Р Е Ш Е Н И Е

№ 50109

София, 06.12.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4845 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Х., чрез пълномощника й адвокат С. Д., против решение № 264352 от 30.06.2021 г., постановено по гр. д. № 16989 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 478622 от 28.08.2018 г. по гр. д. № 73259/2016 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от И. С. Х. срещу В. П. В. иск са правно основание чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) за изключителна собственост на апартамент с идентификатор **** на основание трансформация на лични средства при придобиването му.

В. П. В., чрез пълномощника си адвокат Я. В., оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 187 от 4.05.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: при закупуване на недвижим имот с пари в брой възможно ли е да се докаже, че точно изтеглените от банковата сметка средства са вложени в закупуването на даден имот чрез показания на свидетел, който не е бил очевидец, но е узнал за обстоятелствата по друг начин.

Въпросът е относим към настоящия спор, по който въззивният съд е констатирал, че ищцата е основала иска на твърденията, че имотът е заплатен изцяло с нейни лични средства, придобити от продажбата на наследствен имот, като брат й й дарил дела си от тези средства, като ответникът няма никакъв принос в придобиването, а отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието трансформация на лични средства и е навел твърдения, че при закупуването имотът не е бил годен за живеене и той е извършил ремонт на същия с помощта на свои приятели и роднини.

Приел е за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 26.01.1997 г. и е прекратен с развод на 22.07.2008 г. На 5.08.2003 г. е закупен процесния апартамент от И. С. В. от продавача Б. А. Б., като посочената в нотариалния акт продажна цена е 13 000 лв.

На 12.07.2002 г. ищцата и брат й А. С. Х. са продали наследствен от баща им С. А. Х., починал през 2000 г., недвижим имот за сума, представляваща левовата равностойност на 11 500 щатски долара.

При справка за движението по сметка на И. В. в ОББ в периода 12.07.2002 г. – 21.07.2003 г. се установява, че по същата сметка на 12.07.2002 г. е постъпила сумата 10 300 щатски долара; на 11.07.2003 г. е изтеглена сумата 2503.62 щатски долара, а на 21.07.2003 г. – сумата 7815.80 щатски долара, след което сметката е останала без наличност.

Левовата равностойност на 7815.80 щатски долара към 21.07.2003 г. е 13 546.97 лв.

На 8.07.2003 г. ответникът е сключил договор за паричен заем със свидетелката Н. В. С. за сумата от 6000 лв. и е получил същата сума. През 2004 г. сключил с ОББ договор за потребителски кредит за сумата 7000 лв.

Съдът е счел, че останалите писмени доказателства, включително и тези за доходите на страните през релевантния период, са неотносими.

Посочил е, че кредитира свидетелските показания в частта им, депозирани в резултат на лични впечатление, като ги е възпроизвел в мотивите. Свидетелят Х. установява, че сумата от продажбата на наследствения им имот била преведена по сметка на сестра му, като той й дарил неговия дял, защото тя била омъжена, имали дете и живеели под наем в малко жилище, което не отговаряло на нуждите им; през 2003 г. сестра му закупила апартамент за 13 000 лв., като парите били от сметката й и са преведени на продавача в деня преди изповядване на сделката; това станало в присъствието на майка им.

Свидетелите М. и В. установяват, че ответника ремонтирал закупения апартамент, а първия – и че по това време двамата работили като шофьори. Съдът е посочил, че ремонта и подобренията след придобиването на апартамента, са неотносими към спора.

При така възприетите доказателства и установените от тях факти, Софийски градски съд е направил извод, че макар ищцата да е разполагала с лични средства за заплащане цената на придобития по време на брака апартамент и за заплащане на нотариалните такси, не е установено, че именно тези средства са били вложени в придобиването.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Установяването, че конкретна парична сума, изтеглена от банкова сметка на един от съпрузите, е послужила за заплащане на закупен по време на брака имот се установява пряко в случаите, в които свидетел е бил очевидец, както на изтеглянето на сумата, така и на извършеното с нея плащане. Свидетелят обаче може да е узнал за това с какви средства е платена покупната цена и по друг начин, без самия той да има преки впечатления. Когато описаният начин на узнаване е житейски логичен и не се опровергава от установеното от останалите доказателства, извод за осъществяване на доказвания факт може да се направи и от показанията на свидетел, който не е бил очевидец. Във всички случаи свидетелските показания се обсъждат в съвкупност с останалите доказателства по делото и съотнесено към фактическите твърдения на страните и правните им доводи и възражения.

По основателността на касационната жалба:

Основателни са доводите в касационната жалба, че изводът на съда, че не е установено именно с изтеглените от влога на ищцата средства да е платена покупната цена на имота, е направен при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Въззивният съд неправилно е игнорирал показанията на свидетеля Х. единствено поради факта, че същият не е бил очевидец на плащането. Не е преценил дали твърденията на свидетеля, че покупната цена е платена със сума от продажбата на наследствен имот, изтеглена от банковата сметка на ищцата се опровергават от установеното от други доказателства по делото, нито ги е съпоставил с фактическите твърдения на страните и доводите във въззивната жалба на ответника.

В случая от една страна по делото липсват други доказателства за средствата, с които е платена покупната цена (представеният от ответникът писмен договор за заем между него и Н. В. С. с дата от 8.07.2003 г. не съдържа изявление на страните, че сумата е получена, поради което и не установява, че договорът за заем, който е реален, е сключен). От друга страна първоинстанционният съд е приел, че покупната цена е платена именно с изтеглените от сметката на ищцата средства и този извод не е бил оспорен във въззивната жалба на В. П. В.. Доводите му относно показанията на свидетеля Х. са, че следва да се вземе предвид твърдението му, че действителната покупна цена е била 13 000 щатски долара, поради което може да се приеме, че със сумата 7815.80 щатски долара ищцата е платила само част от цената.

Поради изложеното следва да се приеме, че по делото е установено, че покупната цена на процесния имот е заплатена със сумата, изтеглена от банковия влог на ищцата.

Неоснователен е довода на ответника, че следва с оглед показанията на свидетеля Х. да се приеме, че покупната цена на апартамента е 13 000 щатски долара, а не както е отразено в нотариалния акт и както твърди ищцата 13 000 лв. В отговора на исковата молба не е наведено възражение, че е налице частична симулативност по отношение на отразената в нотариалния акт цена и че действителната придобивна стойност е различна, поради което това възражение се явява преклудирано.

Неоснователна е и поддържаната от ответника в хода на съдебното производство теза, че не е установено сумата от продажбата на наследствения на ищцата апартамент да е постъпила по сметката, от която е платен процесния имот, както и че братът на ищцата й е дарил неговата част от продажната цена на наследствения им имот. В отговора на исковата молба ответникът не е навел конкретни твърдения за друг произход на постъпилите на 12.07.2002 г. по сметка на ищцата 10 300 щатски долара. Представеният към исковата молба документ, издаден от ОББ установява, постъпването на сумата. Оспорването на ответника, че документа не установява, че сметката е на името на ищцата е неоснователно, тъй като ръкописният текст, установяващ титуляра на банковата сметка е удостоверен с подпис на служителя, който го е изготвил и печат на банката. Показанията на свидетеля Х. потвърждават твърдението на ищцата, че сумата съставлява продажната цена на наследствения им имот, като той й е подарил неговата част. Спорът не се развива между страни по договор, поради което не важат ограниченията на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване с гласни доказателства на договори на стойност над 5000 лв., поради което неоснователен е доводът на ответника, че договорът за дарение между ищцата и брат й подлежи на доказване само с писмени доказателства.

Поради изложеното следва, че по делото е установено, че на 12.07.2002 г. по банковата сметка на ищцата е постъпила сумата 10 300 щатски долара, съставляващи нейни лични средства.

Основателно е възражението на ответника, поддържано и във въззивната му жалба и в отговора на касационната жалба, че с оглед изминалия период от време от постъпване на сумата от 10 300 щатски долара по банковата сметка на 12.07.2002 г. до изтегляне на 21.07.2003 г. на сумата 7815.80 щатски долара, по сметката е имало движение, поради което не може да се приеме, че по нея към датата на закриването й е имало само лични средства на ищцата. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд е разгледал това възражение. При иск по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), респ. чл. 23, ал. 2 от действащия Семеен кодекс ако по делото има доказателства, че към момента на осъществяване на придобивния способ единия съпруг е притежавал лични средства по влог, от съществено значение е изследване движението по влога и установяване дали по него не са постъпвали и средства, набрани по време на брака, които нямат личен произход. Ако такива средства са постъпвали и цялата наличност по влога е послужила за придобиване на спорния имот, следва да се извърши процентно съотнасяне на паричните средства с личен произход и набраните по време на брака парични средства, за които не е установяван личен произход и на база на това процентно съотношение да се прецени основателността на предявения иск.

В случая в нарушение на чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК съдът не е изяснил какви са фактическите твърдения на страните относно отразеното по дати движение по влога в периода 12.07.2002 г. – 21.07.2003 г. и не е дал възможност на страните да ангажират доказателства, вкл. и чрез експертно заключение, ако за изясняване на някои от твърдените факти са нужни специални знания.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите на страните за възстановяване на направените по настоящото дело разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 264352 от 30.06.2021 г., постановено по гр. д. № 16989 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: