(1) Законодателните предложения на Комисията относно общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. имаха за цел да се установи стабилна рамка на Съюза, която е от съществено значение, за да се гарантира, че ОСП остава обща политика с еднакви условия на конкуренция, като същевременно на държавите членки се възлага по-голяма отговорност по отношение на начина, по който постигат целите и заложените целеви стойности. В съответствие с това държавите членки трябва да изготвят стратегически планове по ОСП и да ги прилагат след тяхното одобрение от Комисията.
(2) Законодателната процедура във връзка със законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. не приключи навреме, за да се даде възможност на държавите членки и на Комисията да подготвят всички елементи, необходими за прилагането на новата правна рамка и на стратегическите планове по ОСП от 1 януари 2021 г., както беше първоначално предложено от Комисията. Това забавяне създаде несигурност и рискове за земеделските стопани в Съюза и целия селскостопански сектор на Съюза. За да се смекчи тази несигурност и да се запази жизнеността на селските райони и региони, както и да се допринесе за екологичната устойчивост, в настоящия регламент следва да се предвиди продължаване на прилагането на правилата на настоящата рамка на ОСП, която обхваща периода 2014—2020 г. („настояща рамка на ОСП“), и непрекъснатост на плащанията за земеделските стопани и други бенефициери, като по този начин се осигури предвидимост и стабилност по време на преходния период през 2021 г. и 2022 г. („преходен период“) до датата, от която започва да се прилага новата правна рамка, обхващаща периода с начало 1 януари 2023 г. („нова правна рамка“).
(3) Тъй като законодателната процедура във връзка със законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. все още предстои да бъде приключена и стратегическите планове по ОСП все още предстои да бъдат разработени от държавите членки, а със заинтересованите страни трябва да бъдат проведени консултации, настоящата рамка на ОСП следва да продължи да се прилага за допълнителен период от две години. С преходния период се цели да се способства за плавен преход за бенефициерите към нов програмен период и да се предвиди възможност да се вземе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт („Европейски зелен пакт“).
(4) За да се гарантира, че земеделските стопани и други бенефициери могат да получават подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) през 2021 г. и 2022 г., Съюзът следва да продължи да предоставя такова подпомагане през преходния период съгласно условията на настоящата рамка на ОСП. Настоящата рамка на ОСП е установена по-специално в регламенти (ЕС) № 1303/2013 (4), (ЕС) № 1305/2013 (5), (ЕС) № 1306/2013 (6), (ЕС) № 1307/2013 (7) и (ЕС) № 1308/2013 (8) на Европейския парламент и на Съвета.
(5) Настоящият регламент следва да предостави на държавите членки достатъчно време да подготвят съответните си стратегически планове по ОСП, както и да улесни създаването на административни структури, необходими за успешното прилагане на новата правна рамка, по-специално като предостави възможност за увеличаване на техническата помощ. Всички стратегически планове по ОСП следва да бъдат готови за влизане в сила след края на преходния период, за да се осигурят така необходимите стабилност и сигурност за селскостопанския сектор.
(6) С оглед на факта, че Съюзът следва да продължи да подпомага развитието на селските райони през целия преходен период, държавите членки следва да имат възможност да финансират своите удължени програми за развитие на селските райони със съответните бюджетни средства за 2021 г. и 2022 г. Удължените програми следва да гарантират, че поне същият общ дял на участие на ЕЗФРСР е запазен за мерките по член 59, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 в съответствие с новите амбиции, определени в Европейския зелен пакт.
(7) В Регламент (ЕС) № 1303/2013 се установяват общоприложимите правила за ЕЗФРСР и някои други фондове, които функционират в съответствие с обща рамка. Посоченият регламент следва да продължи да се прилага за програмите, подпомагани от ЕЗФРСР за програмния период 2014—2020 г. и програмните 2021 г. и 2022 г.
(8) Сроковете, определени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на докладите за изпълнение, срещите за годишен преглед, последващите оценки и обобщаващите доклади, допустимостта на разходите и отмяната на бюджетни кредити, както и бюджетните задължения, са ограничени до програмния период 2014—2020 г. Тези срокове следва да бъдат адаптирани, за да бъде отчетено удължаването на периода, през който следва да се изпълняват програми, свързани с подпомагането от ЕЗФРСР.
(9) В Регламент (ЕС) № 1310/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и в Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията (10) се предвижда, че за разходите по някои дългосрочни задължения, поети в съответствие с определени регламенти, съгласно които е предоставено подпомагане за развитието на селските райони преди да започне прилагането на Регламент (ЕС) № 1305/2013, следва да продължат при определени условия да се извършват плащания от ЕЗФРСР през програмния период 2014—2020 г. Тези разходи следва също да продължат да бъдат допустими и през програмните 2021 г. и 2022 г. за срока на съответното правно задължение, на което се основават, и при същите условия. От съображения за правна яснота и сигурност следва също да се поясни, че по отношение на правните задължения, поети по предишни мерки, съответстващи на мерките по Регламент (ЕС) № 1305/2013, за които се прилага интегрираната система за администриране и контрол, следва да се прилага същата интегрирана система за администриране и контрол, а плащанията, свързани с тези правни задължения, следва да бъдат извършени в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година.
(10) ЕЗФРСР следва да може да подпомага разходите за изграждане на капацитет и подготвителните действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на водените от общностите стратегии за местно развитие съгласно новата правна рамка.
(11) През 2015 г. при разпределението на правата на плащане или при преизчисляването на правата на плащане за държавите членки, които запазват съществуващите права съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013, някои държави членки допуснаха грешки при определянето на броя или стойността на правата на плащане. Много от тези грешки, дори когато те са допуснати по отношение на един-единствен земеделски стопанин, оказват влияние върху стойността на правата на плащане за всички земеделски стопани и за всички години. Някои държави членки допуснаха грешки и след 2015 г. при разпределянето на правата от резерва, например при изчисляването на средната стойност. Тези нарушения обикновено подлежат на финансова корекция до предприемането на коригиращи мерки от съответната държава членка. С оглед на времето, изминало от първото разпределение на средствата, и усилията, положени от държавите членки за установяване и, когато е приложимо, коригиране на правата, както и в интерес на правната сигурност, броят и стойността на правата на плащане следва да се смятат за законосъобразни и редовни, считано от определена дата.
(12) Съгласно член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на държавите членки беше дадена възможност при разпределението на правата на плащане да прилагат коефициент за намаление спрямо хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, които представляват постоянно затревени площи, разположени в райони с неблагоприятни климатични условия. Алпийските пасища често се управляват колективно и поради това районите се определят на годишна база, като по този начин се създава значителна несигурност сред земеделските стопани в съответните държави членки. Прилагането на тази система се оказа особено сложно, особено що се отнася до точното определяне на съответните райони. Тъй като стойността на правата на плащане в районите, в които коефициентът за намаление не се прилага, зависи от сумата на правата на плащане в определените райони, тази несигурност впоследствие засяга всички земеделски стопани в съответните държави членки. За да се стабилизира системата, която се прилага понастоящем в тези държави членки, и с оглед възможно най-скоро да бъде осигурена правна сигурност за всички земеделски стопани в съответните държави членки, последните следва да могат да считат за законни и редовни стойността и броя на всички права на плащане, разпределени на всички земеделски стопани преди 1 януари 2020 г. Стойността на тези права, без да се засягат други средства за правна защита, които са на разположение на отделните бенефициери, следва да бъде валидната на 31 декември 2019 г. стойност за календарната 2019 г.
(13) Потвърждението на правата на плащане не означава, че при споделеното управление на ЕФГЗ държавите членки са освободени от отговорността да гарантират защитата на бюджета на Съюза от неправомерни разходи. Следователно, потвърждението на правата на плащане, разпределени на земеделските стопани преди 1 януари 2021 г. или чрез дерогация преди 1 януари 2020 г., не следва да засяга правомощието на Комисията да взема решения по член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 във връзка с неправомерни плащания, отпуснати за всяка календарна година до 2020 г. включително или чрез дерогация до 2019 г. включително, поради грешки в броя или стойността на тези права на плащане.
(14) С оглед на факта, че новата правна рамка на ОСП все още не е приета, следва да е ясно, че следва да се определят преходни разпоредби за регулиране на прехода от съществуващите схеми за подпомагане, предоставяно на многогодишна основа, към новата правна рамка.
(15) За да се ограничи пренасянето на значителен обем поети задължения от текущия програмен период за развитие на селските райони към стратегическите планове по ОСП, продължителността на новите многогодишни задължения в областта на агроекологията и климата, биологичното земеделие и хуманното отношение към животните по правило следва да бъде ограничена до най-много три години. От 2022 г. удължаването на съществуващите задължения следва да бъде ограничено до една година.
(16) В член 31, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 бяха предвидени преходни разпоредби за улесняване на прогресивното спиране на плащанията в райони, които поради прилагането на нови критерии за райониране вече няма да се считат за райони с природни ограничения. Тези плащания трябваше да бъдат извършени до 2020 г. и за максимален срок от четири години. С Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета (11) първоначалният срок за новото райониране беше удължен до 2019 г. За земеделските стопани в държавите членки, извършили районирането през 2018 г. и 2019 г., прогресивното спиране на плащанията не можа да достигне максималния срок от четири години. С оглед да бъде продължено прогресивното спиране плащанията, на държавите членки следва да се разреши да продължат да извършват тези плащания през 2021 г. и 2022 г., когато е приложимо. За да се гарантира адекватно равнище на плащанията на хектар в съответствие с член 31, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, равнището на плащанията през 2021 г. и 2022 г. следва да бъде определено на 25 EUR на хектар.
(17) Тъй като земеделските стопани са изложени на нарастващи икономически и екологични рискове вследствие на изменението на климата и повишената нестабилност на цените, в Регламент (ЕС) № 1305/2013 се предвижда мярка за управление на риска, която да подпомага земеделските стопани при преодоляването на тези рискове. Тази мярка включва финансови вноски във взаимоспомагателни фондове и инструмент за стабилизиране на доходите. По отношение на предоставянето на подпомагане по тази мярка бяха установени специални условия, за да се гарантира, че земеделските стопани получават равно третиране в целия Съюз, конкуренцията не се нарушава и се спазват международните задължения на Съюза. За да се насърчи допълнително използването на тази мярка за земеделските стопани от всички сектори, на държавите членки следва да се предостави възможност да снижат приложимия за съответния инструмент праг от 30 %, който задейства изплащането на обезщетения на земеделските стопани за спада в производството или доходите, но не под 20 %.
(18) Избухването на COVID-19 засегна по безпрецедентен начин земеделските стопани и предприятията в селските райони. Удължаването на значителните ограничения по отношение на движението, въведени в държавите членки, както и задължителното затваряне на магазини, открити пазари, ресторанти и други заведения за хранене, доведоха до икономически смущения в селскостопанския сектор и селските общности и до проблеми с ликвидността и паричните потоци за земеделските стопани и за малките предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти. За да се реагира на последиците от кризата, предизвикана от избухването на COVID-19, срокът на действие на мярката, посочена в член 39б от Регламент (ЕС) № 1305/2013, следва да бъде удължен с цел да се отговори на продължаващите проблеми с ликвидността, които излагат на риск непрекъснатостта на селскостопанските дейности и на дейността на малките предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти. Подпомагането за тази мярка следва да се финансира с до 2 % от средствата от ЕЗФРСР, които са отпуснати на държавите членки за програмния период 2014—2020 г.
(19) За да се избегне ситуация, при която средства за водено от общностите местно развитие през програмните 2021 г. и 2022 г. остават неизразходвани, държавите членки, които използват възможността за прехвърляне на средства от стълба за директни плащания към стълба за развитие на селските райони, следва да могат да прилагат минималния праг от 5 %, а в случая на Хърватия — 2,5 %, за средствата, разпределени за воденото от общностите местно развитие, само по отношение на участието на ЕЗФРСР в развитието на селските райони, удължено до 31 декември 2022 г. и изчислено преди да е извършено прехвърлянето на средствата от стълба за директните плащания.
(20) В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (12) за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване („ЕИВ“) с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 („Регламент за ЕИВ“), следва да бъдат предоставени допълнителни средства за 2021 г. и 2022 г. за справяне с въздействието на кризата с COVID-19 и последиците от нея за селскостопанския сектор и селските райони на Съюза.
(21) Предвид безпрецедентните предизвикателства, пред които са изправени селскостопанският сектор и селските райони в Съюза поради кризата с COVID-19, допълнителните средства, предоставени от ЕИВ, следва да се използват за финансиране на мерки съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, които проправят пътя към издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване в съответствие с целите на ангажиментите на Съюза в областта на околната среда и климата и с новите амбиции, изложени в Европейския зелен пакт.
(22) Поради това държавите членки не следва да намаляват екологичната амбиция на своите съществуващи програми за развитие на селските райони. Те следва да гарантират същия общ дял за допълнителни средства като общия дял, който са заделили в своите програми за развитие на селските райони за мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата в рамките на участието на ЕЗФРСР („принцип на запазване на равнището на защита“). Също така, поне 37 % от допълнителните средства, предоставени от ЕИВ, следва да бъдат предназначени за мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата, както и за хуманното отношение към животните и за LEADER. Освен това поне 55 % от тези допълнителни средства следва да бъдат предназначени за мерки, които стимулират икономическото и социалното развитие в селските райони, а именно инвестиции във физически активи, развитие на стопанства и предприятия, подкрепа за основни услуги и обновяване на селата в селските райони и сътрудничество.
(23) В случай че държавите членки не са в състояние да спазват по друг начин принципа на запазване на равнището на защита, те следва да имат възможност да дерогират задължението да разпределят най-малко 55 % от допълнителните средства от ЕИВ за мерки, които насърчават икономическото и социалното развитие в селските райони, и за предпочитане следва да подкрепят мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата. Въпреки това, за да се предостави на държавите членки достатъчна гъвкавост, те следва също така да имат възможност да дерогират принципа на запазване на равнището на защита, когато става въпрос за тези допълнителни средства, доколкото това е необходимо за спазване на задължението за 55 %.
(24) За допълнителните средства от ЕИВ се прилагат специфични условия. Ето защо тези допълнителни средства следва да бъдат програмирани и наблюдавани отделно от подпомагането от Съюза за развитие на селските райони, като същевременно по правило се прилагат правилата, посочени в Регламент (ЕС) № 1305/2013. Поради това тези допълнителни средства следва да се използват чрез Регламент (ЕС) № 1305/2013 и да се разглеждат в рамките на посочения регламент като суми, с които се финансират мерки по ЕЗФРСР. Следователно правилата, определени в Регламент (ЕС) № 1305/2013, включително правилата за изменение на програмите за развитие на селските райони, Регламент (ЕС) № 1306/2013, включително правилата за автоматична отмяна, и Регламент (ЕС) № 1307/2013 следва да се прилагат, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.
(25) Следва да се установи специфичен максимален процент на съфинансиране от Съюза, както и увеличен процент на подпомагане за инвестициите, допринасящи за издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване, и помощ на младите земеделски стопани, за да се гарантира адекватният ефект на лоста на допълнителните средства, предоставени от ЕИВ.
(26) За да се осигури приемственост по време на преходния период, резервът за кризи в селскостопанския сектор следва да бъде запазен за 2021 г. и 2022 г. Съответната сума от резерва за 2021 г. и 2022 г. следва да бъде включена в този резерв.
(27) Що се отнася до разпоредбите за предварително финансиране от ЕЗФРСР, следва да се уточни, че нито удължаването до 31 декември 2022 г. на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР в съответствие с настоящия регламент, нито допълнителните средства, предоставени въз основа на Регламента за ЕИВ не следва да водят до отпускане на допълнително предварително финансиране за съответните програми.
(28) Член 11 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 понастоящем предвижда единствено задължението на държавите членки да уведомяват за своите решения, взети в съответствие с посочения член, и за очаквания резултат от намаленията на частта от сумата на директните плащания, която се отпуска на един земеделски стопанин за дадена календарна година и която надвишава 150 000 EUR за годините от 2015 г. до 2020 г. За да се гарантира приемственост на съществуващата система, държавите членки следва да уведомяват също и за своите решения, взети в съответствие с посочения член, и за очаквания резултат от намаленията за календарните 2021 г. и 2022 г.
(29) Член 14 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 позволява на държавите членки да прехвърлят средства между директните плащания и развитието на селските райони във връзка с календарните 2014—2020 г. С цел да се осигури възможността на държавите членки да следват собствената си стратегия, гъвкавостта между стълбовете следва да е приложима и за календарната 2021 г. (финансовата 2022 г.) и календарната 2022 г. (финансовата 2023 г.).
(30) За да може Комисията да определи бюджетните тавани в съответствие с член 22, параграф 1, член 36, параграф 4, член 42 параграф 2, член 49, параграф 2, член 51, параграф 4 и член 53, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, е необходимо държавите членки да уведомяват за своите решения относно разпределението на финансови средства по схеми за календарната 2021 г. до 19 февруари 2021 г., а за календарната 2022 г. — до 1 август 2021 г.
(31) В член 22, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 се предвижда линейно коригиране на стойността на правата на плащане в случай на промяна на тавана по схемата за основно плащане от една година към следващата поради взети от държавите членки решения, засягащи тавана по схемата за основно плащане. Удължаването на действието на приложение II към посочения регламент относно националните тавани след календарната 2020 г. и евентуалните годишни промени, настъпили от тази дата, могат да окажат въздействие върху тавана за схемата за основно плащане. Поради това, за да могат държавите членки да спазват предвиденото в член 22, параграф 4 от същия регламент задължение сумата на правата на плащане и резервите да е равна на тавана за схемата за основно плащане, е целесъобразно да се предвиди линейна корекция с оглед адаптиране към удължаването или измененията в приложение II към същия регламент по време на преходния период. Освен това, за да се осигури по-голяма гъвкавост на държавите членки, изглежда целесъобразно да им се даде възможност да адаптират — евентуално с различни ставки на корекция — стойността на правата на плащане или на резерва.
(32) В съответствие с действащата правна рамка през 2014 г. държавите членки уведомиха за решенията си относно разделянето на годишния национален таван за схемата за основно плащане между регионите до календарната 2020 г. и за възможните годишни прогресивни изменения за обхванатия от Регламент (ЕС) № 1307/2013 период. Необходимо е държавите членки също да уведомят за решенията, касаещи календарните 2021 г. и 2022 г.
(33) Механизмът за вътрешно сближаване е основният инструмент за по-справедливо разпределение на директното подпомагане на доходите сред земеделските стопани. Все по-трудно могат да бъдат обосновани значителните индивидуални разлики в резултат на използването на референтни данни за минали периоди. В Регламент (ЕС) № 1307/2013 основният модел за вътрешно сближаване се състои в прилагането от държавите членки на единна фиксирана ставка за всички права на плащане на национално или регионално равнище от 2015 г. С цел осигуряване на по-плавен преход към единна стойност обаче беше предвидена дерогация, която позволява на държавите членки да разграничават стойностите на правата на плащане, като прилагат частично сближаване (т.нар. „модел на тунела“) между 2015 г. и 2019 г. Някои държави членки се възползваха от тази дерогация. За да продължат процеса, насочен към по-справедливо разпределяне на директните плащания, държавите членки следва да могат да продължат тенденцията на приближаване към национална или регионална средна стойност след 2019 г., вместо да се стремят към единна фиксирана ставка или запазване на стойността на правата на плащане на равнището им от 2019 г. Тази възможност на държавите членки следва да започне да се прилага, считано от 1 януари 2021 г. Държавите членки следва да уведомяват Комисията ежегодно за своето решение за следващата година.
(34) Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1307/2013 за коригиране на всички права на плащане, които се изменят с настоящия регламент, следва да се прилагат с обратно действие, считано от 1 януари 2020 г. за да се поясни, че държавите членки са имали възможност за сближаване след 2019 г.
(35) В член 30 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 са предвидени годишни прогресивни изменения на стойността на разпределените от резерва права на плащане, така че да бъдат отчетени годишните стъпки по отношение на националния таван, определен в приложение II към посочения регламент и да се отрази „многогодишното“ управление на резерва. Тези правила следва да бъдат адаптирани, за да отчетат възможността да се измени както стойността на всички разпределени права на плащане, така и на резерва с цел да бъдат съобразени с евентуални промени на сумата в приложение II към посочения регламент между две години. В държавите членки, които са решили да продължат вътрешното сближаване, това вътрешно сближаване се осъществява ежегодно. Що се отнася до календарните 2020 г., 2021 г. и 2022 г., през годината на отпускане на средствата следва да се определи само стойността на правото на плащане за текущата година. Единичната стойност на правата на плащане, които трябва да бъдат разпределени от резерва за дадена година, следва да се изчисли след евентуалната корекция на резерва по член 22, параграф 5 от посочения регламент. През всяка следваща година стойността на правата на плащане, разпределени от резерва, следва да бъде адаптирана в съответствие с член 22, параграф 5 от посочения регламент.
(36) В член 36 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 е предвидено схемата за единно плащане на площ да се прилага до 31 декември 2020 г. Целесъобразно е да се позволи удължаването за 2021 г. и 2022 г. на прилагането на схемата за единно плащане на площ.
(37) Като се има предвид, че съдържащото се в настоящия регламент изменение, на приложение II към Регламент (ЕС) № 1307/2013 ще влезе в сила твърде късно за държавите членки, за да спазят първоначалния срок на някои задължения за уведомяване през 2020 г., е необходимо да се удължи срокът, в който държавите членки трябва да вземат решение за въвеждане за първи път на преразпределителното плащане от 2021 г. или 2022 г. и да уведомят Комисията за това решение. Целесъобразно е този срок и срокът за решенията относно гъвкавостта между стълбовете да съвпадат.
(38) Съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 държавите членки, които прилагат схемата за единно плащане на площ, могат да решат да предоставят преходна национална помощ за периода 2015—2020 г., за да се избегне внезапно и значително намаляване на подпомагането в тези сектори, които са ползвали преходна национална помощ до 2014 г. За да се гарантира, че по време на преходния период тази помощ продължава да изпълнява своята роля за подпомагане на доходите на земеделските стопани в тези специфични сектори, следва да се предвиди продължаване на предоставянето на помощта при същите условия и ограничения като тези за периода 2015—2020 г.
(39) С оглед на правната сигурност следва да се поясни, че членове 41 и 42 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 позволяват на държавите членки да преразглеждат на годишна база своите решения относно преразпределителното плащане. Срокът за преразглеждането, приложим за 2021 г. и 2022 г., следва да съвпада със срока за решенията относно гъвкавостта между стълбовете.
(40) С член 52, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, даващи възможност на държавите членки да решат доброволното обвързано с производството подпомагане да продължи да се изплаща до 2020 г. въз основа на производствените единици, за които е било предоставяно такова подпомагане през минал референтен период. С това оправомощаване се цели постигането на възможно най-висока степен на съгласуваност между схемите на Съюза, насочени към сектори със структурни пазарни дисбаланси. Поради това е целесъобразно срокът на действие на това правомощие да се удължи, така че да обхване също 2021 г. и 2022 г.
(41) Като се има предвид, че съдържащото се в настоящия регламент изменение на приложение II към Регламент (ЕС) № 1307/2013 ще влезе в сила твърде късно за държавите членки, за да спазят първоначалния срок на някои задължения за уведомяване през 2020 г., е необходимо да се удължи срокът, в който държавите членки трябва да вземат решение за въвеждане за първи път на доброволното обвързано с производството подпомагане след 2021 г. или 2022 г. и да уведомят Комисията за това решение. Целесъобразно е този срок да съвпада със срока за решенията относно гъвкавостта между стълбовете. До същата дата следва да се удължи и срокът за решението на държавите членки да продължат или да прекратят предоставянето на доброволно обвързано с производството подпомагане през 2021 г. и 2022 г., както и за уведомяването на Комисията за това решение.
(42) В член 54 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 се определят елементите на уведомленията на държавите членки относно доброволното обвързано с производството подпомагане. Целесъобразно е да се поясни, че тези уведомления за календарните 2021 г. и 2022 г. следва да включват процента от националния таван, използван за финансиране на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г.
(43) В Регламент (ЕС) № 1308/2013 са определени правила за общата организация на селскостопанските пазари и са включени някои схеми за помощ. Съгласно законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. тези схеми за помощ трябва да бъдат интегрирани в бъдещите стратегически планове на държавите членки по ОСП. За да се гарантира безпроблемното интегриране на тези схеми за помощ в бъдещата ОСП, следва да се определят правила относно продължителността на всяка от тези схеми за помощ, когато те трябва да бъдат подновени по време на преходния период. Ето защо, що се отнася до схемата за помощ в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, съществуващите работни програми, изготвени за периода от 1 април 2018 г. до 31 март 2021 г., следва да бъдат последвани от нови програми за периода от 1 април 2021 г. до 31 декември 2022 г. Продължителността на съществуващите оперативни програми в сектора на плодовете и зеленчуците, които не са достигнали максималната си продължителност от пет години, може да бъде удължена само до 31 декември 2022 г. Новите оперативни програми в сектора на плодовете и зеленчуците следва да бъдат одобрени само за максимална продължителност от три години. Продължителността на съществуващите национални програми за сектора на пчеларството, изготвени за периода от 1 август 2019 г. до 31 юли 2022 г., следва да бъде удължена до 31 декември 2022 г.
(44) Поради кризата, причинена от пандемията от COVID-19, гроздопроизводителите, притежаващи разрешения за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., бяха в голяма степен възпрепятствани от планирано използване на тези разрешения през последната година от срока им на валидност. За да се избегне загубата на тези разрешения и да се намали рискът от влошаване на условията, при които се налага да се извърши засаждането, е необходимо да се предвиди удължаване на валидността на разрешенията за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г. Поради това сроковете на валидност на всички разрешения за нови насаждения или за презасаждане, изтичащи през 2020 г., следва да бъдат удължени до 31 декември 2021 г. Освен това, като се вземат предвид промените в пазарните перспективи, притежателите на разрешения за засаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., следва да имат възможност да не използват разрешенията си, без да подлежат на административни санкции.
(45) Разпоредбата на Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно разрешенията за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., и която се изменя с настоящия регламент, следва да се прилага, поради смущенията, предизвикани от пандемията от COVID-19 и трудностите свързани с ползването на тези разрешения за засаждане, с обратно действие, считано от 1 януари 2020 г.
(46) През 2013 г. бяха установени преходни разпоредби с цел да се осигури плавен преход от предишния режим на права за засаждане на винени сортове лози към новия режим на разрешения за засаждане, по-специално с цел да се избегне прекомерното засаждане, преди да започне да се прилага тази нова схема. Последният краен срок за подаване на искания за превръщане на права на засаждане в разрешения изтича на 31 декември 2020 г. Разрешенията обаче трябва да се използват от заявителя и не могат да се търгуват, както преди можеха да се търгуват правата на засаждане. Освен това от заявителите може да се изисква да разполагат със съответна площ, заета с лозя, което може да доведе до ситуации, при които притежателите на права на засаждане все още не са успели да придобият съответните площи с лозя, за да използват разрешенията, които биха получили в резултат на превръщането на правата им на засаждане в разрешения. Тежките икономически последици от пандемията от COVID-19 за лозаро-винарския сектор създадоха за гроздопроизводителите проблеми с паричните потоци, както и несигурност по отношение на бъдещото търсене на вино. Гроздопроизводителите, които все още притежават права на засаждане, не следва да бъдат принуждавани да решават дали искат да превърнат правата си за засаждане в разрешения в момент, когато са изправени пред изключителни трудности поради кризата с пандемията от COVID-19, още повече че биха подлежали на административна санкция, ако не използват разрешенията си за засаждане, получени в резултат от превръщането на правата в разрешения. Поради това на държавите членки, които са разрешили на гроздопроизводителите да подават искания за превръщане на права за засаждане в разрешения до 31 декември 2020 г., следва да се предостави възможност да удължат срока за подаване на такива искания до 31 декември 2022 г. Ето защо срокът на валидност на тези разрешения, получени в резултат на превръщането, следва да бъде адаптиран и да приключи на 31 декември 2025 г.
(47) С член 214а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Финландия беше позволено да предоставя, при определени условия, национална помощ в Южна Финландия до 2020 г., при условие че Комисията даде разрешение за това. За да се осигури непрекъснатост на плащанията, свързани с тази помощ, по време на преходния период, предоставянето на тази национална помощ трябва да остане разрешено при същите условия и за същите суми, както през 2020 г.
(48) За да се подобри функционирането на пазара на маслиново масло, държавите членки следва да могат да вземат решение относно прилагането на правила за предлагане на пазара с оглед регулиране на предлагането. От обхвата на подобни решения обаче следва да се изключат практики, които биха могли да доведат до нарушаване на конкуренцията.
(49) Последните събития свидетелстват за това, че земеделските стопани са изправени във все по-голяма степен пред рискове от нестабилност на доходите, отчасти поради експозицията към рисковете на пазара, отчасти поради екстремни метеорологични събития и чести санитарни и фитосанитарни кризи, засягащи добитъка и агрономическите активи на Съюза. С цел смекчаване на последиците от нестабилността на доходите чрез насърчаване на земеделските стопани да правят икономии през добрите години, за да могат да посрещнат лошите години, националните данъчни мерки, при които данъчната основа на подоходния данък, прилагана по отношение на земеделските стопани, се изчислява на базата на многогодишен период, следва да бъдат изключени от прилагането на правилата за държавната помощ.
(50) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно продължаване на прилагането на правилата на сегашната рамка на ОСП и непрекъснатост на плащанията за земеделските стопани и други бенефициери, като по този начин се осигури предвидимост и стабилност по време на преходния период, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
(51) По отношение на настоящия регламент се прилагат хоризонтални финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тези правила са установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (13) и определят по-специално реда и условията за изготвяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди и непряко управление и предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание на член 322 от ДФЕС, включват също така общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.
(52) Поради това регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013 и (ЕС) № 1308/2013 следва да бъдат съответно изменени.
(53) За да се гарантира, че допълнителните средства, предоставени въз основа на Регламента за ЕИВ, са налични от 1 януари 2021 г., разпоредбите относно подкрепата по ЕИВ в настоящия регламент следва да имат обратно действие, считано от тази дата.
(54) Предвид първостепенната нужда от незабавно гарантиране на правна сигурност за селскостопанския сектор при настоящите обстоятелства, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,