ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4305
гр. София, 01.12.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Василка Илиева
Членове: Б. И.
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Е. В. Ч. касационно гражданско дело № 20228003104271 по описа за 2022 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба вх.№ 7739/11.10.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез ст. инспектор М. И., срещу определение № 342/21.09.2022 г. по ч. гр. д.№ 416/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 1368/01.06.2022 г. по гр. д.№ 3256/2021 г. на Окръжен съд Пловдив за спиране на производството по делото до приключване на НОХД № 1644/2020 г. на Специализиран наказателен съд.
Частната жалба съдържа доводи за неправилност, а в изложение към нея се поставят въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, се свеждат до тълкуване разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК като условие за спиране на висящо производство до решаването на друго дело. Според жалбоподателя са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и липсва преюдициалност между делата, когато предмет на отнемане на незаконно придобито имущество по ЗПКОНПИ са дялове, придобити чрез подставени лица, от една страна и образуваното наказателно производство за придобиването им чрез изнудване, от друга страна. Отделно се твърди, че е налице и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От Н. Д. М., С. Ж. М., лично и като майка и законен представител на А. Н. М. и Н. Н. М., както и Я. Г. Д. са подали писмени отговори, с които оспорват частната касационна жалба, като твърдят липсата на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество, че същата е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на касационно обжалване акт на апелативен съд, с който се потвърждава определение преграждащо понататъшното развитие на делото, поради което е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приема, че предпоставка за основателността на искането по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ е да се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, а оборването на законовата презумпция чрез установяване на законен източник на средствата следва да е конкретно за отделните имуществени обекти. Искането на КПКОНПИ за отнемане на дружествени дялове от третото лице се основава на твърдения, че те са придобити от проверяваното лице Н. М. с подставени лица в резултат на престъпление, за което има висящо наказателно дело. Според мотивите на решението, престъплението, за което са повдигнати обвинения, от обективна страна предполага настъпването на имуществена вреда вследствие на извършено от изнудваното лице разпоредително действие с негово имущество в полза на дееца, поради което присъдата на наказателния съд има значение за правнорелевантни факти по гражданското дело - дали е налице значително несъответствие между цялото имущество и доходите на проверяваното лице. В този смисъл, въззивният съд е достигнал до извод за преюдициалност на наказателното производство и основание за спиране на гражданското производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК като условие за спиране на висящо производство до решаването на друго дело, обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. С цитираното от апелативния съд определение № 566 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д.№ 5301/2013 г., IV г. о., се приема, че производството по гражданско дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В тази хипотеза законът задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора и да изчака решението по обуславящото дело. В съдебната практика на ВКС -напр. определение № 118/12.03.2020 г. по ч. гр. д.№ 668/2020 г., III г. о., се приема също, че съдебната преценка винаги е конкретна и зависи от фактите по делото, т. е. връзката на преюдициалност се преценява от съда, въз основа на фактическите обстоятелства във всеки отделен случай.
В обжалваното определение апелативният съд е достигнал до извод, че изхода на наказателното дело обуславя преценката му за „значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, поради което отговорността по същия закон се обусловя от доказване на обвинението
срещу проверяваното лице. Изводите на съда са в противоречие с ТР № 1 от
09.07.2019 г. по тълк. д.№ 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, в което се приема, че не
всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена
зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от
влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело, ще е налице
хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В случая, КПКОНПИ е инициирала
производство по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, а съгласно ал.6 (нова - ДВ, бр.1 от 2019 г.) „Не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона. Следователно, повдигането и поддържането на обвинение от прокуратурата, респ. изходът на наказателното дело срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, законодателят е изключил като процесуална пречка с обуславящо значение при упражняване правото на иск от държавата за отнемане на незаконно придобито имущество /В този смисъл е практиката на СЕС по тълкуване на ДЕС2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз - решение от
19.03.2020 г. по дело С-234/18г. и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19г./
Предвид гореизложеното, установяването на престъпни обстоятелства в наказателното производство в съдебна фаза не е процесуална пречка за развитието на делото при упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, съгласно чл.153, ал.6 ЗПКОНПИ, а проверката на КПКОНПИ по този закон не се обуславя от наказателно преследване на проверяваното и/или свързаните с него лица.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 342/21.09.2022 г. по в. ч.гр. д.№ 416/2022 г. на Апелативен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 342/21.09.2022 г. по в. ч.гр. д.№ 416/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 1368 от 01.06.2022 г. по гр. д.№ 3256/2021 г. на Окръжен съд Пловдив за спиране на производството по делото до приключване на НОХД № 1644/2020 г. на Специализиран наказателен съд.
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.