О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50903
гр.София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 2090 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Ф. Е. К., чрез адвокат В. П. от АК–Пловдив, срещу решение № 275/15.12.2021 г. по в. гр. д.№ 576/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се отменя решение № 260177/27.05.2021 г. по гр. д.№ 1080/2020 г. на Районен съд Пазарджик и частично се уважава молбата на Ф. Е. К. против П. Г. С., на основание чл.59, ал.9 СК, за изменение на определения режим на лични контакти на детето А. Ф. К. с бащата, но се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която се оставя без уважение молбата за изменение на определената месечна издръжка на детето,
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.„Дължи ли съдът произнасяне по правилността и валидността на изготвения ИАА – социален доклад, изискан по делото, съобразно основанията по чл.146 ГПК и задълженията си по чл.17 ГПК, когато той е оспорен пред него. Какви следва да са действията на съда при наличие на основанията за оспорване?“ 2.“Длъжен ли е съдът служебно да следи за правилността и валидността на социалния доклад по делото, съобразно основанията по чл.146 ГПК и задълженията си по чл.17 ГПК, дори и при липса на възражение...