Министърът на правосъдието е внесъл предложение за издаване на тълкувателно решение относно възможността на причинителя на щетата да противопостави възражение за виновно съпричиняване на щетата и от други лица при суброгирането в изпълнителния процес по чл. 326, ал. 1 ГПК на лицето, отговарящо за неговите действия съгласно чл. 49 ЗЗД. Общото събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, съобрази:

1. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа - чл. 49 ЗЗД. Увреденият може да иска заплащането на обезщетение както от прекия причинител, така и от отговорното за действията му лице. Прекият причинител и възложителят на работата носят солидарна отговорност спрямо увредения. Въз основа на осъдителното решение се издава в полза на последния изпълнителен лист, по който причинителят на вредата и възложителят на работата са солидарни съдлъжници, а увреденият - взискател. По силата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД взискателят може да иска изпълнение на цялото задължение само от възложителя на работата и да събере целия дълг от него. В този случай заплатилият цялото солидарно задължение възложител на работата може, като установи пред съдебния изпълнител с писмени доказателства плащането, да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на първоначалния взискател изпълнителен лист срещу неплатилия задължението пряк причинител на вредата - чл. 326, ал. 1 ГПК. По този начин в самото изпълнително производство, образувано първоначално срещу двамата солидарни съдлъжници, се осъществява правото по чл. 54 ЗЗД на възложителя на работата, който е заплатил обезщетение за вредите, причинени от лицето, за което той отговаря.

При това положение възложителят на работата няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 54 ЗЗД, какъвто интерес е налице, когато увреденият е предявил иска си само срещу възложителя на работата за действията на лицето, за което той отговаря,...