Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 7193 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Б. М., подадена чрез адв.Ц. М.. Жалбата е срещу решение №525 от 17.06.2022г., постановено по адм. дело №275/2021г. на Административен съд – Пазарджик. С него е отхвърлена жалбата на Б. М. срещу заповед №ДС-34/12.02.2021г. на областния управител на област Пазарджик, с която е определено класирането на участниците в електронния търг чрез електронна платформа за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост: ПИ №270 с площ 1689кв. м., за който е отреден УПИ I-аптека и здравен дом, в кв.34 по плана на с.Карабунар, община Септември, ведно с построената в имота сграда – Ветеринарна лечебница със застроена площ от 117 кв. м., на един етаж, като на първо място е класиран М. А., а на второ - Б. М., и е наредено да се сключи договор за продажба на имота с М. А. за сумата от 24 932.96лв.

С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде уважено оспорването срещу заповед №ДС-34/12.02.2021г. на областния управител на област Пазарджик. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представени са писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба – Областен управител на Област с административен център Пазарджик, чрез процесуалния си представител юриск.М. А., е депозирал писмено становище, в което счита, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен и е съобразен с материалноправните и процесуални норми, поради което моли решението да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба – М. А., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, по отношение на него не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл.209, т.3, предл.1-3 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Б. М. срещу заповед №ДС-34/12.02.2021г. на областния управител на област Пазарджик, с която е определено класирането на участниците в електронния търг чрез електронна платформа за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост: ПИ №270 с площ 1689кв. м., за който е отреден УПИ I-аптека и здравен дом, в кв.34 по плана на с.Карабунар, община Септември, ведно с построената в имота сграда – Ветеринарна лечебница със застроена площ от 117 кв. м., на един етаж, като на първо място е класиран М. А., а на второ - Б. М., и е наредено да се сключи договор за продажба на имота с М. А. за сумата от 24 932.96лв.

За да стигне до правния извод за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът е приел, че електронният търг е проведен законосъобразно и вярно са отразени наддавателните предложения. Административният съд е установил, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че административният акт е издаден от компетентен орган, във предвидената от закона форма и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е приел за неоснователен довода на Б. М., че класираният на първо място в търга М. А. е допуснат до участие в търга в нарушение на нормативните изисквания, тъй като подадените от същия документи не били подписани с квалифициран електронен подпис. В тази насока съдът е установил, че подадените от Алексиев документи са в съответствие с чл.54а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС).

Административният съд не е споделил твърдението на Б. М., че в последните две секунди бутонът й „потвърждавам“ не е станал активен и същата е била лишена от възможността да продължи участието си в търга. Първоинстанционния съд е приел съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че сървъра на системата е работил коректно и своевременно е обновявал подадената информация, като информацията налична в компютъра и видима за Б. М. може да се различава от тази на сървъра, поради различни причини – блокиране на компютър, на браузър и др. Въз основа на което съдът е достигнал до извода, че не следва да се приеме, че проведеният електронен търг е бил несправедлив. Още повече, че на участниците са им били известни условията и конкретната процедура по провеждане на търга. Търговете представляват вид състезания, при които, за да бъдат спечелени е необходима навременна и точна реакция, като към последната се наслагват и технически фактори – компютър, интернет връзка и т. н., които оказват влияние върху резултата от търга. Но не би могло да се приеме, че тези фактори водят до несправедливост на търга.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна.

Противно на твърдяното в жалбата, съдът правилно е приел, че М. А. е допуснат до участие в търга в съответствие с нормативните изисквания, като няма нарушение за това, че подадените от последния документи не са подписани с квалифициран електронен подпис /КЕП/. Според разпоредбата на чл.54а, ал.1 от ППЗДС за получаване на достъп до информацията за правното и фактическо състояние на всички продавани имоти чрез електронен търг лицата се регистрират в електронната платформа по чл.42, ал.1 с квалифициран електронен подпис (КЕП) и попълват изискуемите от платформата данни, които не могат да бъдат извлечени от КЕП. С разпоредбата на чл.54а, ал.6 от /ППЗДС/ е предвидено, че всички изискуеми за участие в електронен търг документи се представят подписани с КЕП от кандидата, съответно от негов пълномощник, или подписани извън платформата – в сканиран вид. Видно от съдържанието на тези норми законодателят е предвидил две възможности за представяне на изискуемите документи за участие в електронния търг - едната е документите да бъдат представени подписани с КЕП, а другата - документите да бъдат подписани извън платформата в сканиран вид. В настоящият случай безспорно е установено, че подадените от М. А. документи са били подписани извън платформата в сканиран вид в съответствие с разпоредбите на чл.54а, ал.6, пр.2 от /ППЗДС/. Обстоятелството, че касационния жалбоподател чрез упълномощения си представител е взел решение да подпише всеки един документ, освен собственоръчно и с електронен подпис, след което е подписал и пакета документи с електронен подпис, не му дава различни права от другия участник в търга. Така е, защото тези му действия не кореспондира със заложените изискванията към кандидатите и същите не са предвидени в коментираната нормативна уредба.

Неоснователни са доводите на касатора за наличие на нарушение на чл.24, ал.2 от Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала /Наредбата/. Настоящият съдебен състав счита, че административния съд неправилно е обсъждал чл.24, ал.2 (изм.) от Наредбата, и касационният жалбоподател също неправилно се позовава на тази разпоредба. Коментираната разпоредба не е приложима в настоящия случай, тъй като с чл.3, т.1 от Наредбата е предвидено, че Наредбата не се прилага за продажбата на имотите – държавна собственост, с данъчна оценка под 10 000 лв., която се извършва от областните управители по реда на Закона за държавната собственост (ЗДС) и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост чрез електронната платформа. В случая видно от приложения по делото акт за частна общинска собственост от 03.11.2020г. данъчната оценка на имота, предмет на търга, е 8440,70лв., поради което търгът правилно е открит и проведен по реда на ЗДС и ППЗДС чрез електронната платформа. Допуснатото от административния съд нарушение обаче не е съществено, тъй като от една страна не се отразява на постановения резултат по спора, а от друга страна – с чл.54д, ал.3 (изм.) от ППЗДС е регламентирана идентична уреда с тази на чл.24, ал.2 (изм.) от Наредбата. В този смисъл наведените от касатора оплаквания следва да се обсъждат с оглед евентуално нарушение на чл.54д, ал.3 (изм.) от ППЗДС. Съгласно последната норма, в относимото за спора съдържание, електронният търг приключва с изтичането на времевия интервал от един астрономически час. В случай че в последните 60 секунди от времевия интервал постъпи наддавателно предложение, срокът за приключване на търга се удължава с 15 минути еднократно, като платформата визуализира това и оставащото време на участниците.

С обжалваното решение обосновано е прието, че така разписаният с чл.54д, ал.3 (изм.) от ППЗДС ред е спазен. В хода на първоинстанционното производство съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза. Така приетото заключение на вещото лице не е оспорено от явилият се процесуален представител на касатора, не е направено искане за назначаване на друго или повече вещи лица съгласно чл.200 ГПК във вр. чл.144 АПК - видно от протокола, изготвен от проведеното съдебно заседание на 20.05.2022г. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертното заключение, при спазване на съдопроизводственото правило на чл.202 от ГПК във вр. чл.144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Въз основа на което следва де се приеме за правилен извода на първоинстанционния съд, че сървъра на системата е работил коректно и своевременно е обновявал подадената информация, като информацията, налична в компютъра и видима за Б. М. може да се различава от тази на сървъра, поради различни причини – блокиране на компютър, на браузър и други. Заключението, което е дал експерта, не може да бъде оборено от свидетелските показания на допуснатите и разпитани от съда свидетели, че до приключване на търга в секцията „най-високата текуща цена“ е била визуализирана направената оферта от Б. М.. Но дори за компютъра на Б. М. да е била визуализирана такава информация, това не се дължи на допуснато нарушение от администрацията при провеждане на търга. Не се установява нарушение на чл.54д, ал.3 (изм.) от ППЗДС.

С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №525 от 17.06.2022г., постановено от Административен съд Пазарджик по адм. дело №275/2021г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. М. за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА