№ 50379

гр. София, 24.11.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1579/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител В. Д. - гл. инспектор в ТД - Бургас на Комисията срещу решение № 11 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 243/2021 г. на Апелативен съд – Бургас.

Ответниците по жалбата А. М. Р. и Ш. М. Р. чрез общия им пълномощник адв. Г. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който ангажират становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за нейната неоснователност.

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е отменено решение № 28 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 1401/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и е отхвърлен предявения от Комисията против Ш. М. Р. и А. М. Р. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 196 384. 67 лв.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че Ш. Р. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, предл. 2 НК (държане на акцизни стоки – цигари без бандерол в големи количества), попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 15 ЗПКОНПИ, за което Комисията е била надлежно уведомена и е започнала проверка по чл. 107, ал. 2 от приложимия закон за установяване налице ли е значително несъответствие в имуществото на лицето за проверявания период 13.02.2008 г. -13.02.2018 г. Изтъкнато е също, че Ш. Р. има сключен на 25.07.2004 г. граждански брак с А. М. Р.. При проверката е било установено несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и неговата съпруга в размер на 278 444. 19 лв. Въз основа на тези установявания е прието решение от Комисията за предявяване иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество пред компетентния окръжен съд. Посочено е, че с одобрено споразумение по НОХД 175/2018 г. на Районен съд ответникът Ш. Р. е признал вината си в извършване на горното престъпно деяние. Инстанцията по същество е приела, че с исковата молба са заявени неналични парични суми, като придобито от ответниците през проверявания период имущество, включено в общата сума от 213 058. 67 лв., а именно: 15 000 лв. – „разход за предоставен заем“ (предоставен от А. Р. на „Рашем“ ЕООД, съгласно декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. и според ищцовата комисия възстановен на заемодателя от дружеството, съгласно счетоводния баланс от 2010 г.), 149 000 лв. – „разход за допълнителни парични вноски“ (от Ш. Р. в „Рашем“ ЕООД – 99 000 лв. и от А. Р. в „Анел Р.“ ЕООД – 50 000 лв.), 22 010. 81 лв. – „разход за погасителни вноски“ по банкови кредити, 17 947. 86 лв. – „получени/изпратени суми от/към трети лица“ (получени от А. Р. от Турция чрез „Western Union“ 9 500 щ. д. с равностойност в лева 13 144. 23 лв. и 2 189. 50 евро или 4 282. 29 лв.; изпратени в Турция от А. Р. 521. 34 лв.) и 4 000 лв. – „превод от трето лице“. В обжалваното решение е изразено разбиране, че неналичните парични суми, представляващи погасителни вноски по кредити, вноски по банкови сметки, парични вноски в собствени дружества, предоставени на трети лица или получени от трети лица не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 156, ал. 4, т. 1, вр. с § 1, т. 4 ЗПКОНПИ. Развити са доводи, че легалната дефиниция на това понятие определя „имущество“ – то като всякакъв вид собственост, но това изключва преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични, т. е. към момента на проверката са били изразходвани и съставляват разход, както са и определени в цитираните по-горе пера към общата сума на имуществото по исковата молба. Съдът се е позовал и на приетото в мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през периода от законни източници, направените разходи и възникналите задължения. Констатирал е, че парични средства, които са били в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се установяват да са налице в края на периода, нямат характер на „имущество по смисъла на специалния закон. Същите са изразходвани и съставляват разход, а не притежавано имущество. Като разходвани, липсващи, те не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата, извън специално предвидените в закона хипотези при отчуждено имущество с парична равностойност. Позоваването от страна на Комисията на разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ е прието за несъстоятелно. По тези съображения въззивният съд е заключил, че придобитото от ответниците през проверявания период имущество, налично в края на периода или отчуждено срещу парична равностойност, представлява единствено дружествените дялове от капитала на „А. 8“ ЕООД и на „Анел Р.“ ЕООД, на обща стойност 5 100 лв. и сочи на липса на превишение, т. е. липсва увеличение в имущественото състояние на ответниците, респ. значително несъответствие в имуществото им, което е под прага на предвидените в закона 150 000 лв. за проверявания период.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Следва ли да намерят отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки и извършените допълнителни вноски по чл. 134 ТЗ в търговски дружества на ответниците, за които не се установява законово основание за придобиването на средствата, послужили за внасянето/постъпването им?“;

2. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“.

Предвид на отправените питания настоящият състав на Върховния касационен съд, III г. о., съобрази следното:

С разпореждане от 15.10.2021 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия по следните въпроси:

1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?;

2. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ – въпросът е прередактиран съобразно решение на ОСГК на ВКС от 17.03.2022 г.

Поради изложеното, доколкото повдигнатите два въпроса попадат в предмета на образуваното тълкувателно дело и правните разрешения, които ще бъдат дадени по него са обуславящи за изхода на спора, до постановяване на решение по това дело настоящото производство следва да бъде спряно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по гр. д. № 1579/2022 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение до приключване на производството по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.