Член 1
Предмет и обхват
Настоящият регламент допълва Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, посочени в член 1, параграф 2, букви и) и й) от посочения регламент, с изключение на пазарните стандарти, и допълва Регламент (ЕС) № 1306/2013 по отношение на санкциите, приложими в тези сектори.
Дял II от настоящия регламент обаче се прилага единствено за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците, посочен в член 1, параграф 2, буква и) от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и за такива продукти, предназначени за преработка.
Член 2
Определения
За целите на настоящия дял се прилагат следните определения:
а)„производител“ означава земеделски стопанин по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета , който произвежда плодове и зеленчуци, посочени в член 1, параграф 2, буква и) от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и такива продукти, предназначени само за преработка.
б)„член производител“ означава производител или правен субект, състоящ се от производители, който е член на организация на производители или на асоциация на организации на производители;
в)„дъщерно дружество“ означава дружество, в което една или повече организации на производители или асоциации на организации на производители притежават дялове и което допринася за постигане на целите на тези организации или асоциации;
г)„транснационална организация на производители“ е всяка организация, в която поне едно от стопанствата на производители се намира в държава членка, различна от тази, в която е седалището на организацията;
д)„транснационална асоциация на организации на производители“ е всяка асоциация на организации на производители, в която поне една от асоциираните организации или асоциации се намира в държава членка, различна от тази, в която е седалището на асоциацията.
Член 3
Правен статут на организациите на производители
С оглед на своите национални правни и административни структури държавите членки определят правните субекти, които могат да кандидатстват за признаване в съответствие с член 154 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Ако е приложимо, те определят и разпоредби относно ясно обособени части от правни субекти, които могат да кандидатстват за признаване съгласно посочения член. Държавите членки могат да приемат допълнителни правила относно признаването на организации на производители и относно правните субекти, които могат да кандидатстват за признаване като организации на производители.
Член 4
Обхванати продукти
1. Държавите членки признават организациите на производители по отношение на продукта или групата продукти, посочени в заявлението за признаване.
2. Държавите членки признават организациите на производители по отношение на продукта или групата продукти, предназначени единствено за преработка, когато организациите на производители са в състояние да гарантират, че тези продукти се доставят за преработка, било то чрез система от договори за доставка или по друг начин.
Член 5
Минимален брой членове
За целите на член 154, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 държавите членки определят минимален брой членове.
При определяне на минималния брой членове на дадена организация на производители съгласно държавите членки могат да предвидят, че когато един заявител за признаване е изцяло или частично съставен от членове, които сами по себе си са правни субекти или ясно обособени части от правни субекти, съставени от производители, минималният брой производители може да се изчислява въз основа на броя производители, асоциирани с всеки един от правните субекти или ясно обособените части от правните субекти.
Член 6
Минимална продължителност на членството
1. Минималният срок на членството на производител е не по-малък от една година.
2. Отказът от членство се изпраща на организацията на производители в писмена форма. Държавите членки определят срока за изпращане на предизвестие, който не превишава шест месеца, както и датата, на която отказът влиза в сила.
Член 7
Структури и дейности на организациите на производители
Държавите членки проверяват дали организациите на производители имат на свое разположение съответния персонал, инфраструктура и оборудване, необходими за изпълняване на изискванията, определени в членове 152, 154 и 160 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и за основните си функции, по-специално що се отнася до:
а)познаването на продукцията на членовете си;
б)техническите средства за събиране, сортиране, съхранение и опаковане на продукцията на членовете си;
в)предлагането на пазара на продукцията на членовете си;
г)търговското и финансовото управление; и
д)централизираното счетоводство, основано на разходите, и система за фактуриране в съответствие с националното законодателство.
Член 8
Стойност или обем на годната за предлагане на пазара продукция
1. За целите на член 154, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 стойността или обемът на годната за предлагане на пазара продукция се изчисляват на същата база като стойността на предлаганата на пазара продукция, определена в членове 22 и 23 от настоящия регламент.
2. Ако за прилагането на параграф 1 няма достатъчно данни за минали периоди за предлаганата на пазара продукция по отношение на даден член, стойността на неговата годна за предлагане на пазара продукция е равна на действителната стойност на предлаганата на пазара продукция през период от 12 последователни месеца. Тези 12 месеца трябва да попадат в трите години, предхождащи годината на подаване на заявлението за признаване.
Член 9
Минимална стойност на предлаганата на пазара продукция
За организации на производители, които изпълняват оперативна програма, за целите на член 154, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 държавите членки определят и минимална стойност на предлаганата на пазара продукция, освен минималния брой членове.
Член 10
Предоставяне на технически средства
За целите на член 154, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и член 7, буква б) от настоящия регламент се счита, че организация на производители, която е призната за продукт, за който е необходимо предоставяне на технически средства, изпълнява съответното си задължение, когато предостави адекватно ниво на технически средства или тя самата, или чрез членовете си, или чрез дъщерни дружества, или чрез асоциация на организации на производители, в която членува, или чрез подизпълнители.
Член 11
Основни дейности на организациите на производители
1. Основната дейност на организацията на производители е свързана с концентриране на предлагането и предлагане на пазара на продуктите на членовете ѝ, за които е призната.
Посоченото в първа алинея предлагане на пазара се извършва от организацията на производители или под контрола на организацията на производители, ако се извършва от подизпълнители съгласно член 13. Пускането на пазара обхваща, наред с другото, решението за продукта, който ще се продава, избора на формата на продажба и — освен ако продажбата се извършва чрез търг — договарянето на неговото количество и цена.
Организациите на производители водят отчетност, включително счетоводни документи, в продължение на поне пет години, с които се доказва, че организацията на производители е концентрирала предлагането и е пускала на пазара продуктите на членове, за които е призната.
2. Организацията на производители може да продава продукти от производители, които не са членове на организация на производители или на асоциация на организации на производители, когато организацията на производители е призната по отношение на същите продукти и при условие че икономическата стойност на тази дейност е по-ниска от стойността на предлаганата от нея на пазара продукция, изчислена съгласно член 22.
3. Предлагането на пазара на плодове и зеленчуци, закупени директно от друга организация на производители, и на продукти, за които организацията на производителите не е призната, не се смята за част от дейностите на организацията на производители.
4. Когато се прилага член 22, параграф 8, параграф 2 от настоящия член се прилага mutatis mutandis към съответните дъщерни дружества.
Член 12
Предлагане на продукцията на пазара извън организацията на производители
1. Когато е разрешено в устава на организацията на производители и когато е в съответствие с условията, определени от държавата членка и от организацията на производители, членуващите производители могат:
а) да продават пряко или извън своите стопанства продукти на потребителите за техни лични нужди;
б) да предлагат на пазара сами или чрез друга организация на производители, определена от тяхната собствена организация на производители, количества продукти, които по обем или по стойност са незначителни в сравнение с обема или стойността на годната за предлагане на пазара продукция на тяхната организация за съответните продукти;
в) да предлагат на пазара сами или чрез друга организация на производители, определена от тяхната собствена организация на производители, продукти, които, поради своите характеристики или поради ограничената по обем или по стойност продукция от членуващите производители, обикновено не попадат в обхвата на търговските дейности на организацията на производители.
2. Процентът на продукцията, която членуващите производители предлагат на пазара извън организацията на производители съгласно параграф 1, не може да надвишава 25 % от обема или стойността на годната за предлагане на пазара продукция на всеки членуващ производител.
Въпреки това държавите членки могат да определят по-нисък процент на продукцията, която членуващите производители могат да предлагат на пазара извън организацията на производители, от определения в първа алинея процент. Държавите членки могат да увеличат този процент до 40 %, когато продуктите са обхванати от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета или когато членуващите производители предлагат продукцията си на пазара чрез друга организация на производители, определена от тяхната собствена организация на производители.
Член 13
Възлагане на подизпълнители
1. Дейностите, чието възлагане на външни изпълнители може да бъде разрешено от държавите членки в съответствие с член 155 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, са свързани с целите, определени в член 152, параграф 1, буква в) от посочения регламент, и могат да включват, наред с другото, събиране, съхраняване, пакетиране и предлагане на пазара на продукта на членовете на организацията на производители.
За целите на член 155 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 понятието „дъщерно дружество“ обхваща всички субекти във верига от дъщерни дружества. Държавите членки обаче могат да изключат възлагането на дейности на определен субект в рамките на верига от дъщерни дружества.
2. Организация на производители, която възлага дейност на външни изпълнители, сключва писмено търговско споразумение под формата на договор, споразумение или протокол с друг субект, включително един или няколко от своите членове или дъщерно дружество или субект в рамките на верига от дъщерни дружества, с цел извършване на съответната дейност. Организацията на производители продължава да бъде отговорна за гарантиране на изпълнението на възложената на външни изпълнителни дейност, както и за контрола върху цялостното управление и наблюдението на търговското споразумение за извършване на дейността.
Дейността обаче се счита за изпълнявана от организацията на производители, ако се изпълнява от асоциация на организации на производители или кооперация, чиито членове са кооперации, в които организацията на производители е член, или от дъщерно дружество или субект в рамките на верига от дъщерни дружества, което/който спазва изискването за 90 %, посочено в член 22, параграф 8.
3. Контролът върху цялостното управление и наблюдението, посочени в параграф 2, първа алинея, трябва да са ефективни и да изискват договорът, споразумението или протоколът за възлагане на дейност на подизпълнители:
а) да позволява на организацията на производители да издава обвързващи инструкции и да включва условия, позволяващи на организацията на производители да прекратява договора, споразумението или протокола, ако доставчикът на услуги не спазва реда и условията на договора за възлагане на дейности на външни изпълнители;
б) да съдържа подробни условия, включително задължения за редовно докладване и крайни срокове, които позволяват на организацията на производители да упражнява действителен контрол над възложените на външни изпълнители дейности.
Договорите, споразуменията или протоколите за възлагане на дейности на външни изпълнители, както и посочените в първа алинея, буква б) доклади се съхраняват от организацията на производители в продължение на поне 5 години за целите на последващи проверки и трябва да са достъпни за всички членове при поискване от тяхна страна.
Член 14
Транснационални организации на производители
1. Седалището на транснационална организации на производители се намира в държавата членка, в която организацията реализира по-голямата част от стойността на предлаганата на пазара продукция, изчислена в съответствие с членове 22 и 23.
Като алтернатива седалището може да бъде установено в държавата членка, в която се намират повечето от членовете производители, ако съответната държава членка се съгласи.
2. Ако транснационалната организации на производители изпълнява оперативна програма и ако в момента на подаване на заявлението за нова оперативна програма по-голямата част от стойността на предлаганата на пазара продукция се реализира в друга държава членка или повечето от членовете производители се намират в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на транснационалната организация на производители, то до приключването на новата оперативна програма седалището остава в същата държава членка.
Ако след приключване на новата оперативна програма по-голямата част от стойността на предлаганата на пазара продукция продължава да се реализира или повечето от членовете на организацията продължават да се намират в държава членка, различна от тази, в която понастоящем се намира седалището, то седалището се прехвърля към тази друга държава членка, освен ако съответните държави членки се съгласят седалището да не се променя.
3. Държавата членка, в която се намира седалището на транснационалната организация на производители, е отговорна за следното:
а) признаване на транснационалната организация на производители;
б) одобряване на оперативната програма на транснационалната организация на производители;
в) установяване на необходимото административно сътрудничество с другите държави членки, в които членовете се намират, по отношение на спазването на изискванията на признаване, както и режима на проверки и административни санкции. Тези други държави членки оказват своевременно необходимото съдействие на държавата членка, в която е установено седалището; и
г) при поискване на държава членка, в която се намират членовете — предоставяне на цялата необходима информация, включително наличното приложимо законодателство, преведена на официалния език или на един от официалните езици на тази държава членка.
Член 15
Сливане на организации на производители
1. Когато се сливат организации на производители, организацията на производители, която е резултат от това сливане, поема правата и задълженията на отделните организации на производители, които са се слели. Държавата членка гарантира, че новата организация на производители отговаря на всички критерии за признаване и ѝ определя нов номер за целите на единната идентификационна система, посочена в член 22 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892.
Организацията на производители, която е резултат от сливането, може да изпълнява програмите успоредно и отделно до 1 януари на годината след сливането или да обедини оперативните програми от момента на сливането.
За сливаните оперативни програми се прилага член 34 от настоящия регламент.
2. Чрез дерогация от параграф 1, втора алинея държавите членки могат да разрешат, въз основа на надлежно обосновано искане, оперативните програми да продължат да бъдат изпълнявани успоредно до редовното им приключване.
Член 16
Членове, които не са производители
1. Държавите членки могат да определят условията, при които физическо или юридическо лице, което не е производител, може да бъде прието за член на организация на производители.
2. При определяне на условията, посочени в параграф 1, държавите членки гарантират по-специално спазването на член 153, параграф 2, буква в) и член 159, буква а), подточка i) от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
3. Физическите и юридическите лица, посочени в параграф 1, не се:
а) вземат предвид при критериите за признаване;
б) ползват пряко от мерките, финансирани от Съюза.
Държавите членки могат да ограничат или забранят правото на физическите и юридическите лица да гласуват по решения, свързани с оперативните фондове, при спазване на условията, посочени в параграф 1.
Член 17
Демократична отчетност на организациите на производители
1. Когато дадена организация на производители има правна структура, за която съгласно приложимото национално законодателство се изисква демократична отчетност, за целите на настоящия регламент се приема, че тя отговаря на това изискване, освен ако държавата членка реши друго.
2. За организации на производители, различни от посочените в параграф 1, държавите членки определят максимален процент за правото на глас и дяловете или капитала, който може да притежава всяко физическо или юридическо лице в организацията на производители. Максималният процент за правото на глас и дяловете или капитала е под 50 % от всичките права на глас и под 50 % от дяловете или капитала.
В надлежно обосновани случаи държавите членки могат да определят по-висок максимален процент за дяловете или капитала, който юридическо лице може да притежава в дадена организация на производители, при условие че се приемат мерки, с които се избягва във всеки случай злоупотреба с власт от страна на това юридическо лице.
Посредством дерогация от първа алинея, когато организации на производители изпълняват оперативна програма към 17 май 2014 г., максималният процент на дяловете или капитала, определен от държавата членка съгласно първа алинея, се прилага едва след края на тази оперативна програма.
3. Органите на държавите членки извършват проверки на правото на глас и дяловото участие въз основа на анализ на риска. Ако самите членове на организацията на производители са юридически лица, проверките включват самоличността на физическите или юридическите лица, които притежават дялове или капитал на членовете.
4. Когато организация на производители е ясно обособена част от правен субект, държавите членки приемат мерки, с които се ограничават или забраняват правомощията на този правен субект да изменя, одобрява или отхвърля решения на организацията на производители.
Член 18
Правила относно организациите на производители, приложими за асоциациите на организации на производители
Членове 3, 6, член 11, параграф 3 и членове 13, 15 и 17 се прилагат mutatis mutandis към асоциациите на организации на производители. Когато асоциацията на организации на производители продава продуктите на своите членове организации на производители, се прилага mutatis mutandis член 11, параграф 2.
Член 19
Признаване на асоциации на организации на производители
1. Държавите членки могат да признават асоциации на организации на производители по смисъла на член 156 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на дейността или дейностите, свързани с продукта или групата продукти, посочени в заявлението за признаване, ако асоциацията на организации на производители е в състояние действително да извършва тези дейности.
2. Асоциация на организации на производители, призната по член 156 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, може да изпълнява всяка от дейностите или функциите на организация на производители, дори когато предлагането на съответните продукти на пазара продължава да се извършва от членовете ѝ.
3. За даден продукт или група продукти и за дадена дейност организация на производители може да бъде член само на една асоциация на организации на производители, която изпълнява оперативна програма.
4. Държавите членки могат да приемат допълнителни правила относно признаването на асоциации на организации на производители.
Член 20
Членове на асоциациите на организации на производители, които не са организации на производители
1. Държавите членки могат да определят условията, при които физическо или юридическо лице, което не е призната организация на производители, може да бъде прието за член на асоциация на организации на производители.
2. Членовете на призната асоциация на организации на производители, които не са признати организации на производители, не се:
а) вземат предвид при критериите за признаване;
б) ползват пряко от мерките, финансирани от Съюза.
Държавите членки могат да предоставят, ограничат или забранят правото на посочените членове да гласуват по решения, свързани с оперативните програми.
Член 21
Транснационална асоциация на организации на производители
1. Седалището на транснационална асоциация на организации на производители се намира в държавата членка, в която членовете организации на производители реализират по-голямата част от стойността на предлаганата на пазара продукция.
Като алтернатива седалището може да бъде установено в държавата членка, в която се намират повечето от членовете организации на производители, ако съответната държава членка се съгласи.
2. Ако транснационалната асоциация на организации на производители изпълнява оперативна програма и ако в момента на подаване на заявлението за нова оперативна програма по-голямата част от стойността на предлаганата на пазара продукция се реализира в друга държава членка или повечето от членовете организации на производители се намират в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на транснационалната асоциация, то до приключването на новата оперативна програма седалището остава в сегашната държава членка.
Ако след приключване на новата оперативна програма продължава по-голямата част от стойността на предлаганата на пазара продукция да се реализира или повечето от членовете организации на производители да се намират в държава членка, различна от тази, в която понастоящем се намира седалището, то седалището се прехвърля към тази друга държава членка, освен ако съответните държави членки се съгласят седалището да не се променя.
3. Държавата членка, в която се намира седалището на транснационалната асоциация на организации на производители, е отговорна за следното:
а) признаване на асоциацията;
б) одобряване, когато е приложимо, на оперативната програма на транснационалната асоциация;
в) установяване на необходимото административно сътрудничество с другите държави членки, в които се намират асоциираните организации, по отношение на спазването на изискванията на признаване, изпълнението на оперативната програма от членовете организации на производители, както и режима на проверки и административни санкции. Посочените други държави членки оказват необходимото съдействие на държавата членка, в която се намира седалището; и
г) при поискване на държава членка, в която се намират членовете — предоставяне на цялата необходима информация, включително наличното приложимо законодателство, преведена на официалния език или на един от официалните езици на тази държава членка.
Член 55
Уведомления от държавите членки относно производствените цени на плодовете и зеленчуците на вътрешния пазар
1. Всяка сряда най-късно до 12.00 часа на обяд (брюкселско време) държавите членки съобщават на Комисията среднопретеглената стойност на регистрираните през изминалата седмица цени на плодовете и зеленчуците, изброени в приложение VI, доколкото тези данни са на разположение.
За плодовете и зеленчуците, обхванати от общия пазарен стандарт, посочен в част А от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, се съобщават цени само за продуктите, които съответстват на споменатия стандарт, а за продуктите, обхванати от специфичен пазарен стандарт, посочен в част Б от същото приложение, цените са само за продукти от клас I.
Държавите членки съобщават само цените на плодовете и зеленчуците, произведени на тяхна територия. Цените трябва да обхващат конвенционалните, небиологични плодове и зеленчуци за консумация в прясно състояние.
Държавите членки съобщават една-единствена среднопретеглена цена, съответстваща на видовете и сортовете продукти, размерите и начините на представяне, посочени в приложение VI към настоящия регламент. Когато регистрираните цени са за видове, сортове, размери или начини на представяне, различни от посочените в споменатото приложение, държавите членки уведомяват Комисията за видовете, сортовете, размерите и начините на представяне на продуктите, за които се отнасят цените.
Цените се съобщават франко опаковъчен цех, за сортирани, опаковани и, ако е приложимо, палетизирани продукти, в евро за 100 килограма нетно тегло.
2. Държавите членки определят представителните пазари в производствения район на съответните плодове и зеленчуци. Те съобщават на Комисията представителните пазари и тежестта им в средната стойност с първото уведомление или когато има промяна. На доброволна основа държавите членки могат да съобщят и други цени.
Член 59
Неспазване на критериите за признаване
1. Ако държава членка установи, че организация на производители не спазва някой от критериите за признаване, свързани с изискванията по членове 5 и 7, член 11, параграфи 1 и 2 и член 17, тя изпраща на въпросната организация на производители, не по-късно от два месеца след установяване на неспазването, предупредително писмо с препоръчана поща, в което се посочват установената нередност, необходимите корективни мерки и срокът, в рамките на който тези мерки трябва да се предприемат, като той не трябва да надвишава четири месеца. От момента на установяване на неспазването държавите членки преустановяват плащанията на помощи, докато не бъдат предприети удовлетворяващи ги корективни мерки.
2. Непредприемането на посочените в параграф 1 корективни мерки 1 рамките на определения от държавата членка срок води до временно спиране на признаването на организацията на производители. Държавата членка уведомява организацията на производители за периода на временното спиране на признаването, който започва веднага след изтичането на срока, определен за предприемането на корективните мерки, и не надвишава 12 месеца от датата, на която организацията на производители получи предупредителното писмо. Това не засяга прилагането на хоризонталното национално законодателство, което може да предвижда спирането на такава мярка след започване на съответни съдебни производства.
В периода на временното спиране на признаването организацията на производители може да продължи да извършва дейност, но плащанията на помощи се преустановяват до отмяната на спирането на признаването. Годишният размер на помощта се намалява с 2 % за всеки календарен месец или част от него, през който е спряно признаването.
Спирането на признаването се прекратява в деня на проверката, която потвърждава, че въпросните критерии за признаване са изпълнени.
3. Ако критериите не са изпълнени до края на срока за спиране на признаването, определен от компетентния орган на държавата членка, държавата членка оттегля признаването, считано от датата, на която условията за признаване не са изпълнени, или, ако не е възможно тази дата да бъде установена, от датата на установяване на нередността. Това не засяга прилагането на хоризонталното национално законодателство, което може да предвижда спирането на признаването след започване на съответни съдебни производства. Дължими помощи за периода, през който е било установено неспазването, не се изплащат, а неправомерно изплатените помощи се възстановяват.
4. Ако държава членка установи, че организация на производители не спазва някой от критериите за признаване, установени в член 154 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, различни от посочените в параграф 1, тя изпраща на въпросната организация на производители, не по-късно от два месеца след установяване на неспазването, предупредително писмо с препоръчана поща, в което се посочват установената нередност, необходимите корективни мерки и срокът, в рамките на който тези мерки трябва да се предприемат, като той не трябва да надвишава четири месеца.
5. Непредприемането на посочени в параграф 4 корективни мерки в рамките на определения от държавата членка срок води до временно преустановяване на плащанията и намаляване на годишния размер на помощта с 1 % за всеки календарен месец или част от него след изтичане на срока. Това не засяга прилагането на хоризонталното национално законодателство, което може да предвижда спирането на такава мярка след започване на съответни съдебни производства.
6. Държавите членки оттеглят признаването, ако до 15 октомври на втората година след годината, през която не са спазени критериите за минимален обем или стойност на предлаганата на пазара продукция, изисквани по член 154, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013, организацията на производители не доказва, че вече спазва посочените критерии. Оттеглянето влиза в сила от датата, на която условията за признаване не са изпълнени, или, ако не е възможно тази дата да бъде установена, от датата на установяване на нередността. Дължими помощи за периода, през който е било установено неспазването, не се изплащат, а неправомерно изплатените помощи се възстановяват.
Когато обаче организация на производители предостави на държавата членка доказателства, че поради природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести или нашествия от вредители, въпреки че е предприела мерките за предотвратяване на риска, тя не е в състояние да спазва критериите за признаване, предвидени в член 154, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013, по отношение на определените от държавата членка минимален обем или минимална стойност на предлаганата на пазара продукция, държавата членка може за въпросната година да приложи дерогация от минималния обем или стойност на предлаганата на пазара продукция за тази организация на производители.
Член 68
Условия за разширяването на обхвата на правилата
1. Член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 се прилага за продукти от секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, при условие че предвидените в параграф 4 на посочения член правила:
а) са били в сила от най-малко една година;
б) са обвързващи за срок, не по-дълъг от три години.
Държавите членки могат обаче да приложат дерогация от условието, посочено в настоящия параграф, първа алинея, буква а), ако целта на правилата, чийто обхват искат да разширят, е една от посочените в член 164, параграф 4, първа алинея букви а), д), е), з), и), й), м) и н) от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
2. Правилата, които са обвързващи за всички производители в определена икономическа област, не се прилагат за продукти, доставени за преработка съгласно споразумение, подписано преди началото на прибиране на реколтата, освен ако разширяването на обхвата на правилата изрично обхваща тези продукти, с изключение на правилата за предоставяне на информация за пазарите съгласно член 164, параграф 4, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
3. Правилата на организации на производители или на асоциации на организации на производители не може да са обвързващи за производителите на биологични продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 834/2007, освен ако те са били прието от най-малко 50 % от попадащите в обхвата на посочения регламент производители в икономическата област, в която извършва дейност организацията на производители или асоциацията на организации на производители, и съответната организация или асоциация обхваща най-малко 60 % от продукцията в посочената област.
4. Посочените в член 164, параграф 4, първа алинея, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 правила не се прилагат за продукти, които се произвеждат извън определената икономическа област, посочена в член 164, параграф 2 от същия регламент.
Член 69
Национални правила
1. За целите на член 164, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 държавите членки могат да решат, че икономическата област, която се взема предвид в случай на разширяване на обхвата на правилата на междубраншова организация, съответства на регион или цялата национална територия, ако там условията за производство и търговия са еднородни.
2. За целите на определяне на представителността на организации на производители и асоциации на организации на производители по смисъла на член 164, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 държавите членки определят правила, с които се изключват:
а) производителите, чиято продукция е предназначена основно за директна продажба на потребители в стопанството или в производствената област;
б) директните продажби, посочени в буква а);
в) продукти, доставени за преработка съгласно споразумение, подписано преди началото на прибиране на реколтата, освен ако разширените правила изрично обхващат тези продукти;
г) производителите или производството на биологични продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 834/2007.
Член 70
Уведомяване за разширяване на правила и за икономически области
1. Когато съгласно член 164, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 държава членка уведоми за правилата, които е направила обвързващи за даден продукт и икономическа област, тя информира незабавно Комисията за:
а) икономическата област, в която тези правила ще се прилагат;
б) организацията на производители, асоциацията на организации на производители или междубраншовата организация, която е поискала разширяването на правилата, както и данните, които показват спазването на член 164, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;
в) ако разширяването на правилата е поискано от организация на производители или асоциация на организации на производители — броя на производителите, които принадлежат към тази организация или асоциация, и общия брой на производителите в съответната икономическа област; тези данни се предоставят за ситуацията, съществуваща към момента на подаване на искането за разширяване;
г) ако разширяването на правилата е поискано от организация на производители или асоциация на организации на производители — общата продукция на икономическата област и продукцията, предлагана на пазара от същата организация или асоциация през последната година, за която има налични данни;
д) датата, от която правилата, които трябва да се разширят, се прилагат за съответната организация на производители, асоциация на организации на производители или междубраншова организация; и
е) датата, от която разширяването влиза в сила, и продължителността ѝ.
2. Ако съгласно член 164, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 държава членка е определила национални правила относно представителността в случай на разширяване на обхвата на правила за междубраншови организации, тя съобщава тези правила и основанието за тях на Комисията заедно с уведомлението за самото разширяване на обхвата на правилата.
3. Преди Комисията да оповести публично разширените правила, тя уведомява за тях държавите членки чрез средства, които сметне за подходящи.
Член 71
Отмяна на разширяването на обхвата на правилата
Комисията приема решението, посочено в член 175, буква г) от Регламент (ЕС) № 1308/2013, с което от дадена държава членка се изисква да отмени разширяването на обхвата на правилата, за което бе взела решение съответната държава членка съгласно член 164, параграф 1 от същия регламент, ако установи, че:
а)с решението на държавата членка се изключва конкуренцията в значителна част от вътрешния пазар или се застрашават свободната търговия или целите на член 39 от ДФЕС;
б)член 101, параграф 1 от ДФЕС се прилага за правилата, разширени така, че да се отнасят за други производители;
в)разпоредбите на тази глава не са спазени.
Решението на Комисията относно тези правила се прилага от датата, на която съответната държава членка е била уведомена за такава констатация.
Член 72
Купувачи на продукти, продавани от мястото на производство
1. В случаите когато производители, непринадлежащи към организация на производители, продават своята продукция на мястото на производство, с оглед спазването на правилата относно отчитането на продукцията и предлагането на пазара, купувачът се счита за производител на тази продукция.
2. Съответната държава членка може да реши, че за купувача, който отговаря за управлението на съответната продукция, могат да станат обвързващи правила, различни от посочените в параграф 1.
Член 73
Определения
За целите на настоящата глава:
а)„партида“ означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един единствен код по КН; и
б)„вносител“ означава декларатор по смисъла на член 5, параграф 15 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета .
Член 74
Уведомления относно цени и количества на внесените продукти
1. За всеки продукт и за периодите, изложени в част А от приложение VII, за всеки пазарен ден и произход държавите членки съобщават на Комисията най-късно до 12.00 часа на обяд (брюкселско време) на следващия работен ден:
а) средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки; и
б) общите количества, отнасящи се за цените, посочени в буква а).
За целите на първа алинея, буква а) държавите членки уведомяват Комисията за пазарите си за вносни стоки, които те считат за представителни и които включват Лондон, Милано, Перпинян и Рюнжи.
Когато общите количества, посочени в първа алинея, буква б), са по-малки от десет тона, съответните цени не се съобщават на Комисията.
2. Цените, посочени в параграф 1, първа алинея, буква а), се регистрират:
а) за всеки от описаните в част A от приложение VII продукти;
б) за всички налични сортове и размери; и
в) на етап вносител/търговец на едро или на етап търговец на едро/търговец на дребно, ако липсват цени на етапа вносител/търговец на едро.
Тези цени се намаляват със следните суми:
а)търговска отстъпка 15 % за търговските центрове в Лондон, Милано и Рюнжи и 8 % за останалите търговски центрове; и
б)разходите за транспорт и застраховка в митническата територия на Съюза.
За намаляване с разходите за транспорт и застраховка по втора алинея държавите членки могат да определят стандартни суми. Тези стандартни суми и начините за изчисляването им се съобщават незабавно на Комисията.
3. Ако регистрираните в съответствие с параграф 2 цени са установени на етапа търговец на едро/търговец на дребно, те се намаляват:
а) със сума, равна на 9 %, за да се отчете търговската надбавка на търговеца на едро; и
б) със сума, равна на 0,7245 EUR за 100 килограма, за да се отчетат разходите за обработка на товара и данъците и таксите на пазара.
4. За продуктите, изброени в част A от приложение VII, които са обхванати от специфичен пазарен стандарт, се считат за представителни следните цени:
а) цените за продукти от клас I, когато количествата в този клас възлизат на поне 50 % от общите предлагани на пазара количества;
б) цените за продукти от клас I и клас II, когато количествата в тези класове възлизат на поне 50 % от общите предлагани на пазара количества;
в) Цените за продукти от клас II, ако не са на разположение продукти от клас I, или ако е взето решение за тях да се прилага корекционен коефициент, в случай че поради качествените им характеристики тези продукти обикновено не се продават в клас I.
Корекционният коефициент, посочен в първа алинея, буква в), се прилага след приспадане на сумите, посочени в параграф 2.
За продуктите, изброени в част A от приложение VII, които не са обхванати от специфичен пазарен стандарт, се считат за представителни цените на продуктите, отговарящи на общия пазарен стандарт.
Член 75
Основа за входни цени
1. За целите на член 181, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците и преработените плодове и зеленчуци, посочени в споменатия член, са тези, които са изброени в приложение VII към настоящия регламент.
2. Когато митническата стойност на продуктите, изброени в част A от приложение VII, се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията . За тази цел размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите, изброени в част А от приложение VII, се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос.
Първа алинея не се прилага, когато съответната фиксирана стойност при внос е по-висока от входните цени, изброени в приложение I, част трета, раздел I, приложение 2 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета , или когато заявителят изисква незабавното вписване в сметките на размера на митото, което може в крайна сметка да е дължимо за стоките, вместо да предоставя гаранция.
3. Когато митническата стойност на продуктите, изброени в част А от приложение VII, се изчислява в съответствие с член 74, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013, митото се приспада в съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892. В този случай вносителят предоставя гаранция, равна на сумата на митото, което би подлежало на плащане, ако класирането на продуктите е извършено въз основа на приложимата фиксирана стойност при внос.
4. Митническата стойност на продуктите, внесени на консигнация, се определя пряко в съответствие с член 74, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като за тази цел по време на периодите, в които е в сила, се прилага фиксираната стойност при внос, изчислена в съответствие с член 38 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892.
5. Вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от споменатия регламент.
Неспазването на един от тези срокове води до загуба на предоставената гаранция, без да се засяга прилагането на параграф 6.
Предоставената гаранция се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. В противен случай гаранцията се задържа посредством плащане на вносни мита.
За да се докаже, че партидата е освободена съгласно условията, посочени в първа алинея, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата.
Когато пазарните стандарти, посочени в член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, изискват сортът на продукта или видът на плодовете и зеленчуците да бъдат посочени на опаковката, сортът на продукта или видът на плодовете и зеленчуците, които съставляват част от партидата, се посочват на свързаните с транспорта документи, фактурите и ордера за доставка.
6. По искане на вносителя, което трябва да бъде надлежно обосновано, максималният срок от четири месеца, посочен в параграф 5, първа алинея, може да бъде удължен от компетентните органи на държавата членка максимум с три месеца.
Ако при проверка компетентните органи на държавите членки установят, че изискванията на настоящия член не са спазени, те събират дължимото мито в съответствие с член 105 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Размерът на митото, който следва да бъде събран или остава да бъде събран, включва лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение до датата на събиране на дължимото мито. Прилаганият лихвен процент е този, който е в сила за операции по събиране на вземания съгласно националното законодателство.
Член 77
Уведомления
1. Държавите членки определят единен компетентен орган или структура, която отговаря за изпълнението на задълженията за уведомяване по отношение на всяка от следните предмети:
—————
б) производствени цени на плодовете и зеленчуците на вътрешния пазар съгласно член 55;
в) цени и количества на продуктите, внесени от трети държави и продавани на представителните пазари за вносни стоки, съгласно член 74;
г) обем на вноса, допуснат за свободно обращение, съгласно член 39 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892.
2. Държавите членки съобщават на Комисията наименованието и координатите за контакт със съответния определен орган или структура, както и всяка промяна в тази информация.
Списъкът с наименованията и адресите на определените органи или структури се предоставя на държавите членки и на обществеността чрез всички подходящи средства с помощта на въведените от Комисията информационни системи, включително публикуване в интернет.
3. Уведомленията, предвидени в настоящия регламент и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892, се извършват в съответствие с Регламент (ЕО) № 792/2009 на Комисията . 4. Ако държава членка не изпрати уведомление, изисквано съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, настоящия регламент или Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892, или ако уведомлението изглежда неправилно предвид обективните факти, с които разполага Комисията, Комисията може да прекрати част или всички месечни плащания, посочени в член 17 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците, докато уведомлението бъде правилно подадено.
Член 81
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.