О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50649

София, 06.12.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №977/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. В., подадена от назначения му особен представител адвокат А. Р., срещу решение №29 от 16.02.2022 г., постановено по в. гр. д. №26/2022 г. на Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено решение №207/03.12.2021 г. по гр. д. №864/2021 г. на Районен съд Нова Загора.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на районния съд, с което е уважен предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД против В. В. установителен иск, е неправилно и необосновано. Оспорва се извода на съда, че връчването на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера чрез исковата молба, получена от назначения на длъжника особен представител, може да се приравни на фактическо уведомяване на длъжника по договора по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което да обуслови качеството на кредитор на цесионера. Излагат се съображения, че представителната власт на особения представител по чл. 29, ал. 3 ГПК е ограничена и не се разпростира върху възможността му да приема изявления, свързани с промяна на материалното правоотношение. Сочи се, че цитираната от въззивния съд практика на ВКС в случая е неотносима, тъй като обявяването на предсрочна изискуемост на кредита представлява предвидена в договора възможност за неговото изменение, докато с цесията се променя една от страните по договора. Отделно се твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата във връзка със спорния по делото въпрос относно...