О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50677

Гр. София, 07.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 10.10.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

т. д. № 2255/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 10433 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав. С него, след отмяна на решение № 5 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 63/2019 г. по описа на ОС – Враца, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД иск с правно основание чл.51 ал.1 ЗЗД вр. чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на вторично проявили се неимуществени вреди /ексцес/ от посттравматична деформация - „халукс валгус“ и извършена операция на 15.01.2019 г. /в решението погрешно е посочена датата 18.01.2016 г./, чрез заплащане на сумата от 30 000 лв.

В касационната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, на основание чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изводът на въззивния съд, послужил за отхвърляне на исковата претенция, че в случая не е налице ексцес, доколкото последващата операция от 15.01.2019 г. е била предвидена от СМЕ, изготвена по първоначално заведеното гр. д.№ 13416/2014 г. по описа на СГС, съответно процесните неимуществени вреди са били съобразени при определяне на вече присъденото на ищеца обезщетение; както и допълнителният извод на съда, че това било видно от достатъчно завишения размер на обезщетението, покриващ настъпването на тези бъдещи вреди. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да бъде уважен в претендирания размер.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивното решение противоречи на ППВС № 4 от 30.10.1975 г., постановено по някои въпроси на непозволеното увреждане, макар формално съдът да се е позовал на него. В тази връзка се поставят следните въпроси: 1. При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на телесни увреждания, решаващият делото съдебен състав следва ли да вземе предвид и бъдещи усложнения в здравословното състояние на ищеца, свързани с телесните увреждания, за които се претендира обезщетение; 2. В случаите, в които съдът определя обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на телесни увреждания, както и последващи усложнения /ексцес/ на същите, следва ли изрично в мотивите на решението си съдът да посочи, че присъденото обезщетение обхваща и бъдещи усложнения в здравословното състояние на ищеца /ексцес/; 3. При разглеждане на дело за неимуществени вреди от ексцес на телесни увреждания, има ли правомощия разглеждащият делото съдебен състав да се произнася по размера на обезщетението, присъдено по първоначално воденото дело – дали обезщетението е справедливо, завишено или занижено, адекватно на търпените вреди и пр.

Излага се, че са налице основанията за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, евентуално, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.

Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респективно, че същото е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ГПК и материалите по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, против подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да достигне до обжалвания краен резултат по делото, съставът на въззивния съд е приел, че не е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника за допълнителното влошаване на здравословното състояние на ищеца, след претърпяното ПТП на 29.10.2012 г. Съдът е намерил, че ищецът действително е страдал от халукс валгус, което е наложило оперативно лечение, че във връзка с него е претърпял болки и страдания, но не и че същите съставляват ексцес. Посочил е, че тези вреди са били предвидими и очаквани, те са били прогнозирани от СМЕ при предходното исково производство и са били съобразени при определеното обезщетение на ищеца с решение № 5379/27.06.2016 г. по гр. д.№ 13416/2014 г. на СГС. Съдът е цитирал ППВС № 4 от 30.10.1975 г., според което ново обезщетение не се дължи, когато при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Заключил е, че в случая настъпилото усложнение е било както предвидимо, така и предвидено при определяне на обезщетението, тъй като неговият размер е бил достатъчно завишен, включително и поради евентуалното настъпване на тези бъдещи вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по обобщения въпрос, основан на въпроси № 2 и № 3 от изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, а именно: По какви критерии се извършва преценката за наличие на ексцес след предходно съдебно решение за обезщетяване на неимуществени вреди? Касационният контрол се допуска в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, за проверка съответствието на обжалвания съдебен акт с постановките на т.10 от ППВС № 4/1975 г.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 10433 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав.

Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание /касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК/.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: