширяването на обхвата на правилата или на задължителните вноски.

2. Чрез дерогация от параграф 1, за да се осигури ясното определяне на целите и отговорностите на организациите на производителите, асоциациите на организациите на производителите и междубраншовите организации в сектора на млякото и млечните продукти, така че да се допринася за ефективността на действията на подобни организации без да се налага ненужна тежест, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 за определяне на:

а) условията за признаване на транснационални организации на производители и транснационални асоциации на организации на производители;

б) правилата относно установяването и условията за оказване на административна помощ от съответните компетентни органи на организациите на производители, включително асоциациите на организации на производители, в случай на транснационално сътрудничество;

в) допълнителните правила относно изчисляването на количеството сурово мляко, предмет на преговорите, посочени в член 149, параграф 2, буква в) и член 149, параграф 3;

г) правила относно разширяването на обхвата на някои от предвидените в член 164 правила на организациите, така че да включат и нечленуващи, и посоченото в член 165 задължително плащане на финансови вноски от нечленуващи.

Член 174

Изпълнителни правомощия в съответствие с процедурата по разглеждане

1. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, по-специално:

а) мерките за изпълнението на условията за признаване на организациите на производители и на междубраншовите организации, предвидени в членове 154 и 158;

б) процедурите в случай на сливане на организации на производители;

в) процедурите, които да се определят от държавите членки по отношение на минималния размер и минималния срок за членство;

г) процедурите по отношение на разширяването на обхвата на правилата и финансовите вноски, посочени в членове 164 и 165, по-специално прилагането на понятието „икономическа област“, посочено в член 164, параграф 2;

д) процедурите, свързани с административната помощ;

е) процедурите, свързани с възлагане на дейности на външни изпълнители;

ж) процедурите и техническите условия, свързани с прилагане на мерките, посочени в член 166.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

2. Чрез дерогация от параграф 1, по отношение на сектора на млякото и млечните продукти Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на подробните правила, необходими за:

а) изпълнението на предвидените в членове 161 и 163 условия за признаване на организации на производителите и техни асоциации и на междубраншови организации;

б) уведомленията, посочени в член 149, параграф 2), буква е);

в) уведомленията, които да бъдат изпратени от държавите членки до Комисията в съответствие с член 161, параграф 3, буква г), член 163, параграф 3, буква д), член 149, параграф 8 и член 150, параграф 7;

г) процедурите във връзка с оказването на административна помощ в случай на транснационално сътрудничество.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.

Член 175

Други изпълнителни правомощия

Комисията може чрез актове за изпълнение да приема отделни решения относно:

а)признаването на организации, извършващи дейности в повече от една държава членка, съгласно правилата, приети по член 173, параграф 1, буква г);

►C2 б)повдигането ◄на възражение или оттеглянето на признаването на междубраншова организация от държава членка;

в)списъка на икономически области, за които държавите членки са изпратили уведомление, съгласно правилата, приети по член 173, параграф 1, буква и) и член 173, параграф 2, буква г);

►C2 г)изискването ◄държава членка да откаже или отмени разширяването на обхвата на правилата или финансовите вноски от нечленуващи, за които дадена държава членка е взела решение.

Тези актове за изпълнение се приемат без прилагане на процедурата, посочена в член 229, параграф 2 или 3,