Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 7059 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „К. Г. Ф. ЕООД, с [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Я. К., срещу Решение № 1024/07.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3292/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-327*0014506/21.09.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че съдът неправилно приел, че атакуваната ЗНПАМ е мотивирана досежно продължителността на срока на наложената ПАМ. Според касатора срокът на заповедта неправилно е мотивиран с търговска площ около 66 кв. м., след като реалната търговска площ е много по-малка. Отделно от това досежно твърдението на административния орган, че дружеството продава стока на „атрактивни цени“, е посочено, че цените, на предлаганите стоки, въпреки че са по-ниски от тези в магазинната мрежа, доколкото се касае за обект в борса за плодове и зеленчуци, където се продава предимно на търговци, са пазарни. Наред с това оспорва извода на първоинстанционния съд, че дружеството реализира „високи обороти”, предвид приложените към касационната жалба отчети от фискалното устройство, съгласно които оборотите в обекта са от порядъка на средно 400 - 600 лева на ден. В заключение касаторът е посочил, че при определяне продължителността на срока административният орган не е съобразил, че нарушението е констатирано за пръв път и с наложената ПАМ се засягат права и законни интереси на доверителя ми в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. По изложените твърдения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена. Претендира се и присъждане на сторените от дружеството съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по касация - началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП - редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба на „К. Г. Ф. ЕООД.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-327*0014506/21.09.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „К. Г. Ф. ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – склад № 18, находящ се в тържище за плодове и зеленчуци с. Плодовитово, стопанисван от „Комбаре - Г. Ф. ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

С обжалваното решение на АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на „Комбаре - Г. Ф. ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-327*0014506/21.09.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на приетите по делото доказателства, АС - Пловдив е приел за установено, че на 20.09.2021 г. при извършена в 04:47 ч. проверка на търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - склад № 18, находящ се в тържище за плодове и зеленчуци [населено място], стопанисван от „Комбаре - Г. Ф. ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно при извършена в 04:22 ч. контролна покупка на една касетка грозде и една гаца царевица на обща стойност 30,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел Compact М01 с ИН на ФУ DY430420 и ИН на ФП 36588193, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0014506/20.09.2021 г.

Наред с това, доколкото по делото са представени доказателства - оригинал на фискален бон-копие и разпечатка от КЛЕН, идентична с тази, представена в хода на проверката, от които доказателства е видно, че има извършено отразяване на покупка на стока грозде от 11,800 кг на стойност от 1,50 лева за килограм в размер общо на 17,70 лева от дата 20.09.2021 г. в 04:32 ч., съдът е кредитирал показанията на свидетелката Гаджанска в частта относно твърдението, че същата е извършила отразяване на покупката на грозде в касовия апарат, но е приел, че въпросното отразяване не е било сторено своевременно, а именно - при плащането на стоките, а по-късно – обстоятелство, установено, според съда, от показанията на свидетеля Проданов. Предвид изложеното съдът е приел за безспорно установено по делото, че проверяващият е заплатил стоката, без да има издадена за нея касова бележка, и я е оставил пред склада на жалбоподателя, като е отишъл с колегата си да вземат колата.

На следващо място първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е мотивиран и законосъобразен и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ. Приел е, че при определяне на срока е съобразен принципа на съразмерност, целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца във връзка с отчетеното нарушение на законодателството. Съдът е приел, че невъвеждането на стока в касовия апарат води до невъзможност не само да се отрази продажбата ѝ, но и до невъзможност при продажба да се проследи аналитично каква стока е била продадена, предвид което е отхвърлил доводите на жалбоподателя за малозначителност на деянието, основаваща се на обстоятелството, че съгласно представена фактура царевицата е била закупена предишния ден. Според съда още преди да предложи царевицата за продажба, търговецът е следвало да стори необходимото продажбата от тази стока да бъде надлежно отразявана във ФУ.

Наред с това съдът е отхвърлил доводите на „К. Г. Ф. ЕООД, че доколкото дружеството работело предимно с фирми, на които се издават фактури, съпроводени с касова бележка, като оборотът му при продажба на стоки на ФЛ бил малък, то наложената мярка била несъответна. Съдът, съобразявайки установеното нарушение, е приел, че не може да знае какъв точно е оборотът на дружеството от продажба на физически лица.

По отношение възраженията на жалбоподателя за несъответствие на площта на склада с реалната търговска площ, съдът е приел, че наличието на тоалетна и офис в обекта е несъществено относно разликите в площта и размера на наложената ПАМ, а и не е реално доказано по делото с надлежни доказателства.

На следващо място съдът е изложил е съображения, че издадената ПАМ съответства на целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, тъй като е приложена своевременно при констатиране на допуснато нарушение, по отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а не по отношение на цялата търговска дейност на дружеството.

При тези факти, е прието, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката.

Решението валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Наред с това по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.

При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционният съд е преценил издаденият административен акт като законосъобразен. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от „Комбаре - Г. Ф. ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. По отношение на твърденията в касационната жалба, че за половината от закупените с контролна покупка стоки има издаден касов бон, следва да се посочи, че в случая съгласно ПИП серия АА № 0014506/20.09.2021 г. при извършена в 04:22 ч. контролна покупка на една касетка грозде и една гаца царевица на обща стойност 30,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, търговецът е приел плащането, като видно от представен от дружеството в съдебното производство оригинал на фискален бон-копие и разпечатка от КЛЕН, идентична с тази, представена в хода на проверката, е издал ФКБ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ за стока - грозде в размер общо на 17,70 лева, но 10 минути по-късно, а именно - в 04:32 ч. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Доколкото обвързващата съда доказателствена сила на протокола за извършена проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя, правилно в случая съдът е приел, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.

Неоснователно, на следващо място, е и оплакването за немотивираност на срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Този срок, е определен с оглед тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект - в [населено място], на територията на едно от най - големите тържища за плодове и зеленчуци в Ю. Б. - място с интензивен човекопоток, не само големината, но и вида на обекта - склад с търговска площ от около 66 кв. м. в който сe предлагат грозде, праскови и царевица (стоки с повишено търсене през сезона) на атрактивни цени, като всичко изложено предполага възможност за реализиране на високи търговски обороти, като обстоятелството, че срокът на мярката е определен към минимума свидетелства и за спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. Необосновано касаторът излага, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е игнорирал аргументите на дружеството, че несъответствието на площта на склада с реалната търговска площ е доказано, поради което са налице неточности във възприетата фактическа обстановка. Правилно, в тази връзка съдът е приел, че наличието на тоалетна и офис в обекта е обстоятелство, което не влияе съществено на площта на обекта и размера на наложената ПАМ, като освен това е останало недоказано по делото с надлежни доказателства.

Наред с изложеното наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

Отделно от изложеното неоснователни и ирелевантни са доводите на касатора, че продаваната от него стока не е на „атрактивни“, а на пазарни цени, които действително били по-ниски от тези в магазинната мрежа, тъй като обектът бил част от борса за плодове и зеленчуци, където купувачите са предимно търговци, а реализираните от дружеството обороти не били „високи”, доколкото същите били от порядъка на средно 400 - 600 лева на ден. Следва да се посочи, че с оглед вида и цената на предлаганата стока, както и местоположението на обекта, предполагащо по-ниски цени от тези в магазините, то реализираните от дружеството обороти в действителност за високи.

На последно място настоящата касационна инстанция не споделя и твърденията на касатора, че при определяне продължителността на срока административният орган не е преценил, че нарушението е констатирано за пръв път и с наложената ПАМ се засягат права и законни интереси на доверителя ми в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Именно при съобразяване принципа на съразмерност е определен 14-дневен срок на мярката при 30-дневен максимален срок, като посоченото съответства на обстоятелството, че нарушението е констатирано за първи път.

Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1024/07.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3292/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ