О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2307

Гр. София, 26.08. 2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. ч.т. д. № 1681 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД чрез процесуалния му представител – адв. С. К. Д., срещу определение №322/29.05.2024г. по в. ч.т. д.№246/2024г. на АС – Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определението по т. д№3/2024г. на ОС – Търговище за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че въпросът, който ще бъде разрешен по т. д. № 2087/2022г. на СГС, ТО, 20 ти състав, дали се дължи застрахователно обезщетение, не е преюдициален за процесното дело, тъй като в чл. 17, ал. 1 от договора за лизинг било уговорено, че обезщетението от лизингополучателя е дължимо в случай на отказ на застрахователя да заплати за щетата на лизинговия обект, а този факт бил обективно налице, без да е от значение дали оспорването на отказа на застрахователя ще е основателно или не. С оглед горното твърди, че разрешаването на спора по цитираното дело няма да е от значение за спора и поради това производството не следва да бъде спирано. По подробно изложените доводи претендира допускане на касационно обжалване, отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният касатор се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, както и на очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал. 2 предл .3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Налице ли е обективна зависимост между заведено производство по чл. 405, ал.1 и чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД от лизингополучател срещу застраховател и заведено производство за изплащане на договорено обезщетение от лизингодател срещу лизингополучател по договор за лизинг в съотношение на обуславящо и обусловено, при условие, че между страните изрично е договорено, че обезщетението от лизингополучателя се дължи при направен отказ от застрахователя да изплати застрахователно обезщетение?“;

2. „Пренасянето на спор за доброволно уреждане на отношенията по сключена застраховка „Каско“ пред съда има ли преюдициално значение по заведен иск от лизингодател за заплащане на обезщетение срещу лизингополучател по договор за лизинг, при условие, че изрично е прието в договора, че обезщетението се дължи при отказ на застрахователя да плаща застрахователно обезщетение, по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК?“;

3. „Решение по дело по предявен иск по чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, има ли значение за основателността на претенцията на лизингодателя срещу лизингополучателя за заплащане на обезщетение по договора и за нейния размер, съответно за правилното решаване на спора, до момента на заплащане на присъденото застрахователно обезщетение?“.

Ответниците по частната жалба – „СПЕДИЯ ТРАНС“ ЕООД и А. М. Я., оспорват същата чрез процесуалния си представител – адв. М. В. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 24.07.2024г. Претендират потвърждаване на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното:

С атакуваното определение на АС – Варна, е оставена без уважение частната жалба на У. Л. ЕАД срещу определение №67/16.04.2024 г., постановено по търг. дело № 3/2024 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, с което производството по делото е спряно до приключване на търг. дело № 2087/2022 г. по описа на СГС. Прието е, че предмет на т. д.№3/2024г. е искова претенция на „У. Л. ЕАД въз основа на сключен между него (като лизингодател) и ответника „С. Т. ЕООД (като лизингополучател) договор за финансов лизинг на лек автомобил, като се твърди, че между лизингополучателя и ЗАД „Армеец“ бил сключен застрахователен договор, оформен в застрахователна полица за застраховка „Каско“, и че на 23.05.2022 г. е настъпило застрахователно събитие, при което вещта - предмет на договора за лизинг, е погинала, но било отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Въззивният съд е възприел, че спорът по търг. дело № 2087/2022 г. по описа на СГС, е по иск, предявен от „С. Т. ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ във вр. чл. 134 ЗЗД, по който като съищец в производството е конституран и „У. Л. ЕАД (ищец в производството по търг. дело № 3/2024 г./, и е провокиран от бездействието на „У. Л. ЕАД, като субституентът „С. Т. ЕООД е упражнил чужди материални права пред съд (тези на лизингодателя), и е претендирал заплащане на застрахователно обезщетение в полза на „У. Л. ЕАД от застрахователя ЗАД „Армеец“ АД. В. апелативен съд е приел, че поради отказа на застрахователя за доброволно уреждане на отношенията по застраховката, спорът е бил пренесен пред съда, и производството по предявения иск с правно основание чл.405 вр. чл.409 от КЗ, има преюдициално значение по отношение на делото пред ОС – Търговище, с оглед на което е оставил без уважение частната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен – основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. В случая не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на АС – Варна на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като не се установява обжалвания съдебен акт да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е налице когато с обжалвания акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Поставените от касатора въпроси, за които се сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, без същото да е обосновано, т. е. да е посочена съдебна практика, в противоречие на която се твърди, че са разрешени, са свързани с тезата му, че произнасянето на съда по спора по т. д.№2087/2022г. на СГС е без значение за изхода на спора по процесното спряно дело с оглед конкретно уговореното между страните по договора за лизинг. И трите поставени въпроса са каузистични и касаят възприемане на сочената от касатора уговорка в чл. 17 от договора за лизинг, че в случай на отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за щета на лизинговия обект при застрахователно събитие или при заплащане на обезщетение в непълнен размер, както и при повреда или загуба, непокрити от застраховка, всички рискове, отговорности и разноски са за сметка на лизингополучателя, който е поел да задължение да заплати описаното обезщетение. Въпросите са зададени по начин, изискващ обсъждане и разглеждане на конкретната фактическа обстановка, т. е. уговореното в договора / „при условие, че изрично е уговорено“/, което ги прави свързани с правилността на обжалвания акт и конкретно установените факти, и това изключва наличието на общото основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК. Поставените въпроси са във връзка с възприемането от въззивния съд на фактически констатации по сключения договор, т. е. така поставени изискват проверка на установеното от доказателствата по делото, и не може да обусловят допускане на въззивния акт до касация на основание чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като не отговарят на даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е поискал присъждане на такива.

Воден от горните съображения, ВКС, ТК, 2 т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивното определение №322/29.05.2024г. по в. ч.т. д.№246/2024г., постановено от Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определението по т. д№3/2024г. на ОС – Търговище за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.