О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50489София, 25.11. 2022 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2691 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2728/09.05.2022г., подадена от Т. П. К. и Д. Б. К., двамата от [населено място], Л. област, чрез процесуалния им представител адв. С. С. от АК-Л., срещу решение №57, постановено на 21.03.2022г. от Ловешки окръжен съд, гражданско отделение по в. гр. д.№562/2021г., в частта, с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато по отношение на Т. П. К. и Д. Б. К., че С. Б. Ц. не е собственик на 100/934 ид. части от ПИ с идентификатор ..............по КККР на [населено място] и е отменен н. а. за собственост на недвижим имот №....., том ......, рег.№........, издаден по н. д.№......../2019г. до размера на 100/934 ид. части от ПИ с идентификатор .........и производството по делото в тази част е прекратено, както и в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, с което е допусната съдебна делба между Т. П. К., Д. Б. К. и С. Б. Ц. на поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], Л. област, целият с площ от 934 кв. м., съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-25 от 01.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК имот с идентификатор .........., като от имота са образувани 934 равни дяла, от които за съделителя С. Б. Ц. са отредени 834 дяла (834/934 ид. части), а за съделителите Т. К. и Д. К. при режим на СИО 100 дяла (100/934 ид. части), както и в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], Л. област, целият с площ от 181 кв. м., съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-25 от 01.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК имот с идентификатор №........., като от имота са образувани два равни дяла, от които за съделителя С. Б. Ц. е отреден един дял (1/2 ид. част) и за съделителите Т. К. и Д. К. също един дял при режим на СИО (1/2 ид. част) и вместо това исковете за делба на ПИ с идентификатор ...........и ПИ с идентификатор ..............са отхвърлени като неоснователни.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси:
1.Допустим ли е до разглеждане предявен от ищец в делбен процес отрицателен установителен иск за собственост по реда на чл. 212 ГПК, ако ответникът се легитимира за целия имот, предмет на делбата, с констативен нотариален акт за собственост, а ищецът претендира, че той е съсобствен?
Твърдят, че въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск е недопустим без да установи какви са действителните правоотношения между страните и без да съобрази наличието на правен интерес у ищците в хода на делбения процес да установят, че С. Ц. не е собственик на целия имот с идентификатор ...........поради причина, че КК е изменена еднолично от нея и не е извършвана делба между страните.
Поддържат, че в тази част въззивното решение противоречи на константната тълкувателна и друга практика на ВКС, според която при наличие на констативен нотариален акт за право на собственост върху имот, с който се е снабдил ответникът и от който ищецът притежава идеална част, за последния ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – ТР №11 от 21.03.2012г. по тълк. д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС; ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк. д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС; решение №130 от 04.01.2021г. по гр. д.№746/2020г. на I г. о. на ВКС; решение №213 от 03.10.2014г. по гр. д.№2881/2014г. на I г. о. на ВКС; решение №162 от 09.07.2012г. по гр. д.№1260/2011г. на II г. о. на ВКС; решение №59 от 17.02019г. по гр. д.№2214/2018г. на I г. о. на ВКС; решение №68 от 24.07.2018г. по гр. д.№2767/2017г. на II г. о. на ВКС; решение №155 от 10.07.2012г. по гр. д.№22/2012г. на II г. о. на ВКС.
2.Длъжен ли е въззивният съд да съобрази актуалния статут на имотите, предмет на исковете за делба, при постановяване на решение по допускане на делбата?
Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №10 от 17.05.2017г. по гр. д.№3248/2016г. на II г. о. на ВКС; решение №80 от 05.07.2018г. по гр. д.№1869/2017г. на I г. о. на ВКС; решение №293 от 12.12.2011г. по гр. д.№265/2011г. на II г. о. на ВКС.
Навеждат довод, че за да приеме, че не са налице условията на чл. 19 ЗУТ въззивният съд е включил квадратурата на единия имот – този с идентификатор ............и е елиминирал изцяло съсобствеността върху имот с идентификатор ..........., при което не е взел предвид обстоятелството, че ответницата е „разделила“ без иск за делба съсобствения имот, като е присъединила част от него към имот, който е нейна изключителна собственост и който има необходимата площ и лице към улицата. Поддържат, че този факт не е съобразен от съда, а е бил длъжен да го съобрази с оглед задължението му да изхожда от актуалния статут на имотите към момента на извършване на делбата и към вече предприетите действия по изменение на КК, които позволяват делбата на имотите.
В тази връзка поддържат, че обжалваното решение противоречи и на решение №293 от 12.12.2011г. по гр. д.№265/2011г. на II г. о. на ВКС; решение №227 от 16.05.2011г. по гр. д.№316/2010г. на I г. о. на ВКС; решение №165 от 03.01.2017г. по гр. д.№98/2016г. на I г. о. на ВКС.
3.Длъжен ли е въззивният съд да прецени релевантните за спора факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани с анализ на събраните по делото доказателства?
Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №271 от 06.01.2015г. по гр. д.№2853/2014г. на I г. о. на ВКС; решение №27 от 02.02.2015г. по гр. д.№4265/2014г. на IV г. о. на ВКС; решение №194 от 18.06.2013г. по гр. д.№1100/2012г. на IV г. о. на ВКС; решение №217 от 09.06.2011г. по гр. д.№761/2010г. на IV г. о. на ВКС.
За неправилен считат извода на въззивния съд, че в случая е налице хоризонтална етажна собственост, като поддържат, че съдът не е съобразил обстоятелството, че към настоящия момент са налице два поземлени имота, както и обстоятелството, че ответницата е присъединила част от съсобствения имот, в който попадат стопанска сграда, собственост на нейната наследодателка и в единия имот остава само една жилищна сграда. Поддържат, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че стопанската сграда, която е сграда на допълващо застрояване, е изградена на калкан с друга такава в съседен имот, която също е била собственост на наследодателката на ответницата.
4.Съществува ли знак за равенство между иск за делба и положителен установителен иск така, както този знак е поставен в мотивите на обжалваното решение и допустимо ли е съединяване при условията на чл. 212 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС на отрицателен установителен иск?
Навеждат също и доводи, че въззивният съд е постановил съдебния си акт въпреки направените искания за отвод на докладчика по делото, като е изложил доводи за неоснователността на искането за отвод без да се запознае с мотивите за отвода и доказателствата, които ги подкрепят.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Б. Ц. чрез процесуалния си представител адв. К. Н.-Д. от АК-Л. изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
Т. П. К. и Д. Б. К. са предявили срещу С. Б. Ц. иск за делба на дворно място, представляващо по КККР на [населено място] ПИ с идентификатор ............с площ от 362 кв. м., с твърдението, че притежават правото на собственост върху 1/2 ид. част от този недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба от 1997г. за придобиване правото на собственост върху целия имот, както и на последващи съдебни решения, с които са били съдебно отстранени от 1/2 идеална част.
Твърдят, че без тяхно знание и съгласие по искане на съделителката С. Б. Ц. кадастралната карта на селото е била изменена и от част от съсобствения им имот е обособен имот с идентификатор .............., а друга част от съсобствения имот е включена в обособен имот с идентификатор ...........без при това да е била извършвана делба на съсобствения имот. Поддържат, че в имота има изградена ограда, но тази ограда разпределя само ползването помежду им и не е резултат от извършена делба.
При условията на обективно съединяване предявяват и отрицателен установителен иск с петитум да бъде признато за установено, че С. Б. Ц. не е собственик на 100/934 ид. части от ПИ с идентификатор ...........като обосновават правния си интерес с обстоятелството, че през 2019г. С. Ц. се е снабдила с нотариален акт за собственост на целия имот.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителката С. Б. Ц. оспорва иска за делба като поддържа, че още нейният праводател Р. Т. К. след влизане в сила на решението, с което са признати правата върху 1/2 идеална част от дворното място с площ от 400 кв. м., както и върху двуетажната паянтова стопанска сграда в това дворно място, което по КККР на селото, одобрени през 2009г. е представлявало ПИ ..........., е установила владение в северната част на имота, което съделителката продължила, докато ищците установили владение върху южната част от този имот, където се намира собствената им сграда. Твърди, че след като нейните родители Б. С. К. и Р. Т. К. дарили през 1998г. съседно дворно място с ПИ ..........заедно със сградите в него, тя е инициирала проект за изменение на кадастралната карта на селото с цел да бъде формиран нов имот, който да обхване ПИ с идентификатор ..........., както и северната част от ПИ ..........в реална площ според притежаваните от нея права (181 кв. м.) и така за нея бил отреден ПИ с идентификатор ...........с площ от 934 кв. м., а за владяната от ищците част с площ от 181 кв. м. бил отреден ПИ с идентификатор ........., след което тя се снабдила с н. а. №........от 16.12.2019г., том ..........., дело №........../2019г., с който е призната за собственик по дарение, давност и наследство на ПИ с идентификатор ........... Поддържа, че доколкото имотите се намират в строителните граници на населеното място, но без да е налице регулация, то ограниченията на чл. 200 във вр. с чл. 19 ЗУТ в случая са неприложими.
Въззивният съд е приел, че за Т. П. К. и Д. Б. К. не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за отричане правата на С. Б. Ц. върху 100/934 ид. части от ПИ с идентификатор .............., както и от искането им за отмяна на н. а.№......., том ......., рег.№........., дело №........../2019г. за този обем от права в делбеното производство. Изложени са съображения, че при действието на чл. 344, ал. 1 ГПК в първата фаза на делбеното производство съдът определя между кого, за кои имоти, при какви способи и квоти е налице съсобственост между страните, като при предявен иск по чл. 34 ЗС всяка от страните-съделители има качеството на ищец за своята идеална част от имота и на ответник за квотата на другите съделители. Посочено е, че по тази причина делбеният съд обсъжда способа за придобиване на собствеността на страните и е недопустимо за същата квота (в случая 100/934 идеални части от имот с идентификатор ..........) да бъде предявяван от ищците отрицателен установителен иск заедно с иск за делба. Изложени са също съображения, че съдебната практика е константна в насока за недопустимост на отрицателния установителен иск при предявяване на положителен установителен иск за собственост, тъй като предмет на иска е правото на собственост на едно и също лице и за един и същи имот.
По тези съображения е прието, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният от Т. П. К. и Д. Б. К. отрицателен установителен иск за отричане правата на С. Б. Ц. върху 100/934 идеални части от ПИ .............., както и за отмяна до този обем от права на н. а.№......./2019г. е недопустимо, като същото е обезсилено и производството по тези искания е прекратено.
По отношение на иска за делба на ПИ ..........и ПИ ............въззивният съд е взел предвид следното:
Посочил е, че Т. П. К. и Д. Б. К. основават исковата си претенция на деривативен придобивен способ – договор за покупко-продажба, обективиран в н. а.№......., том ........, дело №......./1997г., с който К. С. Ч. и Д. П. Ч. са им продали дворно място от 400кв. м. в махала „Р.“, строителен полигон на [населено място], Л. област, неурегулирано, при граници: Д. Д. Р., път, н-ци на М. К. Р. и Б. К., заедно с построените в дворното място двуетажна полумасивна жилищна сграда и двуетажна паянтова стопанска постройка. Съобразил е, че по искова молба от 27.06.1997г. по гр. д.№221/1997г. на Троянския районен съд е постановено съдебно решение от 23.10.1997г., оставено в сила с решение от 27.01.1998г. по гр. д.№627/1998г. на Ловешкия окръжен съд, с което е уважен иск за евикция и те са били отстранени от 1/2 идеална част от дворното място, както и от цялата двуетажна паянтова стопанска сграда. Приел е, че като последица от приключилото исково производство между Р. К. (наследодател на С. Ц.) и съделителите Т. П. К. и Д. Б. К. е възникнала съсобственост върху недвижимия имот от 400кв. м., в който всяка от страните е собственик на самостоятелна сграда – двуетажна полумасивна жилищна сграда за К. и двуетажна паянтова стопанска постройка за Р. К. (наследодател на С. Ц.).
Въззивният съд е взел предвид също така, че недвижимият имот по н. а.№......, том ........, н. д.№......./1997г. с площ от 400кв. м. се е намирал в границите на околовръстния полигон на селото, както и че за населеното място няма регулационен план, но е одобрен кадастрален план със заповед №300-4-8/12.02.2002г. на изпълнителния директор на АГКК, а впоследствие със заповед № РД№18-25/01.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК е прието изменение на КККР на селото, с което от този имот е образуван ПИ с идентификатор .........., но вече с площ от 362 кв. м., в който попадат и двете сгради.
В обжалваното решение е посочено, че Р. Т. К. (наследодател на С. Ц.) е призната за собственик с влязло в сила съдебно решение от 22.10.1997г. на 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 400кв. м., ведно с цялата, намираща се в него двуетажна паянтова стопанска постройка, като Р. Т. е починала на 09.09.2019г. и неин единствен наследник е С. Б. Ц., доколкото Б. С. К., съпруг на Р. Т., е починал преди нея.
Взето е предвид, че Б. С. К. и Р. Т. К. са дарили на дъщеря си С. Б. Ц. дворно място от около 900 кв. м., неурегулирано, находящо се в [населено място], [община], в строителния полигон, заедно с построените в това дворно място двуетажна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска постройка, селскостопанска постройка, стая за живеене и всички останали подобрения, с н. а.№ ......./26.11.1998г., том ......., д.№......../1998г., като този имот по КККР на селото, одобрени със заповед №РД-18-25/01.04.2009г. е представлявал ПИ ...............
Взето е предвид също така, че през 2019г. С. Б. Ц. е заявила проект за одобрение на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, който е бил одобрен, и като последица са обособени ПИ с площ от 934 кв. м. с идентификатор ..................., който е образуван чрез присъединяване на 181 кв. м. от ПИ с идентификатор ............към ПИ с идентификатор ............като му е даден нов идентификационен номер, а от остатъка от ПИ ...........е образуван ПИ с нов идентификатор ...........с площ от 181 кв. м. Съобразено е при това, че на 16.12.2019г. е съставен н. а.№........, том .........., рег.№.........., дело №........../2019г., с който С. Б. Ц. е призната за собственик върху ПИ .........въз основа на н. а.№........., том .........., дело №...........от 26.11.1998г. (договор за дарение), удостоверения за наследници, решение №272 по гр. д.№221/1997г. на РС-Троян и решение №45 от 627/1997г. на ОС-Ловеч, както и на основание чл. 587, ал. 1 ГПК.
Посочено е, че въззивният съд възприема свидетелските показания на П. В. Ц., К. Н. Р., В. Н. П., Н. Д. Р., И. П. А. и П. К. К., доколкото съответстват на данните по представените писмени доказателства и правните изводи на съда.
Взето е предвид, че според заключението на СТЕ и показанията на св.К.Р. северната ограда се появила преди 10-15 години; че св.В.П. и св.Н.А. установяват, че след евикцията на Т. и Д. К. страните са си разпределили ползването на дворното място от 400кв. м. спрямо притежаваните от тях сгради и са направили ограда, както и че след 2019г. С. Ц. предприела действия по изменение на оградата съобразно отразените вътрешни кадастрални граници, което предизвикало конфликт с Т. и Д. К., вкл. по прокурорска преписка №207/2020г. на РП-Т.. Посочено е, че всички свидетели са категорични, че Т. и Д. К. са ползвали частта от поземления имот, обслужваща жилищната им сграда, а С. Ц. (а преди това нейната майка) – частта, обслужваща стопанската сграда в северната част. С оглед на това е прието, че правният спор е свързан със северната граница на новообразувания имот с идентификатор ............, като според заключението на СТЕ до оградата има вада и се отводнява имотът, като площта е 35 кв. м.
Посочено е, че С. Ц. е противопоставила възражение, че няма никакви претенции за собственост спрямо имот с идентификатор .........., а по отношение на претенцията за делба на ПИ с идентификатор ..........се позовава на дарение, придобивна давност и наследяване, които възражения според въззивния съд опровергават твърденията на Т. и Д. К. за съсобственост.
Прието е, че съдът е сезиран с иск за делба на имот от 400кв. м., който понастоящем е включен в ПИ .........и ПИ ............по КК на [населено място], при условията на хоризонтална съсобственост, тъй като Т. и Д. К. са собственици на жилищната сграда, а С. Ц. – на стопанска сграда, а дворното място от 400кв. м. е съсобствено от 1999г., когато е извършена евикцията. Изложени са съображения, че след като ПИ по предназначение има обслужваща функция на основание чл. 38, ал. 3 ЗС спрямо самостоятелно изградените сгради в него, то възниква т. нар. хоризонтална съсобственост и доколкото след 2009г. имотът е отразен в кадастралната карта вече с площ от 365 кв. м., това намаляване на площта определя невъзможност да се отразят реални части от дворното място, тъй като не отговарят на изискванията за минимална площ и лице по чл. 200 ЗУТ във вр. с чл. 19 ЗУТ, в какъвто смисъл е констатацията на вещото лице по заключението на СТЕ, което съдът е възприел като обосновано и компетентно изготвено. Посочено е, че имотът се намира в околовръстен полигон, т. е. в урбанизираната територия на [населено място], което е населено място с преобладаващ стръмен терен, за което се изисква размер за лице от 12 метра и 250 кв. м. за повърхност според чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, както и че дори при приложението на чл. 19, ал. 4 ЗУТ (намаляване на размерите до 1/5) лицето остава 9.60 метра, а повърхността – 200 кв. м. Взето е предвид, че според заключението на СТЕ площта между южната граница на имот ..........и изградената ограда би била 216 кв. м., което обаче не съответства на 1/2 идеална част от 400кв. м., а още по-малко от 365 кв. м.
Доколкото С. Ц. е заявила, че няма претенции към ПИ ..........., съдът е приел, че спорът между страните не касае правото на собственост, а границата между новообразуваните имоти след изменението на кадастралната карта от 2019г., но е посочил, че този спор не може да бъде разрешен в настоящето делбено производство.
Прието е, че възражението за фингирано владение на С. Ц. по отношение на претендираните от Т. и Д. К. 100/934 идеални части от ПИ ..............не следва да се обсъжда, доколкото не променя крайните изводи за неоснователност на претенциите за делба.
По тези съображения искът за делба е отхвърлен като неоснователен.
При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която решението на първоинстанционния съд по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск е обезсилено и производството в тази част е прекратено поради недопустимостта на този иск. С оглед особеностите на настоящия случай (твърдения за проведена без съгласието на съсобственик процедура по изменение на кадастрална карта, имащо за последица включването на реална част от имот, за който в исковата молба се твърди, че е съсобствен, в границите на съседен имот, който се притежава от един от съделителите в индивидуална собственост) касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия поставен от касаторите правен въпрос, уточнен от настоящия състав както следва: Допустимо ли е съединяването на отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част от недвижим имот с иск за делба по реда на чл. 212 ГПК в хипотеза, при която ответникът по иска за делба се легитимира като индивидуален собственик на целия имот, предмет на делбата, с констативен нотариален акт за собственост и по негов искане този имот е нанесен като самостоятелен по реда на ЗКИР в действаща кадастрална карта, ако предявилите иска за делба лица твърдят, че този имот е съсобствен и обособяването му като самостоятелен в кадастралната карта е извършено без тяхно знание и съгласие при включване в неговите граници на реална част от съседен имот, за който също твърдят, че е съсобствен.
Налице са предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по втория въпрос, който касаторите поставят в изложението, който с оглед наведените при неговото поставяне доводи следва да бъде редактиран както следва: Длъжен ли е и по какъв начин въззивният съд да съобрази актуалния статут на имотите, предмет на иска за делба, при постановяване на решение във фазата по допускане на делбата, в хипотеза, при която части от съсобствен имот при изменение на кадастралната карта са включени в няколко поземлени имота.
Касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с цел извършването на преценка дали въззивното решение съответства на разясненията, съдържащи се в т. 4 на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк. д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, както и по какъв начин тези разяснения следва да се съотнасят към делбеното производство в първата му фаза, вкл. относно начина, по който имотът следва да бъде индивидуализиран в диспозитива на решението, постановено по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационното обжалване по третия, поставен в изложението правен въпрос, а именно длъжен ли е въззивният съд да прецени релевантните за спора факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани с анализ на събраните по делото доказателства, като по така поставения въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел проверка правилността на съображенията на въззивния съд, касаещи приложението на чл. 38, ал. 3 ЗС при наличните по делото доказателства, които по категоричен начин сочат, че в ПИ ...............по КК на [населено място] преди нейното изменение, извършено по искане на съделителката С. Б. Ц., са изградени двуетажна жилищна сграда и двуетажна паянтова стопанска постройка.
По четвъртия, поставен в изложението правен въпрос, касационно обжалване не следва да се допусна, тъй като този въпрос се включва в първия, по който касационно обжалване е допуснато.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №57, постановено на 21.02.2022г. от Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение по в. гр. д.№562/2021г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. (петдесет лева), и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като при неизпълнение на указанието в срок производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена в определения срок, делото да се докладва на председателя на I г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: