О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 628

Гр. София, 30.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 24.11.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

Ч. т. д. № 2249/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по две частни касационни жалби, приподписани от процесуален пълномощник, срещу определение № 38 от 02.02.2022 г. по в. ч.т. д.№ 35/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 266578 от 21.12.2021 г. по т. д.№ 21/2020 г. по описа на ОС – Хасково, подадени както следва:

- от Т. П. П., в качеството му на бивш управител на АБ СТРОЙ ЕООД – в ликвидация, срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на въззивната му жалба срещу решението от 09.12.2021 г., постановено по т. д.№ 21/2020 г. по описа на ОС – Хасково, за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на такава на длъжника АБ СТРОЙ ЕООД – в ликвидация;

- от П. ДЕТЕЛИНА ЕООД – срещу същото определение в частта, с която е потвърдено определението на ОС – Хасково за връщане на неговата въззивна жалба, подадена в качеството му на кредитор на АБ СТРОЙ ЕООД – в ликвидация, срещу решението по т. д.№ 21/2020 г., постановено на 09.12.2021 г., на основание чл.632 ал.1 вр. чл.711 ТЗ.

В първата частна касационна жалба Т. П. П. излага, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че той е бил управител на дружеството – длъжник АБ СТРОЙ ЕООД до 20.11.2018 г., а началната дата на неплатежоспособността е определена на 15.11.2018 г., поради което има правен интерес и съответно легитимация да обжалва постановеното по делото решение.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поставя следните въпроси, по които моли да се допусне касационно обжалване, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Кои са правно легитимираните субекти, попадащи в разширения обхват на процесуално легитимирани страни на основание разпоредбата на чл.613а ал.2 ТЗ, да обжалват съдебните актове по ал.1 от същия закон; 2/ При какви обстоятелства е налице правен интерес от обжалване актовете на съда по несъстоятелността от страна на бившите управители на дружеството; 3/ Какви са допустимите възможности за защита на управителите на дружество по отношение на извършените от последните действия, в качеството им на законни представители на дружество, обявено в несъстоятелност, след назначаване на временен ликвидатор в открито производство по несъстоятелност; 4/ Какви са правомощията на ликвидатора съгласно разпоредбата на чл.269 ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност. Поддържа и наличието на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, с оглед тежестта на пороците, от които страда обжалваното определение.

Във втората частна касационна жалба се твърдят допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Излага се, че П. ДЕТЕЛИНА ЕООД е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника АБ СТРОЙ ЕООД – в ликвидация, преди постановяване на решението по т. д.№ 21/2020 г., образувано по молба на длъжника, но това производство в нарушение на закона не е било спряно. Твърди се наличие на правен интерес от въззивно обжалване за този кредитор, тъй като с постановяване на обжалваното решение се препятства развитието на производството по т. д.№ 161/2021 г. и реализирането на правата му.

Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към тази жалба съдържа следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Кои са правно легитимираните субекти, попадащи в разширения обхват на процесуално легитимирани страни на основание разпоредбата на чл.613а ал.2 ТЗ, да обжалват съдебните актове по ал.1 от същия закон; 2/ Как кредитор на длъжника, срещу когото е образувано производство по несъстоятелност, но не попадащ в кръга на страните по чл.613 ал.2 ТЗ, може да защити правата си в случаите, в които съдът не е спрял делото на основание чл.629 ал.3 ТЗ; 3/ Как може кредитор с неустановено с влязло в сила решение вземане да предяви своите претенции в процедурата по несъстоятелност при постановено решение по чл.632 ал.1 вр. чл.711 ТЗ; 4/ Каква следва да бъде защитата на кредитор на длъжника при нарушаване на процедурата по чл.629 ал.3 ТЗ от съда по несъстоятелността и преклудиране на законовата възможност на кредитора да продължи предприетото от него изпълнение срещу длъжника. По идентични съображения с тези на другия частен жалбоподател се релевира и основанието за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.

Срещу частните жалби не са постъпили писмени отговори.

За да се произнесе по тях, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното:

Частните касационни жалби са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, изхождат от легитимирани лица и са депозирани в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.

За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:

В подадената от Т. П. частна жалба не се оспорва липсата на представителна власт спрямо дружеството – длъжник, но се поддържат доводи за наличието на правен интерес бившият управител да обжалва решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл.632 ал.1 ТЗ, за да защити своите права и законни интереси, които щели да бъдат засегнати със самия факт на обявяване на АБ СТРОЙ ЕООД – в ликвидация в несъстоятелност, а и понеже ликвидаторът нямал интерес да обжалва решението, постановено по негова молба.

Горните доводи са счетени за неоснователни, като е посочено, че процесуалната легитимация за обжалване на постановени в производство по несъстоятелност съдебни актове е ясно и недвусмислено определена в закона и бившият управител на дружеството, спрямо което е открито производство по несъстоятелност, не разполага с такава легитимация, съответно на което и изходящата от него жалба е недопустима и подлежи на връщане. По отношение на доводите за неправилно определена в решението от 09.12.2021 г. начална дата на неплатежоспособност и за неправилна преценка на съда относно момента на последното извършено от длъжника плащане, съдът е приел, че те изобщо не следва да бъдат коментирани в настоящото производство, тъй като са извън предмета му.

Определението на първата инстанция е преценено като правилно и в частта, с която е върната като недопустима въззивната жалба на П. ДЕТЕЛИНА ЕООД. Посочено е, че това дружество към момента на постановяване на обжалваното от него решение няма качеството на страна по т. д.№ 21/2020 г. по описа на ОС - Хасково, понеже молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от самия длъжник. Следователно дружеството - жалбоподател не попада в кръга на правните субекти, които разполагат с процесуална легитимация по смисъла на чл.613а ал.1 ТЗ за обжалване на конкретното решение. Същото не разполага и с произтичащата от нормата на чл.613а ал.2 ТЗ процесуална легитимация. С тази разпоредба е дадена възможност да се обжалват решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. П. ДЕТЕЛИНА ЕООД не твърди да отговаря на нито едно от тези условия. Обстоятелството, че малко преди постановяване на решението от 09.12.2021 г. дружеството е подало отделна молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо АБ СТРОЙ ЕООД – в ликвидация и въз основа на тази молба е образувано т. д.№ 161/2021 г. по описа на ОС – Хасково по никакъв начин не поражда процесуална легитимация за обжалване на решението, постановено по т. д.№ 21/2020 г. Дали окръжният съд е нарушил разпоредбата на чл.629 ал.3 ТЗ, като е постановил решението си, вместо да спре производството по делото до произнасянето по молбата, подадена от частния жалбоподател по т. д.№ 161/2021 г., е въпрос, по който въззивният съд е счел, че няма правомощия да се произнася. Освен това, наличието на постановено по т. д.№ 21/2020 г. решение за откриване на производство по несъстоятелност не лишава П. ДЕТЕЛИНА ЕООД от защита на неговите вземания, които могат да бъдат предявени в съответните срокове и след евентуалното възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на основание чл.632 ал.2 ТЗ.

Настоящият съдебен състав счита, че определението на Пловдивския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения:

Формулираният и от двамата частни касационни жалбоподатели въпрос № 1 се преценява като значим за изхода на спора, но спрямо него не се установява допълнителната селективна предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. От една страна по приложението на нормата на чл.613а ал.2 ТЗ е налице обилна и непротиворечива практика на ВКС, на която обжалваното определение съответства, а от друга – жалбоподателите не са обосновали искането си за ново тълкуване на закона по начина, указан в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, напротив, същото е бланкетно заявено. Касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК може да бъде допуснато само при кумулативното наличие на общото и поне едно от факултативните основания, посочени в същата разпоредба, а в случая основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Последното важи и за всички останали въпроси в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, доколкото в тях също само декларативно се сочи, че формулираните въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това въпросите от № 2 до № 4 нямат значение за изхода по конкретното дело, тъй като не са обусловили решаващата правна воля на съда. Във връзка с първата жалба съдът не се е произнасял за това, при какви обстоятелства бивши управители на дружество – длъжник биха имали право да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност, нито каква би могла да бъде защитата им, нито относно правомощията на ликвидатора. По втората жалба съответно липсва произнасяне на въззивния съд каква защита имат кредиторите, подали молба за откриване на производство по несъстоятелност по време на висяща молба на длъжника по чл.629 ал.1 ТЗ, при неизпълнение от страна на съда на задължението му по чл.629 ал.3 ТЗ. В случая въззивният съд е приел, че тези въпроси са извън предмета на конкретния правен спор относно допустимостта на подадените въззивни жалби, поради което не ги е обсъждал. Следователно така посочените въпроси не удовлетворяват общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обусловят допускане на исканата касационна проверка.

Липсват и предпоставките на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. От съдържанието на последното не се установява съдът да е допуснал особено груби нарушения на правилата на формалната логика, нито да е приложил превратно действащия закон.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 38 от 02.02.2022 г. по в. ч.т. д.№ 35/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: