Член 63

Предпазен механизъм за новите насаждения

1. Всяка година държавите членки дават разрешения за нови насаждения в размер, съответстващ на:

а) 1 % от общата площ, действително засадена с лози на територията им, по данни от измерванията към 31 юли предходната година; или

б) 1 % от площ, която включва площта, действително засадена с лози на територията им по данни от измерванията към 31 юли 2015 г., и площта, обхваната от правата на засаждане, предоставени на производителите на територията им в съответствие с член 85з, член 85и или член 85к от Регламент (ЕО) № 1234/2007, които са били налични за превръщане в разрешения към 1 януари 2016 г. съгласно посоченото в член 68 от настоящия регламент.

2. Държавите членки могат:

а) да прилагат на национално равнище по-нисък процент от предвидения в параграф 1;

б) да ограничат издаването на разрешения на регионално равнище само за определени площи, които отговарят на изискванията за производство на вина със защитено наименование за произход, за площи, които отговарят на изискванията за производството на вина със защитено географско указание, или за площи без географско указание.

Държавите членки, които ограничават издаването на разрешения на регионално равнище за конкретни площи, отговарящи на условията за производство на вина със защитено наименование за произход, или за площи, отговарящи на условията за производство на вина със защитено географско указание, в съответствие с първа алинея, буква б), могат да изискват такива разрешения да се използват в тези райони.

3. Евентуалните ограничения, посочени в параграф 2, които допринасят за организираното нарастване на броя на лозовите насаждения, се фиксират в размер над 0 % и се обосновават с един или няколко от следните доводи:

а) необходимостта да се избегне доказан риск от прекомерно предлагане на лозаро-винарски продукти предвид пазарните перспективи за тези продукти, като ограниченията не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на тази цел;

б) необходимостта да се избегне доказан риск от обезценяване на определено защитено наименование за произход или защитено географско указание;

в) желанието за принос в разработването на въпросните продукти, като се запази качеството на тези продукти.

3а. Държавите членки могат да предприемат всички необходими регулаторни мерки, за да възпрепятстват заобикалянето от операторите на ограничителните мерки, наложени в съответствие с параграфи 2 и 3.

4. Държавите членки публикуват решенията, приети съгласно параграф 2, и надлежно ги обосновават. Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за тези решения и обосновката им.