О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50643

гр. София,25.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2642 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД срещу решение №536 от 13.08.2021 г. по т. д.№2136/2020 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №1120 от 17.01.2020 г. по т. д.№1042/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД срещу „У. Б. ЕООД и „Холидей вилидж аква невис“ АД искове по чл.49 от ЗЗД за солидарното им осъждане /наред с „Хилс клуб и розирт“ ЕООД, спрямо когото осъдителното въззивно решение по иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД е влязло в сила/ да заплатят сумата от 283 409.55 лв., дължима както следва: от „У. Б. ЕООД като обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане, изработено в изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г., които вреди са причинени в резултат от противоправното поведение на служители на „У. Б. ЕООД, което се изразява в това, че те без да имат право са задържали чужди движими вещи, представляващи мебелно обзавеждане, което „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е изработило и доставило по сключен с „Хилс клуб и ризорт“ ЕООД договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г. и от „Холидей вилидж аква невис“ АД като обезщетение за претърпени от имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане, изработено в изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г., които вреди са причинени в резултат от противоправното поведение на служители на „Холидей вилидж аква невис“ АД, което се изразява в това, че те без да имат право са се разпоредили в полза на трето лице с чужди движими вещи, представляващи мебелно обзавеждане, което „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е изработило и доставило по сключен с „Хилс клуб и ризорт“ ЕООД договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните, като формира самостоятелни правни изводи по спора. 2. Следва ли съдът да установи кой владее движимите вещи и на какво основание, след като е установено по безспорен начин, че собственик на мебелите се явява ищецът, а в рамките на исковото производство се е установило, че фактическата власт върху тях е отнета против волята на първия ответник и се държат бел правно основание от втория и третия ответник. 3. Следва ли ответниците да носят солидарна отговорност за причинени на ищеца вреди по смисъла на чл.49 от ЗЗД, предвид изложените факти и приложените доказателства, установяващи именно, че те са се разпоредили с движимите вещи, предмет на делото. Поддържа се, че първи и втори въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо третия въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация „У. Б. ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

„Холидей вилидж аква невис“ АД не заявява становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението в обжалваната част /след като е осъдил „Хилс клуб и розирт“ ЕООД на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 283 409.55 лв., в която част въззивното решение е влязло в сила/, въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, е приел, че претендираното от ищеца вземане срещу „У. Б. ЕООД е за обезщетение, възникнало от противоправното поведение на служители на този ответник, изразяващо се в това, че те без да имат право са задържали чужди движими вещи, представляващи елементи от мебелно обзавеждане, което ищецът е изработил и доставил по сключен с „Хилс клуб и розирт“ ЕООД договор, а претендираното срещу „Холидей вилидж аква невис“ АД вземане се основава на твърдяно противоправното поведение на негови служители, което се изразява в това, че въпреки че са знаели, че намиращите се в собствения му имот чужди движими вещи, представляващи елементи от мебелно обзавеждане, което ищецът е изработил и доставил по сключен с „Хилс клуб и розирт“ ЕООД договор, са се разпоредили с тях в полза на трето лице. Посочил е, че за да са основателни предявените искове по чл.49 от ЗЗД следва да бъде установено противоправно действието, допуснато от служителите на ответниците, съответно по задържане на мебелното обзавеждане и по разпореждане в полза на трето лице, въпреки знанието, че мебелите представляват чужди движим вещи. Изложил е съображения, че по делото е установено, че отношенията между страните по договора за наем, сключен между „У. Б. ЕООД, като наемодател и „Хилс клуб и розирт“ ЕООД, като наемател, във връзка с направена и уговорена по договора допълнителна инвестиция от наемателя, част от която се твърди да са и изработените от ищеца мебели, са уредени преди ищецът да се снабди с изпълнителен лист срещу „Хилс клуб и розирт“ ЕООД за връщане на изработените мебели по реда на чл.417 ГПК, което е станало на 24.10.2016 г. и следователно преди да бъде образувано изпълнително дело срещу „Хилс клуб и ризорт“ ЕООД за установеното с изпълнителния лист задължение за предаване на вещите - това е станало с две нотариални покани, които са изпратени от всяка една страна по наемния договор до другата, на която са връчени. В този смисъл е счел, че след като „У. Б. ЕООД е уведомено, че наемателят е извършил разходи за доставка и монтаж на мебели в наетия от него недвижим имот и е приело, че те са част от уговорената между тях инвестиция преди да бъде образувано изпълнително дело, по което съдебен изпълнител да извършва действия по издирване на обзавеждането, за да може същото да бъде върнато на ищеца, то трябва да се приеме, че дружеството „У. Б. ЕООД не е съзнавало, че ако задържи мебелите, ще увреди нечии чужди интереси и следователно няма как да е целял тази правна последица, а по делото няма представени доказателства за това, че към момента на установяване на държане върху мебелите, „У. Б. ЕООД е узнало по друг начин за това, че възложителят на работата дължи да върне вещите. Предвид изложеното е достигнал до извод, че се опровергават твърденията на ищеца, че поведението на ответника е извършено със съзнанието и с единствена цел да бъде увредено дружеството ищец, а следва да се приеме, че действията на „У. Б. ЕООД по задържане на изработените от ищеца мебели не са противоправни и не могат да бъдат основание за ангажиране на деликтната му отговорност. От друга страна е намерил, че по делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът „Холидей вилидж аква невис“ АД се е разпоредил в полза на трето лице с мебелите, които са изработени от ищеца по възлагане от„Хилс клуб и розирт“ ЕООД – не се установява от ответното дружество да е сключена някаква разпоредителна сделка с правото на собственост върху тези движими вещи, като в производството липсват ангажирани доказателства дори за факта, че тези движими вещи са преминали в държане на „Холидей вилидж аква невис“ АД, което е необходима предпоставка, за да се приеме, че след това то ги е предало в полза на друг правен субект или че ги е унищожило /представени са доказателства, от които е видно, че въпреки, че това дружество е придобило правото на собственост върху недвижимия имот, в който тези мебели са били монтирани, страните по договора за продажба изрично са се съгласили, че наличните в имота движими вещи, които не са трайно прикрепени, каквито са мебелите, няма да бъдат предадени на купувача, а ще бъдат изнесени от имота от продавача в срок до 17.10.2016 г./. В този смисъл е намерил за неоснователни наведените от ищеца във въззивната жалба доводи за необоснованост на първоинстанционното решение, което е потвърдил в частта по исковете по чл.49 от ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

При постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Както бе посочено, изводът за неоснователност на исковете по чл.49 от ЗЗД е направен: 1. с оглед обстоятелството, че „У. Б. ЕООД не е съзнавало, че ако задържи мебелите, ще увреди нечии чужди интереси /че изработените мебели не са част от уговорената с договора за наем инвестиция или че възложителят по договора за изработка дължи да ги върне на изпълнителя по договора/ и следователно няма как да е целял тази правна последица и 2. поради липса на доказателства, че „Холидей вилидж аква невис“ АД се е разпоредил в полза на трето лице с мебелите, които са изработени от ищеца по възлагане от„Хилс клуб и розирт“ ЕООД. В този смисъл е и отговорено на поддържаните във въззивната жалба доводи относно значението на наличието или липсата на осъществяване на уговорената в договора за наем инвестиция и относно добросъвестността на ответниците по процесните искове. С оглед изложеното поставеният в изложението първи въпрос, не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /което не се твърди, а и установява в случая/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

Останалите, формулирани от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, освен че са израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза, са обусловени от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за всеки конкретен спор, поради което не притежават характеристиката на правни въпроси, изведени от изводите на състава, определили постановения по делото резултат и по тях при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Ето защо и тъй като в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация „У. Б. ЕООД направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 8640 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №536 от 13.08.2021 г. по т. д.№2136/2020 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №1120 от 17.01.2020 г. по т. д.№1042/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД срещу „У. Б. ЕООД и „Холидей вилидж аква невис“ АД искове по чл.49 от ЗЗД за солидарното им осъждане /наред с „Хилс клуб и розирт“ ЕООД, спрямо когото осъдителното въззивно решение по иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД е влязло в сила/ да заплатят сумата от 283 409.55 лв., дължима както следва: от „У. Б. ЕООД като обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане, изработено в изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г., които вреди са причинени в резултат от противоправното поведение на служители на „У. Б. ЕООД, което се изразява в това, че те без да имат право са задържали чужди движими вещи, представляващи мебелно обзавеждане, което „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е изработило и доставило по сключен с „Хилс клуб и ризорт“ ЕООД договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г. и от „Холидей вилидж аква невис“ АД като обезщетение за претърпени от имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане, изработено в изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г., които вреди са причинени в резултат от противоправното поведение на служители на „Холидей вилидж аква невис“ АД, което се изразява в това, че те без да имат право са се разпоредили в полза на трето лице с чужди движими вещи, представляващи мебелно обзавеждане, което „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е изработило и доставило по сключен с „Хилс клуб и ризорт“ ЕООД договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г.

ОСЪЖДА „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати „У. Б. ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата от 8640 лв., разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.