Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50873

София, 28.11. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.11.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1682 /2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л. С. ЕАД срещу въззивно решение № 79 /19.01.2022 г. по в. гр. д. № 11361 /2021 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 14.06.2021 г. по гр. д. № 35546 /2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Х. Х. срещу „Л. С. ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и вместо тона исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени.

Въззивното решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът на М. Х. Х. срещу „Л. С. ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 12 465.78 лева до 15 026.64 лева за същия период от време, за който е уважен за сумата 12 465.78 лева.

Ответникът по касационната жалба М. Х. Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Ищецът е бил уволнен от длъжността Ръководител на отдел „Пътническа агенция“ към дирекция „Наземно обслужване“ на Л. С. ЕАД на основание чл.328, ал.2 КТ.

За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел следното:

С договор от 05.06.2020 г. е възложено управлението на изпълнителен директор на „Л. С. ЕАД и със заповед от 28.04.2020 г. е одобрен бизнес планът на дружеството за 2020 г.

Изпълнителният директор на „Л. С. ЕАД е имал право на прекрати трудовите правоотношения със служители, които са част от ръководството на предприятието, на основание чл.328, ал.2 КТ.

Но ищецът не е бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 вр. § 1, т.3 от ДР на КТ поради следното:

При разглеждането на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнение служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото в йерархията на длъжности (подчертаването е от въззивния съд) в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността.

Но както е прието в решение № 272 /14.10.2016 г. по гр. д. № 1691 /16 г., на ВКС, IV г. о., решение № 442 /08.06.2010 г. по гр. д. 1621 /09 г. на ВКС, III г. о., решение № 249 /04.07.2013 г. по гр. д. № 1358 /12 г. на ВКС, IV г. о., решение № 111 /12.03.2012 г. по гр. д. № 726 /11 г. на ВКС, IV г. о. не е част от ръководството на предприятието лице, което осъществява ръководство спрямо други служители, но същевременно е организационно подчинено и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т. е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно–йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление.

Ищецът не е част от ръководството на предприятието, видно от наименованието на длъжността му, от длъжностната характеристика и от поименното щатно разписание ищецът е началник на отдел и е пряко подчинен на директора на дирекция на „Наземно обслужване“ на „Л. С. ЕАД, който от своя страна е подчинен на изпълнителния директор на дружеството. Липсва първата и най-важна предпоставка за уволнение по чл.328, ал.2 КТ и само на това основание същото е незаконосъобразно.

По наличие на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя в две разновидности материалноправен въпрос, първата редакция на който е уточнена от настоящия съдебен състав съгласно приетото с т.1 от ТР 1 /2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС:

Дали при разглеждането на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ за определянето, че един служител, който осъществява ръководство спрямо други служители и работници, не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, е достатъчно да се установи, че не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, а е организационно подчинен на друг служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т. е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно – йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление?

Доказването, че определена длъжност йерархично не е пряко подчинена на ръководителя на предприятието, а субординацията е опосредена от друг ръководител, представлява ли самостоятелно основание за приемането, че тази длъжност не е част от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ вр. с § 1, т.3 ДР на КТ?

Двете редакции на въпроса са свързани с довода на жалбоподателя, че опосредеността от друга длъжност между ръководителя на предприятието и този служител е само един от критериите за извода дали длъжността е ръководна.

Въпросът е обуславящ, защото както беше посочено за мотивите на въззивния съд, той е приел следния извод (дословно) : Но както е прието в решение № 272 /14.10.2016 г. по гр. д. № 1691 /16 г., на ВКС, IV г. о., решение № 442 /08.06.2010 г. по гр. д. 1621 /09 г. на ВКС, III г. о., решение № 249 /04.07.2013 г. по гр. д. № 1358 /12 г. на ВКС, IV г. о., решение № 111 /12.03.2012 г. по гр. д. № 726 /11 г. на ВКС, IV г. о. не е част от ръководството на предприятието лице, което осъществява ръководство спрямо други служители, но същевременно е организационно подчинено и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т. е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно–йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление,

Настоящият състав намира за основателно твърдението на жалбоподателя, че в посочените от въззивния съд решения на ВКС не е обоснован точно такъв извод.

В посочените решения е приет изводът, че характерът на длъжността като ръководна, се определя от длъжностната характеристика. В последното – че същественото е какви са трудовите функции, подчинености и отговорности.

Единствено в решение № 249 /13 г. в частта му, с която спорът е разгледан по същество и в решение № 272 /16 г. в отговор на правен въпрос е прието, че не е част от „ръководството на предприятието“ лице, на което е възложено ръководството на трудовия процес в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес в поделение на предприятие, когато ръководителят от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т. е. съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление.

Въззивният съд не е установил, че длъжността на ищеца се намира в поделение на работодателя, нито, че той е организационно подчинен едновременно както на преките си административни ръководители в съответното поделение, така и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие (не е установил множество подчинености на множество други длъжности в поделението и в предприятието). Т.е. въззивният съд се е позовал на правен извод по отношение на различна хипотеза, без да обсъжда конкретните трудови функции на длъжността на ищеца.

С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 79 /19.01.2022 г. по в. гр. д. № 11361 /2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която с него е отменено решение от 14.06.2021 г. по гр. д. № 35546 /2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Х. Х. срещу „Л. С. ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и вместо тона исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени, последният от които за сумата 12 465.78 лева.

Указва и дава възможност на „Л. С. ЕАД в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 329.32 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.