Член 15

Органи, отговарящи за проверка на спазването на продуктовата спецификация

1. При извършване на проверките, предвидени в настоящия раздел, отговорните компетентни органи и органите с делегирани правомощия спазват изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета . 2. По отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, свързани с географски район в трета държава, годишната проверка на спазването на спецификацията на продукта по време на етапа на производство и по време на или след опаковането на виното се извършва от:

а) един или няколко публични органа, определени от третата държава; или

б) един или няколко сертифициращи органа.

3. Органите с делегирани правомощия, посочени в член 116а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и единият или няколкото сертифициращи органа, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член, спазват и са акредитирани в съответствие с един от следните два стандарта, които са от значение за делегираните задачи:

а) стандарт EN ISO/IEC 17065 — „Оценяване на съответствието. Изисквания към органите за сертификация на продукти, процеси и услуги“;

б) стандарт EN ISO/IEC 17020 — „Оценяване на съответствието. Изисквания за работата на различни видове органи, извършващи контрол“.

4. Когато органът, посочен в член 116а, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и единият или няколкото органа, посочени в параграф 2, буква а) от настоящия член, проверяват спазването на спецификацията на продукта, те предоставят адекватни гаранции за обективност и безпристрастност и разполагат с квалифицирания персонал и ресурсите, необходими за изпълнение на техните задачи.

5. Държавите членки имат право да начисляват такса на проверяваните оператори с цел да бъдат покрити извършените разходи за създаване и функциониране на системата за контрол.

Член 17

Съобщения между държавите членки и Комисията

Държавите членки съобщават на Комисията данните за компетентния орган, посочен в член 116а, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, включително органите, посочени в член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета и, когато е приложимо, органите с делегирани правомощия, посочени в член 116а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Комисията оповестява наименованията и адресите на компетентния орган (органи) или на органите с делегирани правомощия.

Член 18

Съобщения между третите държави и Комисията

Когато вина от трета държава се ползват от защитено наименование за произход или географско указание, съответната трета държава изпраща до Комисията, при поискване от нейна страна:

а)информация относно определените органи или сертифициращите органи, които извършват годишната проверка на спазването на спецификацията на продукта по време на производството и по време на или след опаковането на виното;

б)информация, в която се посочват обхванатите от проверките аспекти;

в)доказателство, че въпросното вино изпълнява условията на съответното наименование за произход или географско указание.

Член 19

Годишна проверка

1. ►M2 Годишната проверка, извършвана от компетентния орган или органите с делегирани правомощия, посочени в член 116а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, трябва да включва: ◄

а) органолептично и аналитично изследване на продуктите с наименование за произход;

б) или само аналитично изследване, или органолептично и аналитично изследване на продуктите с географско указание;

в) проверка на спазването на другите условия, изложени в спецификацията на продукта.

Годишната проверка се провежда в държавата членка, в която се осъществява производството в съответствие със спецификацията на продукта, и се извършва по един или няколко от следните методи:

а)чрез проверки на случаен принцип въз основа на анализ на риска;

б)чрез вземане на проби;

в)систематични проверки.

Когато държавите членки решат да провеждат проверки на случаен принцип по втора алинея, буква а), те избират минималния брой оператори, които да бъдат подложени на тези проверки.

Когато държавите членки решат да формират извадки по втора алинея, буква б), те гарантират, че посредством броя, естеството и честотата на контролните проверки вземането на проби е представително за целия съответен определен географски район и отговаря на обема на лозаро-винарските продукти, предлагани на пазара или държани с цел предлагане на пазара.

2. Изследванията, посочени в параграф 1, първа алинея, букви а) и б), се извършват с анонимни проби и доказват, че изследваният продукт е в съответствие с характеристиките и качествата, описани в спецификацията на продукта за съответното наименование за произход или географско указание.

Изследванията се извършват на всички етапи от производствения процес и при необходимост на етапа на опаковане. Всяка взета проба трябва да е представителна за съответните вина, държани от оператора.

3. С цел проверка на спазването на спецификацията на продукта съгласно параграф 1, първа алинея, буква в) контролният орган:

а) извършва проверка на място в помещенията на операторите, за да провери дали операторите действително са в състояние да спазват условията, посочени в спецификацията на продукта;

б) извършва проверка на продуктите на всички етапи от производствения процес, и при необходимост на етапа на опаковане, въз основа на план за проверка, обхващащ всеки етап от производството на продукта, който се изготвя предварително от контролния орган и за който операторите са осведомени.

4. Годишната проверка гарантира, че даден продукт може да използва свързаното с него защитено наименование за произход или географско указание само ако:

а) резултатите от изследванията, посочени в параграф 1, първа алинея, букви а) и б) и в параграф 2, доказват, че въпросният продукт отговаря на условията в спецификацията на продукта и притежава всички необходими характеристики на съответното наименование за произход или географско указание;

б) проведените в съответствие с параграф 3 проверки потвърждават, че останалите условия, изброени в спецификацията на продукта, са изпълнени.

5. В случай на защитено трансгранично наименование за произход или географско указание, проверката може да бъде извършена от контролен орган на всяка от заинтересованите държави членки.

6. Всеки продукт, който не отговаря на условията, изложени в параграфи 1 — 5, може да бъде предлаган на пазара, но без съответното наименование за произход или географско указание, при условие че останалите правни изисквания са изпълнени.

7. Чрез дерогация от параграф 1 годишната проверка може да се извърши на етапа на опаковане на продукта, на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която е осъществено производството, като в този случай се прилага член 43 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/273 на Комисията.

Компетентните органи или органите с делегирани правомощия на различни държави членки, отговарящи за извършването на проверки на дадено защитено наименование за произход или защитено географско указание, си сътрудничат помежду си, по-специално с цел да гарантират, че по отношение на задълженията за опаковане операторите, установени в държава членка, различна от държавата членка, в която се осъществява производството на вино, чието име е регистрирано като защитено наименование за произход или защитено географско указание, спазват задълженията за контрол на въпросната спецификация на продукта.

8. Параграфи 1—5 се прилагат по отношение на вината, ползващи се от временна национална защита по член 11 от Регламент (ЕС) 2024/1143.

Член 20

Аналитично и органолептично изследване

Аналитичното и органолептично изследване, посочено в член 19, параграф 1, първа алинея, букви а) и б), включва:

а)физико-химичен анализ на въпросното вино, с измерване на следните характеристики:

i)общо и действително алкохолно съдържание,

ii)общо съдържание на захари, изразени като фруктоза и глюкоза (включително наличието на захароза при искрящите и пенливите вина),

iii)обща киселинност,

iv)съдържание на летливи киселини,

v)общо съдържание на серен диоксид;

б)допълнителен анализ на въпросното вино, с измерване на следните характеристики:

i)въглероден диоксид (искрящи и пенливи вина, свръхналягане в bar при температура 20 °C),

ii)други характеристики, предвидени в законодателството на държавите членки или в продуктовите спецификации на съответните защитени наименования за произход и географски указания;

в)органолептично изследване, обхващащо външен вид, аромат и вкус.

Член 21

Заявление за предоставяне на закрила

1. Заявлението за предоставяне на закрила на традиционно наименование се съобщава на Комисията от компетентните органи на държавите членки или от тези на третите държави, или от представителните професионални организации, установени в трети държави, в съответствие с член 30, параграф 3.

2. В случай на заявление, подадено от представителна професионална организация, установена в трета държава, заявителят съобщава на Комисията информацията относно представителната професионална организация и нейните членове в съответствие с член 30, параграф 3. Комисията оповестява публично тази информация.

Член 22

Подаване на възражение

1. Държава членка, трета държава или всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес, може да подаде възражение срещу заявлението за предоставяне на закрила на традиционно наименование в срок от два месеца от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на акта за изпълнение, посочен в член 28, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33.

2. Възражението се съобщава на Комисията в съответствие с член 30, параграф 3.

Член 23

Документи в подкрепа на възражение

1. Обоснованото възражение съдържа подробна информация относно фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на възражението, придружени от съответните подкрепящи документи.

2. Ако възражението се основава на съществуването на по-ранна търговска марка с репутация и известност, възражението се придружава от:

а) доказателство за подаването или регистрацията на по-ранната търговска марка или доказателство за нейното използване; и

б) доказателство за нейната репутация и известност.

Информацията и доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на използването на по-ранна търговска марка, съдържат подробни данни за мястото, продължителността, степента и естеството на използване на по-ранната търговска марка, както и за нейната репутация и известност.

3. Ако данните за претендираното по-ранно право или права, основанието или основанията, фактите, доказателствата или мненията, или подкрепящите документи, посочени в параграфи 1 и 2, не са представени към датата на подаване на възражението или ако липсват данни или документи, Комисията уведомява за това органа или лицето, подало възражението, и го приканва да отстрани в двумесечен срок констатираните нередности. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля възражението като недопустимо. Решението за отхвърляне на възражението като недопустимо се съобщава на органа или лицето, подало възражението, и на органите на държавата членка или третата държава, или на представителната професионална организация, установена във въпросната трета държава.

Член 24

Представяне на забележки от страните

1. Когато Комисията съобщи на заявителя, подал заявление за закрила, за възражение, което не е отхвърлено по член 23, параграф 3, заявителят изпраща забележки в двумесечен срок от датата на изпращане на това съобщение.

2. Когато бъде поискано от Комисията в хода на контрола по дадено възражение, страните представят мнения по получените от останалите страни съобщения, по целесъобразност, в двумесечен срок от датата на изпращане на такова искане.

Член 25

Регистрация

1. При влизането в сила на решение за предоставяне на закрила на традиционно наименование Комисията вписва следните данни в електронния регистър на защитените традиционни наименования:

а) наименованието, което трябва да бъде защитено като традиционно наименование;

б) вида на традиционното наименование съгласно член 112 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

в) езика, посочен в член 24 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33;

г) категорията или категориите на лозаро-винарския продукт, за който се отнася закрилата;

д) препратка към националното законодателство на държавата членка или третата държава, в която е определено и регламентирано традиционното наименование, или към правилата, приложими за винопроизводителите в третата държава, включително правилата, определени от представителни професионални организации, при липсата на национално законодателство в тези трети държави;

е) резюме на определението или на условията за използване;

ж) името на държавата или държавите на произход;

з) датата на включване в регистъра.

2. Към електронния регистър на защитените традиционни наименования се предоставя публичен достъп.

Член 26

Правоприлагане на закрилата

За целите на прилагането на член 113 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, при неправомерно използване на защитени традиционни наименования компетентните национални органи, по своя инициатива или по искане на дадена страна, предприемат всички мерки за предотвратяване или спиране на предлагането на пазара, включително всякакъв износ, на съответните продукти.

Член 27

Искане за изменение

1. Членове 21—24 се прилагат mutatis mutandis по отношение на искането за изменение на защитено традиционно наименование.

2. Когато Комисията одобрява изменение на традиционно наименование, тя вписва новите спецификации, като вписването поражда действие от датата на влизане в сила на акта за изпълнение, с който се одобрява изменението.

Член 28

Искане за отмяна

1. Искането за отмяна на закрилата на традиционно наименование съдържа:

а) посочване на традиционното наименование, за което се отнася;

б) името и данните за връзка с физическото или юридическо лице, което иска отмяна;

в) описание на законния интерес на физическото или юридическото лице, което е подало искането за отмяна;

г) посочване на основанията за отмяната съгласно член 36 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33;

д) подробна информация относно фактите, доказателствата и мненията в подкрепа на искането за отмяна.

То може да се придружава от подкрепящи документи, когато е целесъобразно.

2. В случай че информацията относно основанията, фактите, доказателствата и мненията, както и подкрепящите документи, посочени в параграф 1, не са представени едновременно с искането за отмяна, Комисията уведомява за това подателя на искането за отмяна и го приканва да отстрани в двумесечен срок констатираните нередности.

В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията счита искането за отмяна за недопустимо и го отхвърля. Решението, с което искането се счита за недопустимо, се съобщава на подателя на искането за отмяна.

Член 29

Контрол по искане за отмяна

1. Ако Комисията не счита искането за отмяна за недопустимо в съответствие с член 28, параграф 2, тя съобщава за него на органите в държавата членка или третата държава, или на заявителя, установен във въпросната трета държава, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок от датата на изпращане на тази покана. Всички забележки, получени в този двумесечен срок, се съобщават на подателя на искането.

В хода на разглеждането на искане за отмяна Комисията приканва страните да представят мнения по получените от останалите страни съобщения в двумесечен срок от датата на изпращане на такова искане.

2. Ако органите в държавата членка или третата държава, или заявителят, установен във въпросната трета държава, или подателят на искането за отмяна не представят мнения в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по искането.

3. Решението за отмяна на закрилата на съответното традиционно наименование се взема от Комисията въз основа на доказателствата, с които тя разполага. Комисията проверява дали са изпълнени основанията, посочени в член 36 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33.

Решението за отмяна на закрилата на традиционното наименование се съобщава на подателя на искането за отмяна и на органите в държавата членка или съответната трета държава.

4. При подадени множество искания за отмяна на дадено традиционно наименование и когато след предварително разглеждане на едно или повече такива искания може да се заключи, че вече не е възможно да продължи закрилата на дадено традиционно наименование, Комисията може да преустанови останалите процедури за отмяна. Комисията уведомява страните, подали останалите искания за отмяна, за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата.

Когато се приеме решение за отмяна на традиционно наименование, процедурите за отмяна, които са били преустановени, се считат за приключени, а подателите на въпросните искания за отмяна биват надлежно уведомени.

5. Когато дадено решение за отмяна на традиционно наименование породи действие, Комисията заличава наименованието от регистъра, като пази документация за отмяната.