На основание чл. 17 ЗУС и чл. 239 НПК председателят на Върховния съд на НРБ е сезирал Върховния съд - ОСНК, да издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 50 ЗИН във връзка с чл. 66 НК, респективно по въпроса, следва ли да се определя първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, по отношение на което е приложен чл. 66 НК.

Представителят на Главната прокуратура даде заключение, че такъв режим следва да се определя и при условните присъди. Върховният съд - ОСНК, за да се произнесе, взе пред вид: В практиката на съдилищата, включително и на Върховния съд, съществува противоречие по този въпрос. Така с решение № 565 от 16.10.1970 г. по н. д. № 521/1970 г. на II нак. отд. е прието, че първоначален режим следва да се определя и при условните присъди, защото при евентуалното отменяване на условното осъждане делото следвало да се връща на първоинстанционния съд за определяне режима, което било в противоречие с принципа на процесуалната икономия.

Противното разбиране е застъпено в решение № 59 от 28.01.1971 г. по н. д. № 7/1971 г. на I нак. отд., според което при условните присъди не следва да се определя първоначален режим за изтърпяване на отложеното съгласно чл. 66 НК наказание, като при евентуалното отменяване на условното осъждане режимът следвало да се определя от второинстанционния съд.

Върховният съд - ОСНК, намира за правилно второто становище, а именно че при условните присъди не следва да се определя първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Съгласно чл. 41, ал. 7 НК, възпроизведен в чл. 50 ЗИН, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя с присъдата. Като се съпоставят тези разпоредби с чл. 40 НК и със Закона за изпълнение на наказанията (Д В, бр. 30/1969 г.), става очевидно, че първоначален режим следва...