Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Л. Членове: В. П. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 5354/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 83, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационната жалба на А. А. А., роден на [дата]. в гр. Рияд, С. А. [ЛНЧ], чрез адв. В., срещу Решение № 10323/25.03.2025 г., постановено по адм. д. № 7373/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 7317/28.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на гражданина на С. А.

Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да цени доказателствата в подкрепа на бежанската история на кандидата, сочещи, че в периода между 2011 г. и 2013 г. той е участвал в политически прояви на територията на страната си на произход, имащи за цел демократизиране на обществото. Поддържа се, че съдът не е анализирал нито в достатъчна степен, нито в съвкупност доказателствата относно профила на касатора в контекста на чл. 3 ЕКПЧ. Наред с това са игнорирани обективните данни, че значителна част от дейността на А. А. А. е развита след напускането на родината му, обуславящи приложимостта на принципа за бежанец sur place по чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Според касатора АССГ се е ограничил да изброи, но не и да анализира съдържателно и да обоснове защо приема или отхвърля определени факти. От инстанцията по същество не е събрана цялата доказателствена основа, позволяваща задълбочена преценка на личните обстоятелства на касатора, включително данните, че С. А. продължава да бъде зона с висока степен на насилие и репресии, включително смъртни присъди срещу либерални дисиденти. Акцентира се върху правилото на чл. 75, ал. 3 ЗУБ, както и на разрешенията, дадени от СЕС в решението от 22 септември 2022 година по дело С-159/21. С тези съображения се обосновава искане за отмяна на решението, като административният орган бъде задължен да предостави на касатора бежански статут.

Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ, чрез юрк. Г., оспорва основателността й в съдебно заседание и в писмено становище и иска оставяне в сила на решението.

Прокурорът от СГП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна.

Според фактическите установявания на АССГ началото на административното производство е поставено на 23.11.2021 г., когато касаторът поискал международна закрила в Р. Б. В интервю от 08.12.2021 г. той описал маршрута си на придвижване след като през март 2013 г. напуснал страната на произхода си в посока Египет, където останал около 5 месеца. През август същата година се опитал безрезултатно да отпътува за Кувейт, но подпомогнат от активисти в Катар заминал за Ливан, а в началото на 2014 г. пристигнал в Турция. В България влязъл не по установения ред на 23.10.2021 г. и е задържан в района на гр. Ахтопол. Искането си за закрила касаторът мотивирал с политическо преследване в С. А. Заявил, че през 2012 г., когато в Б. И. избухнала Арабската пролет, е участвал в протестни митинги, чиято цел е въвеждането на конституционна монархия по примера на Великобритания. Официалните власти контактували с родителите му и конфискували електронните устройства, чрез които той заявявал позицията си. След пристигането си в Истанбул се занимавал с журналистическа дейност, но под различни имена с цел да избегне рискове за близките си. В Турция е създадена група под ръководството на Д. Х., към която касаторът се числял и която се занимавала с правата на човека в С. А. конкретно със смъртните наказания на малолетни и непълнолетни. След убийството на Х. търсещият закрила участвал в протестен митинг в Истанбул. Опасенията си да се завърне в страната си той обосновал с връзките си с изявени опоненти на официалната власт като Х. и О. А. А.. Идентични сведения касаторът дал при повторното си интервюиране на 04.03.2022 г., допълнени с данните, че около 2 години по-рано жена от опозицията в Истанбул е арестувана от саудитските власти, а едно от обвиненията към нея било, че се е срещала с А.. При третото интервю на 17.05.2024 г. търсещият закрила заявил, че контактите му с О. А. А. започват през 2016 г., двамата комуникирали почти ежедневно и заявил готовност да помоли политическия активист да направи видеообръщение в негова подкрепа. Отказал да отговори на конкретни въпроси за контактите си с Д. Х. с аргумент, че се касае за секретна информация, засягаща опозицията.

Според административния орган заявените от търсещия закрила лични обстоятелства, данните за неговата политическа активност и сведенията за ситуацията в С. А. не разкриват опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или преследване с признаците по чл. 8, ал. 2 ал. 5 ЗУБ. Председателят на ДАБ е акцентирал върху непоследователността в изявленията на касатора относно началото на протестите в С. А. липсата на отговор как той се е препитавал в Египет, където по думите му е пребивавал 5 месеца и е ценил като недостоверни изявленията за близко сътрудничество с дисидента и журналист Д. Х. и с политическия активист О. А. З.. С оглед безпроблемното напускане на С. А. с валиден национален паспорт ответникът заключава, че А. не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува.

Първостепенният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без в производството да са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост, и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдени са предпоставките за предоставяне на търсената от А. А. А. международна закрила и отречено осъществяването им.

Решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Фактическата обстановка по делото не е изяснена в цялост, а изводите на съда не са съобразени с постоянната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз.

При разглеждане на молби за международна закрила съдът дължи прилагане не само на националното право и на правото на ЕС, но и на Европейската конвенция за защита правата на човека. Произтичащата от член 3 ЕКПЧ закрила срещу връщане се прилага по отношение на всички лица, застрашени от връщане, и е абсолютна (делата Sufi and Elmi срещу Обединеното кралство, Salah Cheekh срещу Нидерландия, MSS срещу Белгия и Гърция). Принципът за забрана за връщането произтича от член 3 от Конвенцията против изтезанията и член 7 от Международния пакт за граждански политически пакт. Съдът дължи мотиви по забраната за връщане дори при наличие на изключенията за предоставяне на международна закрила.

От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция (Директива 2011/95) е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група.

Съгласно член 8, 5 от Директивата когато държавите-членки прилагат принципа, съгласно който молителят има задължение да обоснове молба за международна закрила, и когато определени аспекти на неговите декларации не са подкрепени с документи или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато молителят е положил реални усилия да обоснове своята молба; всички относими елементи, с които молителят разполага, са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите относими елементи; декларациите на молителя са преценени за непротиворечиви и достоверни и не влизат в разрез с наличната и относима към неговия случай обща и конкретна информация; молителят е подал молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил; и общата достоверност на твърденията на молителя е установена.

В разглеждания случай такива елементи са предоставени от касатора във връзка с твърденията му за опасност преследване поради политическите му убеждения писмени сведения, изходящи от Л. А., разпитана и като свидетел по адм. д. № 9432/2023 г. на АССГ, доклад на М. Л., специален докладчик на ООН за защитниците на правата на човека, видеоматериал от О. А.. АССГ е назовал, но не е анализирал съдържанието на данните, съдържащи се в изявленията на изброените лица, включително в контекста на приложението на принципа на бежанец sur place при възприетата констатация на административния орган, че профилът на касаторът в Twitter е създаден едва през 2022 г., но и при данните за медийна цензура в С. А. Съдът не е обсъдил тези доказателства в контекста на действителната актуална ситуация в тази държава.

Няма съмнение, че неприемането на текущия режим в страната на произход само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут, е необходимо да бъде установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради това.

Съгласно член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95 понятието политическо мнение обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя. Понятието трябва да се тълкува широко и може да обхване всяко мнение или въпрос по отношение на държавния апарат, правителството, обществото или политиката, независимо каква сила има или колко е вкоренено у молителя. От значение при преценката за преследване е не толкова какви са личните мотиви на молителя, а дали субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически (решение на Съда на ЕС от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas, C‑280/21, т. 26 и т.27).

Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за основателни. В решението си по делото Y и Z СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване.

Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се опасява от преследване в бъдеще.

Преценката дали касаторът може, предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си, трябва да се извърши бдително и предпазливо (решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C‑71/11 и C‑99/11, т. 76 и 77). За целта трябва да се обсъдят и преценят всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в член 4, 4 от Директивата фактът, че молителят вече е бил преследван е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. От съществено значение е общата достоверност на твърденията на молителя, както и обстоятелството дали чрез политическото мнение, което е изразявал или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, жалбоподателят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава .

Изложеното обуславя отмяна на решението на АССГ и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. При произнасянето си съдът следва да съобрази цитираната по-горе съдебна практика и указанията за тълкуване на понятията политическо мнение, основателни опасения и преследване.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №10323/25.03.2025 г., постановено по адм. д. № 7373/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА