О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50341

гр. София, 29.11.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1848 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и П. П. К. против решение №5/04.01.2022 г., постановено по гр. д.№ 2571/2021 г. от 4-ти състав на САС.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение е прието, че на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 16 000 лева, като след приспадане на изплатеното обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от 3 800 лева, следва да се присъди сумата 12 200 лева.

По ТД №1/2022 г. по описа на ОСГК на ВКС е поставен за тълкуване въпрос: При иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи дължимото обезщетение глобално?

Доколкото в касационната жалба на ищеца по делото се поставя въпрос във връзка с обстоятелствата, касаещи продължителността на процеса и изплатеното обезщетение, то посочения по-горе въпрос и неговото тълкуване е от значение за правилното разрешаване на спора и производството по...