О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50651

гр. София, 07.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 16 ноември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №2738/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №990 от 03.09.2021 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №810/2021 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 268 / 13.01.2020 г. по гр. д. №11570/2016 г. на СГС, в частта за отхвърляне на иска на същия срещу ЗД „Б. И. АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение, в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./, за разликата между 18 000 лева до размера 24 000 лева - за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 09.06.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на 900 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 09.06.2015г. ПТП, при което ищецът е получил травматични увреждания, от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, правилно е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя - противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на ищеца, вида и характера на претърпяната телесна повреда, вида на проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, обстоятелството, че ищецът е бил на легло в продължителен период от време, през който е разчитал изцяло на грижата на близките си, търпените от него силни болки и страда - ния, негативното отражение на случилото се върху поведението му, обстоя - телството, че пострадалият не е възстановен напълно от процесните травми, промяната в начина му на живот, както и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната в годината на инцидента, като е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 60 000 лева. Така определеният размер на обезщетенията е намален съобразно приетия размер на съпричиняване от страна на пострадалия в размер от 60%, поради което е присъдил на ищеца обезщетения в размер на 24 000 лв. за неимуществени вреди .

Въззивният съд е намерил за правилни изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите ва първата инстанция в тази част. Позовал се е на това, че от събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ (отм: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди, както и на това, че решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2015г., като в жалбата си ответника не оспорва, че процесното ПТП е реализирано поради противо - правното и виновно поведение на водача на застрахования при него автомобил.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд е изложил следното: Предмет на въззивното производство, което се е развило по въззивни жалби и на двете страни, е бил размерът на претендираните обезщетения, както и размерът на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав е счел, че определеният от състава на СГС размер от 60 000 лв. е завишен и не съответства на преобладаващата практика на съда за сходни случаи към процесния период на 2015г. От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на горния край на лявата голямопищялна кост. Експертът е посочил, че не е извършил личен преглед на ищеца. Изпратен му е амбулаторен лист за преглед на пострадалия от ортопед-травматолог, от който е установил, че пострадалият е получил от - крита фрактура на тибия с увреда на пателарно сухожилие в ляво. Извършена е била операция на 11.06.2015г. - открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Поставена е обездвижваща ортеза на лявата коленна става за период от два месеца, като са му дадени препоръки за ненатоварване на крайника за месеца. Имплантите са били отстранени оперативно на 24.11.2016г., дадени са указания за провеждане на рехабилитация. Пострадалият се е оплаквал от болки и ограничени движения при натоварване на лява коленна става. Описани са спокойни оперативни белези по предната повърхност на лява коленна става и лекостепенна хипотрофия на бедрената мускулатура. Оплаквал се е и от палпаторни болки по хода на ставата и ограничени движения в същата. От рентгенова снимка на лявата коленна става на пострадалия са били установени вторични дегенеративни промени на лява колянна става. Препоръчано е оперативно лечение – алопластика на същата. Вещото лице е счело, че увреждания по крайниците могат бъдат получени и при поставен предпазен колан, като на база единствено на процесната травма не може да се определи дали пострадалият е бил с поставен такъв по време на инцидента. Дегенеративните процеси на коленната става са вследствие на счупването, като крайният резултат от тях са т. нар. шипове. Вещото лице е разяснило, че при нормално протичане на възстановителния процес периодът на възстановяване е около 6 месеца. По делото са събрани показанията на свидетелката -съпруга на ищеца, от които се установява, че последната отишла на мястото на инцидента, където намерила мъжа си в много тежко състояние. Ищецът се отказал от лечение в [населено място] и потърсил помощ в окръжната болница в [населено място]. Там му била извършена операция, като лекуващият лекар им съобщил, че сухожилието на капачката е било напълно скъсано. Два месеца не трябвало да бъде сгъван кракът, за да зарасне сухожилието. Възстановяването продължило няколко месеца. Първите месеци били много тежки. Ищецът бил на легло и изпитвал силни болки през цялото време. Бил много изнервен, не можел да излиза. След това започнало раздвижване на крака с помощта на рехабилитатор. Още два месеца не трябвало да стъп - ва на костта, тъй като не била зараснала. След четири месеца, с много усилия, ищецът успял да започне да сгъва крака си по малко. Първите два месеца последният бил изцяло на легло, не можел да се обслужва сам. За него се грижили жена му и синовете му. През цялото време приемал обезболяващи, като продължавал да го прави и до момента на вземането на показанията. След извършен преглед, специа - листите били категорични, че ставата му е за смяна. Вследствие на случи - лото се пострадалият се променил психически. Станал избухлив, тъй като дълго време не можел да излиза и разчитал изцяло на чужда помощ.

При тези данни и отчитайки възрастта на ищеца към момента на инцидента – 43 години, вида, естеството и тежестта на получените травми: счупване на горния край на лявата голямопищялна кост; изпитваните болки и страдания, които са били с различен интензитет и продължителност по време на възстановяването, които ищецът продължавал да търпи, тъй като все още не е бил напълно възстановен от травмата; вида на проведеното лечение, което включва две оперативни интервенции – за поставяне и отстраняване на импланти за фиксиране на фрагментите на костта; продължителността на лечбно-възстановителния процес – 6 месеца, от които първите два ищецът е прекарал на легло, а през следващите се е налагало да щади крайника, което е довело до затруднения в предвижването и в ежедневните му дейности; дискомфорта, който е изпитвал, тъй като първите два месеца се е наложило да бъде поставен на постелен режим, като е разчитал изцяло на грижата на своята съпруга и синове, като не е могъл да напуска жилището си за продължителен период от време; обстоятелството, че все още не е напълно възстановен напълно, като не е възвърнал голяма част обема на движение на крака в областта на травмата; неблагоприятната прогнозата за възстановяването му, като съществува мнение, че се налага смяна на ставата; негативното отражението върху психиката му във връзка с промените в начина му на живот отпреди инцидента, и предвид приетите от практиката обичайни размери в подобни случаи, социално-икономическите условия на живот в страната ни към процесния период на 2015г., , съдъте преценил, че сумата от 45 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение.

По оплакванията на страните относно приетото за основателно от пър - воинстанционния съд възражение за съпричинаване от страна на пострадалия въззивният съд е изложил следното: От приетото заключение на тройна САТЕ, се установява следният механизъм на ПТП: Произшествието е настъпило в [населено място], на Х-образно кръстовище с прав участък, с двупосочно движение, с една лента за дви - жение на улиците, които го образуват. Налице е лек наклон на спускане по посока на движение към центъра на града. Лек автомобил „Мерцедес“, чиято „Гражданска отговорност“ е застраховано при ответното дружество, се е движил по [улица]от посока центъра и навлиза в кръстовището с [улица]без да спира. В същото време движещият се по [улица]в обратна посока и в насрещното платно за движение лек автомобил „Хонда“, управляван от ищеца, е предприел маневра „ляв завой“ на същото кръстовище без да спира. Между двете превозни средства е настъпил удар в платното за движение на лек автомобил „Мерцедес“, който е челен и леко кос в предните им части. След удара лек автомобил „Мерцедес“, който има по-висока скорост и кинетична енергия, отхвърля назад лекия автомобил „Хонда“ и се отклонява надясно. Двете МПС се установяват на пътното платно след настъпването на произшествието. Вещите лица са изчислили, че лекият автомобил „Мерцедес“ се е движил със скорост около 93 км/ч, а лекият автомобил „Хонда“ – с около 26 км/ч. , включително и към момента на удара. Като причини за настъпването на ПТП в. л. са посочили извършената от лек автомобил „Хонда“ маневра „ляв завой“, вследствие на която превозното средство е навлязло в платното за насрещно движение, при което ударът е бил непредотвратим, както и високата скорост на лек автомобил „Мерцедес“ в района на кръстовището. Експертите са изчислили, че ударът е бил предотвратим за лек автомобил „Мерцедес“ при скорост на движение до 35 км/ч. На мнение са, че ищецът е бил с поставен предпазен колан по време на инцидента, предвид това, че е получил минимална травма при такъв удар. При това положение, според въззивния съд, вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи, които не са съобразили действията си с пътната обстановка, но първопричина за настъпването на ПТП има ищецът, който е допринесъл значително за настърването на ПТП. Въпреки, че лек автомобил „Мерцедес“, управляван от делинквента, се е движил със скорост, значително над позволената за пътния участък и несъобразена с това, че наближава кръстовище, по делото категорично било установено, че дори при скорост на движение с позволената максимална - 50 км/ч, ударът за него би бил непредотвратим. При приближаване на кръстовище водачите следва да намалят скоростта си, но предвид това, че инцидентът е настъпил на кръстовище с добра видимост, при което няма пречка шофьорите да възприемат от значително разстояние насрещно движещите се автомобили, не може да се приеме, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е следвало да се движи със скорост до 35 км/ч., при която според вещите лица ударът ще е предотвратим. От друга страна водачът на лек автомобил „Хонда“ /ищецът/ в нарушение на чл. 37, ал.1 ЗДвП, вместо да изчака и пропусне насрещно движещият се лек автомобил да премине, е предприел маневра, с която е навлезнал в платното за движение на последния, където е станал ударът. Предвид последното, съдът е приел, че определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от страна пострадалия в размер на 60% е съответстващ на неговия принос за настъпване на произшествието. С оглед гореприетото, определеното обезщетение за неимуществени вреди, според съда, следва да се редуцира на 18 000 лева. Следователно, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 18 000 лв. до 24 000 лв., като се постанови ново, с което да се отхвърли за посочената разлика.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора такива, базирани на оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила: необсъждане на всички съществуващи обстоятелства, с оглед критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/ и приложението на критериите за определяне на размера на обезщетенията по чл. 52 ЗЗД, както и втора група въпроси относно необоснованост на изводите на съда при определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала ищца, и от тук за неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД. Твърди се противоречие по тези въпроси на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68, , ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК и посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.

В случая, така формулираните въпроси не отговарят на изискването в смисъла на задължителните указания в ТР №1/2010 г. на ОСГТК -т.1 да обуславят изхода по спора по следните съображения: въззивният съд е изложил достатъчно мотивирано, въз основа на какви съображения формира правораздавателната си воля по отношение определянето на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Размерът на конкретното обезщетение е определен при обсъждане на критериите за това, съгласно постановките на цитираното ППВС 4/68. Следователно, отговорите на така поставената първа група въпроси не биха имали за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на размера на обезщетението. Останалите въпроси са по правилността на обжалваното решение, тъй като се свеждат до оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно приетата степен на съпричиняване и допуснати, според касатора, процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора като правни въпроси, на които същият се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, се отнасят към законосъобразността и обосноваността на изводите на въззивния съд, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение на база преценка на конкретните факти по конкретния спор. Произнасянето по законосъобразността и обосноваността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК/ ред ДВ бр.86/2017 г./-противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС с практика на ВКС по чл.290 ГПК.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в доказания от съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие размер от 900 лева-платено възнаграждение на процесуален представител.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 990 от 03.09.2021 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №810/2021 г., в обжалваната част.

ОСЪЖДА А. С. А. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗД „Б. И. АД-София разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата от 900 лева-платено възнаграждение на процесуален представител.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.