ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50347

София, 05.12..2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 07.03.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1236 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „А. Логистикс“ ООД срещу въззивно решение на Русенски окръжен съд.

Ищецът „Търговска база“ ЕООД не изразява становище.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният срещу жалбоподателя иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с което същият е осъден да заплати остатък в размер на 21 600 лв. с ДДС от наемната цена по договор за наем от 01.10.2008 г.

За да постанови решението си, въззивният съд, като е приел, че доводите на страните във въззивното производство са идентични с тези, предявени пред първата инстанция, е споделил изложените от последната мотиви, препращайки към тях съгласно чл. 272 ГПК. В допълнение, подчертавайки правилността на изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази част, е приел, че за валидността на наемното правоотношение е без значение дали наемодателят е собственик на целия имот, след като е предал същия на наемателя и след като за процесния период наемателят е ползвал целия имот, без да са налице доказателства ползването му да е било смущавано, вкл. с предявяване на претенции от трети лица или отстраняване от имота.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, вкл. при съобразяване на извършеното препращане по чл. 272 ГПК, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва също да се отбележи и липсата на конкретни аргументи за обосноваване на очевидна неправилност, а изложените в касационната жалба и изложението оплаквания са такива за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа във връзка с въпросите:

- действителен ли е договор за наем на недвижим имот, сключен от управителя на търговско дружество (наемодател), чието действие е продължило повече от три години;

- следва ли съдът да следи служебно за нищожността на договор за наем, сключен в нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 229, ал. 3 ЗЗД;

- длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди всички изложени от ответника доводи и възражения (значението на въпроса за настоящото производство аргументирано с липсата на произнасяне по оплакването за нищожност на договора поради заобикаляне на закона, тъй като същият е сключен в нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗЗД).

Така формулираните въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Възражението, основано на чл. 229, ал. 2 ЗЗД, жалбоподателят е предявил едва в съдебното заседание на въззивния съд с аргументите, че договорът е бил по право прекратен още през 2018 г., тъй като не може да бъде сключен за повече от десет години, с простото управление на управител. Първите два въпроса не са били предмет на обсъждане във въззивното решение, поради което не могат да бъдат приети за обусловили и решаващите правни изводи на съда. Отделно от това, и трите въпроса се основават на тезата за нищожност на договор за наем, сключен в отклонение от правилото на чл. 229, ал. 2 ЗЗД. Спор за действителността на процесния договор за наем обаче в хода на производството и пред двете инстанции не е бил повдигнат, доколкото и самото възражение на ответника по чл. 229, ал. 2 ЗЗД, съобразно изложеното по-горе, е било за прекратяване на действието на договора с изтичането на 10-годишния срок, а не за изначалната му нищожност.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа във връзка със същите въпроси, посочени по-горе, както и допълнително по въпросите:

- представлява ли заобикаляне на чл. 229, ал. 2 ЗЗД включването на клауза за автоматично продължаване на договор за наем, сключен от лице, което има право да извършва само действия на обикновено управление с първоначален срок от една година, и

- следва ли въззивният съд да обсъди и да вземе предвид изложено от страната възражение за нищожност, дори същото да е изложено за първи път във въззивната инстанция.

Първите три въпроса, формулирани и във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като неудовлетворяващи общата предпоставка за това съобразно изложеното по-горе. По същите съображения не отговаря на общото изискване и последният въпрос, също свързан с възражение за нищожност, каквото в действителност и пред въззивния съд не е било предявено.

Накрая, не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и последният въпрос за заобикалянето на чл. 229, ал. 2 ЗЗД, доколкото и този въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд и поради това не е обусловил решаващите му правни изводи.

Независимо от горното, по всички тези въпроси не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 260019/08.10.2020 г. по т. д. № 253/2020 г. по описа на Русенски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: