1№ 50906/08.12.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2207 по описа за 2022 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 50/18.02.2022 г. по гр. д. № 661/2021 г. в частта, с която Окръжен съд – Перник, изменяйки решение № 260127/12.07.2021 г. по гр. д. № 196/2020 г. на Районен съд – Радомир, е отхвърлил иска на С. Р. С. срещу „Б. Е. ООД с правна квалификация чл. 200 КТ за обезщетяване на неимуществените вреди от трудовата злополука от 30.10.2018 г., ведно със законните последици, в размер над сумата 7 000 лв. до сумата 70 000 лв. Решението се обжалва от С. Р. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите три – материалноправни, а последния – процесуалноправен):
1. Когато трудовата злополука е настъпила при работа с необезопасена машина, поведението на работника може ли да се окачестви като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ?
2. Следва ли работното облекло да притежава сертификат и инструкции от производителя за ползване и износване, съгласно Директивата за личните предпазни средства (89/686/ЕИО) и стандарт EN ISO 13688:2013, за да може работодателят да основе възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ на твърденията, че осигуреното от него предпазно работно облекло би послужило за нуждите, за които е предназначено?
3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви в решението си по съществото на спора във връзка с оплакване в жалбата за необоснованост на първоинстанционното решение, и да обсъди всички релевантни доказателства, събрани по надлежния ред, във връзка с оплакване в жалбата за допуснати съществени нарушения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК?
4. Има ли правомощие въззивният съд да увеличи процента на съпричиняване, определен от първата инстанция по възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, ако първоинстанционното решение се обжалва само от увредения работник/служител, и така да влоши положението на жалбоподателя?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК). Извежда допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че на първия и втория материалноправни въпроси въззивният съд е отговорил в противоречие с решение № 60165/19.08.2021 г. по гр. д. № 3529/2020, решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. и решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2009 г, все на IV-то ГО; на третия процесуалноправен въпрос – в противоречие с други решения на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, а на четвъртия процесуалноправен - в противоречие с ТР № 1/04.01.2000 г. по т. гр. д № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и със следната практика на ВКС: решение № 290/22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. IV-то ГО, решение № 163/09.06.2011 г. по гр. д. № 1191/2010 г. II-ро ГО, решение № 282/28.10.2011 г. по гр. д. № 235/2011 г. II-ро ГО и решение № 82/09.08.2013 г. по т. д № 848/2012 г., I-во ТО, нарушавайки забраната за влошаване положението на жалбоподателя (чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК и по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и в нарушение по чл. 201, ал. 2 КТ (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК). Претендира разноските по делото.
Ответникът „Б. Е. ООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
От ЗАД „ОЗОК Инс“ АД, помагач на ответника, не е постъпило становище по касационната жалба.
Настоящият състав приема жалбата с допустим предмет (арг. чл. 280, ал. 3, т. 3, пр. 3 ГПК); от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът, а той обжалва въззивното решение в отхвърлящата този иск част); спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:
Въззивният съд е приел, че на 30.10.2018 г. около 13.10 ч. в [населено място], Индустриална зона, Корпус № 7, ищецът като „стругар – каруселист“ при ответника докато обработва тръба с размери 73х8х7626 на струг „POREBA“ опитва да отстрани излизаща от детайла метална стружка. Ищецът е инструктиран, че е длъжен да стои встрани от супорта на струга (т. 25 от Инструкцията) и да отстранява стружките от обработваните детайли със специална кука (т. 9 от Инструкция за безопасна работа със струг, издадена от работодателя). В случая, той стои срещу супорта и се опитва да отстрани стружка от обработвания детайл с ръка. Работодателят му е предоставил предпазно работно облекло – очила, куртка и гащеризон и ищецът е инструктиран, че трябва да го ползва (т. 24 от Инструкцията). Към настъпилата злополука обаче той е облечен с фланела. При опит да отстрани стружката, без да използва специалната кука, той допира горната част на ръката си до въртящата част на обработвания детайл. Готовите канали на тръбата увличат ръкава на фланелата му, а с това – и самия ищец под тръбата, при което той удря с глава детайла. Опитва се да се измъкне назад, но това не е възможно поради голямата сила на машината и високите обороти. При увличането ищецът удря и коляното си във винта на тръбата и си счупва коляното. Въпреки това противостои на машината. Ръкавът на фланелата и гащеризона му се късат. Така той успява да се измъкне преди да пострада фатално. Негов колега спира струга.
При този механизъм – съвкупност на обективните и субективни фактори, причинили трудовата злополука, въззивният съд е намерил иска по чл. 200 КТ доказан по основание. Механизмът и засегнатите неимуществени блага на ищеца – проява и степен на увреденото здраве, процесът на възстановяване и бъдещи перспективи, - са възприети и в първоинстанционното решение. Въззивният съд е определил сумата 70 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, а по възражението за съпричиняване е намалил отговорността на работодателя с 90 % (чл. 201, ал. 2 КТ). Прието, е че внезапното увреждане на здравето на ищеца има за причина и допуснатата от него груба небрежност в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ, изяснен с установената практика на ВКС. Прието е, че ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Неполагайки онази грижа, която следва да се очаква и от най-небрежния човек, зает с такава дейност при подобни условия, ищецът е съпричинил неблагоприятния резултат. Въпреки че работодателят му е предоставил необходимото работно облекло (предпазни очила, куртка и гащеризон) и е инструктирал ищеца за безопасните условия на работа със струга, ищецът е нарушил изискването със специална кука да отделя стружките от обработваните детайли, бил е без предпазни очила и облечен с фланела, а не с куртка и не се е намирал встрани от супорта на струга. Въззивният съд съответно е изменил първоинстанционното решение, с което този иск е бил уважен до сумата 3 000 лв. при определени от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер на сумата 6 000 лв. и равен процент на съпричиняване на трудовата злополука поради така допусната груба небрежност от пострадали.
При тези мотиви на въззивния съд първите два материалноправни въпроса не обуславят решението. Въззивният съд не е приемал, че трудовата злополука настъпва при работа с необезопасена машина или съоръжение, нито е приемал, че предоставеното от работодателя работно облекло е било негодно да осигури безопасността на ищеца при работа със струга. В исковата молба, а и във въззивната жалба от ищеца (сега касатор) са въведени такива твърдения, но и въззивният съд ги е счел неподкрепени от събраните по делото доказателства, т. е. за неверни. Поради това в двете решения на ВКС, с която касаторът обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по материалноправните въпроси, не са по сходни казуси. И в двете е изключена възможността за намаляване на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ, но тогава когато трудовата злополука е настъпила при работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните прави и правилата за безопасност. Доводът на ищеца, че случаят е точно такъв, е останал несподелен от въззивния съд.
По първия процесуалноправен въпрос (№ 3) е изключена всяка предпоставка за допускане на касационния контрол. Касаторът го свързва с оплаквания си за неправилност на обжалваното решение, а именно, че въззивният съд не се е произнесъл по довода работодателят да не е изпълнил нормативните си задължения да поддържа в изправност струга, на който ищецът работи, и да му осигури безопасни условия на работа; че работното облекло не отговаря на онези изисквания, произтичащи от правото на Европейския съюз, за да предпази ищеца от подобен трудов риск; че въззивният съд е игнорирал приет по делото протокол, който доказва липсата на концентрация на алкохол или друго упойващо средство в кръвта на ищеца към злополуката; че от събраните доказателства следвал различен извод за механизма на злополуката – пострадалият не е опитвал да почисти стружка с ръка и не бил заел неправилна позиция, нито настъпването на злополуката би било осуетено при използване на предпазни очила и/или куртка. Обобщението е, че въпросът касаторът свързва или с твърдения, които въззивният съд е намерил за неверни като неподкрепени от събраните доказателства, или с неотносими факти, които обективно не се вписват във възприетата в решението съвкупност от обективни и субективни причини за злополуката. Следователно въпросът изразява единствено несъгласие с фактическите изводи на въззивния съд, т. е. обективно се свързва само и единствено с въведените в жалбата касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Настоящата фаза обаче е за селектиране на касационната жалба според основанията (предпоставките) по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В нея Върховният касационен съд няма правомощие да се произнася по касационните основания.
Обжалваното решение е постановено по жалба само от ищеца/от пострадалия от трудовата злополука, а въззивният съд е определил по-висок процент на съпричиняване от определения от първоинстанционния съд. С първоинстанционното решение обаче искът по чл. 200 КТ за обезщетение на неимуществените вреди от трудовата злополука е уважен до размер на сумата 3 000 лв. (50% от 6 000 лв.), а с въззивното – до размер на 7 000 лв. (90 % от 70 000 лв.). Според въззивното решение вземането на ищеца е в по-висок размер от размера на същото вземане по първоинстанционното решение. В упражнение на своите правомощия на инстанция по същество въззивният съд е спазил принципа по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК да не влоши положението на жалбоподателя, когато първоинстанционното решение не е обжалвано от другата страна. В нормативната и казуална практика, на която касаторът се позовава, не е прието, че когато с въззивното решение правото на обжалвалия ищец е признато в обем/размер над признатото с първоинстанционното решение положението на ищеца се влошава, а забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК (преди чл. 208, ал. 2 ГПК (оттм.)) е нарушена. Следователно по втория процесуалноправен въпрос (въпрос № 4) са изключени и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото претенцията по чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора е неоснователна, а въпреки изхода на делото претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника, ответник и по касация, също е неоснователна. Липсват доказателства последният да е направил разноски пред касационната инстанция.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 50/18.02.2022 г. по гр. д. № 661/2021 г. на Окръжен съд – Перник в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 200 КТ за обезщетения на неимуществените вреди от трудовата злополука от 30.10.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.