6 №50924

София, 08.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 1884 по описа за 2022 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. И., чрез процесуалния й представител адв. Ж. Б. от АК – Бургас, срещу решение № 612 от 09.12.2021г., постановено по в. гр. д. № 1655/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, допълнено в частта за разноските с определение № 331 от 14.02.2022 г., постановено по същото дело, с което решение е отменено решение № 260989 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 8489/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта му, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Х. И., извършено със заповед № 6/30.12.2019 г. на управителя на „Богородица“ ЕООД, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. с чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, т. 1, предл. 3 КТ на С. Х. И. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение, както и в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е допусната поправка в трудовата книжка на С. Х. И. и е постановено, че трудовият договор с „Богородица“ ЕООД следва да се счита прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ (прекратяване от работника или служителя с едностранно предизвестие), вместо на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, и считано от 19.01.2020 г., вместо от 30.01.2020 г. След като е отменил първоинстанционното решение в тези части, Окръжен съд – Бургас е постановил друго решение, с което на основание чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 КТ като погасени по давност. Решението на първоинстанционния съд, след като не е обжалвано е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете на С. Х. И. срещу „Богородица“ ЕООД по чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа, по чл. 226, ал. 2, вр. с ал. 3 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради незаконно задържане на трудовата й книжка.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. За допускане на касационно обжалване на решението се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1/. Прекратяването на трудов договор в системата на НАП равнозначно ли е на прекратяване на трудов договор по смисъла на КТ и спазено ли е изискването за наличие на писмена форма за прекратяване на трудов договор по арг. от чл. 355, ал. 1 КТ? 2/. Възможно ли е и допустимо ли е да се приеме, че е налице връчване на заповед за уволнение по смисъла на КТ, ако служителят или работникът има достъп до системата на НАП и осъществи достъп до тази система? Нарушение ли е подобно „връчване“ на изискването на чл. 355, ал. 1 КТ? 3/. Може ли да се приеме, че работодателят е изпълнил вмененото му от закона задължение да връчи заповед за уволнение на работника или служителя, ако няма доказателства за лично връчване, нито за връчване чрез писмо с обратна разписка, нито чрез нотариус по реда на ГПК за връчване на покани, но работникът или служителят има достъп до системата на НАП и влиза периодично в нея? Допустимо ли е да се предполага, че работникът или служителят, влизайки в системата на НАП, узнава за уволнението си, или следва това обстоятелство да бъде безспорно доказано? От кой момент ще следва да се брои срокът за обжалване на уволнението? Касаторът счита, че тези въпроси са решени от съда в противоречие с решение № 344 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 539/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2010 г. на ВКС, III г. о. Касаторът счита, че поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като има нужда от създаване на съдебна практика, която да бъде съблюдавана от съдилищата при разрешаване на идентични спорове. Касаторът сочи също, че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като противоречи на нормата на чл. 355 КТ, по приложението на която е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС.

Ответникът по касация – „Богородица“ ЕООД, чрез адв. Б. В. от АК – Бургас, моли да не се допуска касационно обжалване на обжалваните решения, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел, че ищцата се е намирала в трудовото правоотношение с дружеството „Бумеранг“ ООД (към настоящия момент „Богородица“ ЕООД), като е заемала длъжност „счетоводител“ на непълно работно време, с месторабота – [населено място], [улица]. Трудовият договор е бил сключен за неопределено време, а срокът на предизвестието при едностранното предизвестие е бил тримесечен. Съдът е приел, че на 04.09.2019 г. ищцата е изпратила нотариална покана до работодателя, с което на основание чл. 326, ал. 1 КТ го е уведомила, че прекратява едностранно трудовото си правоотношение, считано от изтичане на тримесечния срок на предизвестието. В периода от 02.10.2019 г. до 06.10.2019 г. ищцата се е намирала в платен отпуск, а на 07.10.2019 г. не се е явила на работа, тъй като на 04.10.2019 г. е встъпила в трудово правоотношение с друго дружество – „Форум транс“ ООД“. Прието е, че на 30.12.2019 г. управителят на „Богородица“ ЕООД е издал заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищцата поради неявяването й на работа в периода от 07.10.2019 г. до 10.10.2019г. Заповедта за уволнение е изпратена на ищцата с препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“ ЕАД на адрес в [населено място], [улица], който адрес ищцата е регистрирала като постоянен, който е посочила в горепосочената нотариална покана като адрес за кореспонденция, посочен е в трудовия договор и на който адрес е получавала записи за възнаграждението си. Пощенската пратка е постъпила в пощенската инстанция в [населено място] на 02.01.2020 г. и е върната обратно на 22.01.2020г. като непотърсена от получателя. Въззивният съд е приел, че това връчване е надлежно, тъй като е спазена процедурата, предвидена в чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. Съдът се е позовал на писмо от 09.08.2021 г. от „Български пощи“ ЕАД, прието като доказателство във въззивното производство, от което се установява, че при получаване на пратката, съдържаща заповедта за уволнение в съответния пощенски клон още на същия ден – 02.01.2020 г., е било направено първото посещение на адреса на получателя, което е отразено на гърба на плика. Тъй като адресатът не е намерен, му е прозвънено по телефона, но никой не е вдигнал. Затова пощенският служител е залепил писмено известие на вратата на адресата с покана получателят да се яви в пощенската станция. След неявяването, на 13.01.2020 г. е залепено второ служебно известие, на което също никой не се е озовал, поради което на 22.01.2020 г. пратката е върната обратно като непотърсена. Съдът е отбелязал, че ищцата е получила дължимите си трудови възнаграждения на същия адрес, на който й е била изпратена заповедта, а е била уведомена и по телефона от пощенските служители в РУ-К., но въпреки това не се е явила да получи пратката си. Според съда това доказва, че е налице злоупотреба с право от страна на ищцата. Освен това въззивният съд е посочил, че от приета по делото справка от НОИ се установява, че ищцата е ползвала своя ПИК номер, за достъп в онлайн платформата на НАП и персоналната си партида и поради това е била наясно с прекратяването на трудовия си договор и с основанието за това, предвид задължението на работодателя да изпрати уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до съответната териториална дирекция на НАП. Съдът е приел, че ищцата е узнала тези обстоятелства най-късно на 15.09.2020г., когато е последното й регистрирано влизане в системата. Прието е, че ищцата е узнала за заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение поради което давността по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е изтекла най-късно през м. септември 2020 г. Тъй като исковата молба е подадена на 21.12.2020 г., съдът е заключил, че давностният срок със сигурност е изтекъл и поради това е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 КТ. Предвид този изход на спора е счел не следва да се произнася по насрещния иск на работодателя, който е отхвърлен.

Според настоящия състав не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 КТ за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Поставените от касатора въпроси касаят аргументите на съда относно възможността работникът или служителят да узнае за прекратяването на трудовото си правоотношение от електронната система на НАП. Тези аргументи обаче сами по себе си не са обусловили изхода на делото, а са допълнителни и само за пълнота. Основният аргумент, поради който решението е отменено в обжалваните части и исковете са отхвърлени, е, че според въззивния съд е спазена процедурата, предвидена в чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. Поради това, поставените от касатора въпроси, не са изведени от решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска. При липса на общия критерий за допускане до касация е излишно да се обсъжда наличието на допълнителните.

Според настоящия състав решението не е и очевидно неправилно, както твърди касаторът. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда непосредствено – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В конкретния случай единствено от съдържанието на въззивното решение не би могъл да се направи извод, че същото е неправилно. Оплакването на касатора са свързани с твърдяно от него противоречие с трайната практика на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация. При направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. и представен договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащане на сумата, същата следва да се присъди на ответника по касация.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 612 от 09.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1655/2021 по описа на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Богородица“ ЕООД, ЕИК 102067792, сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: