О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50517София, 05.12. 2022 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2690 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№290140/07.06.2022г., подадена от А. П. Ж. и К. Н. Ж. чрез процесуалния им представител адв. Е. М. А. от ВАК, срещу решение №261498, постановено на 04.05.2022г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав по в. гр. д.№3997/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от А. П. Ж. и К. Н. Ж. против С. К. Ш. и Ц. Г. Г. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че е допусната грешка при заснемането на границата между имоти с №............и №...........в кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-15-88/10.07.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, като реална част с площ 192.50 кв. м., защрихована в червено на комбинираната скица, издадена от „Г. К.“ Е. на лист 100 от делото, приподписана от съда, е заснета в имот ..........., собственост на С. К. Ш. и Ц. Г. Г., както и иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че А. П. Ж. и К. Н. Ж. са собственици въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а.№........, том ........., н. д.№........./2011г. на реална част с площ 192.50 кв. м., защрихована в червено на комбинирана скица, издадена от „Г. К.“ Е. на лист 100 от делото и за осъждане на С. К. Ш. и Ц. Г. Г. да предадат на А. П. Ж. и К. Н. Ж. владението върху тази реална част, както и искането по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на н. а.№........., том ......, рег.№....., н. д.№......../2018г. за спорната реална част.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли да бъде придобита по давност реална част от урегулиран поземлен имот в хипотезата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ при условие, че реалната част е от урегулиран поземлен имот с приложена регулация, а имотът, към който се твърди присъединяване представлява част от УПИ (парцел), предвиден за обществено мероприятие без приложена регулация.
Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по този правен въпрос се явява в отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в решение №102 от 30.05.2016г. по гр. д.№5728/2015г. на I г. о. на ВКС; решение №67 от 16.06.2017г. по гр. д.№3533/2016г. на II г. о. на ВКС; решение №105 от 12.11.2018г. по гр. д.№3109/2017г. на I г. о. на ВКС; решение №154 от 21.12.2020г. по гр. д.№4689/2019г. на I г. о. на ВКС и решение №60108 от 14.01.2022г. по гр. д.№123/2021г. на I г. о. на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. К. Ш. и Ц. Г. Г. чрез процесуалния си представител адв. В. В. от САК, изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
А. П. Ж. и К. Н. Ж. са предявили срещу С. К. Ш. и Ц. Г. Г. искове за признаване наличието на грешка в одобрената през 2012г. кадастрална карта на [населено място], както и за признаване правото им на собственост и предаване владението върху реална част с площ от 192.50 кв. м., за която твърдят, че погрешно е включена в площта на съседния имот, принадлежащ на ответниците. Твърдят, че през 2011г. са придобили чрез договор за покупко-продажба правото на собственост върху имот с пл.№........., който по регулационния план от 1998г. представлява УПИ ............ и доколкото според този план регулационните граници съвпадат с имотните, поддържат, че регулацията е била приложена. Твърдят, че техните праводатели са възстановени собственици, че имотът е деактуван от книгите да държавна собственост и съществува с тези граници в кадастралния план още от одържавяването му, като при закупуването границата на имота била материализирана по правото им на собственост с телена ограда и в кадастралната карта, одобрена през 2012г., имотът им е отразен като ПИ ............, при което югоизточната граница не е съобразена с правото им на собственост, навлиза навътре в имота и намалява площта му със 192.50 кв. м. През 2019г. извършили геодезическо заснемане и установили, че ответниците са премахнали съществуващата при закупуването на имота ограда, поставили незаконна ограда на мястото, което погрешно е отразено в кадастралната карта като граница на съседните имоти.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответниците С. К. Ш. и Ц. Г. Г. са оспорили предявените искове с твърдението, че са собственици на процесната реална част въз основа на н. а. от 2018г., като през 2006г. С. Ш. е придобила имота с договор за покупко-продажба от „С.“ АД с площ от 1710кв. м., а нейният праводател – от „И.“ ЕАД през 2002г. отново със същата квадратура, след което дарила на сина си Ц. Г. 1/3 ид. част от този имот. Поддържат, че съществуващата ограда винаги е била там, вкл. и към 2006г., а частта от 192.50 кв. м. винаги е принадлежала към техния имот, като са придобили спорната част по давностно владение, продължило повече от 10 години, установено през 2006г.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд относно регулационния статут на имота на ищците е приел, че според основното заключение на СТЕ придобитият през 2011г. от ищците имот представлява поземлен имот №........в кв..........по плана на [населено място], одобрен със заповед №4200/26.07.1977г. с площ по графични данни от 1106 кв. м., като границите на този имот съществуват и в одобрения и действащ преди КК кадастрален и регулационен план от 1977г. Посочено е, че кадастралният план, върху който е изработен регулационният, е от около 1950г., но отразената в КК южна граница на имота към имот №........не съвпада с регулационната. Взето е предвид, че по одобрената със заповед № РД-18-13 от 17.01.2012г. за [населено място] КК имотът на ищците е под №........с площ от 844 кв. м. и южната му граница попада в парцел ............. Посочено е, че по кадастралния план от 1988г. границите на имот ..........и границите на УПИ ........... съвпадат.
Относно регулационния статут на имота, собственост на ответниците въззивният съд е приел, че С. Ш. съгласно н. а.№........., дело ......./2006г. е придобила собствеността върху имот пл.№........по плана на в. з.Б. с площ от 1710 кв. м., а съгласно н. а.№......, дело №.........от 2108г. и н. а.№......, дело №........от 2012г. ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор №.............със стар кадастрален номер ........с площ от 1713 кв. м. по плана на [населено място]. Взел е предвид, че в предходните одобрени от 1950г. до настоящия момент кадастрални и регулационни планове имот №........, отреден за ответниците по КК, е отразен за кв..........под пл.№........според заключенията на вещото лице и скиците към тях. Посочено е, че вещото лице е констатирало, че имотът е извън вилната зона на [населено място], което според въззивния съд потвърждава извода, че имотът на ответниците също е урегулиран, независимо, че в нотариалния акт, с който ответниците се легитимират, е посочено, че имотът попада във вилната зона. Взето е предвид, че според заключението на СТЕ имотът попада в регулационния план на [населено място], кв.121, парцел I, отреден за лесопарк. Посочено е, че в кадстралния план, емисия 1984г., кад. лист А-2-9-Б имотът на ответниците е отразен под №.......като част от северната му граница с имот пл.№........на ищците, е отразен по линията МП по скицата на вещото лице, а в кадастрален план, емисия преди 1960г. същата част от границата му с имот пл.№........на ищците е по линията ГД, като имотът е отразен под пл.№.......... С оглед на това е прието, че границата по линията ГД по кадастралния план отпреди 1960г. е отразена по кадастралния план от 1984г. по линията МП.
Относно спорната реална част въззивният съд е взел предвид, че същата е отразена като част от имот с идентификатор №........(на ответниците) и е отразена на комбинираната скица по линиите МНГДЕМ, защрихована в червено, с площ от 142.50 кв. м. Съобразено е, че съгласно КК южната граница между имотите на ищците и ответниците съвпада с материализираната на място ограда с телена мрежа и железни колове по линията МП, както и че според вещото лице действителната южна граница на парцел ........... следва да бъде по линиите ГДЕЖ. За местоположението на оградата между имоти №.........и №..........въззивният съд е констатирал, че е отразено от вещото лице на изготвена от него комбинирана скица №1 и скица №5 и същата е по линията МП, т. е. тази по неодобрения кадастрален план от 1984г., въз основа на който ответниците са закупили имота си, както и че при извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че южната граница, отразена в КК по черната линия МП, на място е материализирана с телена мрежа и железни колове. Съобразено е при това, че според вещото лице А. границите в КК отразяват оградите, които съществуват на място по врече на създаването, както и че в КК не е била отразена регулационната граница на парцел .............., тъй като според вещото лице по нея не е съществувала ограда.
При тези данни въззивният съд е приел, че кадастралните карта и регистри в случая не отразяват реално южната граница между имота на ищците и този на ответниците и в този смисъл е налице грешка в кадастралните карта и регистър.
По възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на спорната реална част въззивният съд е приел за установено въз основа на показанията на свидетелите Р. Г. и В. И., че при покупката на имота през 2006г. същият е бил ограден с телена ограда, която била заменена от ответницата С. Ш. със зелена строителна ограда. Взето е предвид, че тези свидетели сочат, че през годините оградата не е била местена, а само е била подновявана с нова телена ограда по старите колове, когато се прокъсала, както и че новата ограда се намира на мястото на старата. Пак от тези показания е прието за установено, че ответниците са стопанисвали и са се грижели за имота – изрязали са изсъхналите дървета като преди това са взели разрешение от общината за това, т. е. че през периода от закупуването на имота – 2006г. до 2019г., когато е предявена исковата претенция, ответниците са стопанисвали имота заедно със спорната част.
Изложени са съображения, че показанията на тези свидетели са логични и последователни и съответстват на писмените доказателства по делото, както и отразяват преки впечатления на свидетелите. По тези съображения показанията на тези двама свидетели са кредитирани от въззивния съд.
Посочено е, че според свидетеля Б. Л. оградата е преместена навътре в парцела, така че вече няма излаз на улица, но е прието, че това противоречи на събраните по делото писмени доказателства и на констатацията на вещото лице А. при извършения оглед. Отбелязано е при това, че свидетелят Л. познава имота от 2015г., поради което не може да посочи къде е била оградата преди 2015г.
Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че за периода 2006г. до 2016г., т. е. в продължение на 10 години, ответниците са владели необезпокоявано спорната реална част като своя без ищците да са прекъсвали владението им.
Съобразено е, че съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19.
Прието е, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, съгласно която правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.
Изложени са съображения, че след присъединяването на спорната част към имота на ответниците, ПИ с идентификатор ..........(този на ищците) остава с площ от 944 кв. м., както и с излаз (лице) към [улица], но при това е отбелязано, че въпросът за това дали ПИ с идентификатор ..........отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ относно изискването за лице не е бил обсъждан, доколкото въобще не е бил поставян. При това е посочено, че преценката за съответствие с изискванията на чл. 19 ЗУТ би била не за присъединяващата се част, в който смисъл са доводите на ищците, а за оставащата част, т. е. за техния имот с кратък номер ............
При така изложените от въззивния съд съображения по приложението на чл. 200 ЗУТ следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касаторите въпрос може ли да бъде придобита по давност реална част от урегулиран поземлен имот в хипотезата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ при условие, че реалната част е от урегулирания поземлен имот с приложена регулация, а имотът, към който се твърди присъединяване представлява част от УПИ (парцел), предвиден за обществено мероприятие без приложена регулация. Целта на допускането на касационното обжалване е по съществото на правния спор да се извърши преценка дали и в настоящата хипотеза приложение следва да намери практиката на ВКС, посочена в изложението.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №261498, постановено на 04.05.2022г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав по в. гр. д.№3997/2021г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. (петдесет лева), и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като при неизпълнение на указанието в срок производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена в определения срок, делото да се докладва на председателя на I г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: