Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 6882/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Т. Д. „М. В. при Агенция „Митници” /с предишно наименование Т. Д. „С. М. /, чрез процесуален представител юрисконсулт Тодорова, против Решение № 513 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело № 220/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение № 32-20267 от 20.01.2021г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ /тогава/ при А. М. към MNR 19BG002002001527R2/30.01.2019г.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено процесуално нарушение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган се е съобразил с основното изискване за законосъобразност на издадения от него акт. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че митническите органи формално били изпълнили задълженията си по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, като в действителност било нарушено правото на защита на дружеството. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора. В условията на евентуалност при наличие на съществено процесуално нарушение моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случай на противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС се иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267, пар.3 от Договора за функциониране на ЕС във вр. чл. 628 от ГПК и чл.144 от АПК и на основание чл. 631 от ГПК вр. чл.144 от АПК спиране на делото до постановяване на решение от СЕС. В молба от 02.03.2022г. се иска спиране на делото до постановяване на решение на СЕС по дело С-770/21.

Ответникът по касационната жалба – „Белтрейд 2018” ЕООД, чрез пълномощника адв. С., по съображения изложени в представен писмен отговор и писмена молба с характер на становище по съществото на спора оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

По искането за отправяне на преюдициално запитване:

Съгласно чл.628 от ГПК, приложим в съответствие с чл.144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отклони, защото значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Не са поставени въпроси, които да се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване.

Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По искането за спиране на производството по делото:

Искането за спиране на производството по делото до постановяване на решение от СЕС по дело С-770/21 е неоснователно и следва да се остави без уважение. Разликата между стоките, които се внасят по двете дела, и липсата на обвързаност между поставените въпроси с настоящия казус, обуславят липса на тъждественост между двете дела. В случая решението на СЕС по горецитираното дело няма да е от значение за правилното решаване на настоящия правен спор.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е Решение рег.№ 32-20267/20.01.2021г. на директора на Т. Д. „Северна морска“ /сега Териториална дирекция „М. В. / към MNR 19BG002002001527R2/30.01.2019г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.77, § 1, буква а), вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. чл. 54 ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация 19BG002002001527R2 от 30.01.2019г.; определена е митническа стойност на внасяната от „Белтрейд 2018“ ЕООД стока с № 1 по същата MRN в размер на 63 252 лв. (0.30 лв. х 210 840 чифта); разпоредена е корекция на митническата декларация, както следва: е. д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 63 252 лева; е. д. “Митническа стойност“ да се чете 63 252 лева.; е. д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се чете Договорна стойност на сходни стоки (чл. 74 § 2 б. „б“) от Регламент (ЕС) № 952/2013; Задължения за стока № 1 да се чете: А00 (мита) - основа за изчисляване 63 252 лева, ставка 0.080, изчислен размер и съответно дължима сума 5 060,16 лева; В00 (ДДС) - основа за изчисляване 69 849,70 лева ставка 0.200, изчислен размер и съответно дължима сума 13 969.94 лева; разпоредено е вземането под отчет на посочените размери на задълженията на основание чл. 104 § 1 от Регламент № 952/2013 и чл. 56 от ЗДДС; определени са като дължими суми за доплащане: мито А00 – 2 134.41 лева и ДДС – 5 762,90 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

От фактическа страна съдът е приел, че в развилото се административно производство Директорът на ТД С. М. /тогава/ към А. М. в качеството му на орган по чл. 101, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС, или само Регламент (ЕС) № 952/2013), като преценил наличния доказателствен материал във връзка с внесена от „Белтрейд 2018“ ЕООД стока от Китай – „Работни ръкавици, 17570 дузини, 210840 чифта“ и след като приел, че декларираната митническа стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки, издал своето решение, което било предпоставено от следните факти и обстоятелства: на 30.01.2019 г. „Белтрейд 2018“ ЕООД, с. Езерово, декларира на режим „допускане за свободно обращение“ 1 стока, 1757 колета, фактурна стойност 19 678,40 USD, при курс за митнически цели - 1,714890 лв. за 1 USD, държава на износ Китай, деклариран произход - Китай, условие на доставка FOB, QINGDAO. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура № SM1841/17.12.2018г., пакинг лист SM1841/17.12.2018г., коносамент SESH180629, фактури за услуги.

Митническите органи, на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, с писмо № 32-48816/13.02.2020 г. са изискали допълнителна информация и документи от вносителя „Белтрейд 2018“ ЕООД, за да установят дали декларираната стойност на стоките представлява действително платената или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.

Независимо от предоставените документи митническите органи приели, че вносителят не е представил достатъчно допълнителни сведения за установяване на точността на декларираната митническа стойност за стока № 1 от МД MRN 19BG002002001527R2 от 30.01.2019 г. - във фактура № SM1841/17.12.2018 г. не били описани срокове за плащане; от вносителя не били представени търговско досие по сключената сделка, оферта и поръчки, външнотърговски договор, както и кореспонденция с китайското дружество и други документи относно вноса на стоката – работни ръкавици.

Митническите органи са достигнали до заключение, че в конкретния случай е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност за стока № 1 в процесната МД MRN 19BG0020020011527R2 от 30.01.2019 г., в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност на същата стока по един от вторичните методи, изчерпателно изброени в § 2 на чл.74 от МКС.

Посочено е, че в разглеждания случай новата митническа стойност на стоката не може да се определи по реда на буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 - за „идентични стоки“, доколкото описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. След това органът е преминал към определяне на новата митническа стойност на внесените от „Белтрейд 2018“ ЕООД работни ръкавици по втория метод – този по буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 – за „сходни стоки“.

Направен е анализ в националната база данни МИС3А досежно оформени митнически декларации за допускане в режим на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, при което са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности за стоки, внесени от други вносители, които стойности не са необичайно ниски. Формиран е извод, че новата митническа стойност на стоката „работни ръкавици“ следва да бъде определена на база митническа декларация /МД/ с MRN 18BG005100Н0918517/31.10.2018г. в размер на 0,30 лв. за чифт.

В хода на административното производство с писмо peг. № 32-148237/27.05.2020 г. в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 деклараторът – „Белтрейд 2018“ ЕООД е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Предоставена му е възможност за отговор. Писмото е получено от своя адресат на 03.06.2020г., видно от известие за доставяне № PS9028003VON9.

При тези фактически установявания, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в необходимата писмена форма.

Според съда е останала недоказана необходимостта от преминаване към вторичните способи за определяне на митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, а отделно от това не се установява и казаният метод да е коректно приложен, с което е обоснована материалната незаконосъобразност на административния акт.

Съдът е стигнал и до извод, че макар в настоящия случай формално митническите органи да са изпълнили задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 22, § 6 от МКС, в действителност правото на защита на дружеството-жалбоподател е нарушено, тъй като в изпратеното до дружеството уведомление не са изложени обстоятелства, обосноваващи съмненията по отношение на декларираната митническа стойност.

При тези мотиви АС - Варна е отменил процесния административен акт.

Така постановеното решението на АС – Варна е валидно, допустимо и правилно.

Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Най-сетне, независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.

Цитираното в касационната жалба Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 на СЕС не води до други изводи. Като е прието изрично в т. 36 от мотивите на същото „Все пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения.“. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол.

Както е приел съставът на Административен съд – Варна, в случая това изискване за надлежно мотивиране не е спазено, респ. е нарушено и правото на защита на адресата на акта, съобразно конкретното съдържание на съобщението за уведомяването на вносителя. Противно на твърденията в касационната жалба същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане обстоятелства. Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Такива документи и информация не са посочени в нито едно от отправените до дружеството писма.

Не може да се приеме и че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на Директора на ТД “С. М. при А. М. /тогава/ липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза (като отделен е въпросът защо не са изследвани тези конкретно на територията на Р. Б. , касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Посочените стойности са в лева за килограм, но не става ясно при какви условия на доставките са изведени същите, не става ясен и конкретния вид стоки. По делото всъщност и липсват годни доказателствени средства, които да установят така възприетите от административния орган стойности, а и посочените относими факти – представен е документ, който е на чужд език и не е в превод на български, а отделно от това както се посочи, неясно защо като „справедлива цена“ е приета средната стойност на вноса на територията на ЕС, а не конкретно на територията на РБългария.

Или правилно съдът е приел че не е доказано и да са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, и то този установен именно в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Извън казаното митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали първо невъзможността за приложение на метода в чл. 74, § 2, б. „а“ от МКС, следователно приложимостта на метода по б.“б“ от същата норма (безспорно същите са в условията на субсидиарност, както това нееднократно е разяснявано вкл. и в цитираната по-горе практика на СЕС), а и отделно от това не са обосновали и приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, като възраженията на касатора за противното не се споделят.

Касаторът се е позовал на една единствена МД, въпреки наличните по делото данни (л.147-151), като не става ясно по какви точно критерии е прието, че липсва внос на „идентични стоки“, респ. че се касае именно за „сходни стоки“ по смисъла на посочените легални определения (такъв анализ липсва в Решеното и/или друг документ от преписката, като еднаквото тарифно класиране и страна на износа сами по себе си очевидно не са достатъчни, за да се определят стоките вкл. и като „сходни“). При провеждане на административното производство не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количествата и качеството на износителя /производител или търговец/, за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Освен това, факторите, които определят дали стоките са сходни са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и съществуването на търговка марка. В обжалвания административен акт няма данни да е извършен анализ на който и да е от посочените по-горе фактори.

По изложените съображения обосновани са изводите на първоинстанционния съд за това, че митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б МКС. Според чл. 141, § 1, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, но тогава тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. § 2 изисква корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт, а съгласно § 5 договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.

В този смисъл и Решение от 20 юни 2019 г. по дело C‑1/18 на СЕС, според което релевантните фактори, които митническите органи следва да вземат в предвид за установяване на „сходните стоки“, когато митническата стойност на внесените стоки, …. се изчислява при прилагане на дедуктивния метод, предвиден в член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс /отм./ (аналогичен на този по чл. 74 § 2 б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, бел. моя) „са съдържанието на тези стоки, тяхната заменяемост от гледна точка на действието им, както и тяхната взаимозаменяемост в търговско отношение“, това включва и „фактическа преценка с оглед на всички фактори, които могат да повлияят върху действителната икономическа стойност на посочените стоки, включително пазарното положение на внесената стока и на нейния производител.“.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по касация, в полза на „Белтрейд 2018” ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 800 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Разноските следва да бъдат понесени от А. М. /така § 1 т. 6 от ДР на АПК/.

Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед общия размер на допълнително вменените публични задължения - 7 891,30 лева главници (без тук да се включват и лихвите за забава), минималният размер на адвокатското, възнаграждение определен в Наредба № 1/2004 г., е 725 лева. Или заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, т. е. малко по-високо от посочения минимум, не може да се приеме за прекомерно, вкл. и при съобразяване фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 513 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело № 220/2021г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Т. Д. „М. В. при А. М. за отправяне на преюдициално запиване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Териториална дирекция „М. В. при А. М. за спиране на производството по делото до постановяване на решение на СЕС по дело С-770/21.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Белтрейд 2018” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Езерово, обл. Варна, община Белослав, ул. „В. Л. № 37, сумата от 800 (осемстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Р. Д. п/ Таня Комсалова