Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7050 / 2022 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Каварна срещу решение № 197/18.05.2022г. на Административен съд Добрич по административно дело № 161/2021 г. Касаторът е заявил, че обжалва изцяло първоинстанционното решение, но доводите му са срещу частта от съдебния акт, с която е отменен акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 5043-1/06.01.2021 г., издаден от длъжностно лице с функциите на органи по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при О. К. относно някои от установените в тежест на „Камаш“ АД задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата при решаването на спора за съществуването на публичните задължения за имотите по 1, 13, 14 и 15 от АУЗ, както и към познавателната му дейност за определяне на размера на публичните задължения за другите имоти в обхвата на отменителната част на решението. Сочи писмените доказателствени средства за установяване на предоставянето на услугите, чието осъществяване е отречено от съда за имота по т. 1. Възразява срещу отказа на съда да цени заключението на съдебно-техническата експертиза относно предназначението на имотите по т. 14 и 15 от АУЗ. Отрича те да са отредени за улици, с което да се свърже освобождаването от ДНИ. Оспорва извода, че освобождаването от ДНИ по чл. 10, ал. 4 ЗМДТ за имота по т. 13 от АУЗ е основание да не се дължи ТБО за този имот. Според него публичните задължения съществуват и то в определените с АУЗ размери. Иска отмяна на отменителната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от АУЗ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Камаш“ АД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за частична недопустимост и частична основателност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С обжалваната част от решението на Адм. съд Добрич е отменен АУЗ в частта относно установените в тежест на „Камаш“ АД задължения за ДНИ и ТБО, както следва :

- за имот партиден номер 5805F6177 /по АУЗ с партиден № 5805F16177 и пореден № 13/ – ТБО за 2019 г. в размер на 0,60 лева и съответстващите лихви за забава в размер на 0, 09 лева; ТБО за 2020 г. в размер на 0, 77 лева и съответстващите лихви за забава в размер на 0, 03 лева;

- за имот с партиден номер 5805F6178 /по АУЗ с партиден № 5805F16178 и пореден № 12/ – ДНИ за 2019 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 65, 53 лева; ДНИ за 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 59, 66 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 28, 01 лева до 56, 02 лева;

- за имот с партиден номер 5805F6179 /по АУЗ с партиден № 5805F16179 и пореден № 11/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 82, 20 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 18, 38 лева до 36, 77 лева;

- за имот с партиден номер 5805F7080 /по АУЗ с партиден № 5805F17080 и пореден № 15/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 202, 90 лева; ТБО за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 224, 11 лева;

- за имот с партиден номер 5805F7848 /по АУЗ с партиден № 5805F17848 и пореден № 14/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 136, 24 лева; ТБО за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 150, 51 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5877 /пореден № 7 по АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 75, 88 лева до 189, 71 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 23, 43 лева до 26, 03 лева; ДНИ за 2020 г. в размер на разликата от 128, 06 лева до 142, 28 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 4, 54 лева до 5, 87 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 73, 78 лева до 184, 44 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 22, 78 лева до 25, 31 лева; ТБО за 2020 г. в размер на разликата от 160, 07 лева до 355, 71 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 5, 67 лева до 14, 70 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5879 /т. 5 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 8, 17 лева до 16, 35 лева и ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 7, 95 лева до 15, 90 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5881 /т. 4 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 28, 48 лева до 56, 97 лева и ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 27, 69 лева до 55, 39 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5884 /т. 6 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на 54, 85 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5887 /т. 1 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 2725, 28 лева до 3769, 48 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 394, 31 лева до 2458, 07 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 158, 06 лева до 337, 31 лева; ТБО за 2020 г. в размер на разликата от 1535, 08 лева до 2 957, 42 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 54, 37 лева до 104, 74 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5923 /т. 10 от АУЗ/ – лихви за забава върху ДНИ за 2020 г. в размер на разликата от 0, 54 лева до 0, 67 лева и лихви за забава върху ТБО за 2020 г. в размер на разликата от 0, 67 лева до 0, 84 лева.

Според първостепенния съд АУЗ е издаден от длъжностно лице от общинската администрация, овластено по реда на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Актът е в писмената форма за действителност и притежава необходимото съдържание, като при аздаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При решаването на спора за съществуването и размера на установените с АУЗ публични задължения съдът е групирал имотите.

За имотите по т. 4, 5, 6, 11, 12 и т. 10 /освен за лихвите за ДНИ и за ТБО за 2020/ е приел, че актът е съобразен с материалния закон. Жалбоподателят декларирал да е собственик на тези имоти без да са осъществени основания за освобождаване от данък. ТБО също се плащала от собственика в съответствие с правилото на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Имотите попадали в урбанизирани територии, в които се предоставяли услугите от комплекса по чл. 62 ЗМДТ. При определяне на размера на таксата било съобразено подаването на декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, като дължимата такса е за другите два компонента. Частичната отмяна на АУЗ е мотивирана с извършено по време на съдебното производство частично погасяване на задълженията.

За имота по т. 7 АУЗ са редуцирани размерите на публичните вземания, като е съобразено заключението на ССЕ за по-нисък размер на данъчната оценка, която е ползвана като основа за определянето на задълженията за ДНИ и за ТБО.

За имота по т. 13 от АУЗ съдът е отрекъл съществуването на задължението за ТБО, тъй като имотът е освободен от ДНИ на основание чл. 10, ал. 4 ЗМДТ, а недължимостта на данъка обуславяла отсъствието на задължение за таксата.

По отношение на имота по т. 1 съдът е взел предвид факта на подадена от задълженото лице и за двата отчетни периода декларация по чл. 75, ал. 1 от Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна. Приел е, че не е доказано предоставянето на собственика не имота на заявения за ползване контейнер и осигуряването на регулярно извозване на отпадъците от него. Обратното се установявало от събраните гласни доказателства. Друг извод не следвал и от представените доказателства за разполагане на контейнери тип „Бобър“ по улицата, на която се намира имотът. Недължима била таксата за количество битови отпадъци за 2019 и 2020 г. в размери съответно 1 306.29 лева и 1 422.34 лева, както и за лихвите за забава за тази част от ТБО.

По установяванията на съда имотите по т. т. 14 и 15 от АУЗ са заети от улици и не се облагат с данък на основание чл. 10, ал. 2 ЗМДТ. Инстанцията по същество не се е доверила на заключението на вещото лице по СТЕ за предназначението на имотите. Подходът за наличието или липсата на улична мрежа следвало да е „реален, а не формален.“. За прилагането на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ било достатъчно да е реализирано на място общественото мероприятие, дори да не е според правилата на устройствения закон, какъвто бил и разглеждания случай.

Първоинстанционното решение е правилно в частта му за отмяна на АУЗ относно определените публични задължение за имотите по т. т. 7, 10 и 13 от АУЗ и неправилно в останалата обжалвана част.

Съдът се е доверил на заключението на ССЕ при решаването на спора за размера на задълженията за ДНИ и за ТБО за имота по т. 7 от АУЗ. Редуцираният размер на данъчната оценка засяга размера на основата за данъка и таксата /вж. чл. 19, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция/. Несъгласието на касатора с източника на специални знания не е намерило израз в процесуално действие по оспорването на заключението /чл. 200, ал. 3 ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК/.

Заключението на СТЕ е информационен източник за изправяне на грешката в АУЗ при определяне на лихвите за забава върху задълженията за ДНИ и за ТБО за имота по т. 10. Бездействието на касатора като ответник в първоинстанционното производство е неотстранимо със средствата на инстанционния контрол.

При действието на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ задължени за ТБО са лицата по чл. 11 от закона за имотите на територията на общината. Общото правило на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ сочи като ДЗЛ собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Имотите с данъчна оценка до 1 680 лева не се облагат с данък. Затова и собствениците им не дължат ТБО. Изводите в същия смисъл на съда за имота по т. 13 от АУЗ съответстват на позитивното право.

Неправилно съдът е разпоредил частична отмяна на АУЗ относно установените публични задължения за имотите по т. 4, 5, 6, 11 и 12. Извършеното след издаването на акта погасяване изцяло или частично на задълженията не засяга преценката за законосъобразността му. При действието на чл. 142, ал. 1 АПК преценката за съответствие на акта с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Плащането на ретроагира и не дисквалифицира пораждащия правомощието на органа по приходите за издаване на АУЗ фактически състав. Материална предпоставка за издаване на АУЗ е пропускът на задълженото лице да плати в срок на публичното задължение /чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК/. Обсъденото от съда плащане е неточно във времево отношение изпълнение и не е факт от значение за делото, който да се вземе предвид с позоваване на правилото на чл. 142, ал. 2 АПК.

Фактическото предназначение на поземлените имоти е от значение в хипотезата на чл. 9, ал. 1 ЗУТ – за територии без устройствени планове. Имотите по т. т. 14 и 15 са разположени в урбанизирана територия в обхвата на действащ ПУП. Необосновано съдът не е ценил заключението на СТЕ и обяснението му о. с.з, че имотите не представляват улица нито по регулация нито по кадастър. Възприетото от съда очертаване на имотите с червена линия на скиците, с която се означава улична регулация, но без да има осова линия за имота по т. 14 и без двата имота да са предвидени за улица в заповедта за изменение на ПУП, не преодолява със собствените му знания източника на специални знания. Без да е осъществено основанието за освобождаване с данък по чл. 10, ал. 2 ЗМДТ на имотите, като заети от улици, определените за тях задължения за ДНИ и ТБО съществуват.

Съдът неправилно е разрешил и спора за съществуването и размера на публичните задължения за имота по т. 1 от АУЗ. Не е разграничил понятията за предоставяне и извършване на услугите в обхвата на комплекса, за който общината събира такса за битови отпадъци. За услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддръжка на чистота на местата за обществено ползване, ако общината не предоставя тези услуги, то и не събира такса за тях /вж. чл. 71, т. т. 1 и 2 ЗМДТ/. Предоставянето на услугата е заявяване на потенцията да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т.е притежаването на депо сочи на предоставянето на тази услуга.

Събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината. От позицията на задълженото лице отношението към таксата е плащане за получена услугата – чл. 62 ЗМДТ в ред. от 01.01.2019 г.

Заявеното от задълженото лице с декларацията по чл. 75, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането желание е за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на отпадъците съобразно вида и броя на съдовете за съхранение и честотата на сметоизвозването. То сочи на избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на предполагаем натрупан обем отпадъци /за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решението на Съда по дело С-335/16/.

Необоснована е констатацията на съда за липса на съдовете за събиране на битови отпадъци като отсъстващо извършване на услугата, което е мислимо заради неизпълнението от кмета на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗУО да осигури такива съдове. Определянето на задължението за ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения е за предполагаем обем натрупани отпадъци за един брой съд за една година за конкретна честота на извозването. Цената на услугата е за конкретния притежател на отпадъци и тя по хипотеза се определя въз основа на разходите по предоставяне на услугата /чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/.

Не съществуват информационни следи за предоставянето на съдове, поставени на ул. „С. К. , за събиране на отпадъци от имота на „Камаш“ АД в съответствие с декларацията по чл. 75, ал. 1 от Наредбата за определяне Създаването на нарочни информационни източници е недължимо, а би било ad probationem /вж. чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на О. К. . Наредбата за управление на отпадъците не създава ограничения за лицата, подали декларация по чл. 75, ал. 1 от Наредбата за определяне да използват конкретно предоставени им съдове за генерираните от тях отпадъци. По заключението на СТЕ пред имот с идентификатор 35064.501.9715 по ул. „С. К. има поставени общо 4 метални контейнера и 2 пластмасови контейнера тип „Бобър“ 1.1 куб. м. Това сочи на предоставянето на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване без да е било дължимо „ кола да влиза в двора и да извозва боклука“ /по основаните на показанията на св. Петров установявания на съда/.

В контекста на горното е дължима отмяна на обжалваното решение в частта му за отмяна на АУЗ относно определените публични задължения за имотите по т. т. 1, 4, 5, 6, 11, 12, 14 и 15 от акта и отхвърляне на тази част от оспорването. Решението ще бъде отменено и в частта му за разноските. В останалата обжалвана част решението ще бъде оставено в сила.

При този изход на делото на О. К. се дължат деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 1 352.94 лева /при използване на подхода на първостепенния съд за прихващане между дължимите на общината разноски в размер 1 415.59 лева и следващите се на жалбоподателя в размер 62.65 лева/ и за касационното производство в размер 1 413.73 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 197/18.05.2022г. на Административен съд Добрич по административно дело № 161/2021 г. в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 5043-1/06.01.2021 г., издаден от длъжностно лице с функциите на органи по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при О. К. относно установените в тежест на „Камаш“ АД задължения за ДНИ и ТБО, както следва :

- за имот с партиден номер 5805F6178 /по АУЗ с партиден № 5805F16178 и пореден № 12/ – ДНИ за 2019 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 65, 53 лева; ДНИ за 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 59, 66 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 28, 01 лева до 56, 02 лева;

- за имот с партиден номер 5805F6179 /по АУЗ с партиден № 5805F16179 и пореден № 11/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 82, 20 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 18, 38 лева до 36, 77 лева;

- за имот с партиден номер 5805F7080 /по АУЗ с партиден № 5805F17080 и пореден № 15/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 202, 90 лева; ТБО за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 224, 11 лева;

- за имот с партиден номер 5805F7848 /по АУЗ с партиден № 5805F17848 и пореден № 14/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 136, 24 лева; ТБО за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 150, 51 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5879 /т. 5 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 8, 17 лева до 16, 35 лева и ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 7, 95 лева до 15, 90 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5881 /т. 4 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 28, 48 лева до 56, 97 лева и ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 27, 69 лева до 55, 39 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5884 /т. 6 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на 54, 85 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5887 /т. 1 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 2725, 28 лева до 3769, 48 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 394, 31 лева до 2458, 07 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 158, 06 лева до 337, 31 лева; ТБО за 2020 г. в размер на разликата от 1535, 08 лева до 2 957, 42 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 54, 37 лева до 104, 74 лева и вместо него в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Камаш“ АД срещу акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 5043-1/06.01.2021 г., издаден от длъжностно лице с функциите на органи по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при О. К. в частта за установените задължения за ДНИ и ТБО, както следва :

- за имот с партиден номер 5805F6178 /по АУЗ с партиден № 5805F16178 и пореден № 12/ – ДНИ за 2019 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 65, 53 лева; ДНИ за 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 59, 66 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 28, 01 лева до 56, 02 лева;

- за имот с партиден номер 5805F6179 /по АУЗ с партиден № 5805F16179 и пореден № 11/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 82, 20 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 18, 38 лева до 36, 77 лева;

- за имот с партиден номер 5805F7080 /по АУЗ с партиден № 5805F17080 и пореден № 15/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 202, 90 лева; ТБО за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 224, 11 лева;

- за имот с партиден номер 5805F7848 /по АУЗ с партиден № 5805F17848 и пореден № 14/ – ДНИ за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 136, 24 лева; ТБО за 2019 г. и 2020 г. и съответстващите лихви за забава в размер на общо 150, 51 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5879 /т. 5 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 8, 17 лева до 16, 35 лева и ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 7, 95 лева до 15, 90 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5881 /т. 4 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 28, 48 лева до 56, 97 лева и ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 27, 69 лева до 55, 39 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5884 /т. 6 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на 54, 85 лева;

- за имот с партиден номер 5805F5887 /т. 1 от АУЗ/ – ДНИ за 2019 г. в размер на разликата от 2725, 28 лева до 3769, 48 лева; ТБО за 2019 г. в размер на разликата от 394, 31 лева до 2458, 07 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 158, 06 лева до 337, 31 лева; ТБО за 2020 г. в размер на разликата от 1535, 08 лева до 2 957, 42 лева и съответстващите лихви за забава в размер на разликата от 54, 37 лева до 104, 74 лева.

ОТМЕНЯ решение № 197/18.05.2022г. на Административен съд Добрич по административно дело № 161/2021 г. в частта, с която е осъдена община Каварна да заплати на „Камаш“ АД деловодни разноски в размер 97.02 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/18.05.2022г. на Административен съд Добрич по административно дело № 161/2021 г. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Камаш“ АДД да заплати на община Каварна деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 1 352.94 лева и за касационното производство в размер 1 413.73 лева.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА