О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50648
гр. София, 29.11 2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
И. А.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В.
т. д. № 2548/2021 година.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. С., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 927 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 4123/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 260015 от 28.06.2020 г. по гр. д. № 535/2019 г. на Софийски окръжен съд, І ГО, шести състав, в частта му, с която искът на настоящия касатор по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) срещу Гаранционния фонд е отхвърлен за разликата над 80 800 лв. до пълния предявен размер от 320 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2018 г., до окончателното й изплащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за касирането му в обжалваната част и уважаване на иска до пълния му претендиран размер. По подробно изложени съображения се твърди, че въззивният съд не е обсъдил в достатъчна и пълна степен всички доказателства по делото и конкретните обективно съществуващи правнорелевантни факти по спора, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, в резултат на което неправилно е приложил материалния закон – чл. 52 ЗЗД, и е присъдил силно занижено обезщетение.
Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди да приложи критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и развит в практиката на ВКС; 2. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид, и които следва да бъдат ценени от съда при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД и 3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочи и тяхното значение при конкретно установените по делото факти.
Поддържаният допълнителен селективен критерий за достъп до касация по посочените въпроси е основан на приложени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове на ВС и ВКС, в противоречие с разрешенията по които според касатора се е произнесъл въззивният съд: ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 98 от 13.06.2019 г. по т. д. № 2097/2018 г., II т. о., решение № 83 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., I т. о., решение № 9 от 22.02.2018 г. по т. д. № 1286/2017 г., II т. о., решение № 53 от 03.07.2020 г. по т. д. № 1311/2019 г., I т. о., решение № 82 от 19.06.2020 г. по т. д. № 1205/2019 г., II т. о., решение № 93 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 60355/2016 г., I г. о., решение № 20 от 11.02.2020 г. по т. д. № 247/2019 г., II т. о. и решение № 42 от 21.05.2021 г. по т. д. № 494/2020 г., II т. о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуален пълномощник, в който се твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за правилност на въззивното решение. Счита, че при определянето на справедливия размер на дължимото обезщетение въззивният съд изцяло се е съобразил с посоченото в ППВС № 4/23.12.1968 г. и събраните по делото доказателства, както и с установената константна съдебна практика. Моли въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част да бъде оставено в сила.
Третото лице – помагач на страната на ответника – Й. Г. Й. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, също депозира писмен отговор на касационната жалба с твърдения, че формулираните от касатора въпроси не са обуславящи за изхода на спора, нито са решени в противоречие със сочената съдебна практика, а по същество – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд – София, при съобразяване пределите на въззивното производство – по приложение на чл. 52 ЗЗД, и след преценка на: заключението на тричленната комплексна съдебномедицинска експертиза на вещи лица специалисти по ортопедия, неврология и хирургия, изслушана в първоинстанционното производство; допуснатата във въззивното производство повторна съдебномедицинска експертиза, и на показанията на свидетелите Г. С. – майка на ищеца, и И. Г. – негов приятел, преценени по реда на чл. 172 ГПК, е извел извод за основателност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди до размера на 160 000 лв., редуциран с извършеното извънсъдебно плащане на 79 200 лв., или за дължимост на сумата от 80 800 лв.
Въззивният съдебен състав е съобразил, че, доколкото ответникът не е обжалвал решението на първоинстанционния съд в неговите осъдителни части – до присъдения размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, както и с оглед безспорното по делото частично плащане на 79 200 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, страните са обвързани от силата на пресъдено нещо, въз основа на която съдът е длъжен да приеме, че ищецът е пострадало лице от ПТП, станало на 04.06.2015 г., установено и със съдебен акт, задължителен за гражданския съд (чл. 300 ГПК; чл. 413 НПК), а ответникът дължи обезщетения за вреди в хипотеза на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), причинени от делинквент, който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 288 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ (отм.).
Относно вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от настъпилото на 04.06.2015 г. ПТП, извън тези от състава на престъплението, за извършването на което е бил признат за виновен делинквентът, въззивният съд е посочил, че подлежат на доказване на общо основание. Приел е, че конкретните увреждания са установени в първоинстанционното производство, допълнително доказани от проведената повторна комплексна СМЕ, като в последната са прецизирани усложненията в неврологичния статус на пострадалия и наличието на следоперативна херния след проведената коремна операция. Така от заключенията на изслушаните по делото СМЕ, в частност от това на повторната експертиза, което е по–прецизно по отношение на характера и тежестта на получените увреди и по-актуално с оглед времето на изготвяне на заключението, а това на първоначалната е по-подробно по отношение на продължителността на възстановителния период, и двете изготвени след преглед на пострадалото лице и проверка на медицинската документация, е установено, че след ПТП, при което не се спори, че ищецът е управлявал мотоциклет, той е получил множество телесни увреждания в областта на главата, гърдите, гръбначния стълб, вътрешните органи и крайниците, от които е изпаднал в коматозно състояние, довели до опасност за живота с необходимост от провеждане на животоспасяваща оперативна интервенция, както и до трайно затруднение на движението на снагата, на горен и долен крайник. Общият възстановителен период от травмите, в това число и в психоемоционален план, е около година, през който той е изпитвал и силни до умерени болки. Установено е, че на пострадалия е проведено оперативно, медикаментозно и рехабилитационно лечение. По време на обездвижването е имал необходимост от чужда помощ, като е възстановен функционално от получените фрактури след около 4 месеца. След коремната травма също няма трайни функционални усложнения, но след проведената коремна операция се е получила херния в областта на оперативния белег. Налице е усложнение обаче в неврологичния статус на пострадалия – описаният церебрастенен синдром с присъщите му симптоми, основание за определяне и на ТНР на пострадалия, както и увреда на нерв, водеща до ограничено отвеждане на дясната ръка в областта на дясната раменна става.
С оглед така приетото за установено в производството и предвид характера и тежестта на уврежданията на здравето на ищеца – 29 годишен към произшествието, които се характеризират с разстройство на здравето, опасно за живота, и с трайно затруднение на движенията на снагата и крайниците, при съобразяване и на: претърпените от него болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията; характера и продължителността на лечението; ограниченията в битовото обслужване и нуждата от чужда помощ; негативното отражение на травматичното събитие върху психиката и социалния живот на пострадалия; наличните козметични дефекти по тялото му, създаващи дискомфорт; настъпилите усложнения в неврологичния статус със съответни отражения върху функционирането на пострадалия като организъм и в социален план, и при полагане на труд, както и при съобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир – съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, въззивният съд е заключил, че обезщетение в размер на 160 000 лв. отговаря на принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Решаващият състав е изтъкнал, че при определяне на посочения размер съобразява следното: младата възраст на пострадалия; физическите му увреждания и страдания, довели и до опасност за живота, и до обездвижване със сериозна промяна за дълъг период от време в начина му на живот, както и до усложнения в неврологичния статус на организма без конкретна прогноза за периода на възстановяване; негативните последици в емоционалното му състояние. Наред с горното, съдът е посочил, че пострадалият е възстановен от фрактурите и травмите в коремната област, а в случай на възникване на по-тежки усложнения, като късни последици от черепномозъчна травма, това би било основание за нова претенция за обезщетяване на вредите от ПТП.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
Формулираните от касационния жалбоподател правни въпроси, свързани с точното прилагане на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост съобразно предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, както и със задължението на съда не само да посочи обективно съществуващите и установени по делото конкретни обстоятелства, но и да оцени тяхното значение за определяне на точния размер на обезщетението за неимуществени вреди, удовлетворяват основната селективна предпоставка, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може обаче да се приеме за доказана поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, предвид липсата на данни за допуснато от решаващия съд отклонение от задължителните за съдилищата указания относно общите критерии, релевантни за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, дадени в ППВС № 4/1968 г. – т. II, както и относно преценката на обективните обстоятелства при телесни увреждания, настъпили в резултат на деликт. От съобразителната част към решението е видно, че въззивният съдебен състав изключително подробно е преценил установените по делото конкретни обективни обстоятелства, като е оценил тяхното значение за общия размер на претендираното обезщетение – 160 000 лв. /завишавайки с 50 000 лв. определеното от първата инстанция обезщетение/, от което е приспаднал извънсъдебно заплатената от застрахователното дружество сума от 79 200 лв. Не би могло да се възприеме твърдението на касационния жалбоподател за противоречие на атакуваното въззивно отхвърлително решение на цитираната казуална практика на ВКС, като се съпоставят съответните размери на присъдени обезщетения за неимуществени вреди по отделни дела. Действително, с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове е доразвита практиката по приложение на чл.52 ЗЗД – например, относно нивата на застрахователно покритие като несамостоятелен критерий при определяне на обезщетения за неимуществени вреди, но по всяко отделно дело на оценка подлежат специфични обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за размера на съответното обезщетение. Последното изключва възможността за съпоставка между обезщетенията по отделни дела и не би могло в резултат от такава съпоставка да се обоснове допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Що се отнася до това - кои са обективно съществуващите обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при обосноваване на размера на обезщетението за неимуществени вреди при настъпили в резултат на деликт телесни увреждания /въпрос № 2 от изложението към жалбата/, те са принципно очертани в ППВС № 4/1968 г., като не се установява допуснато от апелативния съд отклонение от постановките на посочения акт на нормативно тълкуване.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 927 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 4123/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: